Ще разширим разгледаните до тук скални обители, намиращи се в Природен парк "Шуменско плато" с една много интересна общежителна келия ,изсечена във висока скала ,намираща се срещу т.н. "Хан Крумски" скален манастир ,за който е ставало въпрос в предишна публикация тук.
Скалата е известна като"Аджемоглу канара", а самия комплекс е известен като "Килията".Гледана отдолу се явява най-северната голяма скала ,която се вижда от пътя за Скалния манастир ,падащ се в скалите горе в дясно.
Достъпа до канарата, приютила скалната обител е труден ,но винаги може да си го направите и по-труден ,ако хванете директно през първото възможно място ,позволяващо да преминете дерето ,падащо ви се от ляво ,и после все нагоре по баира през гората, която е поносимо проходима ,и ако не е денивелацията ,разстоянието от около километър не би било никакъв проблем , за мераклиите...
Твърденията ,че има пътека ще посрещна със съгласие ,но предпочетохме леката тренировка ,пред обикалянето да намерим пътеката ,която би ни удължила прехода с още поне час време...
Вече на връх баира достъпа се затруднява допълнително от пръснатите навсякъде големи и малки скални отломъци по целия терен, и трябва да се внимава да не се пребие човек, или да си изкълчи някой крайник при пропадане ,падане или припадане...
Входа на скалната църква е от северната страна на скалата и представлява скален процеп ,на около четири метра височина, до който добри хора вече са закрепили удобна дървена стълба, на което се зарадвахме допълнително ,по причина че ни се спестиха още два часа ,за сечене на дървета и коване на импровизирана такава ,за което се бяхме приготвили ,но ето че някой беше го направил вместо нас ,и то много по-добре ! Още веднъж благодаря на ентусиастите !
Комплекса има оригинална и интересна вътрешна архитектура.В средата му се издига плътна и продълговата скална маса ,условно изпълняваща ролята на колона с гладко оформени стени, разделяща пространството на две части-северна и южна.
На изток завършва с апсида, с интересно профилирана релефно горна част на свода.
Освен протезис северно от апсидата ,виждаме малка ниша високо от дясната и страна ,а на пода в олтарното пространство виждаме леглото на олтарната траапеза ,която вече липсва.
Църквата е имала иконостасна преграда ,за чието наличие съдим от ясните правоъгълни очертания на подовото пространство пред апсидата и гнездата ,издълбани в стените на църквата отсевер и юг.
Южното отделение на скалния комплекс някога е било разделено на две части, посредством дървена преграда ,за чието наличие съдим по жлебовете в стените.Източното помещение е старателно дообработено и е придобило правилни правоъгълни очертания.
В източната си част ,посредством тесен проход в скалата се е осъществявала връзка с олтарната част на църквата.
В пода на западното помещение са издълбани две гробни камери
Отвън ,в скалата има още едно оформено помещение ,безсъмнено, принадлежащо също към комплекса ,но с неясно предназначение ...
И накрая една схема на този наистина интересен и вече достъпен скален манастир.
ЛИТЕРАТУРА:
1.Асен Пейчев ,Марин Николов, Стела Станева ,Дарина Иванова ,”Скални манастири по Шуменското плато” ,”Дирекция на Природен парк Шуменско плато”-гр. Шумен ,2001 год
