Църквата "Св. Безсребреници" в Кипула, Мани. Един пример за провинциално изкуство във Византия от 1265 г.

И така, оставаме в Мани, но този път ще отидем в по-дивото и на пръв поглед диво и негостоприемно "Вътрешно" Мани, чиито пейзаж рязко контрастира с този на останалите части на тази област. 

Накъдето и да погледнеш виждаш голи планини и трънливи поля, и заобикалящата среда носи едно странно, чувство, че се намираш в прерията.

Пътищата са тесни, прашни и покрай тях се редят типичните маслинови горички...

Няма особено движение, въпреки че с годините, регионът сериозно се разработва туристически, но за щастие драгият турист ходи по други места, с които районът е изключително богат (напр. пещерата Дирос и град Ареополи) и времето още си тече тихо, спокойно и бавно

Селата са малки и разпръснати из целия регион, но с техните типични и уникални каменни кули много допринасят за средновековния, дори бих казал спартански облик на района.

Едно такова село е Кипула, в чиито покрайнини се намира малката църквичка, обект на днешното ни посещение...

Църквата „Свети Безсребреници“ в село Кипула, Мани, е изключителен паметник от XIII век, който предлага богата информация за византийската архитектура и стенопис от този период.

Строежът и изписването на църквата „Свети Безсребреници“ през 1265 г. се случва в период на прелом на политическата власт: 

Връщането на Мани под византийска власт през 1262 г. е пряка последица от Битката при Пелагония (1259 г.), в която византийската армия разгромява коалицията на латинските държави. 

При тази битка франкският княз на Ахая — Гийом II дьо Вилардуен (William II of Villehardouin) е пленен. 

За да откупи свободата си, след тригодишен затвор в Константинопол, той подписва договор, с който отстъпва на Византия три стратегически крепости в Южен Пелопонес, контролиращи Лакония и полуостров Мани:

Мистра (Mystras) — която се превръща в новия византийски административен център

Монемвасия (Monemvasia) — главното укрепено пристанище;

Великият замък на Мани (Grand Magne / Κάστρο της Μαΐνης) , чиято локализация все още е обект на дискусии

Около 1263–1264 г. император Михаил VIII изпраща в региона първия назначен управител на византийските владения в Морея — великия коноставъл Михаил Кантаккузин (баща на бъдещия император Йоан VI Кантаккузин).

Той организира отбраната на провинцията срещу останалите франкски територии и стабилизира византийската власт в Лакония и Мани, което позволява нормализиране на живота на местното селско население и възобновяване на строежа на църкви 

Храмът е малка, еднокорабна засводена сграда, с размери 3,95 x 2,43 метра. Градежът е изключително непретенциозен, изпълнен от малки необработени камъни и кал. Единствената врата се намира на западната стена, а на изток има полукръгла апсида, прорязана от правоъгълен осветителен отвор.

Вътрешното пространство е организирано със слепи арки на северната и южната стена. Иконостасът е зидан, а пред него и в слепите арки, на пода е оформена нещо като ниска каменна пейка

В близост до източния ъгъл на северната страна отвън има изградена каменна гробница, най-вероятно на някой от ктиторите, но точна информация не съществува, времето е взело своето...

На южната стена, между образите на св. Пантелеймон и св. Ермолай, е запазен шеснайсетредов ктиторски надпис върху синьо-черен фон с бели главни букви

Той датира стенописите в годината 6773 от сътворението на света, което съответства на 1265 г. сл. Хр.

Текстът на надписа (цитиран дословно според проф. Драндакис):

†Ἀνηκοδομ[ήθη κὲ ἀνηστορήθη ὁ πάνσεπτος ναὸς τῶν ἁγίων Ἀναρ-

γήρον Κοσμᾶ κ(αὶ) Δαμιαν[οῦ] κ(αὶ) τῆς μητρ[ὸς] αὐτῶν Θεοδότης. ὑπὲρ

μόχθου κὲ ἐξόδου.

Ἰῶρα ἱερέος κ(αὶ) ῆου αὐτοῦ Ἠλήα· ἀναγνόστου· κὲ νομικοῦ· κ(αὶ) τῆ<ς> σιβήου αὐ-

τοῦ Μαρίας· Εὐστρατίου ἱερέος μετ(ὰ) τοῦ ἀδελφοῦ Ἰῶρα με τὸν σιβήω αὐτοῦ Κ... Τρωμάρχι· ἅμα <σ>ιβήου αὐτ(οῦ)

Θαλοῦς κ(αὶ) τὸν τέκνων αὐτου† Παντολέον κ(αὶ) τη<ς> σιβίου αὐτου† Μαρίας κ(αὶ) τὸν τεκνων αὐτοῦ†

Ἀπὸ αυτα έδωκ(ε)ν ὁ πα(πὰ) Στράτης νόμησμα ενα· κ(αὶ) ὁ Τρωμάρχις κ(αὶ) ὁ Παντωλέο(ν) νόμησμα ενα ήμησι κ(αὶ) ὁ νο-

μηκος νομήσματα οκτώ·

†Μηχ(αὴλ) ἱερέος κ(αὶ) τη<ς> σιβήου αυτου· Λεοντος κ(αὶ) τη<ς> σι- βίου αυτου Καλάρχου κ(αὶ) τη<ς> σιβίου αυτου· Μηχ(αὴλ) κ(αὶ) τη<ς> σιβίου αυτου Κιρητζ(α).

...Καλάρχου κ(αὶ) τη<ς> σιβίου αυτου Κανακάρι(α)ς· κ(αὶ) <Κ>α- λάρχον μετα τη(ς) σιβήου. Εκατασταθι [ὁ] πάνσεπτος ν[α]ος ης

νομήσματα δεκατεσερα· ήμησι.

Μηχ(αήλ) ιερέας νόμησμα ένα· Λέον ὁ αδελφ(ός) αυτου νόμησμα ένα· Καλαρχον νόμησμα έ[να]

Μηχ(αήλ) νόμησма ένα τ(έταρτ)ο Κηριτζας νόμησμα ενα τ(έταρτ)ο Καλ[α]ρχος μῆας — †

†Ετ[ελε]ιώθη δε ηπο χιρὸς καμοῦ Νηκολάου του ηστοριογράφου απο

χώρος Ρετζήτζα(ς) [ἅμα] το αυταδελφω κ(αὶ) μαθη[τ]ου μου Θεοδώρου·

†μινὴ Ηουνή[ω] ημερ[αν] την ΣΤ' . ΣΤ'ΨΟΓ' Η' (ἰνδικτιῶνος).

„†Въздигна се и се изписа пречестният храм на светите Безсребреници Козма и Дамян и на майка им Теодота. Със средствата и труда на: Йера (или Йора (Ἰῶρα) свещеник и неговия син Илия – четец и номикос (юрист), и неговата съпруга Мария; Евстратий свещеник с брата му Йера и неговата съпруга К... Тромархис; заедно със съпругата му Талу и техните деца; Пантолеон и неговата съпруга Мария и техните деца. От тях даде папа Стратис една номизма (монета); а Тромархис и Пантолеон по една и половина номизма; а номикосът – осем номизми. Михаил свещеник и съпругата му; Леон и съпругата му; Калархос и съпругата му; Михаил и съпругата му Кирица. ...Калархос и съпругата му Канакария; и Калархос със съпругата си. Изграждането на пречестния храм струваше четиринадесет и половина номизми. Михаил свещеник – една номизма; Леон, неговият брат – една номизма; Калархос – една номизма; Михаил – една и четвърт номизма; Кирица – една и четвърт номизма; Калархос за един месец... †Завърши се от ръката на мен, Николай зограф от мястото Редзица, заедно с моя брат и ученик Теодор. Месец юни, ден 6-ти, година 6773 (1265 от Хр.), 8-ми индиктион.“

Надписът разкрива, че зографите са били братята Николай и Теодор от село Рецица.

Николай е бил водещият майстор, който в надписа се самоопределя като „историограф“ (зограф) и учител (δάσκαλος), докато Теодор е посочен като негов брат и ученик 

И двамата произхождат от място, наречено Редзица или Рецица (Ρετζήτζα)

Според византинистите това е планинска местност, разположена в североизточната част на община Дурахион (Аркадия), близо до границата с Лакония. Там при разкопки са открити останки от средновизантийско селище

На мен при всички положения, най-силно впечатление ми прави конвертирания през гръцки език славянския топоним "Речица", указващ принудително или естествено преселение на славянско население в тази част на Пелопонес във времената преди латинското завоевание на византийската империя !

Макар и провинциални зографи, техният труд е успял да превърне скромната постройка в паметник с художествена стойност

Предполага се, че Николай е нарисувал по-качествените части от декорацията, докато на Теодор са били поверявани по-второстепенни елементи от стенописната украса, нещо естествено при иконописните ателиета през средните векове.

Надписът в църквата изрично отбелязва, че изписването е приключило на 6 юни 1265 г. („†Ετ[ελε]ιώθη δε ηπο χιρὸς καμοῦ Νηκολάου... [ἅμα] το αυταδελφω κ(αὶ) μαθη[τ]ου μου Θεοδώρου... μινὴ Ηουνή[ω] ημερ[αν] την ΣΤ'“), което прави тези зографи едни от малкото точно датирани майстори в региона за този период

Другото интересно е, че надписът изрично посочва, че цялостното изграждане и изографисване на храма е струвало 14,5 номизми

От формулировката в надписа „ὑπὲρ μόχθου κὲ ἐξόδου“ (за труда и разходите) става ясно, че номизмите са били използвани за покриване на всички материали, строежа и възнаграждението на зографите Николай и Теодор

Тези данни са изключително ценни за икономическата история на византийския Пелопонес през XIII век, тъй като предоставят конкретни цифри за стойността на художествения труд и строителството в провинциалните райони по това време

Но да хвърлим и един поглед на иконописната програма в църквата.

Стенописите са в добро състояние и консервирани от археологическата служба на Лакония, така че днес да можем да им се порадваме !

В Олтарното пространство стенописи не са останали. Единствено в полуцилиндъра са останали изображенията на двама правостоящи йерарси. Левият образ е запазен и въпреки че надписът е изличен, съдейки по иконографските особености, можем да приемем, че принадлежи на св. Никола, изобразен с реалистично предадени бръчки на благославящата ръка

В долната част на апсидата е изписана имитация на мраморна облицовка с вълнообразни линии

В нишите на Проскомидията и Диаконикона виждаме Свети дякон Стефан (северна ниша): Млад, безбрад дякон, облечен в бял стихар. Държи конична кадилница а с дясната си ръка кандило и дълга свещ 

Свети дякон Евпъл е изобразен в южната ниша, на  дякониона, държащ същите свещени съсъди

Възнесение Господне заема целия свод в източната част.

Христос е в центъра, на императорски трон, в елипсовидна мандорла, носена от четири ангела с крила, украсени с перли

От двете Му страни са дванадесетте апостоли.

Апостол Тома е висок, с издължено лице и розов иматий

Прави впечатление, че Апостол Филип, както и всички фигури в композичията са изобразени с много тънки, издължени пропорции на телата!

Апостол Андрей е с характерната си буйната си бяла коса

На южния свод програмата следва със "Сретение Господне" Симетрична сцена с киворий и висящо кандило. Симеон Богоприемец държи Младенеца, а зад него е пророчица Анна с отворен свитък

Интересен детайл е позата на Богородица, с молитвено скръстени ръце, и стояща малко по-заден план, като че отстъпва място на Йосив да мине покрай нея и да даде даровете на Симеон, който държащ Христос в ръце, е централна фигура в сцената !

"Вход Господен" или "Влизане в Йерусалим" Христос на бяло магаре благославя жителите на града. Следва го апостол Тома 

На северния скат от запад е "Рождество Христово". Включва стария Йосиф с кожух, тримата влъхви с конични шапки и сцената с къпането на Младенеца от акуширащите Мая и Саломе

Изобразено е и овчарче, свирещо на флейта, което е с непропорционално голяма глава.

Над ангелът има надпис „Παύσατε | ἡ ἀγραυλοῦ[ν]τες“ Превод: „Престанете (или млъкнете), вие, които нощувате на открито

Следва "Слизане в ада". 

Христос в кафеви дрехи стъпва върху разбитите порти на Ада и изтегля Адам, чиято ръка е нарисувана неестествено тънка Зад него е Ева в молитвена поза. В мраморен саркофаг са пророците Давид и Соломон с високи, украсени с перли царски корони

Най-забележителният елемент в тази сцена е объркването на образите на Авел и Каин

Фигурата, надписана като „Каин“, е изобразена като безбрад младеж, който държи овчарска гега – атрибут, който по традиция принадлежи на Авел в качеството му на пастир.А противно на канона, според който Авел се изобразява като безбрад младеж, тук той е представен с широко лице и къса черна брада

В долния регистър на северната стена е изобразен Св.Пророк Илия. Образът му е представен като старец с бяла коса

До иконостаса на южната стена виждаме съкратен Дейсис без Христос, който включва само изключително майсторски пресъздадените образи в цял ръст на Богородица и св. Йоан Предтеча, който държи свитък с цитат от Йоан 1:29  „Ἴδε ὁ ἀμνὸς τοῦ Θεοῦ ὁ αἴρων τὴν ἁμαρτίαν (του κόσμου)“ - „Ето Агнецът Божий, Който взема върху Си греха (на света)“

Св. Неделя е изобразена в сляпата арка на южната стена, носейки върху бялата си забрадка (калоптра) жълта диадема (стефос), украсена със скъпоценни камъни.Това е рядък атрибут за нейния образ.

Следва образът на Св.Параскева срещу нея

Сляпата ниша под тях е заета от сцената "Кръщение".Христос е гол в река Йордан, която е предадена със стръмни брегове. Йоан Кръстител е отляво, а два ангела отдясно. Интересен детайл е че ръцете на ангелите са покрити!

Над арката, както стана ясно са изографисани Св. Пантелеймон, който държи кутия със стъклено шишенце лекарство и другия светец-лечител - Св. Ермолай (по-възрастен, с кестенява брада)

В пространството на северната ниша виждаме Св.Никита. Изобразен е като воин със „стефос“ (венец/корона), украсен с перли, но за съжаление цялостната фигура е силно повредена!

В свода на сляпата арка над него са повредените образи на две жени – светици (едната може би е Св. Екатерина, а срещу нея Св.Текла) а над нишата и на запад от нея в регистъра на правите светци също имаме неидентифицирани изображения на светии

На западната стена, до вратата е запазен фрагментарно образ на Архангел в императорска одежда.

На целия тимпан над вратата на западната стена е било оформено "Разпятие"

Вижда се запазена фигурата на Св. Апостол Йоан и до него стотникът Лонгин, който носи бяла шапка и държи кръгъл щит с надпис „Λογγῆνος ὁ ἑκατόνταρχος καί ἡ ὁμολογία του“ („Лонгин стотникът и неговата изповед“). 

Към момента на моето както първо (2017), така и второ посещение (2024), църквата беше отворена, вероятно защото местните така искат, затова моля посетителят, който реши да отиде след мен, да се отнася уважително към тяхното добро чувство и естествено към храмовото пространство!

Източници:

1.Νικόλαος Β. Δρανδάκης. "Βυζαντινές τοιχογραφίες της Μέσα Μάνης". Βιβλιοθήκη της εν Αθήναις Αρχαιολογικής Εταιρείας.  Άγιοι Ανάργυροι Κηπούλας (1265) стр 309-339

2.Νικόλαος Β. Δρανδάκης  "Οι τοιχογραφίες των Αγίων Αναργύρων Κηπούλας (1265)" Αρχαιολογική Εφημερίς (ΑΕ), τ. 119 (1980), σσ. 97–118. Преиздадена и в сборника Μάνη και Λακωνία, τ. 1, σσ. 223–259.

3.Sofia Kalopissi-Verti "Dedicatory Inscriptions and Donor Portraits in Thirteenth-Century Churches of Greece" Kommission für Byzantinistik, Österreichische Akademie der Wissenschaften, Wien (Виена).1992

4.Sharon E. J. Gerstel "Rural Lives and Landscapes in Late Byzantium: Art, Archaeology, and Ethnography" Cambridge University Press.

5.Sofia Kalopissi-Verti "Painters in Late Byzantine Society. The Evidence of Church Inscriptions" Cahiers Archéologiques, LII (1994), pp. 139–158.

Църквата на манастира "Св.Никола Нови" край Перахора, Коринт

Църквата „Свети Николай Нови“ (Аγίου Νικολάου του εν Βουνένοις) в Малагари, Перахора, е изключителен византийски паметник, за който доскоро липсваше сериозна информация, но сега е реставриран и за късмет го намираме отворен! 

Намира се североизточно от село Перахора, и до там води добър почвен път, проходим и за лек автомобил. Издигната е на височина с панорамна гледка към залива на Алκионидите и Беотия.

За тези, които искат да го посетят, съветвам ви горещо, използвайте точно този път! Има още един, който е от север, през Аспрокампос, но той е стръмен и много черен...не правете като мен, аз съм роден за мъки, вие бъдете разумни!

През византийската епоха храмът е бил католикон на малък манастир, който днес е в руини. Построен е по време на т.н. франкократия-латинското владичество над територията на Коринт след 1204г.

Посветен е на свети преподобномъченик Николай Нови от Вунена (Тесалия), убит от арабски нашественици през 902 г.. Празникът му е на 9 май.

Храмът е от кръстокуполен тип кръстокуполен с тристранна апсида и осмоъгълен купол с вдлъбнати страни.

Установени са две основни строителни фази, но с малка хронологична разлика между тях. Олтарът и главният наос принадлежат към първата фаза, а нартексът е добавен по-късно, като е обединен с вътрешното пространство чрез събаряне на западната стена.

Стенописите оцелели цялостно в нартекса са датирани във втората половина на 13-ти век (след 1260 г.) възоснова на стилистичен анализ.

В свода на наоса, над олтара е оцелял фрагмент от сцената "Възнесение Христово", в която Христос е изобразен в кръгла, еднопластова червена и охрена мандорла (снимка нямам).

Стенописите в притвота, както казахме, за щастие са оцелели в  прекрасно състояние и можем да им се насладим спокойно, благодарение на реставрационните работи извършени в църквата през 2018г.

Програмата на нартекса е доминирана от темата за спасението и отвъдния живот.

Сводът и горните части на стените са украсени и обширна композиция на Страшния съд.

Тя включва дванадесетте апостоли, седящи на разкошни тронове, архангел Уриил, свирещ на тръба и така възвещаващ Възкресението на мъртвите

и архангел Рафаил, изпълняващ Психостасията (претеглянето с везната на правосъдието човешките дела на душите)

На западна стена е изобразен Раят като градина с Авраам, държещ душата на Лазар, и Богородица на трон, в много интересна иконография, държаща бели цветя (лилии).

Белите лилии, които Богородица държи в ръцете си са уникален детайл за византийската живопис от този период, като това е един от най-ранните известни случаи, в които тя е изобразена с лилии в контекста на Страшния съд!

Лилията е цвете, което пряко се свързва с Райската градина, символ на чистота и добродетел, универсален символ на съвършена чистота и святост!

В християнската литература Богородица често бива сравнявана с лилия, като например текстове от „Песен на песните“ (2:1-2) и химни като Акатиста, където тя е възпята като „благоуханна лилия, която изпълва верните с аромат“

Тази иконография е резултат от влиянието на западното (т.н. франкско) изкуство, където лилията е често срещан атрибут в сцените на Благовещението и изображенията на Дева Мария.

На южния и северен зид виждаме алегория на Морето (жена върху морско чудовище), връщащо телата на мъртвите, и ангели, тласкащи грешниците към ада

Най интересни са аркосолиумите на северната и на южната стени на притвора! 

В люнета на южната е изобразено "Успение Богородично". Сцената включва само един епископ – св.Дионисий Ареопагит който йеропреκлонно принася тамян заедно с апостол Петър.

Дионисий държи в ръката си кадилница с дръжка (κατζίο)

Обикновено във византийската традиция в тази сцена се изобразяват трима или четирима епископи (Яков Брат Господен, Дионисий Ареопагит, Тимотей Ефески и Йеротей Атински), но тук присъствието само на един е рядко изключение

Изборът да бъде изобразен единствено свети Дионисий може би е преднамерен и цели да подчертае застъпническата връзка с монах Дионисий, който е погребан в гроба под същата арка

В люнета на северната сляпа арка е изобразена сцената "Дейсис" (Моление), където между Богородица и Христос е включен ктиторски портрет на втори монах.

Храмът е уникален точно с идентифицирането на тези двама монаси от фамилията Калозои (Kalozoes), чието фамилно име се среща тук за първи път в източниците.Това е и един от малкото примери изобщо, за колективно изображение на членове на една монашеска общност/семейство в ранната палеологова епоха.

Първият е монах Софроний Калозоис:

Погребан е в аркосолиума (сводеста гробница) в северната арка на нартекса.

Надписът на Софроний гласи:

„+ Παρομοιώθη Σωφρόνιος μοναχός ο Καλοζώης“                        (Тук бе изобразен монах Софроний Калозоес)

Изобразен в "Дейсис", като Богородица застъпнически го "представя" на Христос, който тук е придружен от надпис "Фотодотис" (Даряващ светлина), също изключителен иконографски детайл!

Той очевидно е монах с висок ранг, държи затворен свитък, което го идентифицира като главният ктитор и символизира документа за неговото дарение, за разширяването и украсата на храма.

Облеклото му носи всички черти на великосхимник (най-високата степен на православното монашество)

Върху синия си хитон, украсен с червеникаво-кафяви щрихи носи светъл аналавос с черен кант. Той е украсен с бели геометрични мотиви — кръгове и издължени линии, които образуват кръст. Именно наличието на този аналавос позволява на изследователите да го идентифицират като „великосхимник“.

Горната му дреха е маслиненозелена мантия, която е закопчана на гърдите с малка бяла фибула (закопчалка) във формата на кръст, което е също индикация за неговия висок социален и духовен статус

Най-забележителният елемент от облеклото му обаче, е бялото заострено було (кукол). То също е украсено с геометрични мотиви, които формират кръстен знак над челото и отстрани на лицето. Изборът на бяло за кукула, вместо традиционните за монасите тъмни цветове, символизира неговия свят и добродетелен живот, сравним с ангелския!

Вторият е монах Дионисий Калозоис:

Млад монах, вероятно син на Софроний.

Изобразен в молитвена поза, приведен и държащ с лявата си ръка левия крак на св. Теодор Тирон — като израз на дълбоко смирение, почит и гореща молба за застъпничество към личен светец-покровител.

Дионисий носи тъмнокафяво монашеско расо в контраст с по-светлия аналавос на Софроний и подчертава по-ниската му степен в монашеската йерархия

За разлика от Софроний, който носи бял кукул, Дионисий е изобразен с черен кукул

Върху расото му се вижда специфичен детайл – бяло платно (може би някаква кърпа), което се спуска от рамото му и достига до кръста.

На гърдите му виси бял нагръден кръст, закрепен на шнур

И в този образ е важно да се отбележи, че изобразяването на нагръдни кръстове върху дрехите на обикновени монаси, които не са светци също не е често срещано явление във византийската иконография!

Надписът на Дионисий гласи: „+ Ο παυρομηοθής (παρομοιωθείς) Διονύσιος μοναχός Καλοζώης“ 

Неговият гроб е открит под нивото на пода в южната арка на нартекса по време на разкопки през 2016 г..от археолога Мария Агреви.

Надписите над портретите използват термина „παρομοιώθη“ (беше изобразен), последван от имената им, което потвърждава, че портретите са посмъртни.

В долните зони и арките са представени светци-застъпници като вече споменатият св. Теодор Тирон (с монах Дионисий в подножието му),

Задължително е да се отбележи изключително реалистичното изобразяване на ремъците на канията на меча, които ясно показват, че мечът е окачен странично през рамото.

Самата кания и богато украсена дръжка на меча също е предадена с голям реализъм

На срещуположната страна е образа на св. Теодор Стратилат. При него също се наблюдава един интересен иконографски елемент — той носи сравнително дълъг хитон (туника), който достига до коленете. Този стил е бил характерен за по-стари периоди (преди 11-ти век), но се завръща в палеологовата живопис през втората половина на 13-ти век

Св. Меркурий също е изобразен във великолепно бойно снаряжение и е представен като воин, готов за бой с детайлно и реалистично изобразяване на детайлите на дръжката на меча му, и военните му доспехи, макар фигурата му да е частично повредена в долната част.

Св. Ирина

Тя носи богато украсен императорски лорос, който е обсипан със скъпоценни камъни и перли, а в ръцете си държи традиционните императорски символи скиптър, завършващ с кръст (още един интересен детайл) и сфера

Изображението на света Екатерина е особено ценно поради своята рядка иконография. Тя е представена в рядка поза на молитва (Дейсис/Оранта), с вдигнати встрани ръце, което е палеографски тип молитва, свързан вероятно с погребалния характер на нартекса

Облечена е в богата аристократична премяна с пищно украсен колан и мантия

Върху мантията и колана ѝ е изобразен голям гравиран скъпоценен камък (λίθος) в центъра – елемент, който се среща при изображения на светци от благороден произход и архангели

Патронът на храма Св. Николай Нови е изобразен на източната част на южната стена, но неговият образ вече е доста повреден.

В иконографията на църквата „Св. Николай“ в Малагари, която датира от периода на франкското владичество, се забелязват няколко специфични западни влияния, които се отклоняват от традиционните византийски модели, като например Апостол Петър изобразен да държи верига с три ключа

Това е изключително рядък детайл за източното изкуство до 1204 г. и се счита за пряко заемство от западната (латинска) традиция, където Петър често е изобразяван като пазител на небесните порти с ключове в ръка.

Друг такъв детайл е използването на червено за мандорлата във сцената "Възнесение", характерно също за западното изкуство и се разпространява в гръцките земи именно през 13-ти век поради контактите с латините.

В сцената „Успение Богородично“ виждаме как ореолът на божествената слава около Христос има бяло вълнообразно (къдраво) очертание

Този детайл също се свързва със западни художествени влияния от 13-ти век, навлизащи в паметниците в земите в днешна Гърция.

Както вече бе споменато, изобразяването на Богородица да държи бяло цвете (лилия) в сцената на Рая се счита за иновация, повлияна от западната иконография на Благовещението, както и изобразяването на дърветата в Райската градина (част от Страшния съд) със симетрично разположени клони и специфична структура на листата намира по-близки паралели в романското изкуство, отколкото в традиционните византийски иконографски схеми...

Зографът, изографисал църквата „Свети Николай“ в Малагари през втората половина на 13-ти век, остава анонимен, но изключително талантлив и опитен майстор.Той е изписал с изключителна прецизност сложните орнаменти по троновете на апостолите, бижутата на светиците, шевиците по дрехите и детайлите по въоръжението на светците-воини. Майсторът е бил запознат със западните (франкски) художествени елементи и смело ги е включвал в програмата, вероятно за да отговори на изискванията на ктиторите.

Живописта в този провинциален манастирски храм съчетава къснокомнинови традиции с елементи на „тежкия“ палеологов стил, представлява ценен образец на византийската монументална живопис от периода на франкското владичество.

Литература:

1.Maria Agrevi, "New Observations on the Katholikon of the Byzantine Monastery of Saint Nicholas at Malagari (Corinthia) and the Monks Sophronios and Dionysios Kalozoes", Revue des Études Byzantines 76 (2018), стр. 349-375

2.Μαρία Αγρέβη, "Οι βυζαντινές τοιχογραφίες του ναού του Αγίου Νικολάου στο Μαλαγάρι Περαχώρας (Κορινθία)" (Византийските стенописи на храма „Св. Николай“ в Малагари, Перахора), Φῶς Ἱλαρόν: Αφιέρωμα στη μνήμη Αθανασίου Παλιούρα, Атина 2024, стр. 45-66

3.Demetrios Athanasoulis, "Corinth", Heaven and Earth: Cities and Countryside in Byzantine Greece, under redaction of Jenny Albani и Eugenia Chalkia, Атина 2013

4.Sharon E. J. Gerstel, "The Landscape of the Village", част от книгата Rural Lives and Landscapes in Late Byzantium: Art, Archaeology, and Ethnography, Cambridge University Press, 2015

5.Archaeology in Greece 2005–2006, публикувани от Cambridge University Press