Църквата "Успение Богородично" в с. Прибой

Църквата, посветена на Успението на Св. Богородица, се намира в гробището на с. Прибой, отстоящо на 10-тина км. от Радомир, в посока Кюстендил.

Различават се три строителни периода, като първата преправка е била през XIX век, когато старата църква е била продължена на запад, като западната и стена е била разрушена, както личи по разрушените стенописи на тавана, а вече през XX век е добавено и още едно помещение, отново в западна посока.

От интерес е старата част на  късносредновековна църква, отличаваща се с клетъчен градеж и украса с назъбен корниз под покрива от т.н. "вълчи зъби". 

Храмът е по план еднокорабен, едноапсиден, засводен, с протезис и с неголеми размери, но пък в отлично състояние, дължащо се на намесата на реставраторските екипи, работили в църквата през 1985 - 1989 год. 

До църквата има две антични основи на колони, донесени незнайно кога, вероятно от разкритото по археологически път антично селище в м. Джиновци, или Елейско гробище, югозападно от селото.

Няма запазени преки исторически сведения за паметника, нито надписи, които да ни насочат към някаква реална датировка на ансамбъла.

Най-общо се приема периода в края на XVI век, но има и изследователи, които го датират в  XVII век. Аз съм склонен да се съглася с първата датировка!

 

Едно сведение от османски източник съобщава, че през 1570 год. в с. Прибой е имало двама свещеника, единият от които може би е служил в разглежданата от нас църква ...

През времето на османското владичество в границите на днешната българска държава има немного примери, за църковни ансамбли с качествени стенописи, и този е един от точно тези редки попадения, където можем да видим работата на зографи с високи за времето си умения и майсторство.

В свода на храма, от изток на запад можем да проследим изображенията на различните превъплащения на Христос - от Възнесението, Пантократор, Ангел от Великия съвет

...и Преображение Христово , което още с влизането в църквата веднага прави впечатление с колоритът си в ярки, привличащи вниманието, тържествени цветове!

Очевидно, че е била продължена на липсващия днес зид, в източната част, на западната стена...

По подобен начин, като колорит, но може би по-слабо като техника е изографисана същата сцена в Струпецкия (Тържишки) манастир ...

и във Кюстендилското село Вуково, в църквата "Св. Петка"от 1598 год.

Източната стена е заета в свода от Убрус, вписан в обичайната иконография, за периода на поствизантийската храмова живопис в сцената "Възнесение"

(За съжаление от ръка, без съответни подръчни средства, намаше как да бъде хванат в никакъв общ план на що годе грамотна фотография...)

От двете страни на апсидата е разположена, на обичайното си място сцената "Благовещение"

В медалиони, под Архангел Гавраил имаме образите на св. Леонтий и св. Йоан Милостиви, и св. Петроний, от южната страна, под Изображението на Богородица, допоясно, в правоъгълна рамка.

Конхата на апсидата е заета от Богородица, в също така обичайната иконография "Ширшая Небес", с Младенецът Христос благославящ, в медалион

, а под нея е разположено "Причастие на апостолите" в две части, Причастие с хляба и Причастяване с вино а в средата "Христос Велик архиерей" 

Най - долният регистър е зает от "Мелисмос", или "Поклонението на жертвата", където различаваме фигурите на църковните отци св.Атанасий Велики, св. Василий Велики

 между тях е Христос "Жертва" и от другата страна образите са повредени и няма надписи, но съдейки по иконогрофията това са св. Йоан Златоуст и вероятно св. Григорий Богослов.

В нишата на протезиса е изобразен неидентифициран дякон, който най-вероятно е св. Роман, но също така, както предполага Б. Пенкова, може да е и св. Евпъл.

Първият регистър на южната стена започва както обикновено от изток с много хубаво изображение на "Рождество Христово.

 "Сретение Господне", "Кръщение", една рядка, но за съжаление доста повредена сцена, "Христос на гумното" (в ляво на кадъра)  и "Възкресение Лазарово"....

Тази спена, по разказа на евангелист Матей (3.12), я има в църквата "Св. Йоан Предтеча" във с. Върбово, която също съм представял в отделна публикация...

...и следва на северната стена с "Влизане в Йерусалим", "Разпятие", "Жените мироносци на гроба" и "Слизане в ада".

Съответно вторият регистър отново от изток започва на южната стена с , "Тайната вечеря", "Умиването на нозете на апостолите", "Молитва в Гетсиманската градина", и "Предателството на Юда".

На северната стена, този регистър продължава със сцената "Носенето на кръста"

За мен, най-интересната сцена в стенописната програма е тази с Носенето на кръста, изпълнена в иконография с кавалкадата на Пилат.

На нея виждаме Пилат Понтийски, който придружаван от свита конници, съпровождат Христос по пътя към разпятието. 

Понякога, в различните ансамбли, Пилат е показан да носи, разгърнат свитъка, съдържащ присъдата, която ще бъде закачена върху кръста на Спасителя.

Една иконография, типична за XV-XVI век и много разпространена в църквите и манастирите на Молдавия, в днешна Румъния ( Църквата "Отсичане главата на Йоан Кръстител" в Арборе - 1502 год., Манастирът Хумор 1530 год., манастирът Молдовица 1532 год., Св. Никола до с. Балинещи от 1499 год., и т.н.), но я има и в Гърция , например до с. Плати (Щърково) в близост до малкото Преспанско езеро, в църквата "Св. Никола" от 1591 год.

,манастирът Филантропенос на остров Ниси, в Янинското езеро и т. н.)

и в Албания (св. Никола в с. Шушице, от 1554 год.)

В България, тази иконография е представена в още два храма, и двата датирани в XVI век

Единият пример е отново в "Св. Петка" в с. Вуково,

И в стенописите в старата църква на Струпецкия манастир "Св. Илия", край Роман. от същия период, но с много по-скована динамика, в движенията на фигурите в композицията...

Регистърът продължава с "Качването на кръста", "Свалянето от кръста" и "Оплакване Христово"

Третият регистър е съставен от светци епископи в медалиони. В олтарната част виждаме образите на с. Аникий, св. Кирил и св. Силвестър.

Чувствам се изкушен да допусна, при наличието на изображение на св. Кирил Александрийски, че този образ, може да принадлежи на св. Кирил Славянобългарски, още повече, че е в компанията на римския папа Силвестър, но нека не бъдем голословни...може да е и св. Кирил Йерусалимски, но пак е интересна тема, за размисъл.

Регистъра продължава в наоса с образи както личи на лечители. Виждаме св. Козма и св. Дамян, св. Пантелеймон, св. Анастасия Фармаколитрия, още един образ на светица, която не е идентифицирана, но съдейки по иконографията с короната и перото, най-вероятно е св. Екатерина, и св. Юлита и св. Кирик.

На северната стена в медалиони можем да проследим изображенията, на мъченици. св. Акакий, св. Трифон, с. Севастиян, св. св. Ананий, св. Азарий, св. Мисаил...

Свед изображението на неизвестен светец, виждаме и св. Викентий и св. Виктор

В олтара, от север образите в този регистър са отново на епископи. Различават се изображенията на св. Игнатий, св. Панкратий и св. Лука.

Регистърът на правите светци започва в олтара на южния зид с образите на св. архидякон Стефан,  св. Кирил Александрийски, св. Спиридон, с плетената си шапка

...и продължава в наоса със св. Никола и св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат

Северната стена съдържа доста по- повредени изображения, но можем да проследим св. Димитър, св. Георги, а до тях Деисис. Този регистър завършва в олтара с "Видението на св. Петър Александрийски".

Не на последно мясно, искам да благодаря на Валентина Алексиева от с. Прибой, която съхранява ключът за храма и семейството и, за възможността да вляза и снимам в тази наистина чудесна църква с прекрасни стенописи!

Както винаги, заради краткото време, и сложността, за снимане на някой от сцените не виждате пълната картина...За да не губим времето на Валентина, която се вдигна от обедната си семейна трапеза, за да отвори храма, снимах повече тези сцени и фигури, които не бяха повредени и до които имах достъп, или такива, които влизат в някакъв общ кадър, в самата снимка...затова примерно, липсват много неща, като например всякакъв общ план на северната стена, понеже там регистърът на правите светци е почти изличен от времето и историята...такъв е и случаят и с регистърът със старозаветни пророци, но тях поне отчасти могат да се зърнат по някой от снимките... ще трябва както си личи да има второ, по-продължително посещение ... Както винаги:))

Литература

1. Пенкова Б. 30. "Успение Богородично", Прибой. Корпус на стенопписите в България от XVII век. Институт за изследване на изкуствата, БАН. София 2012. стр 203-204

2. Димитрина Митова-Джонова. Археологически паметници в Пернишки окръг. София, 1983.стр. 136-139.Комитет за култура, НИПК

Скалните църкви на Струга

Района на Струга предлага няколко много интересни места, които остават встрани от туристическите маршрути, които познаваме от многобройните реклами,подканящи да посетим чудното наистина Охридско езеро.

Избираме за базов лагер някое хотелче в Охрид, и се отправяме към Струга ,другия град ,разположен на брега на езерото.

Първото място, което ще посетим се намира точно в скалите над пътя Охрид-Струга.Това е манастира, посветен на антиохийския епископ Св.Еразъм Охридски.

Манастирските сгради са нови, но интерес предизвиква старата пещерна църква където е изобразен и самия светец, който според житието му през III век е светителствал в Охрид или Лихнидос ,както се е казвал този град през античността.

Личат два слоя от стенописната украса в църквата ,като по-ранният е от XIII век ,но повечето от оцелелите до днес стенописи са от XVI век .Най интересна е фигурата на владетел, изобразен над Св Еразъм, в цялото си императорско великолепие...

В науката няма единно мнение кой е изобразеният ктитор на храма ,като теотиите за него са ,че е Михаил VIII Палеолог ,или пък неговият син Андроник II Палеолог...

Андроник II Палеолог е коронован за съимператор от баща си Михаил VIII Палеолог през 1272 година и управлява съвместно с него до 1282 г.

От 1295 до 1320 г. Андроник II Палеолог управлява заедно със сина си Михаил IX Палеолог ,а между 1321-1328 г. води междуособна война срещу внука си Андроник III Палеолог...

/Монета на съимператорите Андроник II и Михаил IX.Изт Wikipedia/

Известна е подарената от император Андроник II Палеолог на предстоятеля на Охридската архиепископия плащеница, за употреба при богослужението в църквата Св София.На нея е извезан надпис:

"Пастирю на българите, спомни си при жертвоприношенията за владетеля Андроник Палеолог"

/Източник на изображението -www.pravoslavieto.com/

В този ред на мисли не е невъзможно владетелят изобразен на стената на пещерната църква да е Андроник II Палеолог

Интересна е теорията  ,че фигурата принадлежи на епирския деспот Теодор Дука Комнин, коронован за император в Охрид от тогавашния архиепископ Димитър Хоматиан през 1224 година, като по този повод новия император дарява на архиепископа плащеницата с Богородица Оранта ,съхранявана в момента в НИМ София.

/Източник на изображението -www.pravoslavieto.com/

Между другото Г. Акрополит забелязва, че Теодор Комнин, когато станал император, понеже не бил добре запознат с вътрешната уредба на имперския двор, въвел у себе си българската, или по-скоро варварска уредба на двора /Acropolita, ib., pp. 33, ₁₄ — 34, ₁₂./

Известна е и иконата на Спасителя, подарена от Теодор Комнин на архиепископската църква"Св.София" със стихотворен молитвен надпис:
"О слово на Бога Отца, Ти, Който си приел плът от безмъжна дева по неизказан начин, приеми този дар на добрата съпружеска двойка Теодора Комнинодука и Дукена Мария Комнинородна, подай душевно спасение, което сега да видим предложено по достойнство във всичките литургии"

Съдейки по привързаността на Теодор Комнин към Охридската архиепископия не е изключено и изображението в скалната църква да принадлежи именно на този владетел,завършил безславно житейския си път след битката при Клокотница на 9 март 1230 г

И така ,напускаме манастира на Св. Еразъм Охридски и се отправяме към женския манастир "Успение Богородично" ,Калища ,на брега на Охридското езеро ,недалеч от Струга.



Манастира е известен със старата си скална църква ,датирана в XV век.Тя е разположена в естествена пещера и до нея се стига по дървена стълба, направена в по-ново време, и се влиза откъм източната страна ,близо до олтара на храма

 Тази скална манастирска църква е най-голямата от този тип по брега на Охридското езеро.Най-вероятно е възникнала като изпостница на някой от многобройните аскети ,а през XV век вече е била оформена и фрескоживописана ,добивайки днешния си облик.

Прави впечатление наличието на Св Алипий Стълпник, на източния стълб в олтара, като пример за строг аскетски живот ,на някогашното манастирско братство.

Най-интересната и уникална фреска обаче е композицията в люнета на северната стена ,изобразяваша Св.Кирил Философ и Св.Климент Охридски ,в поза на литургично чиннодействие ,обърнати един към друг

Тази фреска е единствената от подобен вид ,на която са изобразени двамата всеславянски просветители не само в Македония ,а в целия православен свят ,оцеляла до сега.

Фреските в олтара са от края на XVIII век и са дело на зографите Йоан и Ангел ,които са оставили имената си в протезисната ниша до изображението на Христос в гроба

В непосредствена близост от манастира ,скрита в скалите се намира още една скална църква ,посветена на Св.Атанасий и датирана в XIV век.

За изграждането и е послужила естествена скална ниша , чиято източна страна била иззидана ,за да се образува сегашната църквица ,която всъщност крие един от най-запазените ансамбли от средновековна живопис в Стружко.

И тук присъства образа на Св.Климент Охридски ,веднага до вратата ...

Следва регистъра с пустинножители ,лечители и светци-войни ,завършващ с Деисис.

Стенописите от XIV век се отличават с майсторство и вещина, които личат ,въпреки тяхното вече лошо състояние... 

През XVII век храма е преизографисван, за което свидетелстват образите на Св.Петка,Св.Марина,Св.Неделя и Св.Варвара ,изрисувани в правоъгълни рамки, и слоя в олтара.

През XIX век ,храма отново е преизографисван като консерваторите са оставили част от този слой ,на местата ,където първоначалните фрески са били невъзможни за експониране...квалитета на зографите е значително по-слаб

И така ,отправяме се към може би най-интересната от скалните църкви по Охридското езеро.Тя е посветена на Св.Архангел Михаил и се намира в скалите над с.Радожда.

 Радожда е най-югозападното селище на страната и е на 10 километра южно от Струга ,и на два километра от границата с Албания.
Селото се споменава за пръв път през 1342/45 година ,когато Стефан Душан го дарил като метох на Охридската църква Св.Богородица Перивлепта.

Впечатление правят стенописите на входа с образа на Архангел Михаил в цял ръст 

И образа на Предводителя на небесното войнство на кон ,нещо много рядко срещано ..
Очевидно образа е преизографисван, като консерваторите са експонирали и двата слоя ,а именно този от XIII век и този от XVII век ,от когато най-вероятно са и тези стенописи на входа

Храма е изографисван на два пъти ,като първия слой е от XIII век ,и това е един голям фрагмент ,изобразяващ "Чудото в Хони" ,на която се вижда и патрона на храма Св.Архангел Михаил.

Фреските от този слой се отличават с изключително майсторство и вещина на зографите !

Вторият слой на стенописна украса е от XIV и XV век 
Църквата е разделена на притвор и наос, разположен на по - ниско ниво и до който се стига по оформени в скалата стъпала.

От украсата в притвора най-добре са запазени стенописите в свода, посветени на Богородица

...и Страстите Христови:

На северната стена виждаме фрагментарно запазен отново образа на Св.Климент Охридски

       
В наоса ,фреските са в значително по-лошо състояние, но се различават образите на Христос Пантократор и на старозаветни пророци в своеобразния естествен купол на пещерата 

И така ,изоставяме бреговете на Охридското езеро и се отправяме към последната църква ,която ще посетим в Стружкия край а именно ,скалната църква по каньона на р.Сушица ,на около два км от с.Вишни ,посветена на Възнесение Христово.

Намира се високо в една стръмна скала ,до която води желязна стълба.

Естествения отвор на пещерата в която се намира е затворен с каменен зид ,в който се намира и входа към този монашески комплекс ,някога състоящ се от две нива ,в горното от които е била поместена и самата църква.

В импровизираната апсида на храма е изписана Богородица със сигнатура Спилеотиса /Пещерна/

В днешно време стенописите са в недобър вид ,за което е изиграла своята роля и влагата ,предизвикваща ерозия във вътрешността на пещерата.

По типологичните особености на стенописите ,оцелели в храма ,можем да датираме изписването към времето на XIV - XV век.

С това нашата разходка из средновековните паметници на Струга и региона приключва .. със сигурност има неща които сме пропуснали ,но се надявам да сме събудили любопитството в читателите и на път за Охрид и Струга с екскурзия или не ,може да посетите някой от тези интересни места !

Библиография:

1.Гоце Ангеличин Жура."Пештерните цркви во Охридско-Преспанскиот регоин.(Р.Македониja,Р.Албаниja,Р.Грциjа),Ирис,Струга,2004