Обикалям региона на Кърджали от доста години ,но винаги оставям за следващия път една малка крепост край Джебелското село Воденичарско ,известна под името Маласар.И ето ,че този следващ път дойде ... Отбивката за село Воденичарско е в края на Джебел ,а не както показват картите след града ,но то кое ли е наред ,та картите да са ... Та поемайки по разбитото асфалтово пътче ,след около 5-6-7 км ще стигнете до кариера за перлит ,и там някъде у лево пътя свършва и с разделя на четири ... Именно тук колата вече не върши работа и Драгия турист трябва да поеме пеша по втория "път" от дясно на ляво ,който след кратко време ще го изведе на полянка ,от която крепостта вече е много по-ясно забележима
... Пътеката продължава през спускане до малка река ,която преминавате ,и после изкачва към крепостта ... Ясно забележима е ... за хора които забелязват всъщност ... Забележителни хора ....
Общо разходката е към 20 минути спокоен ход ... ако 20 минути минат ,а вие все още ходите спокойно ,значи сте се объркали ... Липсва всякаква маркировка и табели ,но нашего брата трябва да е упорит и роден за мъки ,така че няма да се заотказваме сега накрая...
И ето ни пред крепостта ... информация няма никъде ,никаква ,освен тук - таме из интернет по 2-3 реда ,които са крайно недостатъчни ,така че този постинг специално ще го сложим в графата "туризъм" ...
Информацията на която се натъквам е ,че крепостта е строена някъде около V-IV век Пр.Хр. ,но останките ,достигнали до наше време ,очевидно са от средните векове ,съдейки по хоросановата спойка на зидовете ,достигащи височина 2-3 метра ...
Крепостта е в пряка видима връзка с една от най-красивите и интересни крепости у нас- Устра...
Очевидно през средните векове ,крепостите са съществували в някаква връзка помежду си ,укрепен възел е силно казано ,но при всички случаи са били част от единната отбранителна система на Източните Родопи ,функционирала до към средата или края на XIV век ,когато живота в тях прекъсва ,поради гражданската война във Византия между Йоан Кантакузин и императрица Анна Савойска /1341-1347г./ ,или пък поради османското завоевание на региона ,когато е изоставена ...
Крепостната стена е изградена от западната страна на върха ,откъдето е единствения достъп до мястото ... Следи от зидове се забелязват и от североизток ,като единствено откъм юг крепостни стени липсват ,поради непристъпността на терена ...
Стената е двойна ,съответно с размери 55 / 23 м и 36 / 21 м. ,като вътрешната крепостна стена се простира между две отвесни скали, в една от които има четири издълбани скални ниши ,които ние естествено не видяхме...
Ясно е доловим входа към вътрешната крепост ...
На територията на вътрешната крепост ,се различават следи от няколко помещения, изградени от грубо обработени камъни, споени с калов разтвор. Помещенията са с неправилна правоъгълна форма с различни размери ,но сега няма как да се забележат поради различните треволяци ,гъсталаци ,храсталаци и капинаци ,с които са обрасли ...
Според сайта на Туристическия портал Кърджали/ТУК/ ,През 1973 година са провеждани организирани археологически разкопки. Установено е, че крепостта е съграждана на два етапа: първия – през VI век, а втория – след XI век....
Същия източник цитира размерите на помещенията ,разкрити в крепостта - от 4.0/5.0 м до 2.5/2.0 м. а също така и факта ,че в това пространство са открити и два питоса съответно с две каменни плочи, служили за похлупаци...Наличието им говоори ,за траен поселищен живот ,на немногоброен гарнизон ,занимаващ се с патрулно-охранителна дейност и сигнализация ,и по всяка вероятност с това се изчерпват и функциите ,на нашата малка крепост ,от която за сметка на това ,се разкрива наистина удивителна гледка ...
