Скалния скит с гробница "Св. Георги" ,край Провадия

Района на Провадия ,през средните векове е бил важен митрополитски и градски център ,добре укрепен ,и доста богат на скални обители, келии, гробници и други християнски светини ,които вече са отдавна изоставени ,и поради липсата на всякаква информация ,слабо популярни и сред любителите на този вид прекарване на свободното време ... Едно такова място е скалната гробищна църква "Св Георги".

Намира се на около 7км североизточно от гр. Провадия в сух дол наречен „Таш Кайнарджа”. / Описание по: К. Шкорпил. Памятники в окрестностях Аббоской равнины. – ИРАИК, Х, 1905, с. 1423-424; А. Маргос. Цит. съч.,с. 116; План по К. Шкорпил. Памятники…, табл. LХХХVІІ 2./

До там може да се стигне през с. Петров Дол или през с. Староселец ,като местните ще ви упътят за посоката ,но въпреки това на нашата група ни се наложи да впрегнем всички сили и целия си талант за ориентиране ,докато я намерим ...

В момента от цялата келия е оцеляла само гробницата по чиито стени се забелязват две ниши ,а на пода две гробни камери ,изсечени в скалата...

Комплексът се е състоял от дървена църквица – параклис в подножието на скален масив и килия - костница, изсечена на 7 м височина. За източна стена на църквата е служила скалата, където е оформена абсидата. Над нея чрез два улея и гнезда е била закотвена двускатната дървена конструкция на покрива. Подходът към килията е от площадка широка 1,80 м и дълга 4,50 м.Входът е на 1 м над нивото на площадката и представлява правоъгълна рамка, аркирана в горния край с размери: ширина – 0,70 м, височина – 0,85 м и дълбочина – 0,30 м. Килията има неправилен трапецовиден план с размери: дълбочина – 2,25 м, ширина при входа – 2,65 м, ширина в дъното – 1,50 м, височина – 1,30 м. Върху източната стена са оформени две ниши. Дясната е аркирана в горния край и е с размери: височина – 0,60 м, ширина – 0,59 м, дълбочина – 0,12 м. Съседната ниша е правоъгълна с размери : ширина – 0,60 м, височина – 0,15 м, дълбочина – 0,15 м. В пода край южната стена е изсечен гроб с трапецовиден план и кръгло уширение в западния край, където е местото на главата на покойника. Размери: дължина – 1,80 м, ширина – 0,50-0,25 м, дълбочина – 0,30 м. При отвора е оформен жлеб за поставяне на дървен капак. По средата на помещението е изсечена вдлъбнатина с неправилна форма и размери: дължина – 1,20 м, ширина – 0,80 м, дълбочина – 0,20 м. Над площадката, вляво от входа към килията е оформено аркирано правоъгълно поле с раз-мери: ширина – 0,90 м, височина – 1,00 м. На средногръцки език е изписано Манастир Свети Георги.

До оцелялата към момента гробница ,по цялата скала личат гнезда ,за дървени греди от някогашната конструкция на скита
Достъпа до гробницата е бил по издълбани каменни стъпала ,но сега са направили дървена стълба ...


Името на тази църква-гробница идва от надписа на гръцки език ,в който е упоменато името на Св Георги ...


Надписът е късен най-вероятно от XVIII-XIX век ,и показвва ,че мястото е използвано ,за духовните нужди на околното християнско население до съвсем скоро.

Манастирът Св. Георги до с. Петров дол (план по К. Шкорпил и Г. Атанасов)

Комплексът, включващ само църква и килия с гробна камера на пръв поглед свидетелства за отшелническо покоище. Полуразрушеният храм и пропаданията на скалата в южна посока предполагат и други килии. Очевидно става въпрос за малък скит, чийто основател е оформил пустинническа килия и изсякал в пода и собствения си гроб.Освен това и датировката съвпада с практиката още приживе отшелниците да приготвят вечното си покоище. Впрочем подобни гробни камери са регистрирани още в килиите на монаси от ранното средновеконвие в Кападокия, Мурфатлар, добруджанските сухоречия Канагьол, Суха река, Крепча и др.../ L. Rodley. Cave Monasteries of Byzantine Cappadocia. Cambridge, 1985., p. 88; I.Barnea, V. Bilcurescu. Santierul archeologic Basarabi. – MCA, V, 1959, p. 551, 558, fig. 8; I.Barnea. Сhristian Art in Romania, 2. Bucureast, 1981, p. 86; К. Шкорпил. Опис на старините по течението на река Русенски Лом. София, 1914, с. 102-104, фиг. 81; К. Константинов. Два старобългарски надписа от скалния манастир прис.Крепча,Търговищки окръг. – Археология, XIX, 3, 1977, с. 21-23; Г. Атанасов. Християнският Дуросторум-Дръстър…., с. 197./

Трудно е да се разгадае смисълът на този обичай, но той най-малкото свидетелства за пренебрежение към тленността и смъртта, както и за нетърпеливо очакване за отделяне на духа от тялото и явяване пред Всевишния. Позната е духовната практика, около килията на известен подвижник да се събират последователи, които по-късно изграждат църква или формират малък манастир ,който прераства и в голямо духовно средище ,например Рилския манастир или скалната обител ,край с.Иваново - Русенско.

В близост до Св Георги е по-големият скален манастир в местността "Градище" ,но той за съжаление е недостъпен без специална алпийска екипировка и умения ... Голяма е вероятността нашата малка църква-гробница да е принадлежала и обслужвала именно този по-големия и вероятно киновиален манастир ,където е локализирано и средновековно селище

ЛИТЕРАТУРА

1.Валентина Кирова, Пламен Михайлов ,"Скалните манастири от Провадийско" ,2008 ,стр.20.21 2.А. Маргос. „Средновековни скални манастири по Провадийското дефиле” – ИНМВ, 17/32/, 1981
2.Георги Атанасов,ДОБРУДЖАНСКОТО ДЕСПОТСТВО КЪМ ПОЛИТИЧЕСКАТА, ЦЪРКОВНАТА,СТОПАНСКАТА И КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА ДОБРУДЖА ПРЕЗ ХІV ВЕК, Приложение III. Християнските паметници в центровете на Добруджанското деспотство през ХIV в.II Манастири ,Стр. 339 – 340, Велико Търново, 2009 Издателство “Фабер”, 2009

Скалния манастир ,край с. Рояк

На отвесните скали в местността "Дженевиз канара" ,край с. Рояк се намира един от големите скални манастирски комплекси ,достъпа до който обаче е силно ограничен ,поради непристъпността на килиите ,пръснати на различни нива по отвесния Г-образен скален венец с височина на места може би 30 - тина метра.


Явно християнските отшелия преизползват по-древни тракийски култови места ,защото навсякъде по скалите има типични за древната тракийска култура скални ниши.
Името ,което носи местността "Дженевиз" - Генуезка ,също предизвиква интерес ... За жалост вече бяхме там по мръкнало и в бързината нямахме възможност да се огледаме за следи от поселищен живот /например керамика/ ,на платото ,какъвто несъмнено е имало ,ако вземем под внимание дори такава подробност като топонима "Генуезка".


За съжаление голяма част от културните пластове по платото и по двата ръкава на скалния венец е унищожена от благородната трудова дейност на някаква Кооперация с безумното име "Тиха стъпка" ,добивала строителен камък на това място ...

Впечатление прави една причудлива скална форма ,която ми прилича на птича глава ...


От платото по един своеобразен шахтов отвор ,до който водят изсечени стъпалца може да се влезе в едно от общежителните помещения на някогашния отшелнически комплекс ,състоящ се от две засводени скални ниши ,свързани една с друга.



Двете ниши гледат на юг към помещенията на другия ръкав от скалния венец...


Достъпа до по-малката ,която пък посредством дървени прегради е била разделена на няколко други помещенийца явно е ставал и от подножието на скалите ,посредством някакво дървено или въжено съоръжение ,както си личи от своеобразния каменен "праг",под който сега зее пропаст ...


Точно по средата на двата скални ръкава ,в своеобразната чупка ,която те оформят е най-интересното място в целия комплекс.


В стените на две засводени "помещения" ,гледащи на изток и на юг ,са издълбани многобройни скални ниши ,с неизвестно предназначение ,затваряни някога с каменни или дървени капаци.


Вероятно тези помещения са част от тракийско светилище ,а съдейки по изсечените кръстове по скалата до нишите на южното помещение ,са били обект на поклонение и на християнските отшелници и поклонници ,посещавали мястото ...


В научно обръщение съществува и един интересен надпис от църквата на манастирския комплекс ,в който се споменават царете Йоан Александър и Михаил Асен ,но въпреки озъртането ,аз не видях нито помещение ,приличащо ми на църква ,нито пък следи от този надпис ,който вече е и доста поизличен ...


И разчитането на Ст. Смядовски ,което като че ли е прието в науката ...





Споменаването в надписа, на цар Михаил Асен вече ни дава насоки ,и за някаква по-точна датировка.Михаил Асен е син на цар Йоан Александър от първата му жена - влашката принцеса Теодора.Роден е към 1322-1324 год.Като първороден син ,е обявен от баща си за съвладетел и към 1337 год вече е носител и на династичното име Асен ,както четем в "Похвалата" на "Софийския песнивец",или още известен и под името "Кукленски псалтир"


снимка Wikipedia .... текста го има ТУК ...


Като дата за смъртта на младия съцар Михаил може да се посочи годината 1355 ,докато ,според данните от "Безименната българска хроника"

/ако искате да я прочетете цъкнете ТУК/

,съставена през XVвек ,загива при едно сражение с турците ,при похода им към Средец ,но сведенията от тази хроника бихме могли да отбележим ,че са доста противоречиви ,и едва ли биха могли да послужат като 100% исторически извор ....
От цялото това изложение ,бихме могли да потвърдим датата на изсичането на надписа някъде между годините 1337 - 1355.

Библиография:

1.Валентина Кирова, Пламен Михайлов ,"Скалните манастири от Провадийско" ,2008
2.Стефан Смядовски ,"Епиграфски-текстологични добавки върху още два надписа (3) ,2."Рояшки надпис от времето на Иван Александър", Списание "Археология" ,год.1987, кн.1 ,стр.39-40

Скалния манастир ,край с. Китен

Между селата Блъсково и Китен /общ. Провадия/ ,се намира една малко известна ,но пък доста интересна скална обител ,на която днес ще обърнем подобаващо внимание ...


Манастирския комплекс е разположен на отвесни скали ,върху плато ,обрасло цялото в растителност ...


Понеже пътека няма ,ние решихме да цепим право нагоре през гъсталака ... така де ... все ше излезем на връо ... важна е посоката ... а тя е ... НАГОРЕ ...!
Стръмничко е ,да ви кажа !


Пещерите ,в които е бил разположен нашия манастир ,най-вероятно и тук са били естествени скални ниши ,допълнително пригодени за монашески живот ... Килиите са обърнати на север и гледат към с. Блъсково.

Самата обител е както личи ,на три нива ,свързани с проходи, а достъпа е бил осъществяван посредством стъпала в скалата и дървени стълби ... но от тях сега няма и помен и ние осъществихме влизането ,посредством дебел клон ,доста удачен за целта ... !


Първото ниво е съставено от две помещения едно над друго ,свързани с тесен тунел.
Достъпа до него е посредством същите подръчни средства както виждате ...


Най-голямото помещение е разположено на второто ниво и представлява най-вероятно естествена, засводена пещера ,допълнително разделена с дървени прегради ,чиито жлебове добре личат в скалата ,на няколко самостоятелни помещения...




От голямото помещение се влиза в църквата ,която е разположена на най-горното ниво ,а входа и е допълнително украсен ...


На източната стена е оформена плоскодънна ,правоъгълна олтарна ниша и отчетливо се забелязва поставка ,за извършването на ритуалните действия.Липсата на протезис и дяконион ,сочи една датировка от преди VI век ,когато измененията в литургиката налагат наличието на такива ниши в олтарното пространство.../1/

Прави впечатление ,че планът на църквата е ориентиран по-скоро Север-Юг ,и е по-скоро издължен в широчина ,отколкото по главната ос ,което е още една особеност на архитектурата на ранните християнски храмове ,отглас от една традиция ,зародила се в Сирия, каквито белези имаме и в колониите скални манастири по Суха река ... /1/

Правоъгълните по план , едноделни и плоскодънни олтарни ниши ,също сочат ,за значително въздействие и пренос на Сирийската архитектурна традиция ,при оформянето на този скален манастирски комплекс .Навярно тук срещаме един от най-ранните образци на Балканите ,на т.н."Сирийски олтар" ,познат в храмовото строителство на Изтока през IV - V век.Паралели могат да се посочат също така в скалната колония по Добруджанското сухоречие - манастирите "Гяур евлери" и "Асар евлери" ,които също са от общежителен тип и "Тарапаната" ,която е по-скоро комплекс от помещения от отшелнически тип ... /1/


Тези архитектурни факти ,може да се свържат с миграцията през античността на сирийско и малоазийско население към Черноморския бряг и Добруджа ,като мнозина от този преселнически поток изповядват християнска религия.Предполага се ,че дело на техните потомци е и изграждането на представителния храм на Джанавар тепе край Варна и на една базиликална сграда от"Сирийски тип" в Калатис /Румъния/,датирани V-VI век. /1/


На върха на платото има данни за съществуването на селище ,вероятно укрепено ,но следи от фортификациите аз поне ,а и моите спътници не забелязахме ... Достъпа от манастира до платото е по изсечени в скалата каменни стъпала ,които водят до горе ...


По платото се забелязват няколко шахти ,вероятно щерни или хранителни складове ...



...както и многобройни изсичания в скалите ...


Впечатление правят няколко допълнително обработени естествени скални ниши ,с неясно предназначение ...


Един шахтов отвор ,дълбок 5-6 метра води до една самостоятелна килия ,част от манастирския комплекс ,до която достъп отдолу няма ,а за да скочиш в отвесната шахта ,трябва да имаш някой от уменията на Човека - Паяк ... а ние сме просто скромни туристи - любители !


Иначе гледката бива ...Някой даже снимаха ...


Търсихме една скална рисунка на конник ,но за жалост или не сме я видели ,или не знаем къде да гледаме!
Може би другия път ...

1.Атанасов Георги."Ранновизантийски скални църкви и манастири в Добруджа" ,сп."Археология" ,кн. 3 ,1991 год.,стр.33-43