Църквата "Св Архангел Михаил" край Горановци

Храмът „Св. Архангел Михаил“ се намира на около 2 км от с. Горановци, което е на около 20 км от Кюстендил, на десния бряг на река Драговищица. Някога той е бил част от малък манастир, но датата на основаването му не е известна.Единствените писмени сведения се съдържат в подробния османски регистър за Кюстендилския санджак от 1570 г., където манастирът и селото Горановци са описани като султански хас, принадлежащ към нахията Ълъджа (Кюстендил).

В самото село по това време са указани, че живеят 10 мюсюлмански и около 100 християнски семейства. За самия манастир „Св.Архангел Михаил“ е отбелязано, че има един свещеник– Стале Приселец, а приходите от тази обител за султана са от пчелни кошери, плодове, бостан и три воденици.

И днес, като отглас от тези времена, местните наричат мястото, където се издига църквата, „Манастирчето“.

Църквата край Горановци е малка, еднокорабна, засводена, без притвор сграда, градена от камък, с дървени сантрачи, на хоросанова спойка. Западната фасада, където е входът, е оформена с издадени анти, а над входа е запазена ниша, в която е имало изображение на патрона на храма. Светлина в църквата прониква от три прозорчета на северната, южната и източната стена. Архитектурно принадлежи към типа църкви с арки, покрай надлъжните стени. Две двойки пиластри, носещи тежестта на свода, оформят по три ниши във всяка от тях, като източните са по-широки.

Някога храмът е имал зидана олтарна преграда, вече разрушена, но следи от нея ясно личат и днес. Сводът, по неизвестни причини е бил разрушен в миналото, поради което стенописи, сравнително съхранени, има само в долния регистър.

В конхата на апсидата е представена Богородица Платитера, почти в цял ръст, с украсена с перли туника, а образът на младенеца Христос е в медальон. Богородица е фланкирана от двете и страни от архангелите Михаил и Гавриил.

По-долу е изобразена сцената "Мелисмос" или "Поклонение на жертвата". От двете страни на прозорчето в апсидата са разположени фигурите на св. Василий Велики – отляво, и на св. Йоан Златоуст – отдясно

, предвождани съответно от архангелите Уриил и Рафаил, държащи рипиди, всички обърнати на изток. Прави впечатление образът на св. Йоан Златоуст, който не носи характерните му иконографски черти – слабо лице и рядка заострена брада, а прилича повече на св. Никола.

Изображението на Христос като Агнец Божи липсва. Интерес представляват и одеянията на архангелите, подобни на царски, украсени с трилистници, те носят лороси и наръкавници, обсипани с бисери.

Присъствието на архангелите Уриил и Рафаил е рядкост за ХV-ХVІІ в. В същата сцена можем да ги видим и в църквата на Карлуковския манастир (1602 г.).

Друга особеност в тази композиция е свитъкът, който държи св. Василий Велики. Интересно е, че не пада разгънат надолу, а стои изправен, сякаш е изработен от някакъв твърд материал.

В проскомидийната ниша се вижда образът на св. архидякон Стефан с тонзура, държащ в лявата си ръка дарохранителница с конусовиден капак с кръст.

От южната страна на апсидата е изобразен неизвестен стълпник. От северната страна на апсидата, над протезисната ниша, има частично запазено изображение, вероятно също на стълпник.

Срещу протезисната ниша, върху западната страна на пиластъра при олтарната преграда, е запазен образът на св. Даниил Стълпник.

На южната стена, от изток-запад, са запазени следните изображения:

в олтара виждаме неидентифициран дякон с къса брада в цял ръст, в бял стихар, с наръкавници и орар, обсипан с бисери.Той държи в едната си ръка дарохранителница с форма на кръстокуполен храм, а в другата кръст. По мое мнение, това е изображение на св. архидякон Роман Сладкопевец....

 Следва по С. Ангелов изображението на св. Силвестър папа Римски. Аз чета надписа до изображението като св.Амвросий, епископа на Милано

Духовникът е представен фронтално, в цял ръст, с епископско облекло, с тонзура, държащ затворено евангелие и благославящ.

В голямата ниша на южната стена в олтара е изобразен св. Кирил Александрийски, представен според утвърдената за него иконография. Светецът е представен обърнат на изток и държащ разгънат свитък, като образът му явно е продължение на сцената „Поклонение на жертвата“.

Над св. Кирил Александрийски са запазени фрагменти от допоясни образи на двама светци в епископско облекло, държащи евангелия, които обаче не могат да бъдат идентифицирани.В арката на нишата са поместени допоясните образи на мъченици с кръст в ръка. Името на първия не се чете добре, но е възможно единият да е св. Лаврентий дякон Римски (според С.Ангелов), изгорен на желязна решетка през 258 г. Другият е св. Вакх, загинал мъченически заедно със св. Сергий около 296 г. 

Патронът на църквата - св. Архангел Михаил, е изобразен в цял ръст във втората ниша. 

Вляво от него, в дебелината на нишата, е разположен образът на старозаветния военначалник Иисус Навин, чието изображение е рядко за храмовата живопис у нас. Той е представен в цял ръст, с корона, като с дясната ръка благославя, а в лявата държи сгънат свитък. Освен присъствието на този светец, интересно е още, че в горановската църква Иисус Навин е представен не като военначалник, а като владетел.

В арката на нишата са поместени образите на двама, също така неидентифицирани светци мъченици. Единият от тях вероятно е св. Викентий, а другият – св. Аверкий Йераполски.

На лицевата страна на третия пиластър е различимо изображението на светец в епископско облекло, благославящ със затворено евангелие в лявата ръка, като този образ най-вероятно принадлежи на св. Николай Мирликийски.В третата ниша живописта е запазена само от вътрешната страна на пиластрите, където са изобразени св. Теодосий Велики и пророк Ной с лодка в ръце. Над тях в арката се виждат двама мъченици – св. Мардарий и св. Орест.

В края на южната стена е изписан неустановен светец войн, според мен най-вероятно св. Димитър.

Върху западната стена, на обичайното си място над входа, е разположена сцената Успение Богородично. Запазена е само долната част на композицията. Различават се фигурите на Св. Богородица върху одъра, архангелът с меча и Йефоний, който се опитва да събори ложето, както и фрагменти от фигурите на трима апостоли.

Над вратата са поместени пет допоясни образа на светци в медальони, чиито имена не са съхранени.

От двете страни на вратата са изобразени св. Константин и св. Елена. Обикновено зографите ги представят заедно от двете страни на Честния кръст, но тук те са разделени, нещо уникално за балканските паметници, също заслужаващо внимание!

На северната стена, от запад на изток иконографската програма продължава с образите на отшелниците св. Онуфрий Велики и св. Макарий Египетски.

Следва неизвестен светец войн в цял ръст, някога заемащ цялата западна ниша на северната стена до входа, но сега изображението е изгубено.В арката над него са поместени допоясните изображения на св. Власий „Вукол“ и св. Никифор .

Образът на покровителя на животновъдите св. Власий „Вукол“ в Горановци е много интересен със своята рядка иконография. Той е представен с мъченически кръст в едната ръка, както всички светци в арките на нишите, но от дрехата му се подава животно, вероятно теле или вол.

Върху западната страна на втората ниша е изписан образът на светец в цял ръст, който досега не е идентифициран. Облечен е в пищно облекло – с дълга мантия и шапка от отворен тип, обсипани с бисери, а с двете си ръце държи жезъл. Надписът от двете страни на нимба не се чете.

Според С. Ангелов това е образът на св. Димитър, представен не като войн, както сме свикнали да го виждаме в стенописите от средните векове, а като висш сановник от Небесния двор на Христос, каквато иконография е вече често срещана в паметниците от XVI-XVII век.

Следващите изображения са на светите апостоли Петър и Павел, представени на лицевата и западната страна на втория пиластър, като първият държи свитък, а вторият е с евангелие в ръце.

Изображението във втората ниша е силно разрушено, но има запазен фрагмент от свитък с надпис, който дава основание да се предположи, че на това място е бил образът на св. Йоан Кръстител.

В арката на средната ниша са изобразени св. Христофор и св. Трифон.

Върху запазената част от зиданата олтарна преградата е представена св. Ана, майката на св. Богородица, изобразена в цял ръст, фронтално, като в дясната си ръка държи кръст, а с лявата е хванала керемиденочервения си мафорий. Може с пълно основание да се предположи, че в другия край на зидания иконостас е бил изобразен св. Йоаким.

В различни публикации, посветени на църквата „Св.Архангел Михаил” край Горановци, се дават различни датировки на живописта, като в общи линии се приема тя най-вероятно да е изпълнена на два пъти през първата половина на ХVІ в.

Храмът е отворен, до него има удобен асфалтов път и в съчетание с другите интересни места по този край, може да бъде вместен в някоя чудесна уикенд разходка за изкушени и неизкушени!

Литература:

1.Светозар Ангелов."Стенописите на църквата св.Архангел Михаил край с.Горановци, Кюстендилско (нови данни). Проблеми на изкуството, 2015/2. стр. 37-44. 

Селиме, манастирът крепост

Кападокия, със своите причудливи природни форми, пригодени за живот още от древните обитатели на тези земи, и паметниците на културата на различните народи, живели и оставили след себе си подземните градове, римските старини, художествените и архитектурни паметници от византийската епоха и ,не на последно място, тези на селджукските турци  предоставя възможност на всякакъв вид, любопитни към нещо различно туристи, да се разходят и открият красотите, историята и кухнята на този изумителен район в съвременна Турция.

Разбира се, мотаейки се из затънтениите на Анадола, няма как да не си спомним и за Великите бащи на Църквата, които са родом от тук, като светите Василий Велики, Григорий Богослов, Григорий Нисийски, преподобни Сава Освещенни, Св. Теодосий Велики ... като често не си даваме сметка, че вървим из точно местата им на подвизаване, молитва и духовен подвиг...

Специално внимание искам да обърна на факта, че Св. Георги Победоносец, също е роден в Кападокия, като на църквата, посветена нему, съм обърнал специално внимание в една от по-старите публикации тук

Но да се върнем на нашия кратък увод ... В Кападокия има няколко локации, около които в средните векове са се образували монашески християнски центрове, като най-познатите и най-съхранени са тези около Гьореме, долината Соанлъ и каньонът на р. Мелендиз между днешните сeла Селиме и Ихлара, който през Средновековието се е наричал Перистрема.

Днес ще спрем точно в началото на долината, където се извисява огромното плато, в което е издълбан нашият обект на посещение, а именно манастирът крепост Селиме. Повечето от църквите в самия каньон съм описал, но по-нататък ще направя и редакция, като добавя и тези, които не съм засегнал в първата публикация...

Като туристическа информация, той се разглежда  и като самостоятелен обект, и като част от долината Ихлара, така че можете да си купите билет за долината от тук, като финтирате опашката за долината, че понякога има и агенции, които карат групи и става навалица...

В скалите до селото Селиме, преди манастира, има още много ниши, крипти и църкви, може да се разходите без никой да ви безпокои и да си зяпате на воля...

Интересното е, че никъде в дебелите си книги, поръчвани от къде ли не, не открих информация, за този комплекс, но се надявам някъде все пак да попадна на нещичко, което да осветли тази приятна изненада, с каквито Кападокия всеки пък успява да ни зарадна

 Виждаме остатъците от двуетажна църква, с крипта на долното ниво, за съжаление доста разрушена от времето и иманятите

Не липсват и стопански помещения, също толкова добре изсечени в меката скала.

Впечатление прави и една прекрасна фасада, но без оборудване няма как да надникнем, за да видим какво се крие зад нея ...

В някои има и остатъци от украса, очевидно от иконоборческия период...Просто уникално!

И така, манастирът е оформен във високи, конусовидни скали, и е най-големият и сложноустроен в архитектурно отношение в Кападокия...

За нагледност прилагам едно планче, което може да поглеждате, ако се затруднявате в обясненията ...

Помещенията му, издълбани във вулканичната скала, са оформени около два "двора"-  (A) и (B), които са достъпни по тясна, извиваща се стръмничка пътека нагоре, следваща контура на мястото ... Входът, може би, е бил оформен като тунел, започващ в миналото някъде от съвременния път,  и стигащ до мястото, маркирано с (T), в двор (B)   на плана ...

Този тунел още функционира на места и днешната посетителска пътека използва части от него.

Някои от помещенията  представляват интерес със своето архитектурно оформление, ниши, декорация, като ще се спрем на няколко от тях, които наистина са уникални ...
На схемата под номер 1 до 6 са маркирани помещенията, намиращи се в скален конус, до входа към църквата, в лявата страна.

Виждаме остатъци от богата фасада, оформена в три слепи ниши. Вътрешността на тези помещения също е богато орнаментирана със слепи ниши, пиластри, корнизи и релефи. Особено интересен е релефът с птици!

В горната част на "конуса" е помещението, маркирано под ном. 4-6, което ,също, е прецизно изработено, с богата орнаментика, следващо конусообразната форма на самата скала във височина и се е получил интересен трапец... (нямало е кой да снима в тази перспектива). 

Разбира се, най-важната част от целия комплекс, е манастирската църква.

Тя се намира в "конуса" до току що посетените помещения, а входът и е оформен също като фасада със слепи ниши.

Църквата представлява трикорабна, триапсидна базилика, чиито кораби са разделени от аркади, оформени от по две големи кръгли колони и по един, носещ централен, правоъгълен стълб. Северната и южна стена също са декорирани със слепи аркирани ниши.

По своите размери катедралата на Селиме е един от най-големите кападокийски храмове.

  Стенописите в църквата са в много лошо състояние, породено ,вероятно, от някой пожар, или пък палене на огньове от разни овчари, козари и други местни юнаци, използвали помещението за някакви си свои нужди, без излишни сантименти ... (както и навсякъде из Кападокия, всъщност).

Различими са един ангел от сцената "Възнесение" в горната част от апсидата, и голяма ктиторска композиция в горната част, на западната стена.

Композицията представлява голяма фигура, вероятно на Богородица, благославяща двойка владетели, мъж и жена, като мъжката фигура като че ли поднася модела на църквата на Божията Майка.

Около владетелските фигури има още няколко, по- малки, представляващи ,вероятно, членовете на тяхното семейство.
Не е запазен надпис, указващ кои са ктиторите на храма, може би, ако тръгнат реставраторски работи и саждите и чернилката бъдат почистени, нещо да излезе, но на турската държава, към момента много не и пука  за такива дреболии, но пък няма против някой чуждестранен инвеститор  да се заеме с тези работи, има достатъчно примери в тази област ... ще почакаме и ще видим ...

Този вид иконография с Богородица или Христос, благославящ владетелско семейство или двойка, не е непознат, има много примери .

Например Никифор III Вотаниат (или пък Михаил VII) и Мария Аланска

Или тази с Мануил II Палеолог, Елена Драгаш и синовете им Йоан VIII и деспотите Теодор и Андроник

До входа към църквата има гробна камера, а на стената надпис, може би, свързан с лицето, погребано в камерата, но не съдържа информация, кой е бил покойникът.

Текстът гласи: 

" И нека никой да не бъде подведен от желанието за богатство

Заради любовта към парите бяха много унищожени.

За това тяло е земята, калта и ..." 

Много е интересно помещението, което се намира южно до църквата, маркирано с 13 на схемата.

Впечатление прави богатата аркада от слепи ниши, създаваща впечатление за колонада.

Може би най-сложно е помещението на два етажа с истински галерии под номер 18, което е рядкост, изобщо за цялата кападокийска скална архитектура.

То е свързано с помещение 13, посредством тесен тунел.

На първия етаж виждаме дълбоки, несиметрични аркирани ниши.

Вторият етаж е образуван от отворени аркади с колони, като северната аркада е затворена от парапет. 

Не се забелязва някаква особена декорация, но прави впечатление внимателната работа на каменоделците...

Другото, правещо впечатление помещение, е това, на предполагаемата магерница на манастира с пирамидална архитектура, издълбано в също такъв скален конус.

То е под номер 24

Няма сигурна датировка за възникването и развитието на манастира.

Според различните изследователи църквата датира от 8.-9. век (Спиро Костов дори стига до 7. век), докато стенописите са от 10. - началото на 11. век (Jaquelin Lafontain-Dosogne).

От манастира се открива прекрасна кападокийска панорама

На върха на платото съществуват руини на средновековна крепост, от там и наименованието "Селиме Калеси" или "Кале Манастири", но за съжаление, към момента науката мълчи относно названието на укреплението. Крепостта е свързана с манастира, посредством друг дълъг тунел, който към момента на скромната ми визита, не беше възможен за посещение, но това указва, че крепостта е възникнала заедно с манастира и ,най - вероятно, е била седалището на местния военначалник, който е бил достатъчно мощен, за да изгради манастира през средновизантийския период.

Снимка на крепостните стени нямам, но фортификациите се виждат идеално в Google Earth ;)

Библиография:

1.Kostof Spiro"Caves of God: Cappadocia and its churches. 1972.Oxford Unniversity press 1989.

     2.Rodley Lin. Cave monasteries of Byzantine Cappadocia. 1985. Cambridge university press 2010

3.Kalas Veronika. "The 2004 Survey of the byzantine settlement at Selime-Yaprakhisar in the Peristrema valley, Cappadocia". Dumbarton oaks collection, Harvard university, 2007.