Църквата "Св Архангел Михаил" край Горановци

Храмът „Св. Архангел Михаил“ се намира на около 2 км от с. Горановци, което е на около 20 км от Кюстендил, на десния бряг на река Драговищица. Някога той е бил част от малък манастир, но датата на основаването му не е известна.Единствените писмени сведения се съдържат в подробния османски регистър за Кюстендилския санджак от 1570 г., където манастирът и селото Горановци са описани като султански хас, принадлежащ към нахията Ълъджа (Кюстендил).

В самото село по това време са указани, че живеят 10 мюсюлмански и около 100 християнски семейства. За самия манастир „Св.Архангел Михаил“ е отбелязано, че има един свещеник– Стале Приселец, а приходите от тази обител за султана са от пчелни кошери, плодове, бостан и три воденици.

И днес, като отглас от тези времена, местните наричат мястото, където се издига църквата, „Манастирчето“.

Църквата край Горановци е малка, еднокорабна, засводена, без притвор сграда, градена от камък, с дървени сантрачи, на хоросанова спойка. Западната фасада, където е входът, е оформена с издадени анти, а над входа е запазена ниша, в която е имало изображение на патрона на храма. Светлина в църквата прониква от три прозорчета на северната, южната и източната стена. Архитектурно принадлежи към типа църкви с арки, покрай надлъжните стени. Две двойки пиластри, носещи тежестта на свода, оформят по три ниши във всяка от тях, като източните са по-широки.

Някога храмът е имал зидана олтарна преграда, вече разрушена, но следи от нея ясно личат и днес. Сводът, по неизвестни причини е бил разрушен в миналото, поради което стенописи, сравнително съхранени, има само в долния регистър.

В конхата на апсидата е представена Богородица Платитера, почти в цял ръст, с украсена с перли туника, а образът на младенеца Христос е в медальон. Богородица е фланкирана от двете и страни от архангелите Михаил и Гавриил.

По-долу е изобразена сцената "Мелисмос" или "Поклонение на жертвата". От двете страни на прозорчето в апсидата са разположени фигурите на св. Василий Велики – отляво, и на св. Йоан Златоуст – отдясно

, предвождани съответно от архангелите Уриил и Рафаил, държащи рипиди, всички обърнати на изток. Прави впечатление образът на св. Йоан Златоуст, който не носи характерните му иконографски черти – слабо лице и рядка заострена брада, а прилича повече на св. Никола.

Изображението на Христос като Агнец Божи липсва. Интерес представляват и одеянията на архангелите, подобни на царски, украсени с трилистници, те носят лороси и наръкавници, обсипани с бисери.

Присъствието на архангелите Уриил и Рафаил е рядкост за ХV-ХVІІ в. В същата сцена можем да ги видим и в църквата на Карлуковския манастир (1602 г.).

Друга особеност в тази композиция е свитъкът, който държи св. Василий Велики. Интересно е, че не пада разгънат надолу, а стои изправен, сякаш е изработен от някакъв твърд материал.

В проскомидийната ниша се вижда образът на св. архидякон Стефан с тонзура, държащ в лявата си ръка дарохранителница с конусовиден капак с кръст.

От южната страна на апсидата е изобразен неизвестен стълпник. От северната страна на апсидата, над протезисната ниша, има частично запазено изображение, вероятно също на стълпник.

Срещу протезисната ниша, върху западната страна на пиластъра при олтарната преграда, е запазен образът на св. Даниил Стълпник.

На южната стена, от изток-запад, са запазени следните изображения:

в олтара виждаме неидентифициран дякон с къса брада в цял ръст, в бял стихар, с наръкавници и орар, обсипан с бисери.Той държи в едната си ръка дарохранителница с форма на кръстокуполен храм, а в другата кръст. По мое мнение, това е изображение на св. архидякон Роман Сладкопевец....

 Следва по С. Ангелов изображението на св. Силвестър папа Римски. Аз чета надписа до изображението като св.Амвросий, епископа на Милано

Духовникът е представен фронтално, в цял ръст, с епископско облекло, с тонзура, държащ затворено евангелие и благославящ.

В голямата ниша на южната стена в олтара е изобразен св. Кирил Александрийски, представен според утвърдената за него иконография. Светецът е представен обърнат на изток и държащ разгънат свитък, като образът му явно е продължение на сцената „Поклонение на жертвата“.

Над св. Кирил Александрийски са запазени фрагменти от допоясни образи на двама светци в епископско облекло, държащи евангелия, които обаче не могат да бъдат идентифицирани.В арката на нишата са поместени допоясните образи на мъченици с кръст в ръка. Името на първия не се чете добре, но е възможно единият да е св. Лаврентий дякон Римски (според С.Ангелов), изгорен на желязна решетка през 258 г. Другият е св. Вакх, загинал мъченически заедно със св. Сергий около 296 г. 

Патронът на църквата - св. Архангел Михаил, е изобразен в цял ръст във втората ниша. 

Вляво от него, в дебелината на нишата, е разположен образът на старозаветния военначалник Иисус Навин, чието изображение е рядко за храмовата живопис у нас. Той е представен в цял ръст, с корона, като с дясната ръка благославя, а в лявата държи сгънат свитък. Освен присъствието на този светец, интересно е още, че в горановската църква Иисус Навин е представен не като военначалник, а като владетел.

В арката на нишата са поместени образите на двама, също така неидентифицирани светци мъченици. Единият от тях вероятно е св. Викентий, а другият – св. Аверкий Йераполски.

На лицевата страна на третия пиластър е различимо изображението на светец в епископско облекло, благославящ със затворено евангелие в лявата ръка, като този образ най-вероятно принадлежи на св. Николай Мирликийски.В третата ниша живописта е запазена само от вътрешната страна на пиластрите, където са изобразени св. Теодосий Велики и пророк Ной с лодка в ръце. Над тях в арката се виждат двама мъченици – св. Мардарий и св. Орест.

В края на южната стена е изписан неустановен светец войн, според мен най-вероятно св. Димитър.

Върху западната стена, на обичайното си място над входа, е разположена сцената Успение Богородично. Запазена е само долната част на композицията. Различават се фигурите на Св. Богородица върху одъра, архангелът с меча и Йефоний, който се опитва да събори ложето, както и фрагменти от фигурите на трима апостоли.

Над вратата са поместени пет допоясни образа на светци в медальони, чиито имена не са съхранени.

От двете страни на вратата са изобразени св. Константин и св. Елена. Обикновено зографите ги представят заедно от двете страни на Честния кръст, но тук те са разделени, нещо уникално за балканските паметници, също заслужаващо внимание!

На северната стена, от запад на изток иконографската програма продължава с образите на отшелниците св. Онуфрий Велики и св. Макарий Египетски.

Следва неизвестен светец войн в цял ръст, някога заемащ цялата западна ниша на северната стена до входа, но сега изображението е изгубено.В арката над него са поместени допоясните изображения на св. Власий „Вукол“ и св. Никифор .

Образът на покровителя на животновъдите св. Власий „Вукол“ в Горановци е много интересен със своята рядка иконография. Той е представен с мъченически кръст в едната ръка, както всички светци в арките на нишите, но от дрехата му се подава животно, вероятно теле или вол.

Върху западната страна на втората ниша е изписан образът на светец в цял ръст, който досега не е идентифициран. Облечен е в пищно облекло – с дълга мантия и шапка от отворен тип, обсипани с бисери, а с двете си ръце държи жезъл. Надписът от двете страни на нимба не се чете.

Според С. Ангелов това е образът на св. Димитър, представен не като войн, както сме свикнали да го виждаме в стенописите от средните векове, а като висш сановник от Небесния двор на Христос, каквато иконография е вече често срещана в паметниците от XVI-XVII век.

Следващите изображения са на светите апостоли Петър и Павел, представени на лицевата и западната страна на втория пиластър, като първият държи свитък, а вторият е с евангелие в ръце.

Изображението във втората ниша е силно разрушено, но има запазен фрагмент от свитък с надпис, който дава основание да се предположи, че на това място е бил образът на св. Йоан Кръстител.

В арката на средната ниша са изобразени св. Христофор и св. Трифон.

Върху запазената част от зиданата олтарна преградата е представена св. Ана, майката на св. Богородица, изобразена в цял ръст, фронтално, като в дясната си ръка държи кръст, а с лявата е хванала керемиденочервения си мафорий. Може с пълно основание да се предположи, че в другия край на зидания иконостас е бил изобразен св. Йоаким.

В различни публикации, посветени на църквата „Св.Архангел Михаил” край Горановци, се дават различни датировки на живописта, като в общи линии се приема тя най-вероятно да е изпълнена на два пъти през първата половина на ХVІ в.

Храмът е отворен, до него има удобен асфалтов път и в съчетание с другите интересни места по този край, може да бъде вместен в някоя чудесна уикенд разходка за изкушени и неизкушени!

Литература:

1.Светозар Ангелов."Стенописите на църквата св.Архангел Михаил край с.Горановци, Кюстендилско (нови данни). Проблеми на изкуството, 2015/2. стр. 37-44. 

Църквата "Св.Атанасий" в Бобошево

Едно от малкото места в страната ,които могат да се похвалят с многото си запазени паметници от средновековието е градчето Бобошево.Разположено от двете страни на р.Струма ,в него и около него са разположени няколко средновековни и късносредновековни църкви ,на някой от които и до сега сме обръщали подобаващо внимание ,но остана един паметник ,който до момента излизаше от полезрението ни по причина ,че нямаше време за един ден да ги обиколим всички.И ето че  този ден дойде и в 40 градусовата жега успяхме да се доберем до гробищната църква "Св.Атанасий".

 

В Бобошево в периода XV - XVII век са създадени три забележителни паметника на християнското изкуство.Вече е ставало дума за манастирската църква "Св.Димитър"от 1488 год

 ,за "Св.Илия" ,от 1678 год

и обекта на днешната ни публикация "Св.Атанасий" с датировка също в XVII век...

Някак си не може да пропусна да обърна внимание отново и на печално известната средновековна църква "Св.Тодор" ,чиито вече руини за съжаление ,тънат в безстопанственост и безхаберие и представляват жалка картинка ...

Писали сме и за двете църкви в близкото с.Вуково ,посветени на "Св.Петка"

и "Св.Никола" /която всъщност преди време за разлика от "Св.Петка" беше труднодостъпна и обрасла с непроходими храсталаци/

,с които можем да заформим завиден брой запазени църкви с ансамбли от стенописи от различни периоди ,което е изключително рядко за нашата страна, и е огромен потенциал ,за съжаление все още неразкрит и неразработен ,за поклонничество ,или културен туризъм ...

Но на какво дължим историческия късмет да имаме точно в Бобошево толкова много запазени старини ,строени  през времето на тъмното турско робство ... Като че ли отговора ни дава небезизвестния Михаел Кийл в своето изследване "Изкуство и общество в България през турския период" /С.2002 ,стр 83-84/ .В него автора посочва османски регистър от 1573 год. ,където Бобошево е споменато като частно владение на Есмихан Султан, дъщеря на султан Селим II /1566-1574/ и жена на великия везир Мехмед Соколович.
От подробния описен дефтер за Кюстендилския Санджак научаваме ,че след като тогавашното село Бобошево се дава като мюлк на Нейно Величество Есмихан Султан ,населението се освобождава от плащането на някой данъци и повинности ,като например събирането на момчета за еничари.В селищата на султанската дъщеря се забранявал и достъпът на държавни чиновници.Дефтерът указва и наличието на тържище в Бобошево ,което не е лишено от логика ,защото тогавашното село се намира на изхода на Струма от скалистото дефиле ,на широко равно място и на важна артерия ,свързваща двата главни пътя на Балканите - Via Militaris и Via Ignatia ...
Наличието на тези особености предполага населението на Бобошево да се е развивало в една благоприятна социална среда ,и виждаме как постепенно икономическото развитие на селището се изразява във възможността на гражданите и еснафите ,необезспокоявано да строят храмови постройки ,и да наемат скъпоструващи за него време зографски ателиета за изписването им.

Към манастира "Св.Димитър" и църквата "Св.Атанасий" ,са съществували килийни училища ,където наред с преподаването на науки ,са се преписвали и подвързвали книги.
През 1602 г. „еропапа” (йеромонах) Никифор преписва Служебник и го оставя в църквата на Рилския манастир. Ръкописът е подвързан през 1739 г. от бобошевския поп Атанас. Особено интересни са "Бобошевско евангелие" от края на XVI - началото на XVII век ,и "Бобошевския дамаскин" от 1743 год. , създадени в църквата "Св.Атанасий" и публикувани от Ст.Кожухаров./Две ръкописни книги",Известия на института за литература.Кн.XVI,1985, 147-162/

Най интересен е въпроса за датировката на храма ... Има строителен надпис ,но поради лошото му състояние ,многото опити за разчитането му водят до все по объркващи изводи.

Пръв датира храма Ас.Василиев в XVII век ,възоснова на годината 1666 ,която разчита под изображението на Богородица ,на една икона от апостолския ред на тогава запазения иконостас ,с изображение на Деисис.
В монографията си ,посветена на църквата "Св.Илия" ,също в Бобошево ,Елена Флорева изразява предположението ,че стенописите в "Св.Атанасий" ,са създадени по същото време - 1678 год.
Светозар Ангелов разчита годината на изписване като 1600 /Църквата "Св.Атанасий" в Бобошевео - проучвания и проблеми.Известия на ИМ Кюстендил.2006г.т.XIV/
,възоснова на графичната възстановка на надписа от храма ,на В.Матутски ,който пък изразява мнението ,че църквата е стенописана през 1590 год./"За три храма по долината на река Струма".В:Проф.д.и.н.Станчо Ваклинов и средновековната Българска култура.Велико Търново.2005.452-458/

В крайна сметка от изложените материали можем да приемем извода ,че стенописите в храма "Св.Атанасий" са създадени в края на XVI - началото на XVII век ,въпреки че въпроса за точната им датировка остава открит....

Църквата е разположена върху обширна тераса в градските гробища, в т.н. Горна махала на град Бобошево. Малка, еднокорабна църква с полукръгла апсида и с анти. Дълга е 8 м. и широка 5 м.. От лявата страна на апсидата се намира проскомидийната ниша, с изображение на Христос в гроба 

а в дясно - четвъртита, на диакониона. На северната страна има малка, полукръгла ниша - умивалня. Църквата е имала сводово покритие, което при реконструкцията и е заменено със стреховидно. През XVIII век е прибавен закрит притвор, а през 1926-27 г. е изграден нов притвор с трапезария. Изградените от камък и хоросан стени на първоначалната църква са дебели 0,70 м.

До 29 октомври 1862 г. тя е главна църква на селото и в нея се черкуват бобошевци и хора от съседните села. След построяването на голямата църква "Света Богородица", "Свети Атанасий" е превърната в гробищна църква.
Според информацията от "Свети места" ,иконостасът на църквата е бил един от малкото напълно запазени от XVII в.,но за жалост вече частите му са разпръснати в различни музеи из страната!..../Вече никаква простотия не може да ме учуди...б.а. /

Все пак снимка на това ,което е било може да видим в сайта "Свети места" :

 

 

/Изт.http://my32.eu/svetimesta/public/

Простата му композиционна схема е типична за малките храмове през средновековието.Царските икони имат релефни орнаментирани рамки,резбените елементи са съставени от няколко мотива-плодове,розети,лалета,птици и др.
Сега са останали само жалки останки....

Стенописната програма е обичайната за храмовете от XV-XVII век.В зенита на свода са изобразени четири големи медалиона с различна иконография на Христос.
От запад на изток първо е Христос Емануил/Младенец/

Следва Христос По-стар от дните

Следва Пантократор /Вседържател/

и завършва над олтара с Христос от Възнесението подкрепян от ангели

Следват фризове с изображеията на старозаветните пророци 

,а по-надолу са разположени сцените на Великите празници и Страстите Христови.

Следва фриз от медальони с допоясни изображения на различни светци.

Съдържанието на първия ,главен регистър от светци в цял ръст ,поставени в рисувани арки ,типични за XVI-XVII век ,е вече силно изличено.Този регистър е в най-тежко състояние и някой от образите на стенописите едва личат ,като имената и фигурите им могат да се разпознаят от това ,че или са на типичните си места в иконописната програма ,или по фрагменти от съответни техни типични иконографски особености.

На обичайните си места до входа са отляво Св.Архангел Михаил  и отдясно Св Константин и Св. Елена.

 Над тях виждаме Св.Петка ,почитта към която е специално изразена в самостоятелна композиция.

От първия регистър можем да възстановим образите на Св.Мина Св.Теодор Тирон и Св.Теодор Стратилат 

Видението на Св.Петър Александрийски е на обичайното си място на северната стена в олтара 

Патронът на храма Св.Атанасий е изобразен също на обичайното си място ,до иконостаса на южната стена.

Срещу него на северната е имало изображение на Деисис ,което сега е почти заличено... 

Следват образите на други двама светци- Св.Макарий и Св.Ефтимий Велики

На същата стена различаваме и Причестяването на Мария Египетска 

и Св.Марина ,замахваща с чук да убие дявола ... 

Изображението на дявола е заличено ,но пък можем да видим едно интересно такова изображение на демон в източната страна на прозореца на западната стена

Сещам се че в другата късносредновековна църква в Бобошево - Св.Илия ,също имаше интересно изображение на демон ...ето го

Ето една идея ,която може да се развие и да привлича туристи ,а не като безобразията с "Христос в ракета" на Добърските разказвачи на приказки ... всъщност тук също имаме "Христос в ракета" ,може би даже по-добър ,но него ще видим след малко ,не се блъскайте ... сега "Демоните на Бобошево" ...

Първо да видим началото на цикъла на Великите празници ,което е е поставено с "Благовещение"

и "Рождество Христово" на южната стена в олтара .
 

Както обикновено евангелския разказ продължава на същата южна стена и се развива със "Сретение" 

 , "Кръщение" 

,"Възкресението на Лазар" 

и "Преображение",или т.н. кощунство "Христос в ракета" ,за който стана въпрос по-горе че го имало само в Добърско ,и бил уникален ,и бля бля бля ,дрън дрън ... извинете 

Ето и същото изображение на "Преображение" от църквата Св.Илия на няколкостотин метра от тази ...

А ето и фамозния Христос от Добърско ... 

Изводите оставям на вас ... 

А ние да се върнем към темата ...
На западната стена следва многофигурната композиция "Успение Богородично" 

и разгръщането на цикъла продължава на северната стена с "Влизане в Ерусалим" 

"Разпятие"

          
 ,"Жените мироноски на гроба" 

"Слизане в ада" 

и завършва отново в олтара с "Възнесение" ... 

  
Интересни от иконографска гледна точка са изображенията на Христос ,обърнал глава към апостолите в сцената "Влизане в Йерусалим" и детето подаващо клонче на магарето му ...
Паралели в тази иконография може да се намерят в стенописите на манастирските църкви на Метеора и поствизантийските в Костур 
В сцената "Жените на гроба Господен" виждаме присъствието на два ангела както е според евангелието на Йоан и Лука ,вместо обичайния един....

Цикъла на "Страстите Христови" е от 12 сцени ,като началото е поставено с "Тайната вечеря" в олтара на южната стена.

Развитието му е от изток на запад и следват "Умиването на нозете" ,"Молитва в Гетсиманската градина" "Предателството на Юда" 

"Съдът на Пилат".

На западната стена са изобразени "Отричането на Петър" ,вече изчезнало и много интересна сцена на "Поругание Христово" и "Бичуване"

 

 

 Развитето на цикъла на северната стена продължава с " Носенето на кръста" 

 "Качване на кръста" 

"Обесването на Юда" 

"Оплаквание Христово" "Апостолите Петър и Йоан на гроба Господен" 

"Явяването на Христос на двете Марии" 

и "Неверието на Тома" 

Интересното в този цикъл е че сцената на "Разпятие" е представена в разшитения си вариант с двамата разбойници от двете страни на Христос.
Детайла с Никодим ,копаещ гроб в сцената "Оплакване Христово" дава паралели отново към Критската школа в изображенията на Метеора и на Атон през XVI-XVII век.

Под "Петдесетница" ,в олтара са изобразени две редки за иконографията на олтарното пространство старозаветни сцени.

Това са "Жертвоприношението на Авраам" и "Гостоприемството на Авраам"  

 

"Неръкотворният образ господен" - или т.н. Убрус.заема централно място над абсидата

В абсидата е изобразена Богородица в иконографията на "Ширшая Небес" а под нея са четиримата литургисти  сцената Поклонение на жертвата 

,която продължава в първия регистър на южната стена с образите на Св.Кирил Философ и Св.Спиридон

Като още един извод след внимателен поглед ,прави впечатление ,че зографите са обърнали много голямо внимание на архитектурния и природен ландшафт при изобразяването на различните сцени ,които са много добре разработени пространствено ...

Западната стена е заета от сцената на "Страшния съд".В медальон горе в тимпана е Христос от чиито крака изтича Огнената река.Той е заобиколен от Богородица и Йоан Кръстител а под тях са Адам и Ева.Небесния свод се държи от два ангела.

 

 

В патронната ниша има нарисувана върху платно икона на Св.Атанасий отXIX век.
Надписите в храма са на цъковнославянски език.

В момента състоянието на храма е меко казано тежко.Дано институциите и администрацията се размърдаат и да вземат да направят нещо по въпроса за консервацията ,реставрацията и социализацията за тези старини ,с оглед запазването им за поколенията а и не на последно място привличането на поклонници и туристи ,от чиито пари неминуемо ще се усети съживяване на това иначе симпатично градче ,което заедно с околностите си може спокойно да носи прякора "Българския Йерусалим". Примери в тази насока вече има с близкото Добърско ,където ходят тълпи от туристи ,а за разлика от Бобошево има само една църква и то от същия период каквито са и техните ... Но защо не го правят ... мистерия на югозапада ... 

Литература:
1.Светозар Ангелов.Църквата "Св.Атанасий" в Бобошевео - проучвания и проблеми.Известия на ИМ Кюстендил.2006г.т.XIV