Манастирът "Aynali Kilise" край Goreme, Кападокия

Aynali kilise е наименованието на малък комплекс, най-вероятно манастирски, намиращ се на около 1 км югоизточно от известния Музей на открито „Гьореме”.
Комплекса е съвсем лесно достъпен от главния път Гьореме-Ургюп. По чакълест път слизате с автомобила си до самата църква.Входа е 4 турски лири, дават и фенерче за тези които нямат, а както ще видим си трябва.

Няколко помещения и голяма църква са изсечени в скалите така че ограждат от три страни малко пространство отворено на север. Фасадата на комплекса е оформена с три големи слепи арки, разделени от пиластри.

От лявата ниша се влиза в църковния притвор и в храма, а от другите две се влиза в едно голямо помещение, условно наречено „Помещение 1”.

То е голяма засводена зала ,декорирана с изсечени в стените и тавана корниз и напречни арки. По тавана и по стените има декорация от иконоборчески геометрични фигури и символи със сакрално съдържание, като впечатление прави един голям „латински” кръст.

Интересен е образът на ловец със сложносъставен лък и  кападокийски шлем, насочил оръжието си към една птица, но и причудливите образи на животни, намиращи се по стените на помещението, също привличат вниманието.

Отвор в южната стена на помещението води до малка пещера в която виждаме интересно решение за затваряне на пещерата посредством голям воденичен камък, който някога лесно е препречвал входа, търкалян от обитателите.

От това помещение, по тунел със стъпала, изсечени в скалата стигаме до второ помещение, доста по-голямо по размери и очевидно използвано като гълъбарник, съдейки по типичните ниши в стените на залата.

Тесен тунел в източната част на помещението води в друго ниво затваряно от същия препречващ механизъм, с голямо каменно воденично колело. 

От него по вертикален тунел се слиза на първото ниво, но операцията в днешно време е рискована въпреки наличието на вече поизтритите хватки за ръцете и краката на слизащия /или катерещия се/, не го препоръчвам, освен ако нямате натрапчивата идея да пробвате да си строшите врата, и успешно да си прецакате екскурзията J

Този проход води до стопанско помещение служещо за добив на зехтин, и на вино.

Църквата на комплекса е базиликално помещение декорирано орнаментално с червена боя директно върху скалата, и разделено на три кораба посредством колони.

Орнаментите на стенописната украса включват различни по размери и по тип кръстове, стилизирани птици, най – добре видими на полусвода на южната стена между зигзагообразната ивица, очертаваща специфичен регистър в полусвода на северната и южната стени, геометрични фигури и много интересна украса във вид на своеобразно „домино” от вътрешната страна на арките,, оформени от пространството между колоните.

В свода на храма в медальони са разположени кръстове и геометрични фигури със символично значение, типични за иконоборческия период във Византия.

Стенописната украса има голям диапазон за датиране и абсолютна точност не може да бъде изказана, но по паралелите, най вече сцърквата „Св.Варвара”, или т.н. параклис 20 в Гьореме, може да се насочи към средата на XI век, която датировка би могла да се зададе и за възникването на целия манастирски комплекс.

Библиография

Lyn Rodley."Cave Monasteries of Byzantine Cappadocia".Cambridge University Press.1985.p.56-63

Манастира Св Архангели край Чемил ,Кападокия

На около два километра на юг от селото Чемилкьой /Cemilkoy/ , отиваме на манастира на Св Архангели или по-известен като Кешлик /Keslik monastery/

На пътя има табелка ,която ни отвежда по тясно прашно пътче,но достатачно широко за да мине автобус до мястото на манастира,чиито главни здания са разположени във внушителна скала ...



Покрай манастира живее семейството на пазача ,което обработва тук таме по някое парче земя и между другото мъжът държи ключа от църквата и отваря на случайно заблудени туристикато нас ...



Израза "случайно заблуден" е точен, щото на това място не ходят групи ,или поне не толкова големи като нашата ...


50-тина ентусиазирани булгар кяфири ,създадоха суматоха ,вследствие на което жените и децата са изпокриха по дупките ,а мустаците на пазача подозрително настръхнаха ,докато не взема паричките от билетчетата на всички ни ,което пък го прати точно в противоположното психологическо състояние ,на опиянение ...


и като са лепна за нас ,и като взе да ръкомаха и обяснява ... бе викам ... махай се ве ,от тебе не моа една снимка да направя ... ама той не ... седи и лалосва ,колко уникална и колко фантастична е ,и природата ,и аеретен манастира със фреските ...Хубав човек :)


Манастирът се състои от църква, параклис, магерница и други помещения, всички издълбани в скалите наоколо.


Главната манастирска църква ,посветена вероятно на Св Архангели е използвана от месното население до 1923 год. ,когато месните християни са разменени с мюсюллманско население от континентална Гърция ,врезултат от Гръцко-Турската война и последващият я договор за размяна на население между Турция и Гърция.
Така че обликът на църквата ,дошъл до наши дни е резултат от няколко етапа на изграждане и оформяне през близо хилядолетното и съществуване.
Църквата в сегашния си вид има два кораба или нефа, всеки от които завършващ на изток с една апсида.
Корабите на храма са свързани с неправилно оформен проход между тях ,над който се извисява купол сторотелно оформен в скалата.


От запад църквата се разширява с притвор с вход от южната страна.Част от притвора е оформена от зидария ,вероятно през някоя от поравките през 19 - ти век.



Църквата е построена в три етапа: първо самостоятелен параклис с малък притвор,който сега представлява южния кораб на храма, после втори еднокорабен параклис от север и разширяване на притвора и накрая купола и прохода между двата нефа.

Вътре е тъмница ,а присъствието на пазача ме отказа от ползването на светкавици и затова качеството на снимките не е кой знае какво, но ... все е нещо ... важното е че снимането е разрешено !



Кофти ,че фреските са покрити със вековен слой сажди от свещите и църковните кандила и много много не се и виждат, поне докато очите не привикнат с тъмнината ... дано няяякога да ги изчистят ...










Манастирът е от единадесети век, с фрески, вариращи от тогава до тринадесети и четиринадесети век,а някои датиращи и от деветнадесети век.



Прави впечатление магерницата на манастира ,която е сред най-големите запазени стопански помещения в Кападокия





Параклисът ,за който в литературата се твърди че е посветен на Св Стефан ,/но за това всъщност няма никакви податки/ ,е на неголямо разстояние от църквата Св Архангели.



Това е еднокорабна сграда, с плосък таван и една апсида.Вътре е изографисан с фрескоживопис,също работена в няколко различни фази.


Повечето от украсата е цветя и листа, но има и редица фигурални елементи, сред които това, което се смята, че е Причастие на апостолите (Южна стена), Благовещение (стена на север), един светец с нимб(източната стена) и фигурата на Христос, с лъв в краката му (западния край на южната стена).






Църквата е от иконоборческия период, като съм срещал датировки в 7 та до 9 век ,която за мен е по-вероятната ... също така е възможно да се датира и в годините на изграждането на главния манастирски храм ,но това са свободни съчинения :)
Датировката на параклиса според Спиро Костоф е между 700 - 850 год. (1)


По пода на параклиса има няколко плитко изсечени гробни камери.Гробни камери със засводена конструкция има по цялата северна стена ... прецизната им изработка както и разположението им в наоса на параклиса ,сочат че може би са принадлежали на висши духовници.



На север от гореспоменатия параклис в същата скала има още един комплекс от църква на два етажа ,като долния вероятно е бил предназначен за крипта-костница.


Сега пода е пропаднал но можем да видим ,че църквата представлява прецизно изпълнено и масивно здание ... навсякъде където четох този комплекс е пропуснат и за него не мога да кажа нищо ... мога само да покажа на няколкото снимки ,които направих в бързината ...


Прави впечатление наличието на засводени гробни камери ,също като при параклиса Св Стефан ,но също така има и незасводени а с правоъгълна форма




1.Spiro Kostof ,Caves of God: The Monastic Environment of Byzantine Cappadocia, November 1978 ,(p.88,89,90,286)

п.с.
Част от снимковия материал ми беше предоставен от Силвия Балташка ,за което много и благодаря!