Църквата "Pancarlik kilise" край Ортахисар, Кападокия

Градчето Ортахисар, чиято крепост, подобна на тази в Uchisar, и също толкова интересна, но за съжаление все още недостъпна за драгия турист, въпреки, че преди няколко години, можеше още да се финтират загражденията, и човек да се изкачи до горе, наслаждавайки се на гледката към градчето и околните долини, от високия, прояден от тунели, скален, кападокийски, вулканичен сталагмит, или за кратко наричан от нас “кападокинг”, предлага на туриста още няколко интересни локации, едната от които вече ви я показах - Halaac manastiri.







Някога крепостта на Ортахисар е била свързана с другата “крепост” в градчето - Исхак паша кале (Ishak pasa kalesi), но днес този тунел е непроходим. Крепостта е кръстена на османския везир Исхак паша, който бил през 15-ти век на лагер, в подножието и, но както можем да се досетим, съоръжението е далеч по-старо...



Няма да се спирам на въпроса с крепостите в Кападокия, и защо аджеба казваме крепост на тези образувания, темата вече е разглеждана тук в публикацията за Ючхисар (Uchisar), та който иска може да попрочете ...
Да се върнем на Ортахисарските потайности...



Излизайки от градчето в южна посока, поемаме по проходим за лек автомобил черен път между нивята, за да отидем на едно от интересните места в Кападокия, а именно църквата “Св. Теодор” или по-известна сред местните като “Панчарлик килисе” (Pancarlik kilise) 
Не знам защо я пишат , че е край Ургюп, след като си е край Ортахисар, но това е друга тема, казвам го само в случай, че тръгнете да търсите информация някъде.
Към времето на посещението на църквата указателни табели имаше рядко, но за сметка на това почти всичките бяха паднали на земята...Може да получите насоки в антиквариата Krazy Ali, точно под крепостта на паркинга. Човека вътре е любезен и не отказва да насочи и помогне!

Църквата е извън туристическите маршрути, тъй като достъпа до нея е само по този коларски път, така че няма опасност да се насадите на някоя група кресливи туристи и ще можете да си я разгледате спокойно. Имайте предвид, че пазачът, който е и касиер, понякога идва когато си иска, и си тръгва рано, поради същите причини, че няма хора, и канапа го хваща не съвсем в края на работния му ден...Входа е 4 лири, или поне беше, сега може да е повече.



Църквата е покрита със стенописи от средата или края на 10 век. Стенописите са наивни, подобни на тези в накой от църквите в долината Ихлара (Ihlara), за която също има публикация тук,.... Някога кой знае защо си бях въобразил че въпросната долина се казва Ъхлара, пък то си е Ихлара, но няма значение, важното е че ме мързи да я поправям...може би при едно допълнение към темата (Каквото си трябва всъщност) ще я пооправя...

Но да се върнем към темата...Стенописите, макар и изключително наивни, представляват един от най-пълните цикли, на живота на Христос в иконописта на Кападокия, което ги прави ценен паметник, от края на иконоборчеството, и преди формирането на големите художествени центрове на Византия.



В централната апсида виждаме образа на Христос Пантократор (Вседържател) в Слава, заобиколен от символите на четиримата евангелисти според видението на пророк Йезекил - Ангел (Матей), Лъв (Марк), Бик (Лука) и Орел (Йоан)
Изображението е съпроводено от частично запазен надпис, който и до днес е тема на много изследователи.Надписът е уникален, сред кападокийските олтарни изображения!
Оцелелите части на надписа гласят:
...ΜYΚΡΟΣΟΤΠΟΣΜΕΓΑ-ΟΦΟ------- ΝT- ΝΤYΠΟΝTΗΜΑTΟΝTΟΠΟΝ…
Има опити да се реконструира надписа от Жерфанион - ―μικρός ὁ тύπος· μέγας ὁ θορ[ῶν ἀπέρα]νηον тύπον. Тίμα тόν тύπον
 и от Катерин Жоливе-Леви  - μuκρός ὁ тύπος· μέγα[ς] ὁ θό[βος· ὁρῶ]ν тὸν ηύπον, тήμα тόν тὸπον 



И в двата случая става дума за благоговеен страх, който вероятно трябва да ни внушава това изображение на благославящ Христос в мандорла, заобиколен от евангелистите!
Ангели и четирите най-важни пророци на Въплъщението, Исаия, Иезекиил, Даниил и Еремия, също са представени по стените на апсидата
Пророците Давид, Соломон, Михей и Наум, също са още разпознаваеми на арката към олтара
В медалиони виждаме част от Св. 40 мъченици. Разпознаваеми са Сакердон, Акакий, Атанасий, Дометиан, Смарагд и Филоктемон, както и пророците Малахий и Софоний.
Светите Архангели Михаил и Гавраил също са добре представени носещи кръст в медалион над главите си.



Останалата част от стенописите представят изцяло евангелски сцени от живота на Богородица и Христос.Много от стенописите са в лошо състояние. Някой сцени са вече почти неразличими и при липсата на време,понеже имах 10 минути за да разгледам църквата и да снимам, съм пропуснал да забележа, но ще ги укажа, с уговорката че при следващо посещение грешката ще бъде поправена :-)

Прави впечатление голямата сцена, изобразяваща най-вероятно част от "Рождество Христово",когато влъхвите носят дарове за новородения Христос, заемаща цялата площ в горния регистър на южната стена на наоса



Интересното в случая е, че тази част от "Рождество" е изведена в отделна тема от обичайната изобразена на тавана в обичайната си иконография.



Стенописите на тавана са най- добре запазени. Тези в източната част на наоса, са очевидно посветени на Богородица


Срещуположната стена е заета от част житийни сцени от също от Богородичния цикъл: Различава се ясно сцената с бягството в Египет





Интересно е едно изображение (което аз не съм заснел), представящо Видението на Св. Евстатий. Намира се в източната част на южната стена на църквата, като различими са двама яздещи един срещу друг светци. Пропуск от моя страна е заснемането на Богородица с Христос, докато под тях, Даниил е изобразен в рова с лъвовете. 

На източната страна на северната стена на църквата, през 90-те години на 20-ти век, Жоливе-Леви различилa фигурата на монах без нимб на светец; Тя предполага, че той е ктитора на църквата, но в случая или пак не е видян от автора, или изображението вече съвсем липсва.


Интересен е факта че имаме нещо като фиала за светена вода (един вид) баптистерий на южната стена на църквата. Казвам “нещо”, защото поради малките си размери, няма как да е имало свето кръщение в това пространство, а най-вероятно “фиалата” се е използвала като място, за освещаване на вода при водосвет или ритуално измиване.
Има три типа баптистерии в раннохристиянските църкви; фонтан, лутериа и фиала.
В архитектурата на кападокийските храмове имаме малко църкви с места за светена вода, и в случая един от примерите за това ни е пред очите.Фиалата за вода е в разширение, на южната стена на църквата, издигната над нивото на пода, с кубична форма 30 на 40 см, издълбана в скалата.


Интересни са стенописите над фиалата. Представят Св. Йоан Кръстител проповядва и кръщението на Христос на тавана, а под тях цикъл от чудесата на Христос (Изцеряване на бесноватия, сцената на чудото с хлябовете и рибите, изцеряването на човека с увяхналата ръка и една много рядка сцена - “Христос и Самарянката”. Следва “Преображението на Христос”, също в рядка иконография...





Изобразяването на сцените с Кръщенето, чудесата с изцелението и самарянката над фиалата са в пряка връзка със силата на светената вода в християнската традиция за изцелението и спасението на човешката душа.

В северозападния ъгъл на църквата, в пода е издълбан голям гроб а до него е издигнат тристъпален олтар, указващ мястото, където са се извършвали възпоменателни служби.



Вероятно това е гроба на монаха - ктитор, забелязан на западната стена от изследователката (а от мен - не), а сцените над гроба, а именно “Разпятието” и “Възнесението на Христос”, очевидно са в пряка връзка с почитта към починалия монах, следвам страстите Христови (Разпятието) и безсмъртието на спасената му душа (Възнесението).
  



ЛИТЕРАТУРА:
1. Anna M. Sitz.ΜΕΓΑΣ ΦΟΒΟΣ:The Roll of Reverential Fear in a Majestas Domini Composition.Thirty-Seventh Annual BYZANTINE STUDIES CONFERENCE, DePaul University, Chicago, Illinois, October 20-23,2011.Abstracts of Papers, page 13-14.
2. http://asiaminor.ehw.gr/Forms/fLemmaBodyExtended.aspx?lemmaID=7051
3. Natalia B. Teteriatnikov. The Liturgical Planning of Byzantine Churches in Cappadocia. Orientalia Christiana Analecta, 252 Rome: Pontificio Istituto Orientale

Ето и две 360 градусови панорами, които може би ще са ви интересни

https://www.360cities.net/image/pancarlik-church3-cappadocia-turkey?set=172

https://www.360cities.net/image/pancarlik-church2-cappadocia-turkey?set=172

Манастирския комплекс Halaac Manastiri край Ortahisar, Кападокия

Комплексът Hallaç манастир се намира в скалите , на Кападокия , между градчетата Свети Прокопи (Юргюп) и Ортахисар ( Ortahisar). 

Името Hallaç вероятно се дължи на използването на района на манастира като овчарник или място, за някаква обработка на вълна ( "hallaç": сресване на овца), но се среща и с името Hastahanı, което предполага, че някой от помещенията на комплекса са използвани и като болница в някакъв етап от време.

Манастирските помещения на Hallaç Kilisesi са разположени от трите страни, на южно разположен правоъгълен двор, както доста други подземни скално-изсечени манастирски комплекси на Кападокия 

 От предверието в северния край на двора (1). се попада в основните стопански и жилищни помещения като най-добре е оформено помещение в базиликален план ( 2) и две по-малки помещения, комуникиращи непосредствено с него от запад и изток(3 и 4), които са запазени в много добро състояние. 

Куполно помещение, чудесно запазено, но за съжаление с неясни функции (5) и много вероятно кухня (6) се намират в северозападния ъгъл на двора. 

В източната страна на комплекса има малка, недовършена стая и голяма прекрасно съхранена църква ( № 7 и 7а), 

от която се влиза в помещение три ниши на източната му страна. Вероятно е погребален параклис. Има една гробна камера на пода в южната страна на помещението.

Издълбани в скалата помещения се забелязват на изток от комплекса и в скалата над него. Някои от тях са свързани с манастира, докато други са изсечени по-късно. 

Както много от манастирските и църковни ансамбли из цяла Кападокия и този комплекс, след края на съществуването си е превърнат от местните в гълъбарник, а в помещенията на нивото на терена най-вероятно се е гледал добитък.

Сега да обърнем внимание на помещенията в манастира 

Т.н. от нас "помещение 2"  е правоъгълно базиликално оформено пространство , разположено в северната част на комплекса, по оста север-юг. Входът му е откъм южната страна, в централната част на южната стена на предверието. Най-вероятно това е трапезарията на манастира.

Два реда от пет стълба разделят пространството на три кораба. 

Шест арки образувани от стълбовете и пиластрите на всяка колонада образуват красива двойна аркада . 

Капителите на колоните са изрисувани с различни декоративни елементи. 

Централният кораб на помещението е засводен. 

В извивката на свода има корниз, минаващ по южната стена и стените над аркадата.

Страничните кораби на помещението са с плоски тавани. 

Стените на изток и запад са украсени с шест плитки слепи ниши всяка. 

В плана на северната стена на помещението се намира засводена апсида с корниз, украсен с триъгълни мотиви. 

Арката на апсидата се подчертава и от декорация с изрисувани триъгълници, като подобна украса с триъгълници съществува също така и на северната стена

Т.н. "помещение 3"  е в североизточната част на комплекса, на изток от “помещение 2”, а входа му е в източната страна, на северната стена, на “помещение 1”

Представлява квадратно по план помещение, достъпно чрез правоъгълен отвор на източната страна, на северната стена на предверието (1).

Както и “помещение 3”, комуникира с “помещение 2” ,с помощта на малък отвор в южния край на западната стена. То е с плосък таван, а геометрични мотиви, изписани в червено, очертават декоративна каменна резба на стените.

Пространството е много тъмно, но има отвор на стената от юг, блокиран днес, който в миналото би могъл да служи като прозорец. 

“Помещение 4” е малко, също квадратно пространство в северната част на комплекса, на запад от “помещение 2” и на север от “помещение 1”, и свързано с тях . 

Достъпът до помещение 2, е откъм западната стена. Таванът е плосък, а стените му са украсени с много плитки слепи арки и колони, както и два релефни кръста, вписани в медальони.

“Помещение 5” е в най-западната част на двора, в северозападния ъгъл на на плана. То има формата на вписан кръст покрит с широк, плитък купол, крепен от четири колони, чиято горна част е пропаднала, поради което много малка част от украсата му е запазена.

В това помещение е един уникален сред кападокийски паметници релеф на малка човешка фигура издълбана в североизточния ъгъл на източното напречно рамо. 

Фигурката е на човек, с размери около 1.5 m. височина, облечен с къса туника и заострена шапка или шлем, който изглежда все едно че скача към другата страна на помещението с широко разтворени ръце.

На юг от “помещение 5” има малко засводено пространство, с пропаднал купол.

Съществуват подобни помещения и в други кападокийски комплекси,  като Eski Gumus, Selime Kilise, Karanlık Kilise и Açık Sarai. Сравнението със съответните помещения на горните комплекси показва, че помещение 6 от Hallaç манастир, трябва да е било кухня. Отвора за дима трябва да е бил на върха на купола, който днес е пропаднал.

 До помещение 7 днес се стига трудно, тъй като нивото му е над съвременното подово ниво където са останалите помещения..

Църквата на комплекса е голямо, трикорабно, разделено от четири колони, кръсто-куполно по план помещение с три апсиди.(8)

Рамената на кръста крепят четири по-малки купола

В централната апсида има фреска в много лошо състояние на Богородица в центъра на композицията, Василий Велики в дясно, и Архангел Михаил в ляво от нея. 

Датировката на манастира предполага, че той е основан около 11 век, имайки предвид приликите с някой от църквите около Гьореме, що се отнася до някой декоративни елементи. Пространствата на Hallaç манастир са подобни на групата на Yılanlı Kilise в Гьореме, датиран към средата или втората половина на 11 ^-ти век, по отношение на архитектурна структура, декорация и детайлите в оформлението на пространствата.

Украсата на помещение 5 и на църквата напомнят на арменските и грузинските паметници от 10-ти - 11-ти век.

Използването на мотиви от светски характер, вземайки под внимание уникалната за цялото византийско изкуство човешка фигурка също е характерно, за арменската и грузинска релефна украса. 

Въпреки че съществуват факти за голям брой арменци преместени в Мала Азия, през 11-ти век, няма доказателства (надписи или други), за възникване на арменски селища из района на Кападокия.

Така, че нейното присъствие в Hallaç манастир трябва да се тълкува като изолиран случай, може би като дело на арменски занаятчия, който е работил в църквата, но не е изключено фигурата да е дело на някой местен майстор каменоделец....

Прекратяването на манастирския живот в манастира вероятно е станало също през 11-ти век, имайки предвид селджукските нашествия в района.


Литература:

Rodley, L., Cave monasteries of Byzantine Cappadocia (Cambridge 1985)