Църквата „Свети Николай Нови“ (Аγίου Νικολάου του εν Βουνένοις) в Малагари, Перахора, е изключителен византийски паметник, за който доскоро липсваше сериозна информация, но сега е реставриран и за късмет го намираме отворен!
Намира се североизточно от село Перахора, и до там води добър почвен път, проходим и за лек автомобил. Издигната е на височина с панорамна гледка към залива на Алκионидите и Беотия.
За тези, които искат да го посетят, съветвам ви горещо, използвайте точно този път! Има още един, който е от север, през Аспрокампос, но той е стръмен и много черен...не правете като мен, аз съм роден за мъки, вие бъдете разумни!
През византийската епоха храмът е бил католикон на малък манастир, който днес е в руини. Построен е по време на т.н. франкократия-латинското владичество над територията на Коринт след 1204г.
Посветен е на свети преподобномъченик Николай Нови от Вунена (Тесалия), убит от арабски нашественици през 902 г.. Празникът му е на 9 май.
Храмът е от кръстокуполен тип кръстокуполен с тристранна апсида и осмоъгълен купол с вдлъбнати страни.
Установени са две основни строителни фази, но с малка хронологична разлика между тях. Олтарът и главният наос принадлежат към първата фаза, а нартексът е добавен по-късно, като е обединен с вътрешното пространство чрез събаряне на западната стена.
Стенописите оцелели цялостно в нартекса са датирани във втората половина на 13-ти век (след 1260 г.) възоснова на стилистичен анализ.
В свода на наоса, над олтара е оцелял фрагмент от сцената "Възнесение Христово", в която Христос е изобразен в кръгла, еднопластова червена и охрена мандорла (снимка нямам).
Стенописите в притвота, както казахме, за щастие са оцелели в прекрасно състояние и можем да им се насладим спокойно, благодарение на реставрационните работи извършени в църквата през 2018г.
Програмата на нартекса е доминирана от темата за спасението и отвъдния живот.
Сводът и горните части на стените са украсени и обширна композиция на Страшния съд.
Тя включва дванадесетте апостоли, седящи на разкошни тронове, архангел Уриил, свирещ на тръба и така възвещаващ Възкресението на мъртвите
и архангел Рафаил, изпълняващ Психостасията (претеглянето с везната на правосъдието човешките дела на душите)
На западна стена е изобразен Раят като градина с Авраам, държещ душата на Лазар, и Богородица на трон, в много интересна иконография, държаща бели цветя (лилии).
Белите лилии, които Богородица държи в ръцете си са уникален детайл за византийската живопис от този период, като това е един от най-ранните известни случаи, в които тя е изобразена с лилии в контекста на Страшния съд!
Лилията е цвете, което пряко се свързва с Райската градина, символ на чистота и добродетел, универсален символ на съвършена чистота и святост!
В християнската литература Богородица често бива сравнявана с лилия, като например текстове от „Песен на песните“ (2:1-2) и химни като Акатиста, където тя е възпята като „благоуханна лилия, която изпълва верните с аромат“
Тази иконография е резултат от влиянието на западното (т.н. франкско) изкуство, където лилията е често срещан атрибут в сцените на Благовещението и изображенията на Дева Мария.
На южния и северен зид виждаме алегория на Морето (жена върху морско чудовище), връщащо телата на мъртвите, и ангели, тласкащи грешниците към ада
Най интересни са аркосолиумите на северната и на южната стени на притвора!
В люнета на южната е изобразено "Успение Богородично". Сцената включва само един епископ – св.Дионисий Ареопагит който йеропреκлонно принася тамян заедно с апостол Петър.
Дионисий държи в ръката си кадилница с дръжка (κατζίο)
Обикновено във византийската традиция в тази сцена се изобразяват трима или четирима епископи (Яков Брат Господен, Дионисий Ареопагит, Тимотей Ефески и Йеротей Атински), но тук присъствието само на един е рядко изключение
Изборът да бъде изобразен единствено свети Дионисий може би е преднамерен и цели да подчертае застъпническата връзка с монах Дионисий, който е погребан в гроба под същата арка
В люнета на северната сляпа арка е изобразена сцената "Дейсис" (Моление), където между Богородица и Христос е включен ктиторски портрет на втори монах.
Храмът е уникален точно с идентифицирането на тези двама монаси от фамилията Калозои (Kalozoes), чието фамилно име се среща тук за първи път в източниците.Това е и един от малкото примери изобщо, за колективно изображение на членове на една монашеска общност/семейство в ранната палеологова епоха.
Първият е монах Софроний Калозоис:
Погребан е в аркосолиума (сводеста гробница) в северната арка на нартекса.
Надписът на Софроний гласи:
„+ Παρομοιώθη Σωφρόνιος μοναχός ο Καλοζώης“ (Тук бе изобразен монах Софроний Калозоес)
Изобразен в "Дейсис", като Богородица застъпнически го "представя" на Христос, който тук е придружен от надпис "Фотодотис" (Даряващ светлина), също изключителен иконографски детайл!
Той очевидно е монах с висок ранг, държи затворен свитък, което го идентифицира като главният ктитор и символизира документа за неговото дарение, за разширяването и украсата на храма.
Облеклото му носи всички черти на великосхимник (най-високата степен на православното монашество)
Върху синия си хитон, украсен с червеникаво-кафяви щрихи носи светъл аналавос с черен кант. Той е украсен с бели геометрични мотиви — кръгове и издължени линии, които образуват кръст. Именно наличието на този аналавос позволява на изследователите да го идентифицират като „великосхимник“.
Горната му дреха е маслиненозелена мантия, която е закопчана на гърдите с малка бяла фибула (закопчалка) във формата на кръст, което е също индикация за неговия висок социален и духовен статус
Най-забележителният елемент от облеклото му обаче, е бялото заострено було (кукол). То също е украсено с геометрични мотиви, които формират кръстен знак над челото и отстрани на лицето. Изборът на бяло за кукула, вместо традиционните за монасите тъмни цветове, символизира неговия свят и добродетелен живот, сравним с ангелския!
Вторият е монах Дионисий Калозоис:
Млад монах, вероятно син на Софроний.
Изобразен в молитвена поза, приведен и държащ с лявата си ръка левия крак на св. Теодор Тирон — като израз на дълбоко смирение, почит и гореща молба за застъпничество към личен светец-покровител.
Дионисий носи тъмнокафяво монашеско расо в контраст с по-светлия аналавос на Софроний и подчертава по-ниската му степен в монашеската йерархия
За разлика от Софроний, който носи бял кукул, Дионисий е изобразен с черен кукул
Върху расото му се вижда специфичен детайл – бяло платно (може би някаква кърпа), което се спуска от рамото му и достига до кръста.
На гърдите му виси бял нагръден кръст, закрепен на шнур
И в този образ е важно да се отбележи, че изобразяването на нагръдни кръстове върху дрехите на обикновени монаси, които не са светци също не е често срещано явление във византийската иконография!
Надписът на Дионисий гласи: „+ Ο παυρομηοθής (παρομοιωθείς) Διονύσιος μοναχός Καλοζώης“
Неговият гроб е открит под нивото на пода в южната арка на нартекса по време на разкопки през 2016 г..от археолога Мария Агреви.
Надписите над портретите използват термина „παρομοιώθη“ (беше изобразен), последван от имената им, което потвърждава, че портретите са посмъртни.
В долните зони и арките са представени светци-застъпници като вече споменатият св. Теодор Тирон (с монах Дионисий в подножието му),
Задължително е да се отбележи изключително реалистичното изобразяване на ремъците на канията на меча, които ясно показват, че мечът е окачен странично през рамото.
Самата кания и богато украсена дръжка на меча също е предадена с голям реализъм
На срещуположната страна е образа на св. Теодор Стратилат. При него също се наблюдава един интересен иконографски елемент — той носи сравнително дълъг хитон (туника), който достига до коленете. Този стил е бил характерен за по-стари периоди (преди 11-ти век), но се завръща в палеологовата живопис през втората половина на 13-ти век
Св. Меркурий също е изобразен във великолепно бойно снаряжение и е представен като воин, готов за бой с детайлно и реалистично изобразяване на детайлите на дръжката на меча му, и военните му доспехи, макар фигурата му да е частично повредена в долната част.
Тя носи богато украсен императорски лорос, който е обсипан със скъпоценни камъни и перли, а в ръцете си държи традиционните императорски символи скиптър, завършващ с кръст (още един интересен детайл) и сфера
Изображението на света Екатерина е особено ценно поради своята рядка иконография. Тя е представена в рядка поза на молитва (Дейсис/Оранта), с вдигнати встрани ръце, което е палеографски тип молитва, свързан вероятно с погребалния характер на нартекса
Облечена е в богата аристократична премяна с пищно украсен колан и мантия
Върху мантията и колана ѝ е изобразен голям гравиран скъпоценен камък (λίθος) в центъра – елемент, който се среща при изображения на светци от благороден произход и архангели
Патронът на храма Св. Николай Нови е изобразен на източната част на южната стена, но неговият образ вече е доста повреден.
В иконографията на църквата „Св. Николай“ в Малагари, която датира от периода на франкското владичество, се забелязват няколко специфични западни влияния, които се отклоняват от традиционните византийски модели, като например Апостол Петър изобразен да държи верига с три ключа
Това е изключително рядък детайл за източното изкуство до 1204 г. и се счита за пряко заемство от западната (латинска) традиция, където Петър често е изобразяван като пазител на небесните порти с ключове в ръка.
Друг такъв детайл е използването на червено за мандорлата във сцената "Възнесение", характерно също за западното изкуство и се разпространява в гръцките земи именно през 13-ти век поради контактите с латините.
В сцената „Успение Богородично“ виждаме как ореолът на божествената слава около Христос има бяло вълнообразно (къдраво) очертание
Този детайл също се свързва със западни художествени влияния от 13-ти век, навлизащи в паметниците в земите в днешна Гърция.
Както вече бе споменато, изобразяването на Богородица да държи бяло цвете (лилия) в сцената на Рая се счита за иновация, повлияна от западната иконография на Благовещението, както и изобразяването на дърветата в Райската градина (част от Страшния съд) със симетрично разположени клони и специфична структура на листата намира по-близки паралели в романското изкуство, отколкото в традиционните византийски иконографски схеми...
Зографът, изографисал църквата „Свети Николай“ в Малагари през втората половина на 13-ти век, остава анонимен, но изключително талантлив и опитен майстор.Той е изписал с изключителна прецизност сложните орнаменти по троновете на апостолите, бижутата на светиците, шевиците по дрехите и детайлите по въоръжението на светците-воини. Майсторът е бил запознат със западните (франкски) художествени елементи и смело ги е включвал в програмата, вероятно за да отговори на изискванията на ктиторите.
Живописта в този провинциален манастирски храм съчетава къснокомнинови традиции с елементи на „тежкия“ палеологов стил, представлява ценен образец на византийската монументална живопис от периода на франкското владичество.
Литература:
1.Maria Agrevi, "New Observations on the Katholikon of the Byzantine Monastery of Saint Nicholas at Malagari (Corinthia) and the Monks Sophronios and Dionysios Kalozoes", Revue des Études Byzantines 76 (2018), стр. 349-375
2.Μαρία Αγρέβη, "Οι βυζαντινές τοιχογραφίες του ναού του Αγίου Νικολάου στο Μαλαγάρι Περαχώρας (Κορινθία)" (Византийските стенописи на храма „Св. Николай“ в Малагари, Перахора), Φῶς Ἱλαρόν: Αφιέρωμα στη μνήμη Αθανασίου Παλιούρα, Атина 2024, стр. 45-66
3.Demetrios Athanasoulis, "Corinth", Heaven and Earth: Cities and Countryside in Byzantine Greece, under redaction of Jenny Albani и Eugenia Chalkia, Атина 2013
4.Sharon E. J. Gerstel, "The Landscape of the Village", част от книгата Rural Lives and Landscapes in Late Byzantium: Art, Archaeology, and Ethnography, Cambridge University Press, 2015
5.Archaeology in Greece 2005–2006, публикувани от Cambridge University Press
