Крепостта при устието на р.Боровица

Източните Родопи ,и специално Кърджалийския край ,са може би най-богатитя регион в България откъм запазени средновековни исторически паметници ,но за сметка на това никаквата им популярност ,нулевата инфраструктура и пълната липса на изпълнението на някаква стратегия насочена към популяризирането ,социализирането и превръщането им в печеливши обекти на културния туризъм ,които да дават възможности за препитание и поминък на стотици местни хора в отрасъла ,на който никой не обръща внимание ... освен в пожелателна форма по разни общински доклади и стратегии ...

Историческото наследство на цивилизациите на 4 империи - траки ,римляни / византийци ,българи и османски турци ,на чиито следи се натъкваме на всяка крачка из Кърджалийския регион ,освен феноменалната красота на Източните Родопи


,предлагат най-разнообразни възможности ,за изкушените от културния и исторически туризъм.Тематиката на нашия блог е средновековните паметници ,така че по-ранните антични ,и по-късните османски ,въпреки голямото си значение като културни фундаменти на Българската нация ,ще пропуснем ,отдавайки дължимото на големия брой средновековни крепости и култови места ...
Изключителни паметници като манастира "Св.Йоан Предтеча" в Кърджали /социализиран ,реставриран и приемащ посетители/


Замъка "Вишеград"... няма дори табела ... само куп камъни


Крепостта Мнеакос ... тук установих ,че са трасирали "път" ,вече отнесен от дъждовете ... наливаме от пусто в празно ... дай да вземем едни парички ... иначе от 15 години камък не е преместен там ... мястото иначе е невероятно ,за него материалче има ТУК !


Изключителната ... Феноменалната ,Любимата ми Устра ,чиито останки ни оставят без дъх ,и до която няма нито път ,нито информация ,нито елементарна пътека ... ей така ще си замине ...


Замъка ,край с.Башево ... изумително красива природа ,съчетана с липса дори на елементарна табела ,упътваща проклетия гаден турист ,тръгнал да го ядат змиите из пущинаците


,само загатват какъв потенциал дреме из региона на гр.Кърджали ...А има толкова много още ... и то само в диаметър от 40-тина км от областния център ... Сещам се поне още 3 крепости ,от които има останки - Маласар ,край Джебел ... една ,разположена на горист хълм до стената на яз.Студен Кладенец... замъка край рудник Звездел ... Ама какво се чудя ... Ето например всички знаем за Дяволския мост край Ардино ...


но ... достъпа до него е само за тотални мазохисти ,както и достъпа до всички гореизброени места междувпрочем ... така ли трябва да бъде ,питам аз ... а и не само аз ...

Напоследък обаче не може да се отрече ,нашумяха и се развиха ,благодарение на усилията на историците и археолозите от Кърджалийския исторически музей ,както и на проф.Николай Овчаров няколко вече доста популярни сред пътуващия и жаден за новото български турист ,обекта ... имам предвид феноменалния Перперикон


,не по-малко важния култов комплекс Татул


и пещерата-светилище "Утроба" ,която въпреки трудния си достъп вече привлича доста народ ...Виждаме как за броени месеци региона живва ,нароиха се хотели ,идват автобуси ,стотици неорганизирани туристи с личните си автомобили ,и се убеждаваме ,че с малко усилия и подкрепа нещата все пак можело и да потръгнат ...

Но колко от отиващите към пещерата "Утроба" ,криволичейки по завоите покрай яз.Кърджали


, и наслаждавайки се на красивите гледки от прозорците на автомобила си


,знаят или подозират ,за един не по-малко интересен и важен паметник от Средновековието ,намиращ се на скалите ,срещу хижа Боровица ,където сигурно са се и отбивали на чай или кафе ... или порция пържен сом ...

Това е крепостта при устието на р. Боровица ,някак си придобила гражданственост у нас под името Патмос ...


Крепостта се намира на висок 436м.скалист хълм ,южно от който тече р.Арда ,а на север го заобикаля р.Боровица.при водослива им в яз.Кърджали...


Хрониста Георги Акрополит я споменава за пръв ,и май единствен път в своята"История" /на стр.189/ ,като ..."... едно съвсем малко укрепление ,разположено в хълмовете на Ахрида ,наречено Патмо или Патмос /Πάτμο или Πάτμος/ ,което дук Алексий Филантропин ,оставен от императора да пази Ахридската област ,превзе твърде лесно " ...


Прави веднага впечатление ,че руините на крепостта ,както и голямата църква открита в центъра и и доминираща околността ,няма как да отговарят на описанието "съвсем малко укрепление" ...

Мисълта веднага се насочва към съседната крепост - т.н."Кривус" ,за която сме писали ТУК ,и която отговаря повече на описанието "съвсем малка" ,оставено ни от Акрополит ...

Запитваме се ,дали пък не е възможно наименованията на двете крепости да са разменени ,по някакво стечение на обстоятелствата ,и това да е Кривус ,споменат от същия автор ,в същото произведение като една от крепостите ,превзети от цар Михаил Асен / 1246 – 1256г. / ,при похода му в Източните Родопи ,след смъртта на император Йоан Ватаци през 1254-1255г ...

..."Той се впусна от Хемус и като прекоси Еврос/Марица/ за кратко време си подчини обширна земя и си присъедини много градове без никакъв труд.Жителите които бяха българи преминаваха на страната на съплеменниците си и се отърваваха от ярема на чуждоезичните.А крепостите оставени само с ромейска охрана която не бе достатъчна да окаже съпротива при тези обстоятелства бяха лесно достъпни за българите.Едни бяха изпаднали в страх и предаваха крепостите като получаваха свободата да си отидат по домовете други бягаха и ги оставяха без защитници поради внезапното нападение понеже не можеха да измислят веднага нещо полезно трети естествено бяха уморени от дългата служба тъй като им бе възложен прекомерен срок за пазене. Веднага бяха завзети Стенимахос Перущица Кричим Цепина и всичко в Ахридос освен Мнеакос който единствен бе запазен от ромеите.Подчиниха се на българите и Устра ,Перперикон ,Кривус и разположеният край Адрианопол град наречен Ефраим"....


Виждаме и още един факт ... Кривус е споменат ,заедно с други градове ,и важни крепости ,като Стенимахос /Асеновград/ ,Кричим ,Цепина ,Перперикон ...
От своя страна големината на крепостта ,при устието на Боровица ,от около 10 дка, наличието на подградие ,поселищен живот и некропол ,както и издигнатия в центъра и голям храм ,говори точно ,за крепост от ранга ,на споменатите от Акрополит ,които са били явно важните центрове ,в областта ,при чието споменаване ще стане ясно за читателя какво голямо значение има загубата им за империята,докато безсъмнено по-малките и неизвестни стражеви укрепления и кули ,автора изобщо не си е направил труда да спомене ,и ако не беше момента ,в който след като вече Теодор Ласкарис си възвръща контрола над областта Ахридос ,в български ръце остават само Патмос ,и Цепина ,то информацията за името на тази крепост би ни убегнала и до ден днешен ...

За мен е по-вероятно именно тази крепост да е Кривус ,а съседната малка крепост или по-скоро замък ,край с. Башево ,кацнала на скалистия нос ,обградена от феноменалните меандри на Арда ,да е Патмос ...


Но все пак аз съм само лаик ,и докато не се направят мащабни разкопки ,и не се произнесат учените ,всякакви други дискусии биха били въпрос само на предположения ...
На това място очевидно е бил кръстопътят на основните артерии свързващи Филипопол /Пловдив/ с Адрианопол /Одрин/ и Мосинопол /Гюмюрджина/ ,и както личи от останалия голям шестсводест мост ,край близкото с.Ненково бродът през р.Боровица ,за Пловдив.


Мостът е вероятно от османския период ,и абсолютно си заслужава кратката отбивка за да се види !


Но да се върнем на крепостта ... засега единствения достъп до нея е с лодка през язовира ...


Обикновено лодкар е хижаря ,трябва да го попитате ,обикновено не отказва срещу скромна сума естествено ...


От брега до руините на крепостта е около 20-тина минути ненатоварващо ходене през горичката
Крепостната стена е запазена до днес ,по цялото си протежение от западната страна ,на височина 3-5 метра ,а от изток трасето е ясно доловимо и следва извивките на скалния венец на хълма.


На източната стена ,сега доста обрушена е бил и входа към твърдината ...


Отбранителната­ способност ,на северната стена е подсилена от две кули.


Едната е правоъгална ,трапецовидна ,като към нея е имало вход ,който по-късно е бил зазидан.


Другата кула е с подковообразна форма ,като вътрешността и е квадратно помещение ,с вход към него.


Общат­а територия на укрепеното пространство е както споменахме приблизително 10дка.Водоснабдяването на крепостта е било от естествения водоизточник в пещерата под скалите в южния край на върха ,която е била защитавана също от крепостна стена .


Основно място в крепостта заема комплекс от две сгради.


Едната е трикорабна триабсидна църква ,без притвор ,вероятно от преходен базиликален тип ,със скатен покрив ,построена върху останки от по-ранен храм ,който е бил по-голям ,но със същия план.


Предполага се че първата църква е била изградена през V век по време на ранновизантийската епоха и може да се свърже с мисията на Никита Ремесиански довела до налагането на християнството сред планинското население на Родопа.Възможно е това да е една от нелокализираните раннохристиянски епископии от диоцеза но филипополския митрополит. /2/


В средните векове трите кораба на църквата са превърнати в три самостоятелни сгради ,като северната сграда е преустроена в крипта ,с открити 34 детски погребения


,а южната е трансформира в самостоятелен параклис.


Последните преустройства се отнасят до XII-XIII век и вероятно са продиктувани от промяната на статута на църковния център след учредяването на тема Ахридос. /2/


Втората сграда е била на повече от два етажа ,като приземието е измазано с хидрофобен хоросан със счукана тухла и е било склад за храни или зърнен склад.Горните етажи са били жилищни с дървени подове.


Сградата може да бъде разглеждана като свободно стояща феодална кула-донжон или като представителна сграда обитавана от духовно лице резидирало в култовия център.


Още един факт в подкрепа на хипотезата ,че крепостта би трябвало да се разглежда като важна твърдина с градски поселищни черти ,а не само крепост ,охраняваща пътя по поречието на Арда ....не ще да е незначителния Патмос към който през 1254-1255г. по време на отвоюването на завзетите от българите крепости в Ахрида император Теодор Ласкарис изпраща дука Алексий Филантропин...и който ромеите дефакто превземат последен.


Но не заради юначеството на гарнизона или войнска немощ , а вероятно поради стратегическата си и тактическа незначителност ,при похода си по-рано византийците не са обърнали внимание на Патмос ,което не може да се каже за Цепина ,която изрично е спомената като твърдина от изключително значение ...

Да видим сега кой е дука Алексий Филантропин ,както личи управителя на Ахридос ,назначен от император Теодор Ласкарис и превзел последната крепост ,държана от българите тук ...

Алексий дука Филантропин ,е бил византийски благородник ,армейски и флотски адмирал, с ранг на протостратор а по-късно и Мега дукс , по времето на император Михаил VIII Палеолог (1259-1282 r.).
Алексий е първият член на фамилията Филантропин, посочен в източниците ,за първи път в точно в историята на Акрополит ,касаещи събитията през есента на 1255год. като военен командир в района на Ахридос, може би като губернатор (дук) на местната тема ,по време на войните на Теодор II Ласкарис (1254-1258 r.) срещу българите.Умира през 1275 г./3/


Ще ми се един ден тази прекрасно запазена крепост да се разкопае от археолозите ,да се публикува ,социализира ,и реставрира ,и да се превърне в първостепенен обект за културен туризъм и повод за национална гордост ,гледайки зъберите и ,докато криволичим по тесните завои ,отивайки да я посетим ,прекарвайки почивката си ,харчейки пари тук у нас ,вместо да ходим да се радваме на чуждо наследство из близката и далечна чужбина...


1.Акрополит ,История ,ГИБИ ,Т VIII ,1972г.
2.Н.Овчарод ,Д.Коджаманова :Перперикон и околните твърдини през Средновековието - крепостното строителство в Източните Родопи, Тангра ТанНакРа ИК,2003 стр 87-96.
3.BYZANTINE NOBILITY

Църквата "Панагия Космосотира" във Фере

В центъра на градчето Фере ,което се намира на пътя между Свиленград и Александрополис /Дедеагач/ ,се извисява най-внушителния паметник на византийското изкуство ,по течението на р.Марица.

Това е църквата ,издигната от севастократор Исак Комнин , "Панагия Космосотира" /"Богородица Всеспасителка" или "Спасителка на Света" /.


Исак Комнин e трети син на византийския император Алексий I Комнин и императрица Ирина Дукина ,и е баща на император Андроник I Комнин

Исак Комнин е роден в Константинопол през 1093год. Брат e на император Йоан II Комнин и на Анна Комнина, която пък е първата жена - историк в историята. При управлението на баща си Алексий I Комнин ,Исак Комнин получава титлата кесар, а през 1118 г. император Йоан II Комнин го удостоява и с титлата севастократор.

По време на царуването на брат си Йоан II Комнин /1118-1143г./, Исак го подкрепя и поддържа срещу интригите на императрицата-майка Ирина и сестра си Анна Комнина.

За разлика от брат си, Йоан II Комнин ,който през време на царуването си е зает главно с военни конфликти /Отвоювал от турците част от византийските територии, завоювани по-рано,Удържал редица победи над печенегите /1122/, сърбите (около 1124) и унгарците (1129) ,севастократор Исак се изявява и като учен и покровител на изкуството.Има опити за създаването на поезия, и понякога се отъждествява с писател, наричайки се "Исак Комнин Порфирогенетус".Издал е три философски трактата на базата на Прокъл и два коментара върху работи на Омир...Най значимото произведение ,което е финансирал и издал е един октатеух /осмокнижие/ ,включващ освен петокнижието на Библията ,още "Книгата на Рут" ,"Книгата на съдиите" и "Книгата на Исус Навин" ...

Само да спомена ,че по него време финансирането и издаването на една такава книга ,в наши дни горе - долу се равнява на строежа на една 7 етажна сграда ... с обзавеждането ... до ключ ... баровец ,а ...

През 1130 г. отношенията между Исак и Йоан II се влошават като повод ,вероятно е разкриване на заговор срещу императора.Исак Комнин е принуден да напусне столицата Константинопол и в продължение на 6 години севастократорът пребивава в чужбина, намирайки убежище в двора на емир Гюмюштигин Гаази II ибн Данишменд в Мелитена, /сега Малатия ,Източен Анадол/ ,като от изгнанието си, Исак се опитва да създаде широка коалиция с други владетели срещу брат си, включваща селджукските турци от Икония, независимият княз Константин Габра от Трапезунд, арменското Кралство Киликия и Латинското Йерусалимското кралство. Коалицията не успява обаче да се материализира и той все пак е принуден да търси помирение с брат си в 1136 година ,когато е и реабилитиран от императора ...

Интересното е ,че дори през време на изгнанието си ,Исак Комнин не прекъсва благотворителната си дейност ,като по време на предприетото от него поклонничество из Светите земи и Ерусалим, изгражда водопровод ,за манастира " Св.Йоан Предтеча" ,край река Йордан ...

През 1139г. сина на Исак ,Йоан Комнин придружава император Йоан II Комнин, по време на един от походите му в Мала Азия. През 1140 г. по време на битката при Неоцезарея /Никсар ,Сев.Анатолия/ ,Йоан Комнин дезертира и бяга при селджукските турци, за да "приеме едновременно ислямската вяра и дъщерята на селджукския султан Месуд I за жена" ... явно са се залюбили младите ,по време на изгнанието на севастократора и семейството му при турците ... След приемането на исляма ,Йоан прибава към името си и прозвището Челеби...смел младеж ,направо ми се издигна в очите ... в тези времена ,въпросите на вярата ... ама евалла ,дет са вика ... заговори ,любов ,сплетни ... алоу ,сценаристите ... !

Тoзи пък факт дава основание по-късно султаните на османските турци да твърдят, че са потомци на Йоан Комнин, верояно за да защитят правото си да владеят византийските земи като преки потомци на императорите от династията Комнини ... хитряги ,а ... мале мила ...

Малко преди Йоан II Комнин да умре ,улучен от стрела ,по време на разходка в планината Тавър /води се нещастен случай ,нищо че стрелата била отровна/, през 1143, той определил четвъртия си ,и най-млад син Мануил Комнин като наследник на трона ,пренебрегвайки своя трети, син ,също севастократор Исак.

Тука станаха двама севастократори Исак Комнин ... млад ... и Исак Комнин стар ...

Настъпва още една лека драма и закачка ... В края на 1142 г. най-големият син на Йоан II Комнин ,и негов съимператор Алексий Комнин, умира в град Аталия (Анталия). Йоан II изпраща втория си син, Андроник Комнин, да ескортира тялото на Алексий до Константинопол, но по пътя Андроник се разболява и умира.... и той ... Така Исак млади ,се оказва в позиция на престолонаследник на баща си. Обаче император Йоан II праща Исак да прибере тялото на Алексий от Антиохия. Докато Исак отсъства от столицата, малко преди да умре Йоан II Комнин обявява четвъртия си син Мануил Комнин за свой наследник на престола, лишавайки по този начин Исак от полагащото му се престолонаследие....

Следователно наследството Мануил ,като император някак си увисва ... тука сме вече бетер от турски сериал ... аз лично се обърках ,за вас не знам ...

Страхувайки се от реакцията на брат си, Мануил I Комнин решава да установи пълен контрол над Константинопол преди да съобщи на Исак за смъртта на баща им. Исак е принуден да се отрече официално от престола, въпреки че по-голямата част от духовенството, народа и армията смята, че именно той заслужава повече короната.

В тази борба за престола, по-възрастният севастократор Исак подкрепя по-младия Исак, Но Мануил успява да задържи престола ...

Отношенията между двамата братя след този обрат не са гладки, но двамата микога не влизат в открит конфликт помежду си. Мануил I Комнин дори удостоил вече брат си с титлата севастократор ,през 1145-1146 го поставя начело на армията в похода срещу Селджукските турци ... какво благородие ,каква драма ...

През 1145-1146,обаче стария севастократор Исак Комнин /нали не сте го забравили/ се опитал да се възползва от затрудненията на император Мануил Комнин ,и да отнеме императорския престол от него...

След 1050, император Мануил I Комнин принудил чичо си да се оттегли от обществения живот, и след кратко заточение в Хераклея Понтика ,около 1151/1152, Исаак Комнин основава манастира Богородица Космосотира във Вера /Фере/.

Манастирът е построен от севастократора като място където да се оттегли ,отдавайки се на монашески живот и място ,където да бъде погребан след смъртта си.

Исаак издава и манастирски Типик , като за себе си оставя огромни имоти, включително и цели села и крепости в Тракия...тъй де ,няма да мре гладен ...

Исак Комнин е изобразен в църквата "Христос Спасител в Хора" /линк / в Цариград ,която обновява. В същата църква е и първоначалното местоположение на гробницата на севастократора ,но по непонятни причини той решава да я преместят в новосъздадения от него манастир ,посветен на Богородица Космосотира...

Исак Комнин на съвременен български език ,определено е бил "голям пич" ... не знам колко от вас са били в църквата "Христос Спасител в Хора" , /линк/ но това е едно грандиозно здание ,обновяването на което е струвало неимоверни усилия и толкова много пари ,че даже не мога да си го представя ....

Отделно ,изгонен от Константинопол идва в нищото и строи това архитектурно чудо ,и вика първокласни зографи ,за да го украсят с фрески ,които са абсолютно достижение на византийското изкуство от този период ...

Караме нататък ,че се просълзих ....


Тридесет години след написването на Типика, сина на Исак става император на Византия под името Андроник I Комнин (1183-85).
Този талантлив, но брутален владетел със славата на авантюрист, прелъстител на принцеси, участник в дворцови интриги ,посетил манастира на баща си 1183 да се поклони на гроба му ,по време на един лов из околностите ...
Интересно ... същия този след смъртта на Мануил I Комнин през 1180 г. се завръща във Византия начело на армия от наемници. С умела демагогия използва народното недоволство и завзема властта през1182 г.,първоначално като регент на младияАлексий II Комнин ,когото скоро убива (1183) и наследява. По това време в Константинопол е организиран невиждан погром срещу латинските жители на града, в които са загиват около. 80 000 души....мармалад драги зрители ...

Император Андроник I води политика на терор срещу аристокрацията, стреми се да укрепява бюрокрацията, бори се срещу корупцията. Неговите мерки обаче са твърде брутални и това му спечелва много врагове. След неуспешната война с норманите нахлули в Епир , той е свален от престола в резултат на заговор воден от небезизвестния Исак II Ангел , линчуван, подложен на изтезания и убит от тълпата в Константинопол на 12.09.1185 г...

Ето тук попаднах и на една негова биография ,за който се интересува ... линк е ,цъкнете :)))

След превземането на Константинопол от рицарите на IV кръстоносен поход ,манастира влиза във владенияна на Жофруа де Вилардуен ,автора на небезизвестната история на похода ...
След разправиите на цар Калоян с рицарите ,император Йоан Ватаци ,посещава манастира през 1246 г.
През XIV век ,манастира е допълнително укрепен и бунтовника император Йоан Кантакузин го заварва ,отбраняван от монасите и разни селяни ,скрити зад крепостните му стени ,част от които могат да се видят и днес...


Обителта е изоставена ,някъде около абдикацията на Кантакузин ,към 1354 -1355 г. ,когато император Йоан V Палеолог намира манастирските сгради и укрепления обитавани от селяни .... може би манастира е бил разорен и опустушен от турците ,някъде около тези времена ,но около 1433 год. при следващото му споменаване от Бертрандон де ла Брокиер ,петкуполната грандиозна църква вече е била обърната на джамия...

В манастирския типик ,или устав ,написан от основателя ,може да прочетем интересни неща касаещи манастирския живот и стопанство ...
Освен храма и крепостните стени и кули ,охранявани от специално подразделение войници ,намиращи се в някакво нелокализирано все още укрепление ,в близост до манастира ,но и селяни - стратиоти ,живеещи в селото покрай манастира ,които в случай на опасност ,също са длъжни да изпълняват задачи ,свързани с отбраната на манастирската крепост ... срещаме и наличието на още доста сгради ,като монашески килии ,магерница ,БАНЯ !!! ,място за съхранение на ценности ,библиотека ,страноприемница за поклонници ,болница и старопиталище за болни и стари монаси ,обслужвани от доктор ,и естествено и резиденция за самия ктитор ...

Всичко това може да прочетете ,в един хубав материал ,за типика на манастира в линка ,който съм дал в библиографията ...

От уникалните стенописи на храма до наши дни са достигнали само отделни сцени и фрагменти ,но дори и те ни позволяват да си представим майсторството на зографите и богатството на ктитора им ...


Най - интересните и уникални всъщност са четири запазени изображения на мъже на северната и на южната стени на храма между прозорците ,високо на зидовете ...


Въпреки ,че на пръв поглед веднага можем да определим фигурите ,като изображения на светци-войни ,забелязваме веднага ,че те носят корони ... изображенията не са придружени от надписи ... виждаме необичайните черти на лицето ,съпоставими с изображенията на други свети войни от други храмове ... Според изследователите е установен налице фактът, че това са изображенията на членовете на семейството на основателя Исак Комнин.


А именно Андроник ,брата на ктитора ...


и император Алексий I Комнин ,неговия баща ,изобразени на северната стена


И император Йоан II Комнин ,брат на ктитора ....


,както и самият севастократор Исак Комнин ,изобразени на южната стена ...


Може би точно тези необичайни портрети, да са свързани и да имат за цел да се отдаде почит на както на светите войни ,така и на храбрите аристократи и императори ,воювали с името Божие ,и в името на Светия Кръст ,един от които е и императора Йоан II Комнин ,един от последните императори-войни ...

Гробницата на основателя на манастира Исак Комнин се намира в северозападния край на църквата...Над нея е северозападния купол ,от който Богородица бди над починалия аристократ ... Самата гробница ,или по-точно мястото ,където е била обаче нямаше кой да види и да я заснеме ... затова ше приложа само схематично изображение от книгата "The Byzantine monuments of the Evros/Meric river valley" на Ousterhout R. ,Charalambos B.




Каквото и да е ,църквата на Богородица Всеспасителка е един паметник ,който при всички положения си струва да се посети ... да запалим свещ ,и да се замислим над делата на василевси ,аристократи ,царе и благородници ... и над нашите си също !


Библиография:

1.http://www.mittelalter-genealogie.de
2.Ousterhout R. ,Charalambos B. ,"The Byzantine monuments of the Evros/Meric river valley" ,European center for Byzantine and Post-Byzantine monuments, Thessaloniki ,2007 , стр. 49-85
3.Typikon of the Sebastokrator Isaac Komnenos for the
Monastery of the Mother of God Kosmosoteira near Bera