Ходили ли сте в Копривщица ...
Ходили сте ... а в Панагюрище ... охоу ,някой даже са били и в музея /не думай/ ... Между другото ,идете в музея на Панагюрище ,няма да съжалявате ... Всички знаем за Оборище ,Април 1876 ... Бенковски,Каблешков ,Райна Попгеоргиева ... Драми ... Епопеи ... Кръста на Хвърковатата чета ... някакъв поп ... поп кой беше ... ааа ,поп Недельо Иванов, яхнал кон редом с Бенковски ... или пък отец Кирил Слепов ,хванал в ръката си същия този кръст от черквата в с. Поибрене, пали сърцата на селяните ,за свободата ,с разпиляни от вятъра коси …
/снимка от сайта на РИМ Пазарджик тук ./
Някой по-хамави знаят и за т.н. Еленска базилика ,край Пирдоп ... пак из него регион /но за нея друг път повече/ ...
Но за какво ви пиша всичко това ... нистина малко хора ,освен естествено изкушените любители ,както и професионалните историци и археолози ,знаят и са ходили ,на едно друго ,наистина интересно място ,извън обичайните туристически маршрути ,свързано със средновековната история на нашата страна ,което пътувайки по пътя от Пазарджик ,за Панагюрище ,бас ловя ,че всички пропускаме ,въпреки ,че се намира на един хвърлей място от пътя /а отделно ,че се и вижда на всичкото отгоре/ ... а именно средновековната крепост Красен ,край с. Бъта ,само на 5 км от Панагюрище ...
Казвам ,че се вижда ,но само ако знаеш къде да гледаш ... иначе няма нито една указателна табела ,даже за тези дето искат да го видят...Ако пък решите да ходите е вече съвсем друга работа ... Има два варианта ... Единият е за мазохисти ... през реката ,с гащите на шията ...
а другия вариант е за интелектуалци ... демек по пътя ... пътя е черен ,но проходим и отвежда до подножието на хълма ,на който се намира и крепостта....
Името на твърдината - Красен не се среща никъде в известните ни до този момент извори в научно обръщение ,и не може да се отъждестви с никоя известна ни ,нито от античността ,нито от средните векове....
Възвишението ,на което се намира крепостта ,доминира над този участък в долината на р.Луда Яна.
Хълмът е естествено непристъпен от изток и запад ,като сравнително лесните за достъп посоки от север и юг са защитени с крепостни стени ,които сега ,в по-голямата си част са се сринали до нивото на терена или са покрити със земен насип и поради това са незабележими ,но тук таме може да се проследят.
Първите каменни градежи са от късната античност и ранновизантийската епоха (ІV-VІ в.), като към края на VI век ,селището престава да съществува, вероятно като следствие на варварските нашествия в Римската империя ,или пък последвалото трайно заселване на "добричките" и "миролюбиви" славянски племена на Балканския полуостров.
Това затишие в стопански живот трае около 300 години ,докъм X век, когато на хълма възниква неукрепено селище./1/
Чак през XI-XII век ,крепостта на възвишението е възстановена и укрепена отново и започва да изпълнява отбранителни функции.Фортификаторите ,планирали и изпълнили отбраната на укрепената площ ,умело използват и останките от ранновизантийските крепостни съоръжения ,там ,където те са били запазени.
Два пояса крепостни стени ,обграждат пространство от около 25 дка. ,като северната ,най-уязвима част на хълма ,където се намира и главния вход към крепостта е допълнително укрепен ,освен с двоен зид и с една масивна ,петоъгълна в първоначалния си план кула ,която след разрушаването и през VI век ,очевидно е била запазена в достатъчна степен във вековете ,така че да бъде годна за преизползване ,като средновековния архитект е решил да я преустрои ,този път в четириъгълна ,посредством един напречен зид в предната и част ....
Петоъгълните кули започват да се строят на Балканския полуостров към края на V век , и следват логиката на издадения напред клинообразен остър ръб ,който не можел да бъде атакуван фронтално от обсадните машини на противника ,защото каменните ядра и тараните срещали стените на кулата под ъгъл и рикоширали ,без да могат да нанасят някакви значителни поражения.Това налагало противника да насочва посоката на движение на обсадните машини под ъгъл ,което пък оголвало фланговете им за обстрел от крепостните стени.Петоъгълните кули дават по-голяма възможност за ветрилообразна стрелба по настъпващия враг ,което я прави крачка напред във фортификационното изкуство по време на ранновизантийския период.
Във вътрешността на кулите са били оформяни помещения във височина ,и с най-различно предназначение.
Кулата ,разположена по фронта на крепостната стена на крепостта Красен ,е изнесена ,на 11 метра напред ,и очевидно е била най-активното звено в отбраната на твърдината ,при нападение...
Източно от кулата ,защитен от нея ,е разположен и входа на крепостта .
Поради наклона на терена е било невъзможно да бъде допълнително фланкиран от още една кула ,и затова фортификаторът е прибегнал до друг способ за защитата му ,а именно намаляването на размерите на входното пространство до ширина 1.70 метра.
Допълнително мястото на входа е избрано неслучайно ,на място със затруднен достъп за противника.Входа се намира на края на скалния венец и от тук крепостната стена поема стръмно надолу в източна посока.
Така намиращ се под влиянието на силната петоъгълна кула ,ако противника използва таран или друга обсадна техника за да разбие вратата ,подхождащ от единственото възможно място за целта ,би изложил фланга си на обстрел от стените на кулата ,и най вероятно би се оттвглил безуспешно с многобройни загуби...
За праг са използвани два каменни блока ,като в края на единия е издълбано легло за оста на вратата ,която е била еднокрила./1/
Пространството зад входа е оформено като малък проход ,образуван от между външната стена и стената на цитаделата на крепостта ... Входа към цитаделата е асиметричен и е вече с ширина 2.60 мет.
Площта между двете крепостни стени не е била застроена ,вероятно с цел ,безпрепятственото придвижване на бранителите ,в тази невралгична точка на отбраната.
Достъпа ,до бойната платформа в този сектор на крепостната стена ,и масивната кула е ставал ,посредством две еднораменни каменни стълби ,които са добре запазени и до момента
Едната стълба е водела над портата ,откъдето защитниците са можели да я отбраняват ,прикрити зад стените ...
Западната част на външната крепостна стена е запазена на доста голямо разстояние и поради стръмния терен е допълнително укрепена с контрафорси
Особенно интересна е сградата в северозападния сектор на крепостта.
Състои се от пет помещения ,разделени на две части /западна и източна/чрез коридор ,широк 2.10 метра с посока север-юг.
Западната група помещения са били складове ,като над тях е имало втори етаж ,сега несъществуващ ,използван за живеене ,който кореспондира с помещението ,източно от коридора ,намиращо се на нивото ,на някогашния втори ,жилищен етаж.
В това помещение е открита мивка ,с отточни тръби ,преминаващи по дължината на коридора в източната му част.Този факт ,както и съществуването на своеобразна ниша - шкаф ,в солидно изградените стени на помещението ,дава основание на археолозите да предположат ,че са открили кухнята на дома ,съзнателно изолирана от останалите помещения на сградата ....
Подовата настилка ,на несъщесвуващия в момента втори ,жилищен етаж на сградата е била изпълнена с тухли ,с размери 0.43 х 0.43 см ,като на лицевата им страна ,преди изпичането им са нанесени декоративни орнаменти ,изображения на птици и др. геометрични фигури.Стените са били боядисани в червено.Хронологичните граници на съществуването на сградата варират в границите IV-VI век.
Фактите за местоположението и ,прецизния и градеж с отделен вход ,водещ към цитаделата , декоративната украса ,дават основание за твърдението ,че тази сграда е била жилището на управителя на крепостта през ранновизантийския период./1/
В укрепената площ е разкрита и една щерна, с размери 8.65 м х 5.15 м. ,като зидовете и са измазани с хидрофорбен хоросан ,а във височина е завършвала с градеж от тухли и дървен покрив ,покрит с керемиди.Дъното и е било покрито с 30-40 см. пласт от фин пясък./1/
Стопанския живот в крепостта и подградията и е бил разнообразен... както земеделско производство ,така и занаятчийска дейност ,като грънчарство ,предачество и тъкачество ,железарство и ювелирно дело...Тези факти ,както и намереното голямо количество оръжия ,амуниция ,монети и бижута ,дават основания да приемем ,че разглежданото укрепление ,не е било само военен център ,а е имало подчертан градски характер ,с активни административни ,производствени и търговски и отношения на обитателите му във и извън него./1/
Монетните находки са един от показателите ,за активността и продължителността на съществуване на даден археологически обект ... В нашия случай ,на крепостта Красен има открити монети от императорите Лициний I /308-324/ ,Константин IВелики /307-337/ ,Юстиниан I Велики /527-565/ ,Тиберий II Константин /578-582/ ,анонимни монети от 970-976 год ,Алексий I Комнин /1081-1118/ ,Мануил IКомнин /1143-1180/ ,цар Йоан Александър/1331-1371/и Йоан Срацимир /1356-1396/. /1/
Интересни са трите открити до този момент моливдовула от XI век ,като най - интересен от тях е този на Тигран Аршакид ,може би потомък на известната във Византия фамилия на Аршакидите от Велика Армения.Името Тигран е засвидетелствано в сфрагистичните материали ,открити в България ,единствено на моливдовула ,открит тук..../1/
Печата се съхранява в ИМ Панагюрище.Трудно е да се отговори до кой е била предназначена кореспонденцията ,скрепена с този печат ,както и кой е бил собственика на моливдовула....В намиращия се недалеч от тук - Филипопол, дук е бил арменеца Григорий Куркуа. Налице е била и значителна арменска колония в тази част на страната.
Не е изключено да се потърси връзка и между Аршакидите и Пакурианите,
чиито представител Григорий по това време основава Бачковския манастир....Но това са въпроси ,които все още занимават сериозната наука и ние с вас можем само да гадаем и да чакаме да бъдат осветлени от археолозите и историците...
А иначе фамилията на Аршакидите у нас е позната само с още 2 печата на Вахрам Аршахид ,намерени в Преслав, и датирани в XI век... За него все пак има някаква податка и би могъл да се идентифицира, като единия от синовете на Григорий Магистьр Аршакид, по-късно католикос на арменците под името Григор II (1066-1105), се нарича Вахрам и че в едно от писмата на неговия баща, от 1055 г., е наречен Вахрам, вест ... Не е изключено собст-
веникът на печата с който е била скрепена кореспонденцията до Преслав
и този вест Вахрам Аршакид да са едно и също лице. В този случай печатът
от Преслав би следвало да отразява един по-късен етап от кариерата му - вече вестарх....
Безспорно е само ,че Тигран Аршакид е представител на същата фамилия на Аршакидите и като че ли хронологически приемник на повечето от тях.Като хронология ,моливдовула от Красен ,би могъл да се датира в XI век./4/
Но най-интересната находка ,е един двоен печат - пандантив ,състоящ се от две ,шарнирно свързани части , с прецизна изработка.
На лицевата страна на двете части има гравирани четерилистни розети ,а на вътрешните в негатив са гравирани изображения.На едната част има допоясно изображение на Св. Георги с надпис на гръцки език по периферията ,съдържащ правописна грешка в името на светеца ,а на другата надпис в монограм ,при разчитането на който се появява името Рафаил.Паметникът се отнася към 70-80 - те години на XIV век./3/
Изработения от бронз медальон ,представлява матрица ,за восъчни печати и е запазен изцяло.Монограма ,развързващ името е изпълнен на български език ,по правилата ,наложени от реформата в езика на Св патриарх Евтимий Търновски от 80-те години на XIV век.
В разглежданата матрица на мястото на Христос е изобразен Св.Георги ,известен като покровител на войнското съсловие ,както ,очевидно и на притежателя на медальона - Рафаил.
Очевидно е че въпросния Рафаил е бил лице с висши военно-административни функции в крепостта ,водило кореспонденция ,която е била подпечатвана с печати ,изработвани с този интересен паметник на средновековното българско изкуство.Хронологически Рафаил следва да е бил може би последния господар и управител на крепостта ,в периода от 1372-1396 година ,когато твърдината е била превзета и разрушена от османците на Лала Шахин, който вероятно е разрушил и целия пояс от малки крепости на север от Пловдив.
Матрицата-медальон от крепостта Красен е единствения паметник на сфрагистиката от този род ,принадлежал на български болярин ,който познаваме ,което го прави изключително ценен ,за средновековната ни история./3/
На територията на крепостта ,досега не е разкрита църква ,но две такава имаме разкрити във външното подградие ,на терасата между хълма и река Луда Яна.
Поради характера на терена ,представляващ обработваема земеделска земя ,останки от тези църкви в момента няма ,поради интензивната земеделска дейност в района.По интересна е т.н. църква №2 ,с интересното кръгло съоръжение ,покрито с подова настилка от плоски камъни и кръгла форма.Като хронология храма е бил построен и действал в периода II век - началото на IV век , а по-късно е преустроен в баптистерий.Сградата е предвтавлявала еднокорабна постройка с двускатен дървен покрив покрит с керемиди ,и е унищожена при пожар вероятно около X век./2/
След установяването на османската власт по тази част от Средна гора ,името на с.Бъта е било Красине войвода, като през 1516 г. населението според османския регистър е 31 домакинства на християни, 2 вдовишки (христ.) домакинства и 9 мюсюлмански домакинства. За отбелязване са и една функционираща и една западнала воденици./thank you KIZIL DELI ефенди/
Впечатление прави името на крепостта Красен и името на селото - Красине ... нещо ми намирисва на историческа приемственост ,но това е само на първо четене ,докато не излезе някакъв 100% извор ,уточняващ наименованието на укреплението ,засега оставаме с намерилото гражданственост "Красен кале".
Библиография:
1.Димитър Топтанов, Андрей Меламед и Георги Абдулов , "Археологически проучвания на крепостта "Красен" край гр. Панагюрище, Пловдивска област (1976-1988)","Известия на музеите от Южна България, том 20" (1994),стр.85-107.
2.Андрей Меламед,"Раннохристиянска църква и баптистерий ,край крепостта Красен,Панагюрско" ,Списание Археология (1992) 34:4, 51-54.
3.В.Герасимова-Томова,"Печатът на българския велможа Рафаил",Списание Археология (1994) кн.1 ,стр. 43-46.
4.ПЕЧАТИ НА ВИЗАНТИЙСКИ САНОВНИЦИ ОТ АРМЕНСКИ
ПРОИЗХОД, НАМЕРЕНИ В БЪЛГАРИЯ ,И. ЙОРДАНОВ,Шумен,стр130-131.
