Манастира "Aynali Kilise" край Goreme, Кападокия

Aynali kilise е наименованието на малък комплекс, най-вероятно манастирски, намиращ се на около 1 км югоизточно от известния Музей на открито „Гьореме”.
Комплекса е съвсем лесно достъпен от главния път Гьореме-Ургюп. По чакълест път слизате с автомобила си до самата църква.Входа е 4 турски лири, дават и фенерче за тези които нямат, а както ще видим си трябва.

Няколко помещения и голяма църква са изсечени в скалите така че ограждат от три страни малко пространство отворено на север. Фасадата на комплекса е оформена с три големи слепи арки, разделени от пиластри.

От лявата ниша се влиза в църковния притвор и в храма, а от другите две се влиза в едно голямо помещение, условно наречено „Помещение 1”.

То е голяма засводена зала ,декорирана с изсечени в стените и тавана корниз и напречни арки. По тавана и по стените има декорация от иконоборчески геометрични фигури и символи със сакрално съдържание, като впечатление прави един голям „латински” кръст.

Интересен е образът на ловец със сложносъставен лък и  кападокийски шлем, насочил оръжието си към една птица, но и причудливите образи на животни, намиращи се по стените на помещението, също привличат вниманието.

Отвор в южната стена на помещението води до малка пещера в която виждаме интересно решение за затваряне на пещерата посредством голям воденичен камък, който някога лесно е препречвал входа, търкалян от обитателите.

От това помещение, по тунел със стъпала, изсечени в скалата стигаме до второ помещение, доста по-голямо по размери и очевидно използвано като гълъбарник, съдейки по типичните ниши в стените на залата.

Тесен тунел в източната част на помещението води в друго ниво затваряно от същия препречващ механизъм, с голямо каменно воденично колело. 

От него по вертикален тунел се слиза на първото ниво, но операцията в днешно време е рискована въпреки наличието на вече поизтритите хватки за ръцете и краката на слизащия /или катерещия се/, не го препоръчвам, освен ако нямате натрапчивата идея да пробвате да си строшите врата, и успешно да си прецакате екскурзията J

Този проход води до стопанско помещение служещо за добив на зехтин, и на вино.

Църквата на комплекса е базиликално помещение декорирано орнаментално с червена боя директно върху скалата, и разделено на три кораба посредством колони.

Орнаментите на стенописната украса включват различни по размери и по тип кръстове, стилизирани птици, най – добре видими на полусвода на южната стена между зигзагообразната ивица, очертаваща специфичен регистър в полусвода на северната и южната стени, геометрични фигури и много интересна украса във вид на своеобразно „домино” от вътрешната страна на арките,, оформени от пространството между колоните.

В свода на храма в медальони са разположени кръстове и геометрични фигури със символично значение, типични за иконоборческия период във Византия.

Стенописната украса има голям диапазон за датиране и абсолютна точност не може да бъде изказана, но по паралелите, най вече сцърквата „Св.Варвара”, или т.н. параклис 20 в Гьореме, може да се насочи към средата на XI век, която датировка би могла да се зададе и за възникването на целия манастирски комплекс.

Библиография

Lyn Rodley."Cave Monasteries of Byzantine Cappadocia".Cambridge University Press.1985.p.56-63

Karsi kilise ,или Църквата "Св.Йоан" в Гюлшехир ,Кападокия

Гюлшехир е малко градче в централна Кападокия и до него се стига най-лесно от Невшехир ,от който отстои на 20 км северно.Както навсякъде из Кападокия ,и тук имаме т.н."Ачиксарай" ,или "Музей на открито" ,който се намира на 5 км. преди самия град ,вляво от  пътя.Но тъй като точно в този локалитет няма кой знае какви интересни за посещение обекти /бележката е на автора, а иначе ,за който се интересува ,има 7 силно повредени скални църкви с различни помещения към тях/ ,предпочитаме да не губим време ,а да се отправим към един от най-забележителните паметници на Кападокия ,а именно църквата "Св.Йоан" /Св.Жан/ ,която е вляво ,малко преди да влезете в града ,и е обозначена със съответната табела ,така че няма как да я пропуснете ...

Храма е вместен в естествен скален конус ,и по план представлява двуетажен ,засводен комплекс от две църкви, свързани със стълбище в северозападната част ,като долната църква кръстокуполният си план е по-ранна, и е датирана в XI век.

Горното ниво на храма ,днес е достъпно посредством съвременна метална стълба и представлява един от най-добре запазените примери за фрескоживопис в цяла Кападокия.

По план църквата представлява еднокорабна ,едноапсидна постройка ,като олтара е фланкиран от две ниши, изпълняващи функциите на протезис и дяконион, над които е оформен по един малък купол.

Западната ,южната и северната стена също са декорирани от слепи арки, с различни размери ,разделени с пиластри.

Интересно е да се отбележи,че малката православна общност ,съществувала тук в началото на XXвек ,все още е използвала долната църква ,като параклис, посветен на Св.Архангели.

Най интересния детайл в храма освен стенописите е може би това ,че е датиран с надпис, оцелял в червеното поле обрамчващо абсидата.

Надписа гласи ... управлението на Теодор Ласкарис ,25 април 1212 год.

Очевидно става въпрос за никейския император Теодор I Ласкарис ,управлявал Никейската империя през 1204-1222 година.

/Император Теодор I Ласкарис.Източник на изображението - Wikipedia/

Района на Кападокия в началото на XIII век се намира земите на Иконийския султанат , и е под управлението на селджушките султани,а наличието на този надпис ,както и на още един ,датиращ църквата „Св.Четиридесет мъченици” край с.Шахинефенди /Sahinefendi/ в 1216/17 год ,отварят въпроса, дали след битката при р.Меандър ,Антиохия ,между султан Гияседдин Кейхусрев и император Теодор Ласкарис, през 1211 год. границите на Никейската империя са достигнали източна Анатолия ,или просто съдържанието на надписите показват ,че християнската общност е била вярна на упревлението на Ласкарис, или по-скоро на висшия му църковен клир ,без непременно да има директно управление на Никейския император върху този регион, тъй като по силата на мирния договор, подписан след битката ,империята не получила нови земи, но е възможно да е договорено върховенството на Константинополския патриарх,чиито седалище Теодор Ласкарис премесства в Никея ,тъй като Константинопол ,знаем е превзет от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход, и вече е столица на новообразуваната Латинска империя...

Естествено ,най-интересни са запазените ктиторски портрети, както и съпровождащите ги надписи.

Най-добре запазената композиция се намира на западната стена и е поместена в подковообразна арка.Представлява фигурите на благородничка ,идентифицирана като Ирина и двете и деца Мария и недобре запазеното име на второто дете ,четено като Исак ?! /Н.Тетерятников/ и като Кале ?!/С.Сузек/  ,а при Спиро Костов -?! / ,които съдейки по скръстените на гърдите им ръце ,са изобразени вече като покойници!

До композицията с ктиторката е изобразена светица, идентифицирана като Св.Теодоти.

За съжаление портрета на ктитора в момента е почти напълно унищожен ,с изключение на няколко детайла от композицията ,като част от бял тюрбан ,и модела на храма.Главния ктитор е бил изографисан в компанията на две момчета ,които вероятно са другите две деца на семейството, но за съжаление от фрагментите не можем да си извадим изводите ,дали по време на изографисването са били още живи ,или вече са били покойници.

Стенописната програма също съдържа някой интересни моменти на които ще се спрем

Олтарната част ,от която започва стенописната програма във всички храмове ,се състои от три ниши с различни размери.Абсидата е най-голяма и в свода и има запазени фигурите на два архангела – Михаил и Гавраил.

Останалите фрески на свети отци от Мелизмос са фрагментарно запазени само в южната страна на абсидата ,но тъй като не съм снимал в тази посока ,ще ги възстановя по библиография...това са Св.Йоан Златоуст,Св.Никола,Св.Григорий Нисийски и изображение в цял ръст на Св.Амфилохий Иконийски ,който има специално място в аркирана ниша на първия регистър в южната част на олтара.

Под образа на Архангел Михаил виждаме допоясни изображения на Св.Ефрем Сирийски и Св.Арсений в монашеско облекло.

А под образа на Архангел Гавраил са увредените също допоясни образи на Св.Сава Освещени и на неизвестен светец, също в монашеско облекло /които съответно отново не съм снимал б.а./

В южната ,дяконионната конха виждаме изобразен Св.Дамян ,а до него на стената в олтара ,Св.Кир Безсребреник ,на пиластъра в източната стена е образа на Св.мъченик Талалей Лекар ,а на южната стена Св.Пантелеймон

Св.Безсребреник Йоан е изобразен на източната стена ,срещу Пантелеймон ,а Св.Теодоти /която църквата чества заедно със Св.Кир и Йоан/ е изографисана до ктиторката на западната стена.Тези изображения ,образуват един много  интересен цикъл на Св. Лечители и безсребреници ,в олтарното пространство, а обичайните дякони Стефан и Роман Сладкопевец са изведени над първия регистър в олтара,и разбира се в случая са доста по-малки по размери. За съжаление образа на Св.Козма към днешна дата е изгубен ,но вероятно мястото му е било в протезисната конха.

          Изборът на светиите лечители и войни може би показва внимателен подбор от страна на зографите като образи – защитници на православната общност в епохата на селджукското владичество в тези земи

Южната стена продължава в първия регистър с изображението на Св Константин и Елена ,в голяма арка ,чието изображение ми бе предоставено от Силвия Балташка, за което и благодаря!

,а до тях в по-малки аркирани ниши са поместени светите войни Прокопий и Димитър в цял ръст.

Следват ктиторката с двете дъщери и Св.Теодоти ,за която вече стана въпрос ,а до тях в пиластъра има фрагментарно запазен образа на неизвестна светица.В аркирана ниша също фрагментарно е запазен друг образ ,но този път можем да го идентифицираме по надписа като Св.Параскева ,най-вероятно Иконийска , а в нишата до нея вече по-добре запазен е образа на Св.Неделя в поза на Оранта.

Много е интересен образа на конника в голямата сляпа арка ,на северната стена, който на пръв поглед всеки би определил като Св.Георги ,но него вече го виждаме в сцената ,поместена на тимпана на западната стена ,заедно със Св.Теодор Стратилат ,галопиращи с конете си и пронизващи змейове.

Конния светец в голямата ниша е придружен от надпис ,в монограм който може да бъде определен като заклинателен ,апотропически ,предпазващ от злини.

Другият светец ,изпълнен в аркирана ниша в първия регистър се намира до образа на ктитора и е на Св.Артемий.

Втория регистър и свода са покрити с много добре запазени фрески в разказвателен цикъл.Започват със сцената Благовещение от двете страни на олтара.

Следва голяма сцена на Успение Богородично ,като забелязваме веднага ,че Богородица е разположена с главата надясно ,което е много интересно иконографско решение ,което има своите паралели в долината Ихлара /Перистрема/ от Х век ,и дори в Костурската църква „Св.Николай Касници”, която е от края на XII век.

След „Успение” имаме един старозаветен образ от книгата на пророк Даниил ,изобразяващ „Тримата евреи в огнената пещ”

Следват Тайната вечеря 

и Предателството на Юда ,където виждаме интересна сцена на Св.Петър ,режещ ухото на римски войник.

Следва сцената на Кръщение Христово, неизвестно защо, изобразена в края на този регистър и някак си разкъсваща порядъка на разказа ...

От северната страна виждаме самостоятелно изображение на Св.Трифон ,който като светец – покровител на Никея ,можем да свържем заедно с остатъците от дарителския надпис ,и образите на благородниците – ктитори като още един знак за тяхната принадлежност към никейската висша аристокрация!

След Св Трифон ,цикъла на страстите е представен от сцената „Свалянето от кръста”

Следват „Жените мироноски и Ангела при Гроба Господен” ,където са представени и два образа на войни в типични кападокийски шлемове и щитове ,различни от тези на войниците залавящи Христос в „Предателството на Юда” ...

и сцената „Слизане в ада”

Свода е зает от образите на старозаветните пророци Давид, Соломон ,Илия ,Енох ,Исаак ,Езекил,иМанасий, разположени в медалиони.

Интересен е цикъла на „Страшния съд” ,разгърнат на западната стена под образите на Св.Георги  и Св.Теодор Стратилат.

Виждаме Сатаната ,яздещ звяр ,а до него Юда ,но като общ извод можем да кажем ,че виждаме един ярък ,ранен пример за иконографията на „Страшния съд” ,в класическата му формула ,от XI век.

Той е във връзка и продължава вече на северната стена и се развива в сцени показващи Рая.Началото на сцената не е запазено ,но можем да видим образите на Христос ,Богородица и трима старозаветни патриарси – Яков, Исаак и Авраам ,като последните двама пазят в лоното си душите на праведните.

Иконографията е взаимствана от евангелието на Матей ...” И ви казвам, че

мнозина ще дойдат от изток и запад, и ще насядат с Авраам, Исаак и

Яков в небесното царство...”

Като епилог можем да кажем ,че посетихме един изключителен паметник на византийското наследство в Кападокия ,чиито стенописи по степента си на съхраненост и по особеностите на иконописната си програма ,можем да причислим към най-добрите примери на Кападокийската култура от средните векове.

Библиография :

Senem Suzek „THE DECORATION OF CAVE CHURCHES IN CAPPADOCIA UNDER SELÇUK RULE”, University of Notre Dame,2008, стр.17-40

Natalia B. Teteriatnikov. The Liturgical Planning of Byzantine Churches in Cappadocia. Orientalia Christiana Analecta, 252 Rome: Pontificio Istituto Orientale, 1996.,стр.207,213

Kostof, Spiro, Caves of God: Cappadocia and its Churches Publisher: Oxford University Press, 1989 стр.