Крепостта Платамона

Днес ще се спрем на едно местенце на границата на географските области Македония и Тесалия и ще разгледаме чудесно съхранените останки от крепостта Платамона, разположена на живописен хълм, над чудните пясъчни плажове на Бяло море.

Крепостта е много лесно достъпна по магистралата Солун-Атина ,която минава точно под нея.Има изграден паркинг ,и след 10 минути по удобна пътека се озоваваме пред главния вход на твърдината.

Някога пред сегашната южна крепостна стена е имало и друга - т.н. протейхизма ,осигуряваща допълнителна защита на тази част от твърдината ,която е най-лесно достъпна .

Крепостната кула - порта е единствения вход към крепостта и е най-интересното фортификационно съоръжение на външната крепостна стена.

Павиран път води до външата порта ,с характерна арка в западноевропейски стил ,от която се влиза в кулата и посетителят се изправя пред още една - вътрешна порта.Очевидно входа на крепостта е бил проектиран и изпълнен по време на латинското владичество над областта.

През 1204 год рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, подкрепени от Венеция, превземат Константинопол и Балдуин Фландърски става първия император на новосъздадената Латинска империя. Лидерът на кръстоносците всъщност е Бонифаций де Монфера, но венецианците налагат вето на избирането му за император и той трябва да се задоволи да стане крал на новосъздаденото Солунско княжество.Границата на новата държава не може да бъде определена с точност, но територията и ​​със сигурност включва и този граничен район между областите Македония и Тесалия в допълнение към района около столицата на княжеството - Солун.

 /Солунското кралство на Бонифаций Монфератски.Изт.Wikipedia/

Бонифаций копира феодалната система на Западна Европа в новопридобитите си земи и разделя територията сред рицарите, които са го последвали в кръстоносния поход.Много от тях идват от Ломбардия, която е много близо до родовите владения на Бонифаций.Рицарят Орландо Писчиа е вероятно този ,който възобновява и препроектира по западен образец старата византийска крепост.

Влизайки в крепостта ,можем да видим останките на една по-стара порта ,охранявана от две кули ,която е разкрита от гръцките археолози и експонирана под покритие 

Останките от три работилници ,четиридесет жилищни сгради и три църкви са разкрити в пространството ,отбранявано от крепостните стени.Най-интересни разбира се са църквите.Първата църква на която се натъкваме ,изследователите я отбелязват като църква "С" и съответно се забелязват два етапа на градеж и стенописване.

По остатъците от фрески и археологически материал ,археолозите датират първия период на този малък храм в XIV век , втория ,през XVII век.

Втората църква е разкрита в източния сектор на крепостта и тристранната и апсида е почти долепена до крепостния зид.Вероятно е също от периода на Палеолозите ,през XIV век ,но по-късно е разрушена и изградена наново през XVII век. ,преизползвайки източната и северна стени на средновековната църква.

Останки от стенописи няма ,но добре е съхранен пода на храма ,покрит с глинени плочи.

През XVIII век ,храма е превърнат в склад за муниции от новите турски господари ,но съдейки по археологическите данни ,в крепостта е живеело християнско население поне до края на XVII век.

Най-голямата и най-интересна църква се намира в северния край на крепостта и представлява голяма трикорабна базилика ,градена в четири периода.

Първия период на изграждане на храма е през X-XI век.Интересни артефакти от този период могат да се видят във византийския музей в Солун ,като например един кръщелен купел и една част от мраморна преграда от иконостаса.

По времето на Палеолозите ,през XIII век ,църквата е разширена ,както е направено и през XIV век ,но по неизвестни причини ,в този период храма е унищожен ,вероятно от пожар ... 
Можем да се досетим ,кой би го направил ,имайки предвид ,че османските завоеватели нахлуват в Тесалия през 1382 год ,а Солун е превзет окончателно през 1430 год. така че този пожар и разрушения би могъл да се датира някъде между тези две дати. 
Храма е възстановен и стенописан отново през XVI век. и престава да съществува през XVIII век, когато епископската катедра на Платамонас и Ликостомион ,се мести в близкото градче Амбелакия.

И така ,отправяме се към вътрешната крепост ,където се издига огромната кула-донжон ,оформяща облика на крепостта .

В цитаделата се влиза през самостоятелен вход и попадаме в широк двор,ограден от крепостни стени, като интерес представлява едно добре запазено, засводено водохранилище и една триетажна кула ,от която се излиза на бойната пътека.

Донжонът, е голяма, шестнайсет метрова, осмостенна кула, оградена от собствена петметрова крепостна стена, и доминираща целият пейзаж в околността. Типично за средновековната западна традиция се намира и входа към кулата.Разположен на близо 3.5 метра от земята, той е бил достъпен по дървена стълба,която при опасност се е махала и донжонът е бил практически недостъпен за врага.
Интересен е открития едноредов надпис над входа на локалната крепостна стена ,съдържащ вероятно името на строителя Теодор Тетрагонитис ,а годината на издигането и е според надписа през 1334/35 год. По всичко изглежда ,че управителя на крепостта принадлежи към същата фамилия, управляваща района на Струмица ,в чиято крепост има запазен също подобен по план донжон от XIV век.

/ „Цареви Кули”, Струмица, главната кула (донжон).по Микулчик."Средновековни градове и твърдини в Македония./ http://www.promacedonia.org/im3/im_strumica.htm#4

Кулата има три етажа над приземното ниво ,което е било използвано като водохранилище или склад за хранителни запаси.
Според свидетелствата на Кантакузин, управителя на Солун, Йоан Апокавк, по време на потушаването на въстанието на зилотите през 1346 год., разпорежда някой от водачите им да бъдат затворени в Платамона ,така че можем да предположим, че именно кулата донжон е била използвана като затвор ,поради факта, че очевидно в крепостта няма по-сигурно и добре защитено място.

Опитното око веднага ще забележи очевидните прилики между Платамона и една крепост в нашите земи ,намираща се в Родопите и нейните руини са запазени сравнително добре.Това е крепостта Цепина ,край с.Дорково чиито план е направо като близнак на Платамона, включително и с наличието на същия осмостенен донжон в цитаделата ,който е далеч по-слабо съхранен, но със същите характеристики ... Така че който иска да види Цепина цяла ,моля нека заповяда в Платамона и да види....

/План на крепостта Цепина край с.Дорково.изт.http://www.bulgariancastles.com/bg/krepost-tsepina/

В исторически аспект Платамон е спомената за пръв път в хрисовул на император Алекси III Комнин през 1198 год., въпреки че от археологическите данни се вижда, че крепостта е съществувала още през X-XI век.

/Alexios III from Promptuarii Iconum Insigniorum.Източник:Wikipedia/

Кралство Солун в територията на което попада крепостта Платамона, след падането на Константинопол под ударите на кръстоносците, продължава съществуването си само няколко години след като неговия владетел Бонифаций Монфератски бил убит през 1207 по време на сражение с българите, защото през 1224 столицата на кралството Солун е завладянa от Епирския деспот Теодор Комнин.

/Теодор Комнин Дука със Св.Димитър.изт.Wikipedia/

Михаил VIII Палеолог ,завладява областта през 1259 год ,след „Пелагонийската битка”, и тя влиза във възобновената Византийска империя през 1261 год

През динамичната епоха на 30-те години на XIV век ,император Андроник III Палеолог завладява Епир и съответно Платамона, която през това време е била под управлението на Епирските деспоти.Вероятно тогава в крепостта е въведен нов гарнизон и тя е укрепена допълнително с донжона и цитаделата, за които стана вече въпрос.

През гражданската война във Византия /1341-1347/ в 1343 год. гарнизона на крепостта поддържа регента и претендент за престола Йоан VI Кантакузин 

/Йоан VI Кантакузин като владетел и като монах.Изт Wikipedia/

,но след това властта му е отхвърлена и гарнизона минава на страната на съперника му -  младия Йоан V Палеолог, през чието дълго петдесетгодишно управление Византия се намира в период на криза и повечето от ромейските земи са завладяни от турците.

/Йоан V Палеолог.Изт.Wikipedia/

Превземането на Платамона от турците в края на XIV век е прекъснато от венецианците ,които подлагат крепостта на обсада през 1425 год. по време на която тя сериозно пострадва, а донжона е опожарен.

Интересен детайл, за това венецианско начинание намираме в едно писмо, от единия от капитаните на венецианските галери ,който учавства в превземането на крепостта.

Той отбелязва, че венецианците обновили крепостта и я направили "по-добра, от колкото е била преди"....

Главната причина поради която венецианския флот атакува твърдината, е нейното стратегическо положение в Солунския залив, контролиращ морските търговски пътища,и както е отбелязано в писмото на венецианския капитан от началото на XV век ..."има две места, Касандрея и Платамонас, които са от голямо значение за Солун, и възпрепятстват нашите хора да се придвижват свободно"...

Замъка Платамена ,както го назовават венецианците е в техни ръце близо две години ,когато турците си го връщат обратно, но значението му в никой случай не намалява, затова и фортификациите не са разрушени, а гарнизона изпълнява охранителни функции срещу бандите от айдуци в планината Олимп и пиратите в Средиземно море.

Библиография:

1.Katia Loverdou-Tsigardia.,"The castle at Platamonas".Hellenic ministry of culture,Archaeological receipts fund.Athens.2007

2.The Oxford dictionary of Byzantium.Volume 3.New York.Oxford.Oxford University press.1991.pages 1362-63.

Средновековната Мала Преспа

Областта Преспа е област, разделена в момента на териториите на Р.Македония ,Р.Гърция и Р.Албания.В географско отношение Преспа представлява голяма котловина, в чиито център са разположени двете Преспански езера - Голямото и Малкото.Голямото езеро е разделено също на три ,а Малкото е почти изцяло на територията на Гърция , с изключение на една малка част в югозападния му ръкав.
Днес ще обърнем внимание на тази част от Преспа ,която се намира в Гърция, и ще разгледаме най-важните и средновековни паметници.

Изходния ни пункт ще е с.Псарадес ,или Нивици в нашата традиция.

Селото е разположено в залив, в южната част на Голямото Преспанско езеро и в момента се разработва като добра туристическа дестинация с няколко нови хотелчета и таверни.

Ние най-много се интересуваме от трите скални църкви ,разположени по стръмните скали ,опасващи брега от тази му страна.
Лодка може да се наеме в селото ,и не е трудно ,защото почти няма езикова бариера ,но ако трябва да препоръчам ,потърсете Михалис.Има супер моторница и не взема много ... освен това зборува по нашки и ке се разберете одма ;)

И така ,излизайки с лодката от залива на Нивици /Псарадес/ ,първото ,което можем да видим на отвесните скали ,са две интересни изображения на Богородица.Първия стенопис се състои от образа на Божията Майка в иконографията на „Оранта” или „Молителка” . Представлява допоясно изображение на Богородица, която благославя с двете си ръце, с разгърнати длани. В центъра на изображението, в кръг е изобразен Младенецът, който също благославя. Това е единственият иконографски тип на Богородица с Младенеца, където и двамата са изобразени „анфас“. 

В рамката на стенописа забелязваме надпис ,който може да бъде разчетен така:

„Обнови се това място ,с приноса на Божия раб (..)..ица ,и неговата жена Арменка в година 1455/6”

Втория стенопис е от типа „Елеуса” при който Богородица прегръща Младенеца, допряла лицето си до неговото.

Изображението е придружено с интересен надпис ,който гласи:

„Спомни си Боже молитвите на слугите ти Михаил, Константин и Мануил от Драгашите ,1373 година”

Представители на тази фамилия са известни от фреските в Земенския манастир ,където е представена фамилията на Драгашите ,деспот Деян ,деспотица Евдокия и синовете им Йоан и Константин

Към фамилията на Драгашите ,от страната на майка си Елена ,дъщеря на Константин Драгаш ,принадлежи и последния император на ромеите Константин XI Палеолог.

Но отношенията на известните нам потомци на този благороднически род ,и притежателите на имената ,упоменати в надписа ,засега остават неизвестни.

След двете скални фрески следва параклиса "Преображение" ,в който няма запазени нито стенописи ,нито надпис ,който да го датира .Част от оригиналния иконостас е експонирам в музея в Лерин /Флорина/

Втората скална църква в гръцката част от езерото Голяма Преспа е параклиса ,посветен на „Възнесение Христово”.

Той се намира високо в отвесната скала ,в малка ниша с изключително труден в миналото достъп.Сега гръцката държава е направила удобна стълба и храма е изцяло реставриран.

По план ,църквата представлява еднокорабна .засводена сграда с вход от запад и апсида ,и проскомидийна ниша на източната стена.

Половината от храмовото пространство е оформено в естествена скала ,а другата половина е от зидария от местен ломен камък и хоросан.

Освен патронната ниша на западната стена ,над входа и една ниша на северната стена ,по фасадата на параклиса липсва каквато и да е украса.

Стенописи са оцелели само в олтарната част.

Виждаме в свода на апсидата Богородица в иконографията на „Оранта” т.е. като Застъпница пред Бога и Молителка за опрощаване на греховете на целия свят,а под нея ,сцената „Мелисмос”.

Сцената е интересна с това ,че очевидно ,поради липсата на място ,иконописецът ни е представил само образите на Св.Василий Велики и Св.Йоан Златоуст – чието литургично наследство заема цен­тралното място в пра­вос­лав­ното хрис­ти­ян­с­ко­ бо­гос­лу­же­ние.

В люнета е представена добре запазената сцена „Петдесетница” ,а над нея на свода е „Възнесение”.

Интересно е изображението на Св.Симон Стълпник на северния приолтарен стълб ,а до него в проскомидийната ниша има изографисан Св. Първомъченик дякон Стефан в цял ръст ,но вече силно увреден.

Дарителски надпис ,по който да се датира храма липсва ,но по своите стилови особености ,стенописите могат да бъдат отнесени към периода на XV век.

Скътана в пазвите на голяма пещера ,в отвесните скали ,на около сто метра над водите на езерото Голяма Преспа ,се намира най-интересната от скалните църкви в тази част от езерото,която по стечение на историческите обстоятелства ,в наши дни се намира на територията на Р. Гърция.Това е църквата ,посветена на Божията Майка.

По план е малка ,с двускатен покрив сграда , без купол ,със засводен таван и тристранна отвън абсида.Във вътрешното пространство имаме ниша на южната стена ,протезис ,и малък умивалник на източната стена ,но липсва дяконион.

Останки от монашески и стопански постройки могат да се видят и сега в скалите около малката църквица.

Високо на фронтона ,на западната фасада и на абсидата има по един малък прозорец.

Строена е от ломен местен камък ,а фугите са обилно измазани отвън с бял хоросан ,в чиято мазилка строителя умело е имитирал украса от тухли ,посредством червена боя.

На най-богато украсената ,западна външна фасада ,в патронната ниша над входа ,виждаме изображението на Богородица и младенеца Христос ,в иконографията на „Елеуса” или „Умиление” ,откъдето идва и наименованието на храма в локалната традиция – „Богородица Елеуса”.

Над изображението има ктиторски надпис който може да бъде възстановен приблизително така:

„Моление на Божия раб Янис Петрос всепочитаем ктитор”

Над този ,вляво от прозореца има още един ,по-малък дарителски надпис ,гласящ:

„О ,Христе Боже ,помилуй ...ктиторите „

Интериора на храма е целия изографисан с фрески от началото на XV век,както става ясно от надписа над входната врата ,гласящ:

„Направи се Светата и почитана църква на благословената Божия Майка и Света Дева Мария ,с труда и средствата на най почитания измежду йеромонасите ,преподобния Сава ,и преопдобните Яков и Варлаам ,ктитори.Влокасинос ,господар.В годината 1409/10.”

Фигурите на ктиторите могат да се видят в монументалната композиция на южната стена ,изобразяваща Богородица на трон ,с Христос в ръце.

Впечатление прави името на Вълкашин ,вписан като господар в дарителския надпис.Очевидно през 1410 година познатият ни болярин и по-късно крал Вълкашин ,както и неговите синове вече са били покойници ,но е възможно някой потомък на фамилията да е живял в областта ,и да е имал специално отношение към малката монашеска общност на това място....а може и просто да е лично име на човек без отношение към фамилията Мърнявчевичи ...загадка ,която предстои да бъде изяснена.

Надпис над нишата на южната стена ни дава името и на зографа - йеромонах Йоаникий.
Под нишата е допоясно изобразена Св.Петка

Стенописната програма е типична за малките ,провинциални храмове от епохата ,като рисунъка не се отличава с особено майсторство.Ограниченото пространство при разгръщането на иконографията е причина ,за липсата на много сцени от регистъра посветен на Богородица ,и този на светците в цял ръст.От тях виждаме само Св.Мина ,заемащ мястото до входа ,на липсващите по незнайна причина в храма Св.Константин и Св.Елена ... 

Св.Никола е на южния зид а Св Неделя отляво до вратата.

Св Георги и Св.Димитър са единствените свети войни изобразени тук,в доспехи от епохата

На северната стена е разположена композицията "Деисис  ,следвана от "Видението на Св.Петър Александрийски ,което си е на обичайното място зад липсващия в момента иконостас.

В олтарната част виждаме Богородица Оранта в свода на апсидата и композицията "Поклонение на жертвата /Мелисмос/

Интересен е факта ,че и тук липсата на място е попречила на зографа ,да разгърне цялостно тази композиция ,и затова е предпочел да изобрази само двамата най-изтъкнати литургисти от светите църковни отци ,а именно Св.Василий Велики ,и Св.Йоан Златоуст .

Композицията завършва на южата стена с образа на Св.Кирил Александрийски в цял ръст.

Люнета над апсидата е зает от изображенията на Св Убрус Неръкотворен ,а от ляво и дясно са старозаветните царе Соломон и Давид.

От ляво и дясно на Оранта са Архангел Гавраил и Богородица в сцената "Благовещение"
Проскомидията е заета от образа на Св.дякон Стефан ,следван от Св.Симеон Стълпник ,а на мястото на дякониона е изобразен Св.дякон Роман Сладкопевец.

Свода над апсидата е зает от композицията "Възнесение Христово"

Представени в по-голяма цялост са само Великите празници ,посветени на „Страстите Христови” ,но са в доста разбъркана последователност и не може да се проследи нишката на мисълта на зографа....
Започват по южната стена със сцените "Рождество Христово" ,"Сретение Господне" и "Възкресението на Лазар"

Продължават на северната стена с "Влизане в Йерусалим" и учудващо защо сцената с разпятието е представена в регистъра над "Цветница" ,а до нея е "Оплакване Христово" или "Полагане в гроба"...

След оплакването следва "Слизане в Ада" ... Явно ги изографисва в ред отдолу нагоре ,защото виждаме същото и на южния зид ,където "Кръщение Христово"е над "Сретение"

,а над "Полагане в гроба" - "Възкресение" ,или "Ангела на гроба Господен"

Композицията "Преображение" е поставена над сцената с възкресяването на умрелия Лазар на южната стена

В свода на храма виждаме Христос "Вседържател" ,и Христос - "Ангел от Великия съвет"

Запазен в своята цялост този несъмнено много интересен църковен ансамбъл може да послужи като пример ,за зографското изкуство през тази епоха ,на утвърждаване на новата османска власт в района на Преспа.

И така ,отправяме се към езерото Мала преспа ,където .на остров Св.Ахил се е намирала Преспа-старата столица на цар Самуил.

Острова в момента е свързан със сушата с понтонен мост и достъпа е безпроблемен.

На острова има малко село с хубава таверна и хотелче.Запазени са три паметника от средните векове които сега ще понаобиколим....Първо естествено ще отидем на внушителните руини на базиликата „Св.Ахил” ,които се намират в североизточната част на острова ,и до тях се ходи по маркирана пътека.

Храма е построен в края на X век от цар Самуил ,в града Преспа ,близо до дворците му ,за да приюти мощите на Св. Ахил ,епископ на Лариса по времето на император Константин Велики ,които българите пренесли в Самуиловата столица , намираща се на острова ,след превземането на Тесалийския град.

Църквата представлява трикорабна ,триапсидна базилика ,с тристъпален синтрон в централната конха ,като трите нефа са разделени от колонада зидани стълбове.

Протезиса и дякониона са оформени като малки ,кръстокуполни параклиси ,а целия храм е бил покрит с двускатен покрив с керемиди .

Южния кораб се намира на по-високо ниво от естествения терен.В апсидата му ,където се намира дякониона е открит покрит с датирана към X-XI век варовикова плоча гроб ,в който са били положени мироточивите мощи на Св.Ахил Лариски но и мощите на Св. Икумений и Св. Ригиний ,които Самуил също пренесъл тук от завладените Трикала и Скопелос ,след похода си в Тесалия.

Олтара е бил отделен от главния кораб с мраморен иконостас.Около синтрона от двете страни на тройния прозорец ,има следи от 18 изрисувани с червена боя арки ,обозначени с надписи ,указващи седалищата на епископските катедри ,принадлежащи към диоцеза на Българската Патриаршия в края на X – началото на XI век До нас са стигнали разчетени имената на 11 епархии ,а именно Придриана ,Видин, Кефалония, Верия, Ираклия, Велбъжд, Девол, Скопие, Сердика, Воден и Преспа.

От надписите на владишките тронове можем да си извадим извода ,че се намираме в главната катедрала на Самуиловата Патриаршия.

Базиликата е била стенописвана най - малко на два пъти ,през XI и XII век.

Части от иконостаса ,артефактите открити при разкопките ,и фрагментите от стенописите са експонирани ,и могат да бъдат видени в музея в Лерин /Флорина/.

При разкопките на проф.Муцопулос в базиликата „Св. Ахил" в Преспа са разкрити четири каменни гробници, подредени покрай вътрешното лице на южния зид.Четвъртата гробница, над която има аркосолий, е изградена от цели мраморни плочи. Според гръцкия професор в нея е бил погребан цар Самуил ,чиито тленни останки археологът открива вътре недокоснати от времето.

Предположенията относно принадлежността на другите саркофази са ,че в тях са били положени телата на Самуиловия син ,цар Гаврил Радомир ,цар Йоан Владислав и Св.Йоан Владимир ,принц на Зета /Черна Гора/ и зет на цар Самуил,убит в Преспа на излизане от храма ,посветен на Св.Ахил ,през 1016 год. ,по нареждане на цар Йоан Владислав.

Духовния живот в базиликата ,според намерените многобройни монетни находки прекъсва около средата на XV век ,по времето на султан Мурат II /1421-1452/ 

,но дори и днес руините на базиликата „Св.Ахил” са най-важният и грандиозен ,средновековен паметник в района на Преспа ,на който ще посветя отделна публикация ,засега само накратко :)

И така ,тръгваме по пътека към източната част от о-в Св. Ахил , където се намират руините на манастира Св.Богородица Порфира.

От манастира до днешни дни е оцеляла само църквата ,посветена на Божията Майка ,представляваща еднокорабна постройка ,с тристранна абсида и двускатен покрив ,състояща се от притвор и наос с вход от запад.Във вътрешността има проскомидийна ниша и прозорец на южната стена.

Стенописите в храма са изпълнени в три периода ,първият от които е от 1524 год ,датиран от надпис над входната врата ,който гласи:

„Тази света и пречестна църква на Най-светата Дева бе издигната и изписана с труда и средствата на най-преподобния Теодосий йерарх , неговия зет отец Николаос и другия отец Николаос ,роден брат на Теодосий йеромонах в годината 1524 ,индиктион XII”.

Стенописите от първия период можем да проследим на западната стена на наоса.

В цялост е оцеляла за съжаление само сцената "Успение Богородично...

Живописта от втория ,или може би първия най-ранен период се намира на източната стена на притвора, като от нея най силно впечатление прави образа на Богородица Елеуса в патронната ниша над входа към наоса,облечена в царска пурпурна /Порфирна/ хламида.

Този период е по-сложен за датиране ,поради липса на година в повредения вече надпис ,който се намира до облечената в бяло фигура на молещ се свещенник ,вдясно до входната врата ,обърнат към монументалната фигура на Архангел Михаил.Надписа гласи:

„Моление на божия раб Теодосий ... в годината ... „

Хипотезите за датировката са от 1492 до такава ,сочеща време на изографисване ,след средата на XVI век.Но и в двата случая ,изображението на Богородица Порфира ,може да се посочи като най-забележителния пример за иконопис в целия регион на Преспа.

Третия етап на стенописване сочи към годината1741 ,и основание за това ни дава надписа над прозореца в южната стена на наоса:

„Олтара и тази дясна страна бяха изографисани с фрески в годината 1741 ,с помощта на всички християни от околните райони ,във времето ,когато Партений беше игумен ,а Тарпенос свещенник.През миналата 1740 год. стана голямо плодородие,кило жито 10 гроша ,35 оки по цяла Румелия”.

Впечатление прави името на местния отец Търпен ,който е без съмнение с местен корен и е учавствал в изписването на олтара и южната стена ,които фрески можем да видим и днес ,в тяхната най-цялостна съхраненост.

В този регистър присъстват и образите на Св.Климент Охридски ,Св Ахил Лариски и Св.Герман ,безсъмнено част от локалната традиция на почитание на тези светци.

Анонимния зограф ,учавствал в изографисването на църквата ,две години след това е изписал и наоса на църквата посветена на Св.Герман ,намираща се в недалечното едноименно село ,свързана с намирането на т.н.”Самуилов надпис” от с.Герман ,издълбан в памет на родителите му Никола и Рипсимия и брат му Давид ,където отиваме след малко ,но първо ще минем през църквицата ,посветена на Св.Георги ,която в момента функционира като гробищна църква ,обслужваща нуждите ,на малката общност ,населяваща остров Св.Ахил в Малкото Пресспанско езеро.

Тя представлява еднокорабна постройка ,с тристранна апсида ,украсена с тухлена декорация ,което е единствения интересен елемент в екстериора на храма.

През XIX век е изграден дървен притвор от южната страна.

Стенописи има оцелели само в олтарната част на църквата.По стилови особености те се датират в XV век

И така ,оставяме остров Св.Ахил и се отправяме към близкото село Герман ,където се намира църквата Св.Герман ,която всъщност е най-запазеният паметник от средните векове в района на Гръцката част на Преспа.

Църквата е от типа „вписан кръст” с купол ,подкрепян от четири зидани колони и три апсиди от източната част.От запад имаме притвор а през 1882 година е построена голяма нова църква, залепена за западната стена на средновековния храм.

Църквата вероятно е строена в края на 10 или началото на 11 век и според гръцки надпис над вратата на притвора от 1743 година е посветена на цариградския патриарх Герман , живял от 645 - 740, и патриарх от 715 до 730 г.

Надписа гласи:

„Тука написахме някогашната дата.Въздигна се във времето на Св.Герман ,патриарх Константинополски.Втори път се изписа във година от Христа 1006.Това е третото изписване в година 1743”

Ктиторския надпис на западната стена на храма гласи:

„Изписа се тоя божествен и всечестен храмна нашия между светците отец Герман ,патриарх Константинополски с иждивението на християните от село Герман ,при архиерейството на негово високопреосвещенство господин господин Партений свето-Преспански и при благочестивия ефимерий ,господин Константин ,в година от Христа 1743 ,месец септември”

При строежа на новата голяма базилика е открит т.н. „Самуилов надпис” от 993 год

†В името на Отца и Сина и Светия Дух, аз Самуил, раб божий, полагам помен на баща [си] и майка (си) и брат [си] на този кръст. Това са имената на покойните: раб божий Никола, [Рипсимия и] Давид. Написа се в годината от сътворението на света 6501 [992/93],индикт(6)

/Снимка на плочата със Самуиловия надпис по Успенски.Изт.Wikipedia/

 Наблюдателното око веднага ще забележи мястото в притвора от северната и южната стена ,което в момента не е заето от никакъв слой стенописи.Вероятно това са местата на саркофазите ,където са били положени телата на родителите и брата на цар Самуил ,за които става въпрос в надписа.

По времето на цар Самуил е светителствал патриарх Герман ,според „Дюканжовия списък” / гръцкоезичен ръкопис, съдържащ списък на българските архиепископи , съставен през 12 в./ ,първо във Воден ,после в Преспа.

По негово време (през 983 или 985 година) са пренесени от Лариса мощите на Св.Ахил ,и е построена величествената катедрала посветена на светеца ,където са и положени ,заедно с мощите на Св. Икумений и Св. Ригиний ,които Самуил също пренесъл тук от завладените Трикала и Скопелос ,след похода си в Тесалия.

Около 989-992 година цар Самуил и патриарх Герман пренасят мощите на Св.Йоан Рилски в Средец.

Патриарх Герман умира в Преспа около 1000 година.

Вероятно е бил погребан в същата църква ,посветена на светеца му покровител Св.Герман ,която е построена по негово време ,и дала името на селото ,а според първия дарителски надпис е била и изографисана в 1006 година.

Образът на Св.Ахил Лариски присъства и в този храм ,в компанията на Св.Атанасий и Св.Никола

А зад добавената ,вероятно през XVIII век олтарна преграда наднича и образа на Св.Климент Охридски ,изографисан в цял ръст ,но сега скрит от иконостаса .

Стенописите в църквата "Св.Герман" са издържани в духа на средновековната византийска живопис и са едни от най-добрите образци ,които някога съм виждал ,за периода от XVIII век.

Ето и един любопитен момент ... Последно ,храма е бил изографисан през 1748 год ,както сочи списъка на дарителите в протезисната ниша на олтара.

Тук виждаме само славянски ,български имена ,въпреки че селото по време на Екзархията е било под Константинополския патриарх ,т.е. „гръкоманско” (б.а) ,и съответно сумите ,които са дарили за стенописването.

И така ,отправяме се към последния паметник ,заслужаващ специално внимание в района на Мала Преспа .

В подножието на планината Бела вода близо до Малкото Преспанско езеро се намира селото Щърково ,преименувано през 1927 год. на Плати. В 15 век в Щърково са отбелязани поименно 100 глави на домакинства ,а според статистиката на Васил Кънчов ,през 1900 год в селото живеят 160 българи християни ,преминали под върховенството на Българската Екзархия през 1904 год ,след Илинденско-Преображенското въстание.

На около километър източно от селото ,черен път ни отвежда до малката еднокорабна ,покрита с двускатен покрив църква ,посветена на Св. Никола.

В плана на църквата виждаме полукръгла апсида ,засводен таван и протезисна ниша.Умивалник има на северната стена до протезиса ,а дяконион липсва.Квадратна ниша има в средата на южната стена Градежа е от ломен камък ,подравнен с дървени сантрачи а църквата е измазана отвън с бял хоросан .

Семплата архитектура на храма силно контрастира с интериора ,който е изцяло покрит  със стенописи ,датирани в 1591 год. ,въз основа на ктиторския надпис над входната врата ,който гласи:

„Светата и многоуважавана църква на йерарха Св. Никола ,беше издигната и изографисана с участието ,даренията и труда  на господин Петкос Мартинос свещенник.../Николис/...в годината 1591”.

Запазен е и оригиналния дървен иконостас ,преграждащ олтара.

Иконографията на храма е традиционната ,за провинциалните пост византийски църкви от периода на XV-XVI век ,и е изпълнена от най-малко двама майстори иконописци ,като не се отличава с особени художествени достойнства, но представлява един цялостно съхранен църковен ансамбъл от късно средновековния период в областта на Мала Преспа.


Застъпени в цялост са цикъла на „Великите Празници” и обичайните сцени от Живота на  Христос ,изпълнени в стила на старата монументална византийска живопис.

Най-интересна от иконографска гледна точка в църквата е сцената „Мелисмос” ,или „Поклонение на жертвата”.Тя се намира на обичайното си място ,в първия регистър на олтарната абсида ,в която има малък прозорец.Образа на „Жертвата” Христос е представен над прозореца ,вместо на обичайното си място ниско долу ,а църковните отци му се покланят ,като сцената започва от Св.Григорий Богослов ,Св.Василий Велики ,Св.Йоан Златоуст и Св.Атанасий.

 Сцената се развива на юг ,но в случая е прекъсната от образа на Св.дякон Роман ,който всъщност си е на обичайното място ,но поради липса на дяконионна ниша е изобразен направо ,на източната стена на храма. Зографа ,следвайки локалната традиция е поставил образа на Св.Ахил Лариски като продължение на сцената „Поклонение” ,развивайки я на юг с образите на Св.Спиридон и Св. Кирил ,и я завършва с образа на патрона на храма Св.Никола.

Образа на Св.Ахил Лариски ,поставен сред великите църковни отци ,предполага ,че зографското ателие ,изписало църквата е било от местни майстори ,по причина ,че култа към този светец ,чието име носи и катедралната църква на о-в Св.Ахил в Малкото Преспанско езеро ,построена от цар Самуил ,където са били поставени и мощите на светеца ,логично е изключително силно застъпен в тази част от Македония от Преспа до големите средища Костур и Охрид.

В олтарното пространство на обичайното си място е и сцената "Видението на Петър"

Много интересен е и регистъра на правите светци.Представени са Св.войни Нестор ,Георги и Димитър на северната стена ,следвани от голяма композиция посветена на "Деисис"

А на южната виждаме Св.Теодор Тирон и Св.Теодор Стратилат ,следвани от образите на Св.Неделя,Св.Петка и Св.Марина ,убиваща с чук дявола.

И накрая, отляво на вратата е може би на-добрата фреска ,образа на Св.Архангел Михаил.

От дясната страна ,вече на обичайното им място за периода са образите на Св.Константин и Елена ,а над тях е сцената "Поругание" 

И така ,излизайки от храма ,нашата разходка из средновековните светини на Мала Преспа приключи.Застъпахме най-важните паметници на този изумителен край на географската област Македония ,и си тръгваме от там с носталгия хубавите спомени ,с желание да се върнем.

(1) Иванов Йордан.”Български старини из Македония.София, 1931, с. 23-25

(2)Снегаров Иван, „История на Охридската архиепископия“.т.1,Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 26-27.

(3)Evyenidou D. ,Kanonidis I. ,Papazotos T.:"The monuments of Prespa".Ministry of culture, archaeological receipts fund.Athens.1991
(4)Муцопулос Н. ,"Базиликата"Св.Ахилий" в Преспа.Един исторически паметник-светиня".Изд."Вион",Пловдив.2007 год.