Комплекса е съвсем лесно достъпен от главния път Гьореме-Ургюп. По чакълест път слизате с автомобила си до самата църква.Входа е 4 турски лири, дават и фенерче за тези които нямат, а както ще видим си трябва.
Няколко помещения и голяма църква са изсечени в скалите така че ограждат от три страни малко пространство отворено на север. Фасадата на
комплекса е оформена с три големи слепи арки, разделени от пиластри.
От лявата ниша се влиза в църковния притвор и в храма, а от
другите две се влиза в едно голямо помещение, условно наречено „Помещение 1”.
То е голяма засводена зала ,декорирана с изсечени в стените
и тавана корниз и напречни арки. По тавана и по стените има декорация от
иконоборчески геометрични фигури и символи със сакрално съдържание, като
впечатление прави един голям „латински” кръст.
Интересен е образът на ловец със сложносъставен лък и кападокийски шлем,
насочил оръжието си към една птица, но и причудливите образи на животни, намиращи се
по стените на помещението, също привличат вниманието.
Отвор в южната стена на помещението води до малка пещера в
която виждаме интересно решение за затваряне на пещерата посредством голям
воденичен камък, който някога лесно е препречвал входа, търкалян от обитателите.
От това помещение, по тунел със стъпала, изсечени в скалата
стигаме до второ помещение, доста по-голямо по размери и очевидно използвано
като гълъбарник, съдейки по типичните ниши в стените на залата.
Тесен тунел в
източната част на помещението води в друго ниво затваряно от същия препречващ механизъм, с голямо каменно воденично колело.
От него по вертикален тунел се слиза на първото ниво, но операцията в днешно време е рискована въпреки наличието на вече поизтритите хватки за ръцете и краката на слизащия /или катерещия се/, не го препоръчвам, освен ако нямате натрапчивата идея да пробвате да си строшите врата, и успешно да си прецакате екскурзията J
Този проход води до стопанско помещение служещо за добив на
зехтин, и на вино.
Църквата на комплекса е базиликално помещение декорирано орнаментално с червена боя директно върху скалата, и разделено на три кораба посредством колони.
Орнаментите на стенописната украса включват различни по
размери и по тип кръстове, стилизирани птици, най – добре видими на полусвода на
южната стена между зигзагообразната ивица, очертаваща специфичен регистър в
полусвода на северната и южната стени, геометрични фигури и много интересна украса
във вид на своеобразно „домино” от вътрешната страна на арките,, оформени от пространството
между колоните.
В свода на храма в медальони са разположени кръстове и
геометрични фигури със символично значение, типични за иконоборческия период
във Византия.
Стенописната украса има голям диапазон за датиране и
абсолютна точност не може да бъде изказана, но по паралелите, най вече
сцърквата „Св.Варвара”, или т.н. параклис 20 в Гьореме, може да се насочи към средата на XI век, която датировка би
могла да се зададе и за възникването на целия манастирски комплекс.
Библиография
Lyn Rodley."Cave Monasteries of
Byzantine Cappadocia".Cambridge University Press.1985.p.56-63
