Търсим Константинопол...Ески имарет джамия

В сърцето на днешния мегаполис Истанбул, там където някога е бил славния Константинопол можем да намерим удивителни неща, търсейки следите на някогашната слава на Източната римска империя.

Много от тях са музеи, експонирани и видими за туристите, присъстват в повечето от туристическите програми на екскурзоводите, но още повече са скрити от очите из малките сокаци на огромния град, и за да ги намерим, понякога отнема доста време и енергия, която за сметка на това очевидно ние пък имаме в излишък, затова смело мааме крачоли и започваме да търсим Византия...

Недалеч от внушителния и зрелищен манастир "Пантократор" (Зейрек джамия), се намира една от тези, старите Константинополски църкви, която днес ще ви представя накратко.

До неотдавна се смяташе в науката, че това е църквата на манастира Пантепопт (Всевиждащ), така и фигурира в пътеводителите, но тази теория вече е силно разколебана.

Пръв изрази съмнение известния изследовател на византийски Истанбул, Кирил Манго.
Той обърнал внимание на разказите, че по време на обсадата на Константинопол от кръстоносците през 1204 год. злощастния император Алексий V Мурфузул (Гъстовеждия) се качил на купола на храма и оттам наблюдавал вражеския флот в Златния рог.

(Алексий V Дука "Мурфузул". Изт. Уикипедия)

Манго заради експеримента се качил на купола и установил, че от тук няма начин да се открие гледка към Златния рог, тъй като пречи Петия хълм, където днес се извисяват минаретата на Султан Селим джамия, и който е по-висок от Четвъртиоя хълм, на който е и построена църквата пред която се намираме, а както личи от наименованието и "Всевиждащ", явно би трябвало да е издигната на най-високо място, каквото между другото е и мястото върху което е днешната Селим джамия, откъдето можем не без основание да подкрепим хипотезата, че днешната джамия е построена върху останките, на стария манастир Христос Пантепопт...

Сега набира популярност теорията, че разглеждания от нас храм е  останал от стария манастир "Христос Акаталептос" (Непостижим). Ако това е така, то значи ние сме в църквата на манастира, където през 1367 год. се провел поместен църковен събор, където било взето решение, според което манастирските хазни или съкровищници, не могат да бъдат отчуждавани или конфискувани в полза на държавата ... Във всички случаи Акаталептос е бил близо до Пантократор както си е и в днешно време, а свидетелство намираме в писмо на Григорий Кипърец, бъдещ патриарх 1283-1289 :

..." и нека този, който ми донесе тези книги да не ме търси на старото място, там няма да ме намери. Сега ние се намираме в обителта на Христа Непостижими. Ако пък разсилния и по това име не се ориентира, нека иде в Пантократор и да пита който и да е къде е Георги Кипърски, или пък да помоли да му покажат самата обител, защото ние сме съвсем близо и за многото години се познаваме добре едни други" ...

Но независимо от споровете, църквата е построена през XI век и по план е кръстокуполна сграда, с двоен нартекс и триделна апсида.

(План на храма. Изт: http://www.bkmim.com/proje-detay.asp?proje=eskiimaretcamii) 

От интериора е останала само вратата от червен мрамор, която води към наоса, и която и днес поразява със своето изящество (за съжаление сминката ми е без фокус)

Над централната част на наоса, се намира галерия, гледаща към центъра на храма чрез люнет, чиято аркада е подпирана на две тънки колони от червен мрамор.

(План на галерията на втория етаж. Изт. http://www.bkmim.com/proje-detay.asp?proje=eskiimaretcamii)


На галерията има и две тесни килийки с малки прозорчета, гледащи също към основната част на църквата. Очевидно в тези изолирани килии са се молили някакви високопоставени дами, не е изключено през вековете някой от тях и да са били насила подстригани за монахини, историята помни много такива примери....

Под църквата има цистерна за вода повтаряща плана на храма, но засега не виждам начин да ни пуснат да я видим

Литература;

Сергей А. Иванов “В поисках Константинополя. Путеводитель по византийскому Стамбулу и окрестностям” Стр.355 - 358

Византийска Арта

Епирското деспотство. 

Многократно това кога самостоятелно, кога полусамостоятелно държавно формирование ми е влизало в главата под една или друга форма, но поради огромния обем информация, досега не съм посмявал да започна нещо да пиша за него, къде от липса на снимков материал, къде от шубе да не се изложа, но ето че му дойде момента поне бегло да засегна и тази тема, по-скоро повърхностно, предполагам с много фактологични грешки, които ще направя, за което моля да ме извините!

И така, границите на Епирското деспотство са доста разтегливо понятие. Някой сочат, че на север деспотата е включвал Драч и Берат, а на юг се е простирал чак до Коринтския залив в Етолия...Това към този момент си е безбрежно пространство, все още необходено и включва много манастири, църкви и крепости, които дай Боже да видим някога, но засега ще се ограничим само в едно кътче от Епир, наситено с много културни забележителности, които в по-голямата си цялост ще ви покажа, а именно столицата на деспотата - Арта.

Сегашна Арта, е потроена върху античната коринтска колония Амбракия и днес, макар и главен град на Южен Епир си е тихо, провинциално градче с около 20 000 жители, но по богатство на културните си паметници, се нарежда в челните места на съвременна Гърция, в едно със Солун, Кастория и Атина!

През града минава река Арахтос, над която се извисява прочутия Артенски мост. 

Мост на това място вероятно е имало още от римско време, но сегашния е османски, предполагам от 17-ти век, но днес е една от главните забележителности на града и спирка за всеки турист!

След превземането на Константинопол от Четвъртия кръстоносен поход, през 1204 год. и последвалата катастрофа за Византия, на територията на империята се образуват като независими владения Латинската империя със Солунското кралство, Никейската империя, Трапезунд и Епирското деспотство.

Всъщност, държавното формирование, основано в Епир, е прието да се назовава "деспотат", а нейните управители - деспоти, но в началото на нейното съществуване, управителите на Епир не са носили тази титлa. Например, основателят на държавата Михаил I Комнин никога не я е използвал.Същото важи и за братът на Михаил - небезизвестният ни Теодор Комнин, който също не е използвал титлата ”деспот”...след превземането на Солун през 1224 г., някъде между 1225-1227 г. Теодор Комнин дори е коронясан за император от Охридския архиепископ Димитър Хоматиан.

Първият управител на Епир, удостоен с високия титул деспот, и то едва през 1249 г., бил Михаил II Комнин, признат от никейския император Йоан III Дука Ватаци, за управител на Епир и Тесалия.

И с уговорката, че когато говорим за управителите на Епир през XIII в. и ги разглеждаме като "деспоти на Епир", това всъщност технически е неправилно, и че това са си подробности, коити интересуват по-тесен кръг от хора, чиято критика, надявам се ,няма да ни разсее от по-приятната част на нашата работа, а именно да видим какво ще ни предложи областта на Арта, за няколкодневно пътешествие из този край.

И така, качваме се на колата и отиваме сред портокаловите гори на Арта, където ще видим първия паметник, който ми е сред любимите по тези места!

Църквата „Св. Димитър Кацури“ (Katsouri), датира от първата половина на IX век, и e най-ранния паметник на Арта, с който ще се запознаем.

Тя се намира в гробището, на близкото до града село Плеси (Plesioi), но въпреки, че сега е обикновена селска гробищна църква, в миналото тя е била католикон на известен на науката манастир, споменат, за пръв път през 1229 год. в синодално решение, на митрополита на Навпактос-Йоан Апокавк. 

Според условията на това решение, Апокавк имал под юрисдикцията си няколко манастира в областта на Арта, и между тях манастира „Св. Димитър“, който той предава под управлението на епископа на Арта – Йоан.

Известно е също, че манастирът първоначално е бил ставропигиален, а Константинополския патриарх Герман II го предава във владение на епископа на Арта по същото време.

Оцелялата манастирска църква е от рядък вариант на кръстокуполен тип базилика, с цилиндричен купол и три полукръгли апсиди .

Откъде идва прозвището на манастира- Кацури, не е ясно, но с него той е упоменат в синодалното решение от 1229.

Явно през 13-ти век, манастирът е процъфтявал, защото през същия период той е декориран със стенописи на два пъти. Веднъж в началото, вероятно по времето на споменатия по-горе митрополит Йоан Апокавк, и още веднъж в края на периода.

Първия слой стенописи се различава значително в качествата си дори за неопитно око;

Вторият слой фрески, очевидно е дело на зограф, различен от майстора, правил първите стенописи.

Вторият зограф е бил много добър майстор, и ако не е принадлежал към столично ателие, то очевидно е бил добре запознат с трендовете в Константинополската живопис.

Фреските в храма са в не много добро състояние и имат нужда от реставрация и консервация, но за малкото време с което разполагах, успях да поснимам това, което видях, естествено с благословията на свещеника, който срещнахме за огромен наш късмет! 
Сцени са се запазили основно в сводовете. Веднага ме впечатли това изображение на Петдесетница, в свода на тавана веднага след входа в наоса

Друга цяла сцена е на Възнесение, на тавана в централния олтар.

В тъмницата, когато окото посвикне, започват да изникват още чудесни фрески като този почти ренесансов  ангел от старозаветната Троица

Снимките ми нямат някаква последователност и не мога да ви предам никаква стенописна програма, по причина, че нямах никакво време, отеца бързаше и снимах както сваря. Надявам се по-скоро да ви създам обща представа от това, което набързо успях все пак за хвана! Като тези изображения на Богородица Платитера (Ширшая небес) от олтарната апсида, и Христос Пантократор от дякониона.

Още две изображения на Христов и Богородица можем да видим в нишите в северната и южната преградни стени, на наоса.

Централен образ в купола е благославящ с две ръце Христос, заобиколен от ангели и Пророци в барабана на куполното пространство;

Стенописите в храма ни разкриват особено добре качествата на изкуството в Епирското деспотство с което ще продължим да се занимаваме и по нататък...

През 1868 год. към стария храм е добавен притвор, а сегашната камбанария е правена през 1911 год.

Координати: 39.133739, 20.945047

Църквата „Св. Василий на Моста“ (Aghios Vasileios tis gefira) е малка, едноапсидна, спретната църквица, с купол, тип „свободен кръст“ и се намира току до пътя, на около километър от стария мост на Арта.

Най-ранната научна информация за храма е от митрополита на Арта Серафим Ксенопулос (Византиос), който отбелязва, че църквата първоначално е била манастирски католикон, обновен през 1632 год, от йеромонах Теоклет.

Интересно е, че очевидно храмът е западал през годините, защото учените го откриват почти погребан под два метра пръст, която е отстранена при научни разкопки, и сега от нивото на съвременния път му се подава само купола, а като имаме предвид  това, че е и малък, току виж сме го пропуснали.

Датировката му става ясна едва след като учените са го „изровили“ през 60-те и 70-те год. на 20-ти век и е дадена от проф. Вокотопулос, който го датира във втората половина на IX век.

Някъде може да срещнете и датировка в XIII век, а има и такава, които го поставят дори в ранния XV век, но засега може би най-приета е тази, за IX век, имайки предвид високия купол, трите прозореца в апсидата и липсата на външна декорация, освен  тази, която е на купола.

В храма има фрагментарно запазени стенописи от четири периода, като най-ранните са от 13-ти век. За съжаление не можахме да влезем и нямам какво да ви покажа от интериора на църквата, но съм виждал снимка на много добро изображения на Св. Дамян в цял ръст...някой може и да има късмет и да влезе...

Координатите са: 39.153132, 20.964023

Интересна локация може да посетите  над село Амбелиа на 10-тина км. От Арта.

Там се намира една естествена пещера до входа на която се белее църквата „Св. Параскева на Дракона“...Най-вероятно, както на много места, в миналото пещерата е била обитавана от дракон, който ние не видяхме, тъй като не слязохме много надолу в пещерата, а и нямахме много време да се търсим (всъщност не си бях взел инструменти за трепане на дракони, освен крик, и се оправдавам) ...

Според местната традиция, на това място Св. Параскева убила дракона, живеещ в пещерата, който я преследвал.

В самата пещера се слиза по стълба, която води до останки на някакъв жертвеник, или по-скоро малък олтар, който не знам дали е датиран, но очевидно мястото си е било обект на поклонение, много преди да се построи сегашния средновековен храм.

Църквата е тип „свободен кръст“  с една апсида и купол, с оскъдна тухлена декорация.

Храмът няма стенописи, и може да се датира само по архитектурни белези, тъй като липсва и дарителски надпис. Проф. Вокотопулос го поставя във втората половина на XI век, което го прави един от четерите най-стари църкви в областта на Арта.Координати, за тези които ще се запътят: 39.227218, 20.936931

Казахме четерите най-стари и сега ще питате, коя е четвъртата...тя се намира в едно селце, на малък остров в залива Амбракия, на 25 км. oт Арта, до който се стига по живописен, тесен път, трасиран направо в морето....наистина ви се струва, че шофирате по водата!

Църквата е лесно забележима, тъй като доминира целия пейзаж. Ние я сварихме в реставрация, нядявам се да са я направили хубава!

Малкото селце се нарича Коронисия, както и самото скалисто островче, на което се намира, а храмът е посветен на Рождество Богородично. В местната традиция, на църквата казват Панагия Коронисия или Кораконисия, на името на острова, споменаван в документи като Кораконисион и Кораконисин.

Въпреки че сега църквата е обикновен селски храм, в миналото тя е била католикон на важен манастир, играещ значителна роля в духовния живот на цялата област на Амбракия.

За пръв път манастирът се споменава два пъти в приписки към ръкописно евангелие, сега в манастира Мегало Спилео, където четем, че кодекса принадлежи на манастира Коронисия и е преписан от книжника Никита Сгуропулос.

Игуменът на манастира Коронисия, Мелетий, също е споменат в същата приписка с дата 1193 год. ,което ни води към мисълта, че манастирът е значително по-стар от 12-ти век, имайки предвид съществуването на скрипторий, извършващ преписваческа дейност, и чието основаване и поддържане на дейност очевидно няма как да стане за ден, два или месец...

През 1436 год. един пътешественик от Анкона-Кириакус, описва лов на Епирския деспот Карло II Токо, по време на който деспотаът и антуражът му присъствали на служба в манастира Коронисия и се насладили на гостоприемството на монасите !

Манастирът е имал значителни имущества из целия Амбракийски залив и най-вече около сегашна Воница. Нему са принадлежали големи площи обработваема земя, гори, лозя...Интересно е сведението от писмо на патриарх Йеремия I от 1530 год. по отношение на спор между манастра и гражданите на Воница, относто развъдници за змиорка, принадлежащи на манастира.

Манастирът основно е реновиран през 1670 год. от йеромонах Евгений, който строи нови монашески сгради и привлича в манастира значителен брой монаси. По негово време се и изографисва манастирската църква.

Самият храм е малък, отново тип свободен кръст, с цилиндричен купол, и апсида с две плитки конхи от двете и страни. Естествено в по-късни периоди са му добавени два притвора.

Както споменах, намерихме храма в момент на реставрационни дейности, и беше затворен, но предполагам сега всичко, което има като стенописна украса е разкрито и за късметлиите, които влязат вътре, могат да го видят, а дай-Боже и да снимат !

Камбанарията на манастирската църква е късна, вероятно датира от осемнайсти век, но интересен е византийският мраморен релеф, използван вторично  при строежа и.

На няколко метра от църквата има малък параклис, посветен на Св. Онуфрий. Параклисът е еднокорабен, с тристранна апсида и засводен таван отвътре, чиито източна и западна страни отвън са проектирани така, че да се издават нагоре, както е при църквите „Св. Василий“ и „Св. Теодора“ в самата Арта и които ще разгледаме след малко.

Отвореният навес, педставляващ своеобразен притвор е по-късна добавка към екстериора на параклиса.

Вътре в параклиса е гробницата на Св. Онуфрий, местен светец, живял през XVIII век, по свидетелствата на митрополит Серафим Ксенопулос или Византос, и има стенописи от късновизантийския период (1204-1453), в не много добро състояние, но до точна датировка не можах да се добера!

Едно  филмче за Коронисия може да прегледате тук;

Координати: 39.016001, 20.915781

И така, да отидем в Арта, столицата на Епирското деспотство, където ще разгледаме най-главните забележителности, които деспотите са ни оставили.

Първо ще посетим църквата „Св. Теодора“, която се намира малко или много в центъра на градчето. 

Тя е изградена като католикон на манастир, първоначално посветен на Св. Георги, но в последствие е преименувана на Св. Теодора, дъщеря на севастократор Йоан Петралифа, управлявал Тесалия и Македония, и жена на деспот Михаил II Комнин Дука.

Фамилията Петралифа е тясно свързана и с България и има итало-нормански корени Произхожда от сина (или брата), на управителя (лорд) на Алифе, градче до сегашна Казерта (до Неапол) – Петер Дренгот. Той служил в армията на Робер Жискар, но по-късно минал на служба при император Алексий I Комнин (1081 - 1118 г.).

В последствие неговите потомци заемат важни места в управлението на империята.

При Мануил I Комнин (1148–1180), Алексий (вероятно син на Петер) и Никифор Петралифа стават военачалници. 

А каква е връзката с България?

Теодор Петралифа има дъщеря - Петралифина, която около 1216 г. се омъжва за деспот Алексий Слав 

Мария Дукина Комнина Петралифина, пр. 1210 г. се омъжва за злощастния Теодор Комнин...защо злощастен...ами сещате се...Клокотница !

Нейната дъщеря Ирина Комнина, 1237/1238 г. се омъжва за Йоан Асен II, цар на България

Клонът, от който произлизала Теодора, и където тя се родила около 1210-1216 год. бил от Сервия (крепостта и сега съществува над градчето Сервия), където Михаил II Комнин Дука се оженил за нея, още докато Теодора била почти дете около 1230/31 год

Според житието на Св. Теодора, написно от монаха Йов Мелиас (13-ти век), не след дълго Михил Комнин изпратил в изгнание Теодора, поради интереса си към друга жена и тя няколко години живяла бедно и без да се оплаква, приютена в дома на свещеник от градчето Приниста, докато под натиска на жителите на Арта, Михаил не склонил да я върне обратно при себе си в града.

Осъзнал грешката си, деспотът като израз на покаянието си построява манастирите Като Панагия (сега в покрайнините на Арта)  и Пантанаса (до Филипиада). И двата съществуват и сега и ще ги посетим по нататък.

Очевидно Теодора е имала важна роля и в управлението на деспотата, а също така и е изпълнявала своеобразни дипломатически мисии, особено при обтегнатите отношения на Епирското деспотство с Никейската империя, касаещи наследството на Византийската империя, която тя посещва два пъти, под претекст сватбата на сина и Никифор и дъщерята на никейския император Теодор II Ласкарис-Мария.

В крайна сметка, Теодора постига мир между двете самостоятелни държави и признаване на деспотската титла на Михаил, от страна на Никея.

След смъртта на съпруга си, Теодора се оттегля в манастира „Св. Георги“ и става монахиня. Тя го обновява, и построява сегашния притвор от западната страна на църквата.

След смъртта си около 1281 год., тя е погребана в красив саркофаг в храма, който се превръща в място за всенародно поклонение, а мощите и започват да изцеляват и правят чудеса, заради което тя е канонизирана за светица от Църквата, а от тогава храма е посветен на нея.

Чества се на 11 март.

Църквата „Св. Теодора“ е трикорабна базилика, с дървен покрив, с три, триделни апсиди от изток и притвор от запад.

Олтарът е триделен, като протезисът и дякониона са самостоятелни параклиси, отворени и към главния олтар.

 В Дякониона сега са изложени мощите на Св. Теодора, в сребърна мощехранителница.

Датира от средата на 12-ти век и е постоена на мястото на древния пританеон на Амбракия, чиито останки са открити при разкопки североизточно от храма.

Църквата е богато украсена с тухлена декорация.

Капителите на колоните в интериора датират от 5-ти или 6-ти век и са преизползвани сполии вероятно от близкия Никополис, или от някоя сграда в древна Амбракия. Всъщност мраморните колони,непропорционални на капителите вероятно също са сполии, донесени от някоя раннохристиянска сграда от Никополис... 

Саркофагът на Св. Теодора се намира в южната част на храма, веднага в ляво от сегашния главен вход. Диспути в науката има и досега, относно това, чии са образите върху мрамора, благославяни от Христос и фланкирани от два Архангела. Според едни, това са Теодора и сина и Никифор, а според други малката мъжка фигура е на деспот Михаил...има и трето предположение, че фигурите са по-късни и принадлежат на съпругата на деспот Никифор-Анна Палеолог и сина и Тома.

Стените и олтара на църквата са покрити със стенописи от 17-ти век.

Византийски стенописи са разкрити в притвора, построен от Теодора и тяхната датировка е от края на 13-ти и началото на 14-ти век.

От времето на построяването на храма е и прекрасния омфал на пода. 

Ето координатите 39.162583, 20.983670 , и един клип за храма:

На юг от храма е оцеляла и византийската порта, водеща към манастира. Само няколко византийски порти са оцелели до днес, и тази е една от тях. Датира също от 13-ти век.

 И така, оставяме портата на Св. Теодора, и се отправяме към храма, посветен на Св. Василий, на не много дълго разстояние, североизточно от „Св. Теодора“, но затикан из уличките на Арта, отнема малко лутане първоначално докато го намерим без чудото наречено GPS.Координатите и са: 39.163718, 20.984964

Църквата е много красива, с изключителна тухлена и керамична външна декорация. За съжаление я сварихме затворена ... на два пъти, но пък някой от вас може да има късмет...

И така, храма на Св. Василий е споменат за пръв път сравнително късно – през 1662 год. когато търговеца на кожи от Костур Филопос Манолакис, по благословията на Йерусалимския патриарх Нектарий, основава гръцкото училище Манолакис в района на църквата.

Храмът е еднокорабна базилика, с дървен таван и една триделна апсида от изток. По-късно са добавени двете доста по-ниски галерии от север и юг, завършващи с параклиси посветени на Св. Йоан Златоуст и Св. Георги.

Портикът, от западната страна е добавен по-късно, но сега е разрушен.

Копия на двете мраморни релефни изображения, които сега са в експозицията на византийския музей в Йоанина можем да видим високо до прозореца на източната стена, но понеже нещата ми идват отпосле, не ги снимах...другия път ще се постарая повече...

Датировката на храма според различните учени варира в различни периоди. Орландос я датира в края на 14-ти век. Скорошни проучвания (Г.Веленис, К. Цурис) обаче ни карат да вярваме, че построяването на църквата би било приемливо да се датира около 1300 год.

Интериорът на храма ни предлага избледнели стенописи от късния 17-ти век. След пожара от1821 год. църквата дълго е била без покрив и много от колорита на фреските е загубен, но сме благодарни и на това което все пак се е запазило... 
А ето и малко видео за "Св. Василий" :

Сега се качваме на колата и се отправяме към манастира „Като Панагиа“, който е недалеч, в покрайнините на града.

Манастирът в днешни дни е женски и е посветен на Рождество Богородично.

Построен е, както стана дума, от деспот Михаил II Комнин Дука (1231-1267/8), и първото му споменаване е от 13-ти век в житието на Св. Теодора от монаха Йов, който го сочи като ктитор. 

Монета на Михаил II Комнин Дука (Уикипедия) 

Надпис над северния вход на манастирския храм, макар и късен, също сочи деспота като негов пръв ктитор.

„Светия манастир на Богородица, на пътя за Врисис бе построен в годината 1250 с иждивенията на великия владетел на Епир и Тесалия и Македония Господин Михаил II Деспот. В годината 1876 на 2 януари този портик беше отворен с иждивенията на манастира по времето когато Господин Серафим беше епископ на Арта и Господин Констаний беше игумен“

Митрополитът на Арта Серафим, ни съобщава, че манастирът е посетен от султан Баязид II (1447-1512), който се възползвал от гостоприемството на манастира по време на една своя обиколка из областта и с ферман потвърдил собствеността му.Това е и времето когато манастираът започнал да става все по-състоятелен.

През 1578 год. патриарх Йеремия II в сигилий, спонемава манастира като владетелски и ставропигиален, патриаршески, мъжки манастир. В същия сигилий той присъединява към него като метох и манастира Панагия Парегоретиса.

През 17-ти век манастирът е активен и се сдобива с още метоси – Св. Апостоли, Одигитрия и Фанеромени в Арта.

Игуменът му Йоасаф, през 1696 год. изпраща до Венеция протестно писмо, по повод ограбването на региона от пирата Либеракис Геракарис (грък от Мани). Всъщност реакцията му е била по повод на това, че граждани на Арта опожаряват негова собственост там, но интересното е че Венеция взема мерки, залавя Геракарис и той умира в затвора на Венеция...но това е друга тема...

Същият игумен, през 1716 год. контролира декорацията на католикона на манастира със стенописи.

Манастирът е толкова мощен, че притежава повечето села около Арта, като Гликоризо, Каламатес, Агиа Параскеви и т.н.. Освен села той притежава рибни развъдници, пристанището Салаора, солници, гори и дарява много училища в областта на Арта и Превеза.

Манастирът е действащ, и за тези които искат да го посетят е добре да знаят, кога е отворен за поклонници. Обикновено това е времето след 09 – 13 00 и после от 16:00 – 18:00. Не съм сигурен, затова най-добре проверете. Написано е на вратата, ако е затворен.

Главната манастирска църква е по план триапсидна, трикорабна базилика, типичен представител на Епирската строителна школа. Храмът няма купол, представител е на т.н. кръстопокривна конструкция с издигнат над тавана, напечен къс свод.

Колоните и капителите са сполии от раннохристиянски сгради, вероятно отново от древната Амбракия или близкия Никополис.

Църквата много напомня известния храм Порта Панагия, до Трикала, издигната от Йоан Дука, извънбрачен син на нашия ктитор Михаил Комнин Дука, през 1283 год.

Отвън, храма е богато декориран с тухли. Забелязват се два надписа, изработени от червени тухли и един монограм на южната арка на църквата.

Монограмът очевино е на Михаил Дука, но надписа не мога да го разчета. Има два варианта за разчитане. Ако някой от вас може – моля:

Друг надпис е изсечен в каменен блок на западния стълб, на напречния, свод на северната арка и гласи:

„Отвори портите на покаянието за нас Майко Божия, вратата на светлината, себе си“

Следва отново монограм разчетен като „ Деспот Михаил моли опрощение за греховете си“

Манастирският храм е покрит със стенописи, най-ранните от които са в дякониона (южния олтарен параклис. Нямах достъп до там и на съм снимал нищо в интериора, главно защото беше веднага след служба и по-скоро пречехме на монахините да изпълняват задълженията си и да почистят храма, но все пак тези стенописи са датирани в 13-ти век.

Останалите стенописи са от 1715 год. От тогава са и тези на външната, западна стена на храма.

Даваме координати : 39.144396, 20.989206 и Отново визуализираме с кратко филмче:

Монахът Йов, в житието, което пише на Св. Теодора, отбелязва още един манастир, построен от Михаил II Комнин Дука и посветен на Богородица. Той се идентифицира с останките на голям манастир, известен като Пантанаса, близо до съвременния път Арта - Йоанина, край Филипиада.

Църквата на манастира, кръстокуполна по план, е била една от най-големите в деспотата (27.3 / 15 мет), но поради конструктивни проблеми, в резултат на земетресение е паднала, още през късните средни векове, като единствено остава параклиса в югоизточната част на храма, посветен на Св. Василий, и който си седи и до днес (вярно, че пълен с натурии, от разкопките).

От север, юг и от запад храмът е имал просторни галерии, построени от сина на Михаил - Никифор I Комнин  (1268-1297)

На една от колоните, намерени при разкопките и издигнати отново (югозападната) можем да разчетем надпис “Йоаннис Деспот Спата”, който очевидно сочи  Гин Буа Спата, деспот на Ангелокастро и Лепанто, а по-късно и на Арта от 1374-1399 (от албански произход).

Вляво от надписа има още един “ Господ Исус Христос Син Божи”

Интересен мраморен амвон, намерен край манастира, може да се види в археологическата колекция при църквата “Парегоретиса”, която ще посетим по-късно

Координатите на Пантанаса са: 39.237461, 20.866548

А сега е време е да се измъкнем от храсталака на Пантанаса и да се отправим, към може би най-важния паметник на Арта - Влахерна.

Най-важният е защото в храма са положени телата на няколко членове на фамилията Комнин Дука. Днес голямата църква доминира пейзажа над селцето Влахерна, което е съвсем близо до града, но в миналото тя е била главна църква на манастир, за който пръв споменава митрополита на Навпактос, Йоан Апокавк. От него научаваме, че някъде между 1224 и 1230 год., манастирът е превърнат в женски, и жени от аристократичен произход приемали монашество в него.

Във френския вариант на Морейската хроника е второто споменаване на Влахернския манастир, по време на обсадата на Арта от войските на Шарл II д’Анжу през 1304 год., деспот Тома Комнин Дука (1297-1318) напуска крепостта на Арта и се скрива в ...“манастира на Богородица, който се нарича Влахерна”...

До 1814 год.  манастирът е посветен на “Успение Богородично” , но в днешни дни храмов празник му е 2 Юли - денят на Полагането на Честната риза на Богородица.

Църквата е голяма трикорабна базилика, построена на мястото на по-ранна църква от 9-ти или 10-ти век, от която е останала южната апсида на сегашния храм, която е била централна за старата, също трикорабна базилика.

През 13-ти век, са добавени трите купола, и притвора на сегашния храм.

Църквата е богато украсена с тухлена декорация отвън, като впечатление прави един релеф с Архангел Михаил на южната стена.

Корабите в храма са разделени от колонади от по две колони, а между тях тесен мраморен стълб.

Иконостасът очевидно е от 19-ти век.

На северната и на южната стени на наоса има два саркофага.

Сегашният им вид не е оригиналния, защото през 1896 митрополитът на Превеза Козма, ги отворил, но за сметка на това явно понатрошил капаците и ги върнал не особено грижливо...Това сторил малко по-добре Орландос, през 1936 г. и сега виждаме резултатите от неговата работа.

Южният саркофаг (2.05х0.81х0.90) има чудесна релефна декорация. Първоначално е бил покрит с плоча, на която е имало посветителски надпис. Орландос е намерил части от плочата и днес те са в археологическата колекция при църквата Парегоретиса, но от тях не може да се извади категорично заключение кой е бил положен в саркофага...Според Орландос, възоснова на надписа това е самият деспот Михаил II Комнин Дука.

Северният саркофаг е по-малък (1.95х0.60х0.70) и доста по семпъл от първия. Той също е бил покрит с плоча с посветителски надпис, която също е оцеляла фрагментарно.

От оцелялото, Орландос извежда извода, че в саркофага са били погребани телата на двама от синовете на Теодора Комнина (Св. Теодора), които са починали от насилствена смърт. От изворите знаем, че това са Йоан Комнин Дука (втори син на Михаил II Комнин) и Димитър Дука Комнин Кутрулас (1278-1304), преименуван на Михаил след смъртта на баща си и вероятно в негова чест (Трети син на Михаил II Комнин)

Този персонаж е интересен и за нас, българите с това, че през 1301 год. след смъртта на първата си жена Анна Комнина Палеолог, след кратка любовна авантюра, се жени в Константинопол, за Анна Тертер, дъщеря на цар Георги I Тертер.

Бракът им, въпреки че бил със знанието на императора и с благословията на Църквата, не бил добре посрещнат и дори станал причина за обвинение в измяна през 1304 г.!

Сигурно обвинението е имало някакви основания, защото деспотът събрал стотина мъже около себе си, без знанието на василевса, а това моментално му спретнало донос и той бил заловен. Напомнено му било от императора и че ...”се бе оженил за дъщерята на Тертер, която по произход беше враждебна на владетеля”...

Това пък обвинение също не останало без последствия. Цар Теодор Светослав Тертер (1300-1322), брат на Анна, нахлул във Византия и нанесъл тежко поражение на империята в битката при р. Скафида.

В Константинопол не, че се трогнали, напротив, през януари 1305 год. Деспот Михаил Комнин Дука Кутрулис Ангел бил извикан на съд, а през март вече и осъден и затворен, заедно със жена си и децата им във “великия дворец” , а цялото им имущество и коне били раздадени на синовете на император Андроник II Палеолог - Михаил и Йоан.

След опит за бягство, деспот Михаил бил заловен и затворен в двореца Влахерна (Константинопол), където вероятно и умрял, но за Анна и децата им липсва по-нататъшна информация в изворите и не знаем каква е била тяхната съдба...

И така да се върнем на нашата църква все пак...

На пода на храма има красив омфал.

Най-интересното обаче си остават стенописите. В тъмницата на църквата, не успях да видя нищо, но фрески имало запазени в протезиса на олтара и в западната част на наоса. Освен вече да са свалени...или аз да съм кьорав...

Стенописите в притвора са от втората фаза на изписването на храма но отново са датирани в 13-ти век.Над централния вход има изображение ма Богородица Влахерниотица, а в свода над нея е фрагментарно запазен някой от църковните събори.

Най-интересната и уникална сцена е в южната ниша на западната стена на притвора. Тя представлява лития с иконата на Богородица Одигитрия, за съжаление в лошо състояние, но все пак добре различимо...

Най-интересното обаче са елементите от средновековния бит...Виждаме сградата на три етажа и жените по балконите, наблюдаващи шествието, виждаме и в долната лява част пазара, с продавачите и клиентите, които се пазарят, например хазаринът, продаващ хайвер, или жената зарзаватчия... 

 празничните дрехи на дамите в литията ...

но най-много удивлява продавачката на вода!!!

Три от дамите в празничната Константинополска тълпа, могат да бъдат разпознати като Анна Палеологина, сестра и Теодора Раулена и майка им Ирина-Евлогия, сестра на император Михаил VIII Палеолог. (според изследователя М. Ахимасту-Потамиану)
Ако това е така, вероятно в тази по-скоро битова сцена има вкаран и политически мотив, по повод бурята от възмущение, която император Михаил VIII Палеолог предизвиква с подписването през 1274 г. на Лионската уния, и където една от главните опозиционни персони е именно Ирина-Евлогия...

Императора сигурно може да се различи във фигурите на сановници и благородници, оцелели в изображението на подобна лития и в североизточната арка.

В ниша в притвоа има хубаво изображение на Св. Йоан Кръстител. 

Същия, отново в компанията на Богородица Влахерниотиса виждаме като пример, за качеството на стенописите от втори живописен слой, някъде през 17-ти век. От него са останали няколко изображения като един херувим, Мария Египетска и Св. Стефан. 

Координати: 39.172172, 21.000158 

И така, оставяме Влахерна и се отправяме към село Неохораки, където вляво от пътя преди селото е църквата Панагия Бриони, посветена на Успение Богородично.

Естествено, беше затворена, и снимки от интериора не мога да предложа, затова ще се задоволим само с това което намерим в дебелите книги...

Сега храмът е гробищен, но както и предишните църкви около Арта, през средните векове е бил част от манастир. Вероятно негов ктитор в някакъв период е бил благородник на име Бриони, и затова храма носи и този своеобразен “прякор”.

Надпис от тухли на църквата ни дава и нейната датировка - 1238г. Съдържанието му дава сведение и че манастирът е бил ставропигиален, патриаршески, осветен от патриарх Герман II.

“Ставропигиална патриаршеска църква осветена от Вселенски патриарх Герман”.

Известно е, че патриарх Герман II посещава Арта през 1238 г. в опит да затвърди авторитета на Патриаршията в Епир.

Църквата е кръстокуполна и е претърпяла преустройство през 1867 год, след пожар през 1821 г.

Има централна апсида, тристранна отвън и ниши за дяконион и протезис в олтарното пространство.

В храма няма стенописи, с изключение на фреска в олтарната апсида, която е от 19-ти век.

Координатите на храма са: 39.134531, 21.045903

До следващия ни обект е добре да се заредим с търпение, защото се намира малко по-далеч от Арта, но е неизменна част от културния облик на Епирското деспотство и един от знаковите паметници от тази епоха.

Това е т.н. “Червена църква” в с. Вулгарели (Дросопиги), което се намира в южните склонове на планината Цумерка

Пътят по който ще се движите всъщност си е главен път, свързващ Арта с Трикала. Не е чак толкова тесен, но има много завои и трябва да се кара внимателно, та затова и придвижването става по-бавно...

Църквата е лесно откриваема, намира се вляво от самия път.

Представлява изключително красива постройка с богата декорация от червени тухлички и керамични плочици, та оттам и името и - “Червената” .

Посветена е на Рождество Богородично.

Според ктиторския надпис над западния вход, църквата е стенописана по време на управлението на деспот Никифор Комнин Дука и съпругата му Анна Палеолог.

Ктитори на самия храм били Протостратор Теодор Цимиски и брат му Йоан, които са изобразени със съпругите си Мария и Анна в притвора на храма...

Нека не се учудваме, че храм като този е издигнат на това затикано място, както казах, това както сега, така и в  древността си е бил пътя свързващ Тесалия и Епир. Той започва от там, където Никифоровия брат севастократор Йоан Дука, строи потресаващата църква “Порта Панагиа” в с. Пили и завършва в Арта.

“Червената църква” е била първоначално католикон на манастир, наричан Василиомонастиро, т.е. Царски манастир, предполагаемо във връзка с неговата голяма важност.

Църквата е кръстокуполна, с една тристранна апсида, а някога е имала и купол, който сега липсва, заменен от напречен таван.

Стенописи в наоса не са оцелели с изключение на няколко фрагмента, но за сметка на това е прекрасна ктиторската композиция в притвора, която за наше голямо щастие и късмет успях и да снимам!

В ляво са Теодор Цимисхи и жена му Мария, а в дясно е Йоан Цимисхи и неговата съпруга - Анна.

Надписа, придружаващ изображенията гласи:

“ Моление на Божия раб Теодор, протостратор и ктитор на храма и неговата съпруга Мария, протостратор”

И вдясно:

“Моление на Божия раб Йоан Цимисхи, брат на ктитора и жена му Анна Цимисхи”

Теодор е изобразен да държи в ръката си модел на храма с висок купол,който както личи предлага на Богородица.

Тези представители на тази благородническа фамилия, не са известни от други извори. Теодор, вероятно е бил протостратор в армията на деспот Никифор Комнин, и предполагаемо е взел участие в битката при Берат през 1281 год., където в съюз с Карл II Анжуйски, търпи поражение от войските на Михаил VIII Палеолог.

“Червената църква” е стенописана най-вероятно около1295/6 год. Докато за дата на строежа и е приета годината 1293/4.

За съжаление в дъждовния ден, не можахме напълно да се насладим на красотата и, но надявам се другия път няма да вали!

Ето и координати  39.354495, 21.185428 

Над селото има един поствизантийски манастир "Св. Георги", така че при желание можете да посетите и него, но нямайте кой знае какви очаквания...

И така, поемаме обратно за Арта за да отидем в бижуто на Епир, а именно църквата Богородица Всеутешителка (Парегоретиса)

Църквата е посветена на Благовещение и е издигната в самия град. Построена е през 13-ти век от деспот Никифор Комнин Дука, който с жена си Анна Палеолог и сина си Тома е споменат в дарителския надпис в мраморната арка, над централния вход в храма.

“Комнин Дука Деспот Никифор

Анна Василиса Комнин Дука

Комнин потомък Деспот Тома Велик Комнин на Елада Управител или Клон на Комнините, именъван Ангели”

Изследователят А.Орландос, възоснова на надписа, извежда строежа на храма между 1283 и 1296 год.

Църквата има кубична форма, преминаваща от октагон на подовото ниво до кръстокуполна сграда пет купола и пет апсиди от изток.

Планът на църквата е на осмоъгълник с централен купол, подкрепен от осем колони, разделени на три нива или етажа. Необичайното е, че осемте колони, с които започва изкачването до купола, не са еднакви, но сa и поставени по двойки, всички стъпили на напречно поставени пак двойки колони (!!!), така че да формират почти квадрат, а не обичайния кръг или осмоъгълник, на нивото на пода.

Това е уникален начин, който строителите и архитектите са намерили, за да поддържат големия централен храмов купол!

Има нещо изумително, зяпайки трите нива колони, които държат централния купол, нещо шокиращо, почти придаващо усещане все едно гледаш скелет. На два етажа, двойки колони стъпват върху хоризонтално зазидани дълбоко в стените други колони, чиито краища излизат достатъчно, за да осигурят основа за другата двойка вертикални колони, които лежат върху тях.

Архитектът е създал тунелен ефект, и при издигането на колоните пространството, покрито от купола намалява, така че най-накрая са необходими само четири арки за поддържането му Резултатът е малко като да гледаш кладенец, ама докато гледаш нагоре! Уникално!

Всички колони в храма са вторично използвани сполии от постройки от античната Амбракия или Никополис.

Има теория, че храмът е започнат от Св. Теодора и деспот Михаил Комнин, но е довършен от сина им Никифор.

Основание дава най-ясно несъразмерието в прозорците на северната част на фасадата. Сякаш храма е започнат с един план, стигнал е донякъде и е продължен, без да се следва първоначалния му замисъл и концепция!

Наосът на храма има както стана дума план, на почти идеален квадрат. От западната страна е добавен притвор, а от север и юг, галериите завършват със симетрични параклиси, посветени на Св. Архангели и на Св. Йоан Предтеча.

Вторият етаж на църквата е П-образен, заема  пространството над притвора и галериите от юг и север, и е бил предназначен за женско отделение. Сега там не допускат посетители, за съжаление!

В храма има и изключителна скулптурна декорация !

В куполното пространство са оцелели чудесни мозаечни изображения на пророци. За съжаление няма точка, от която да направи човек хубава снимка, освен ако не се вдигне с кран до горе но...съдба!

Основното изображение в централния купол, към което ни води погледа т.н. “тунелен ефект” постигнат от архитектите, е голяма мозайка в центъра на купола, представяща ни Хрисос Пантократор (Вседържател).

Мозайките са датирани в късния 13-ти век и най-вероятно са създадени с изграждането на църквата. Майсторите им вероятно принадлежат към ателие от Солун или Константинопол, родният град на Анна Палеолог.

В църквата има и стенописи, оцелели в олтара и в първия регистър, на приземното ниво. Те са работени в различни периоди, след разрушаването на мраморната облицовка, която оригинално е покривала стените на храма.

Стенописите в олтара са дело на монаха Ананий, според два надписа в долната част на изображението на Богородица.

Единия съдържа само име “Ананий монах” , а втория ни дава и годината на изписването им “ година 7066 индикт 1” - 1558 г.

Фреските в наоса са от два периода. Първия слой е от 16-ти век, вероятно също от 1558 г. но е слабо запазен. По-добре съхранени са стенописите от втория живописен слой, като тяхната датировка е от втората половина на 17-ти век.

Представянето на сцената “Успение” е придружено и с надпис “Моление на раба Божий Йоан Мангос”. Също с надпис е придружено и изображението “Слизане в ада”, който гласи “Моление на раба Божий Мисерос” ...Вероятно тези изображения са си имали отделни ктитори, които за платили за тях според честа практика, след 17-ти век, наблюдавана в много храмове.

Стенописи има и върху иконостаса на църквата.

Фреските на източната стена на притвора са по-късни, вероятно от слой,датиращ от 18-ти век.

Стенописи има и в северния параклис. Те са в процес на почистване и консервация и са идентични с големите “деспотски” икони на зидания иконостас в наоса.

В южния ъгъл на източната стена на параклиса, има надпис: “ Моление на Божията рабиня Астеро и нейния син Алексий”

Все пак от най-голям интерес са стенописите в самия северен параклис. Те са от късния 14-ти, или ранния 15-ти век, и са най-старите запазени стенописи в църквата, макар и силно повредени!

В двора на храма сега има запазени 16 килии от стария манастир, чиито главен храм е била църквата, и голяма трапезария (сега реставрирани)

Както стана въпрос, тук е събрана и археологическа колекция от храмове от околностите на Арта.

Снимането в църквата е разрешено без светкавица има и вход 2 евро.Координатите са 39.159107, 20.983392 

Ако ви се гледа видео, тук има едно :

Сега, да се върнем към колата и да видим какво си оставихме за последно...

На 4 км от Арта е село Киркизатес. В него е църквата “Св. Никола Родиа”

“Прякорът” “Родиа” идва да ни съобщи, че църквата е била метох на манастира “Панагиа Родиа” край с. Вигла.Той съществува и до сега, по пътя за Коронисия има табела за него, но очевидно вече е агубил средновековния си облик...

Няма някакви исторически податки за този паметник до 1884 г. , нещо повече, подобно на “Св. Василий на моста” и този храм е бил до голяма степен покрит с пръст, почти затрупан, и е изкарал така до 1959 год., когато започват реставрационни и проучвателни дейности. 

Затова да не се учудваме много, че нивото на църквата е с около 2 метра по-надолу от нивото на сегашния път...

Ключът за храма е в къщата срещу църквата. Голям късмет имахме, че се намери един младеж, който ни помогна в преговорите с  опърничавата възрастна жена, която ни гледаше с подозрение и не се нави да ни го даде...То с моя гръцки и аз не бих си го дал така, че не и се сърдя...но младежът го взе все пак, ако някак си чете това - Благодаря!

Църквата е неголяма (5.25х5.67), кръстокуполна постройка с притвор и една триделна апсида. По фасадата има тухлена декорация, но е доста по-бедна от големите деспотски храмове при които бяхме.

Пространството на наоса е разделено от двойка колони и два зидани стълба.

Църквата датира от 13-ти век. От тогава са и стенописите в храма, които са едни от най-хубавите измежду това, което сме видели досега!

Най-добре бяха видими тези в олтарното пространство

При нашето посещение, те бяха в лошо състояние, но някъде срещнах информация, че са се заели с реставрацията и консервацията им и се надявам, сега положението да е много по-добро от преди!
Евхаристийните сцени с апостолите са изнесени по напред , поради голямото изображение в цялата олтарна апсида на Богородица

Особено ми хареса този образ на Христос “По-стар от дните” в нишата на дякониона!

Несъмнено, фреските в тази църква, в църквата “Св. Димитър” в с. Плиси, (което всъщност си е следващото село по пътя) и Влахерна, можем да причислим към периода, когато Епирското деспотство е било в своя културен зенит!

Координати: 39.140054, 20.938438

Не можем със сигурност да кажем, че сме видели всичко интересно в и около Арта, затова да помислим къде още можем да отидем...

Ами в крепостта на деспотите! Тя е в края на града и е чудесно запазена. 

Само дето има работно време и е отворена не всеки ден, и не по цял ден, затова ако искате да я разгледате, проверете предварително.

Отвън изглежда доста по-внушително, вътре си е дива поляна, обрасла с дръвчета и храсталаци...

А като се замислим, това е бил центъра на културния и политически живот на целия Епир, за пръв път споменат от един испански равин - Бенджамин, през 1165 г.

През първите години на 13-ти век, според житието на Св. Теодора, градът е нямал стени, но по-късно от Морейската хроника научаваме, че вече е имал, и е обсаждан на два пъти от Неаполитанският крал Шарл II д’ Анжу . Очевидно деспот  Михаил II Комнин се е погрижил и за фортификацията на столицата си.

В следващите столетия, през 1331 г. Арта е превзета от войските на Ахейския крал Филип I д’Анжу (титулярен Константинополски латински император, принц на Таранто).  Не след дълго обаче, през  1338г. замъкът на Арта е превзет от император Андроник III Палеолог след използването на обсадни машини и след продължителни щурмове на стените....

Ако ви се удаде възможност да се качите на стената, представете си атаките, катапултите и защитниците зад зъберите ...

През 1358 - 1416 г. е образувано т.н. Артско деспотство.

Замъкът на Арта минава от едни ръце в други през годините, няма да се спирам в отегчителни подробности, но това са сърбите в средата на 14-ти век, после Албанските управители, като Петър Лоша и Йоан (Гин Буа) Спата,  до династията Токо през 15-ти век, (от 1411) докато е превзет от османците през 1449г...След превземането му градът запада, като главен град в Епир става Йоанина.

Разбира се не забравяме и любителите на крепости, те са неизменна част от нашите пътувания, а и от средновековния пейзаж на обхожданите територии всъщност ... Около Арта има няколко, на които съм бил, сега ше ви ги кажа пък вие ще си прецените къде си струва да отидете!

Иначе в региона са най-малко 20 крепости замъци и кули от различни периоди. 

Повечето са късни, венециански и османски, като тази например по пътя за Лефкада, но ние няма да се спираме на тях.

Най-близо е крепостта Роги, над с. Неа Керасунта. Разположена е на хълм, около река Лурос. До крепостта има черен път, проходим дори за лека кола.

Средновековната крепост е построена върху останките на античния град Вухетион. Останките от античния градеж са ясно различими и сега, на различни места по трасето на външната крепостна стена, останките от кули и най -ясно на стената до входа към крепостта.

Името "Rogoi" произхожда от сицилианско-гръцко понятие за "житници" и може да посочи основаването му от средата на византийската епоха (около 9 век) от сицилианските заселници. От 9-и век Рогос е и седалище на епископия, подчинена на митрополита на Навпактос. В периода между 12-ти и 14-ти век местните жители променят курса на река Луро в сегашната и форма, като се стремят да източат блатата и да увеличат наличната земеделска земя,а и евентуално да подобрят защитата на самия замък, който сега е заобиколен от три страни край реката.

Средновековното селище се появява в исторически източници предимно през 14-ти и 15-ти век, когато играе роля във войните на различни местни владетели за контрол над Епир. Така той бил нападнат без успех от Шарл II д’Анжу от Неапол през 1304 г., когато Анна Палеолог Кантакузин, регент на деспота на Епир, отказвала да признае суверенитета на Анжуйците. През 1339 г. крепостта Роги, заедно с  Арта и крепостта Риниаса или Томокастрон, са били завзети от бунтовниците от епирото, които се въстанали срещу присъединяването на Епир във Византийската империя през предходната година. 

Императорът Андроник III Палеолог и Йоан Кантакузин, обсадили Роги, който в крайна сметка бил убеден да се предаде на Кантакузин.

През 40-те години Епир попада в ръцете на Сръбската империя по време на византийската гражданска война от 1341-47 г., но сръбското владичество скоро било оспорено и атакувано от албанските управници, и през 1360-те Рогои и Арта са в ръцете на Петър Лоша. След смъртта на Лоша през 1374 г. владетел и деспот на Арта и Рогои е Гин (Йоан) Буа Спата.

 Градът остава в ръцете на рода Спата до 1416 г., когато последният албански владетел Якуб Спата е победен от графството на Кефалония и Закинтос.

 Карло I Toкo, който през 1411 г. става господар на Янина, Арта и Рогой е последния владетел на крепостта преди окончателното и изоставяне, след османското завладяване на региона през 1449 г.

Кириак от Анкона посетил замъка в началото на 15 век и отбеляза, че мощи на свети Лука са били съхранявани в църква там.

Това вероятно е тази църква, която е и единственото нещо запазено в цялост, което може да се види сега в иначе силно руиниралото състояние на средновековната крепост.

Църквата е посветена на Богородица, и датира от 15-ти век.

Вътре има стенописи от периода на построяването и.

Внимавайте за змии!
А ето и координатите 39.155969, 20.847997 
Има и кратко филмче:

Стана дума за Риниаса, или Томокастрон. Тя също е добре запазена крепост, но е далеч по-трудно достъпна. Намира се много лесно, хълма, на която е построена е току до пътя Игуменица-Превеза. Няма начин да я пропуснете, изглежда доста живописно!

Не се изкачихме до горе, защото дълго търсих подход из драките и не видях...Без мачете няма да стане, а и не забравяйте да си гледате в краката ! Не знам дали си заслужава, освен външните стени няма нищо останало, но все пак...

Най-важният град в Епир е бил Никополис. 

Руините на голямата крепост са също лесно откриваеми и обозначени с табели навсякъде. Намира се също на главния път Игуменица-Превеза. Стига се лесно с кола и може да се каже, че е туристически обект с музей и инфраструктура, която вярно, че още е в процес на разработка, но все пак става въпрос за огромен град, базилики, театър, крепостни стени и кули...препоръчвам силно!

Никополис е столица на римската провинция Епир Вет. Градът е основан през 29 г. пр.н.е. от Октавиан Август за възпоменание на победата му през 31 г. пр. Хр. Над Антоний и Клеопатра в битката при Акциум, който е на входа на Амбракийския залив, пак съвсем наблизо.

Градът е основан на мястото, където се е намирал лагерът на войската на Октавиан, а на хълма, където е била разположена императорската шатра е построен храма на Нептун.

Не е възможно да се обхване в едно кратко експозе съдържанието, което нипредлага това място, то би било хубав повод, за цяла тема, затова ще ме извините ...надявам се!

Правят впечатление МОЩНИТЕ крепостни стени и кули, ограждащи цитаделата на града.  Те са издигнати в този им вид около 480-510 год.

Около 555 г., според Прокопий, император Юстиниан (527-565) обновява укрепленията на Никополис ,като част от огромната си програма, включваща обновяването на градските укрепления и изграждането на нови фортификации, из цялата империя.

Няма да ви занимавам с античната история на Никополис, въпреки че сигурно има хора, които се вълнуват от този период, но мен по-скоро ме занимава християнският Никополис...

Сведение за епископ в Никополис, за първи път имаме през 343 г.

Актовете на Константинополския събор през 381 г., както и на Третия (431) и Четвърти (451) Вселенски събори, признават, че Солунската църква е на шесто място в административната йерархия на Църквата, след петте патриарси, следвана от църквата в Коринт и Никополис.

През 431 г. актовете на Третият вселенски събор в Ефес изброяват епископите на Епир, 
включително и митрополита Донатус от Никополис (425-432).

Атикус, епископ на Никополис е присъствал на Събора в Халкедон.

Запазена е кореспонденция на епископ Донатус от Никополис с Кирил Александрийски относно несторианството.

На Четвъртия Вселенски Събор в Халкедон в 451 г. присъства и епископа на Никополис - Атикус.

През 457-458 г. епископите на Епир след това провели провинциален синод, за да ратифицират валидността на Четвъртия вселенски събор. Имаме списък от девет епископи, които подписват писмо, написано от епископ Евгений от Никополис на папа Лео I от Рим.

От около 460 г. е построена серия от шест базилики, като се започне от петапсидната, приета за митрополитска Базилика, условно наричана “Б”. Занаятчиите украсяват много от базиликите с висококачествени мозайки и работят до 550 год.

Базилика “Б” е най-голямата от базиликите в Никополис и вероятно е била основната църква на митрополията. Открит надпис ни информира, че епископ Алкизон (491-516 г.) финансира някои допълнения към южната част на базилика Б, вероятно около 500-та год.

Около 515 г. е построена триапсидната базилика, условно наречена “Д” с фрагменти от подови мозайки.

Около 575 г. е построена триапсидната базилика “Г”, а Базилика “А” ,украсена с голяма подова мозайка, е завършена по време на епископ Дометий II.

Последният известен епископ Никополис е Анастасий, който присъства на Вселенския събор от 787 г. След тази година вероятно вече градът е в невъзвратим упадък и митрополията на Никополис се мести в Навпактос.

Никополис ще намерите тук: 39.163718, 20.984964

Друго интересно местенце е крепостта Воница, от другата страна на залива. 

Може да минете през Превеза и тунела под морето, да стигнете бързо до едноименното градче. Крепостта е средновековна, много запазена, голяма и отвън изглежда чудесно, но...работи само в неделя, до 14:00. Все пак ето и координати: 38.919894, 20.885899

Предполагам, за някой от вас ще е интересно да види мясторо, където е бил най-известния оракул в античния свят! Това са координатите на древната Ефира: 39.236512, 20.533665  

Естествено, всеки турист или любител на старини ще си хареса и още места, които да види, регионът е много богат на културни и исторически забележителности и аз не претендирам , за изчерпателност, а по-скоро исках да ви запозная с паметниците на средновековието, но дори и да се ограничите само с тези (като мен) липсата на скука ви е гарантирана!

Ще завършим нашата обиколка с един манастир, който пропуснахме да посетим, по причина, че не знаех нищо за него...а е толкова знаков паметник, че второ пътуване из Арта е неизбежно!

Това е манастирът “Св. Димитър” до с. Кипсели.

Няма да пиша нищо за него, само показвам снимка от мрежата, но си е зрелищна средновековна творба!

Координатите му са: 39.307482, 20.560976

След него е градчето Парамития, където в гробището може да намерите още една красива, средновековна църква, посветена на Богородица. 

Стенописи не видях, докато надничах през прозореца, но с богатата си външна украса, този храм също не е за пропускане ...

                            

Координатите са: 39.463916, 20.510963 

А след това, магистралата и ...към дома, до следващия път !

Литература:

1. Varvara N. Papadopoulou, Arta and its monuments, Athens 2007

2. К. С. Кръстев. Съдбата на българската царкиня Анна Тертер. – В: Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. София 2006, 649–657.