Лесно забележима, реставрирана наскоро, ще я видите от дясната страна, на влизане в селото.
За ключа, попитайте в първата къща до църквата.
Църквата по план е еднокорабна, едноапсидна, засводена постройка, с по два прозореца на северната и на южната стена, пред които са оформени плитки ниши. Малко прозорче има и в апсидата. Оформени са малък протезис и дяконион. Размерите са 12.50 мет. на 6.05 мет. Входът е от запад, а вътре храмът е цялостно измазан.
През 1833 год. след рухване на свода, храмът е преправян и ремонтиран, а от същия период е и иконостасът, украсен с наивни композиции от цикъла на "Сътворението".
Стенописи, добре запазени има само в олтара. Вероятно след поправките, останалата част от църквата не е била изографисвана никога.
Липсва дарителски надпис, който да сочи категорично периода на изграждане и стенописване.
В триумфалната арка виждаме частично запазено "Възнесение" с обичайната за XVII век иконография с неръкотворния образ Господен - Убрус, но поради малкото място не ми беше никак удобно за снимане, затова не мога да предоставя изображение на цялата сцена, освен това на Убрусът ...
Впечатление прави сгънатия, надиплен покров, над който е изобразен ликът на Христос, обикновено се изобразява върху него, а кърпата е в разгънат вид!
В ляво и в дясно на апсидата са разположени фигурите на Архангел Гавраил и Богородица в също така обичайната за олтарното пространство сцена "Благовещение".
Конхата на апсидата е заета от образа на Богородица "Ширшая небес" с Христос младенец в медальон, в същата интересна сърцевидна форма, като този в църквата "Св. Йоан Предтеча" в близкото Върбово и Билинския манастир, за които е приета датировка в средата и в началото на XVII век.
От двете страни на Богородица са фигурите на два архангела, най-вероятно Михаил ш Гавраил.
Фонът на композицията е разделен на три - горе син, охра по средата и долният отново синьо-сив.
Долната част на олтара е заета от сцената "Мелисмос" или "Поклонение на жертвата", като са ни представени фигурите на шестима църковни отци в цял ръст, обърнати полуфронтално , от ляво и от дясно на апсидата, в групи по трима.
Впечатление прави, че освен задължителните за изобразяване в тази сцена фигури на св. Григорий Богослов, св. Йоан Златоуст и св. Василий Велики, в композицията тук виждаме също обичайният и често срещан образ на св. Атанасий, но изображения на св. Никола (който все пак се среща, например в олтара на църквата в с. Върбово), и особено на св. Герман, като част от "Поклонението на Жертвата" са далеч по-редки като иконография в пространството на апсидата, и то при условие, че също така обичайният за сцената образ на св. Кирил Александрийски липсва, което отделно е един интересен за отбелязване детайл!
На мястото, където се разполага нишата на дякониона, А. Василиев е разчел неправилно надписа, съпътстващ фигурата на св. дякон Роман Сладкопевец , и по тази причина погрешно идентифицира светията като Роман Бдински.
Очевидно става въпрос, за грешка, тъй като фигурата представя дякон с името Роман, а св. Роман или Ромил Бдински не е бил, и не се изобразява като дякон!
Дървеният външен притвор е изграден през XIX век. Вероятно от същото време е и намиращата се там една каменна колона - чаша за водосвет, с надпис
"помени Гди Милко Стамена Петъръ Милкинъ 1858" .
Литература:
1.Василиев Асен. "Църкви и манастири из западна България". "Разкопки и проучвания" IV. София. 1950 год. стр 106-107.
2..Колектив. "Корпус на стенописите от XVII век в България"36. Иванка Гергова. "Св. Петка, Горни лом. БАН. София, 2012 год.
