Пещерната църква Ζωοδόχου Πηγής (Животворен източник), известна сред местното население и като Άη Βλάσης (Свети Власий), е уникален християнски паметник, разположен сред скалите по пътя между Акраифнио и Алиартос в областта Беотия в Гърция.
Църквата се намира в пещера, която се състои от две камери, свързани с много нисък отвор. Първото помещение не представлява особен интерес, докато второто е оформено като храм с иззидан иконостас, а за покрив служат естествените скали на пещерата.
Може да се допусне, че използването на пещерата като молитвен дом е свързано с някакви тежки преследвания и издевателства над местните православни християни по време на франкското и каталанското владичество в региона след 1311 г.
Пред входа на пещерата се виждат руини на по-стар храм, в чиито стени личат преизползвани сполии от древно езическо светилище. Очевидно, този храм е предшествал църквата в пещерата в скалите зад него и може би неговото разрушаване е довело до идеята да се използва пространството на пещерата, за продължаване на богослужебния живот на по-скришно и потайно място, защото както споменах, когато влезеш през ниската вратичка в пърното помещение на пещерата, по нищо не личи че зад съвсем ниския и тесен процеп, водещ нататък, ще попаднете на нещо такова....
Стенописите в църквата са с изключително високо качество и следват художествените направления на големите центрове от епохата. Те напомнят за стила на т.н. "Македонската школа" и на Солунските ателиета от началото на 14-ти век.
Пространството на храма е преградено от зидани иконостас. На лицевата му страна е изобразена сцената "Деисис" съдържащ цялостен образ на Света Богородица с Младенеца, облечена в богато диплени дрехи и с изражение на лека тъга. Нейният поглед е насочен директно към зрителя, докато Христос гледа към нея.
Църквата съдържа важни епиграфски свидетелства като най-важен е Ктиторския надпис
Разположен е над царските двери на зидания иконостас и е изписан с черни букви на бяло поле.
„Молитва на раба Божи Андрей, свещеник, и на неговата съпруга и деца в година 6841“.
"МОЛИТВА НА БОЖИЯ СЛУГА АНДРЕЙ СВЕЩЕНИК И НЕГОВАТА СЪПРУГА И ДЕЦА В ГОДИНАТА НА СТО'ОМА"
Годината 6841 от сътворението на света съответства на 1331 г. сл. Хр., което дава точна датировка на иконостаса и стенописите.
Поради ограниченото пространство, зографът е използвал и вътрешната страна на иконостаса, гледаща към олтара, където са изписани Света Ирина в царски одежди с корона и Света Параскева в сив мафорий.
В нишата на протезиса е изобразен Христос, а над него бюст на Богородица в молитвена поза
Запазена е фигурата на Свети дякон Стефан в цял ръст.
Над Светата трапеза е била изобразена фигурата на Христос "По-стар от дните" (Παλαιός των Ημερών), но тя е почти напълно унищожена от иманяри.
В скалите по пътя има още два вече разрушени скита, като в единия има също няколко оцелели стенописа, но вече от поствизантийския период (Пещерната църква св. Николай Нови (Σπήλαιο εκκλησάκι Αγίου Νικολάου Νέου) и пещерната църква "Св.Троица" (Αγ. Τριτυ).
Акраифнио се намира недалеч от магистралата за Атина, така че за тези, които пътуват към Евбея или към столицата и които са любопитни, могат да си направят живота интересен, като се опитат да намерят тази пещерна църква. Носете си фенерче, вътре е пълен мрак!
Интересна е и византийската църква "Св.Георги" от 1311г. в центъра на селото, която е украсена също с поствизантийски стенописи, като най-впечатляващ е образът на Пророк Илия от XVI век, дело на прочутата „Школа от Тива“.
1. https://www.orchomenos.gr/ieroi-naoi/zwodochou-phghs/
2. AKPAIΦNIA Περιοδική Ενημερωτική Έκδοση Ποικίλης Ύλης
(O NAOΣ THΣ ZΩOΔOXOΥ ΠHΓHΣ Ή AΓIOΥ BΛAΣIOΥ
KΩΠAΪΔOΣ)
Колекция на Централната обществена библиотека в Левадия, страница 21
3. https://elliniko-panorama.gr/akraifnio-voiotias-i-goiteia-tou-agnostou/
