За Мадара каквото и да се каже ,винаги ще е малко ,и винаги ще е трудно да се избяга от клишето ,за фундаменталното значение ,което това място има ,за формирането на представите ,за същността на Българската нация ...
Всъщност ,региона на Шумен ,винаги се е възприемал ,като своеобразна "люлка" ,на Българската държава ,на Балканския полуостров ...
И как няма да се възприема ,след като в този район са съсредоточени фундаментални паметници като Плиска ,Велики Преслав ,голямата крепост на средновековния град Шумен и разбира се емблемата на България - Мадара ...
Разбира се тези паметници не изчерпват историческото наследство на региона ,има още много такива ,гробници от времето на траките при с.Ивански,римската крепост Динея ,край с.Войвода и вила при с.Мадара ,следи от дългото готско присъствие по тези земи има при аула на хан Омуртаг край с.Хан Крум ,интересните и запазени скални манастири по Шуменското плато ,на някой от които сме се спирали в предишни публикации ,и не на последно място шедъоври на османската архитектура ,като Томбул джамия в Шумен ,и няколко османски укрепления ,като най-запазеното е Бештепе табия между Шумен и с.Макак ,сега квартал на Шумен
Но все пак днес ще се спрем на мястото ,което може би съхранява паметта на всичките тези цивилизации ,и което оформя представата за нас по света ,като древен и държавнотворен народ ,а именно ... Мадара
Допреди 1872 година ,Мадара е име абсолютно неизвестно за науката.Пръв Феликс Каниц ,дочул за необичаен скален релеф в околностите на селото ,потвърждава наличието му и през далекогледа си различил и следите от надписи около конника, като с това поставя началото на интереса и изследванията върху мястото.
След това братя Шкорпил ,построяват дървено скеле и снемат първия препис от надписите.Първите археологически разкопки започват през 1924-1933 год и оттогава системните проучвания не са спирали ,като вече са открити по-голямата част от известните днес паметници...
Най-старите следи от живот датират от новокаменната и каменно-медната епохи /VIII-III хилядолетие пр.н.е./ и са открити в т.н."Малка пещера".В "Голямата пещера" и около нея са открити следи от живот от желязната епоха /I хил.пр.н.е./,когато местността е обитавана от траките.
Особено интензивен е живота тук през Римската епоха.Край с.Мадара е изградена голяма римска вила
/изт. http://www2.rgzm.de/Transformation/Bulgaria/Pln10BG.htm/
,а при извора на Голямата пещера съществува светилище на местни и гръко-римски божества ...Извършвани са приношения на Трите нимфи - богини на студените води и бистрите извори ,на героя на древна Елада Херакъл ,богът на виното и веселието Дионис ,на Зевс и Хера ,на малоазиатската богиня Кибела ,и естествено ,на конника Херос - богът на живата природа и подземните и сили....
През IV век след първите нашествия на варварите и степните народи ,на платото била издигната малка крепост ,свързана с изворите и складовете за храна ,при пещерите в подножието и ,посредством стръмен ,днес вече недостъпен проход ,през тясна цепнатина в скалите.
Когато утихва бурята на Великото преселение на народите ,скалите на Мадара вече са владение на Българската държава.Старите светилища са унищожени ,а крепостта на платото - изоставена.
Все пак мястото е привлякло вниманието на българските жреци и ханове ,които както ще видим съзнателно или не ,но продължават вековната култова традиция на мястото ,чиито отвесни скали ,внушително издигащи се над предимно равната местност ,поради близостта си до небето ,наричано от древните българи Тангра ,са станали отново предмет на обожествяване и на особена почит.
Поради близостта си със столицата Плиска ,Мадара се превръща в главния култов и хански център на Българската държава.Взаимната връзка между двата центъра духовния и политическия ще обуславя развитието на Мадара и занапред през столетията.
Първото светилище е разположено около два големи скални отломъка и образува обособен архитектурен комплекс ,като очевидния обект на култови действия е именно скалата ,оградена със зид ,през чиято врата ,поради малкото пространство между стената и камъка ,вероятно са влизали само малцина избрани.
На южната страна на оградената скала е изградено малко помещение с вход от изток.При разкопките му са открити следи от три подови настилки от различно време.В ниша в плана на помещението е открита подставка на изчезнала днес колона ,без конструктивно значение за архитектурата на храма.Вероятно става въпрос за колона с култово предназначение ,с изсечен в нея надпис ,визиращ някакво събитие ,каквато е и намерената в олтара на една от по-късните средновековни църкви в Мадара ,преизползвана като сполия колона с надпис ,съобщаващ за жертвоприношение ,извършено от хан Омуртаг.В момента колоната се намира в НАМ София.
Надписа е на гръцки език и се намира на колона от мрамор ,с диаметър 0.45 см. и височина 0.75 см.Горната и долната част са отчупени.Надписът не обхожда колоната ,а е само от едната страна.Средната част на колоната също е отчупена и надписа е сериозно пострадал ,като пълното му четене може да се реконструира само хипотетично и несигурно.
Интерес предизвикват буквите от края на 5-ти ред и началото на6-ти "ТА-ГГРА" .Тъй като в гръцкия език комбинацията от "ГГ" св чете "НГ" ,се получава името "ТАНГРА" ,но при липсата на букви преди и след тези ,образуващи името на древното божество ,и при степента на запазеност на силно фрагментиралия мраморен отломък е тругно да се твърди каквото и да е на 100% ...
Ето и възможното четене на надписа от колоната :
Любопитно е ,че ширината на нишата в сградата ,отговаря на диаметъра на колоната с надписа.Разбира се ,няма преки доказателства ,за да се твърди ,че помещението е изградено ,във връзка със жертвоприношението на хан Омуртаг и ,че точно то е съхранявало въпросната колона с надписа ,изсечен по този повод ,но появата и навярно е свързана с някакъв подобен повод ,което прави безспорни функциите на помещението ,като сграда ,използвана за нуждите на религиозния култ.
Другата сграда от комплекса е представлявала четириъгълно помещение ,съобразено с широката скална площадка ,източно от описаните до тук постройки.Навярно също е било помещение с култово предназначение.
Между двата скални отломъка е разположена централната сграда на комплекса.По план нейните стени са прорязани от осем отвора ,указващи че тази приземна част не е била обитавана.На нивото на обитаемия втори етаж ,от три страни са се издавали дървени тераси ,стъпващи на дървени стълбове.Такова оформление ,не е характерно за култовите сгради ,но се наблюдава в жилищни помещения ,в съседна Плиска.
Можем само да гадаем ,дали постройката при Мадара е била ханска резиденция или вилище на висше духовно лице ,обслужващо светилището.Но пък от друга страна не бива да забравяме ,че според изследователите върховният жрец на българите е бил ханът...
и пак схемата на комплекса да не си играете да скролвате нагоре :)
Към началото на IX век се отнася появата на голямата сграда ,на терасата под камъка-светилище.Нейния план е същия ,като на езическите светилища в Плиска ,от два вписани четириъгълника ,като вътрешния ,който е и същинското светилище има предверие.
При разкопките на храма е открита керемида с изображение на жрец ,държащ птица ,въплъщение на вярванията ,че след смъртта душата на човек се превръща в птица.
Свидетелство за това че мястото е било посещавано и от висшия ешелон на българската аристокрация са и редица възпоменателни паметници ,откривани в близката околност ,където откриваме и други прояви на погребалния обряд.
Голям некропол има в близкото с.Калугерица ,където можем да видим интересни каменни кръстове датирани към XIV век.
В местността Кирека е открита и ханска резиденция ,градена от големи представителни квадри ,каквито са и стените на Плиска ,и обслужващи помещения ,както и християнска гробница с два саркофага...Смята се ,че след приемането на християнството ,въпросната резиденция е превърната в манастир.
До нас са достигнали и два откъслека от варовикови колони с части от възпоменателни надписи. Първият откъслек, висок 0,72, е намерен отново при с. Калугерица, Шуменско, сега в Музея при Мадарския конник. Запазената част допълнена гласи в превод:
„[Кан сюбиги Омуртаг]:
— — — — — — [тар-
канът беше мой сьтра-
пезник и умря в — — —
— — — — — —”
Към високопоставените представители на българската аристокрация ,вероято е принадлежал и покойникът ,чиито останки са открити край стария път от Мадара ,за Плиска.Свидетелство за това е т.н. "Втори коланен накит от Мадара" ,който е сред най-забележителните паметници на старобългарското златарство от IX век.
Очевидно с възникването на българското светилище ,крепостта на Мадара е била възстановена ,и гарнизона и е изпълнявал функциите по гарантиране на спокойствието на висшия ешелон на аристокрацията ,прибивавал тук.
За състава на Мадарския гарнизон ,узнаваме от един издълбан върху каменен блок надпис ,указващ списък на ризници ,зачислени на петима военачалници.
Надписа е намерен в сега съборената джамия на с.Мадара ,където е бил вграден вторично, а сега е в музея при Мадара.
Надписа гласи:
„ + Юк боилът има 26 ризници,
ичиргу багаинът 12, зиткомирът 17,
юк багаинът 22, бири багаинът 22.”
Кръстният знак, с който започва надписът и за който ще говорим при строителните надписи, показва, че се касае за официален документ. На първо място в списъка е даден юк боилът, който като боил е заемал по-висока служба. Обаче какво положение е имал в общата стълбица на чиновете, не може да се каже.Във всеки случай "юк" показва службата, която боилът е заемал. Обстоятелството, че той е принадлежал към съсловието на боилите и че неговият брой на ризниците е най-голям и най-сетне, че стои на първо място, говори, че той е бил най-висшият чин измежду споменатите в надписа. По всяка вероятност количеството на ризниците и шлемовете, които са били поверени на всеки военен чин, е зависело от важността на укрепеното място и от броя на останалите началници.
Втората сложна титла ичиргу багаин означава буквално „вътрешен багаин”. Както съсловната титла багаин, която е идвала след боилите, което се посочи вече по-горе, така и броят на ризниците, който е най-малък от всички споменати в надписа, показва, че ичиргу багаинът е бил не само по-нисш чин от юк боила, но и от останалите чинове. Думата ичиргу „вътрешен” сочи може би, че той е бил вътрешен на юк боила, т. е. негов адютант или помощник.
Трудно е да се установи значението на титлата зиткомир. Отсъствието на всякаква съсловна титла и малкият брой ризници свидетелствуват за неговия нисш чин, може би най-нисшият в надписа. Споменаването му след юк боила и ичиргу багаина означава може би, че и той се е числял към лицата, придадени в помощ на юк боила.
Двамата последни багаини изглежда да са имали еднакво или почти еднакво служебно положение. Първата част на бири багаин Ив. Венедиков сравни приемливо с първата част на сложната титла бори таркана, управителя на Белград по времето на княз Борис, който посрещнал тримата прогонени от Моравия ученици на Методий. Както бири, така и бори могат да се свържат с тюркската дума за вълк b
Нека сега да разгледаме крепостта.Обстоятелството ,че в пространството заградено от крепостните зидове ,няма помещения ,освен една малка еднокорабна църква
и няколко военни сгради
,говори ,че укреплението е било с чисто охранителни функции ,а населението от околната низина при опасност се е настанявало зад стените и ,които заграждат от три страни участъка от платото ,а западната страна ,поради непристъпността на терена не е имало нужда да бъде защитавана от крепостна стена ,като на нейно място вероятно е имало дървена ограда ,да не би някой да залитне надолу в пропастта ...
/План на крепостта Мадара, изт. Google ,http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=233/
Най - интересен е участъка на крепостната порта, защитавана от две петоъгълни кули,издаващи се изцяло пред стените.
Петоъгълните кули започват да се строят на Балканския полуостров към края на V век , и следват логиката на издадения напред клинообразен остър ръб ,който не можел да бъде атакуван фронтално от обсадните машини на противника ,защото каменните ядра и тараните срещали стените на кулата под ъгъл и рикоширали ,без да могат да нанасят някакви значителни поражения.Това налагало противника да насочва посоката на движение на обсадните машини под ъгъл ,което пък оголвало фланговете им за обстрел от крепостните стени.Петоъгълните кули дават по-голяма възможност за ветрилообразна стрелба по настъпващия враг ,което я прави крачка напред във фортификационното изкуство по време на ранновизантийския период.
Портите са били две:спускаща се катаракта и вътрешна ,двукрила порта.
В случай ,че неприятеля преодолее катарактата ,би се озовал в малкото вътрешно пространство между двете порти ,където лесно би могъл да бъде неутрализиран чрез обливане с вряла вода ,масло ,катран и груги гадости ,през цепнатините на свода ,над който е разположена площадката с механизма за вдигане и спускане на падащата врата ,на втория етаж ,и съответно подпалван с градушка от запалени стрели ...
Съдейки по възстановката ,на площадката е можело да се разположи и каменометна машина ,с която да сеутрализира обсадната техника на противника.
/Възстановка по Колектив ,"Крепостно строителство по българските земи" ,Арх-Арт ,София,2000год.стр.122/
Очевидно кулите при крепостните порти на крепостта са били най-активното звено в отбраната на твърдината ,при нападение.
До бойната пътека ,водят две каменни еднораменни стълби ,а една четириъгилна кула ,отбранява североизточния сектор от крепостта ...
Във вътрешността на кулите са били оформяни помещения във височина ,и с най-различно предназначение.Освен три потерни по трасето на крепосната стена ,няма други архитектурни особености ,при Мадарската крепост.
Едната потерна ,е представлявала както личи вход за пешеходци ,който е бил разположен в надвратна кула
Исторически извори споменаващи името на крепостта почти липсват.Крепостта е спомената под името Маторич /името не е сигурно ,не съм го виждал/ в писмото ,разпратено на 24 октомври 1444 год. от крал Владислав III Ягело-Варненчик по освободени от него османски пленници ,до съседните крепости с османски гарнизони.Писмото е съставено от Андреас ди Палацио ,който както личи е бил кралски секретар ,и е вид ултиматум до гарнизоните на "...Шумен,Мадара,Петрич/при Разделна/ ,Варна ,Каварна ,Галата и другите крепости в провинция Тракия".../Андреас де Палацио, Писмо за поражението при Варна, изпратено до кардинал Лудовик /стр.85-95/; Известия на Народния музей - Варна, кн. I /ХVI /1 1965 г., 151 стр./
Вероятно и след превземането и от кръстоносците на Владислав Варненчик ,през същия месец ,крепостта Мадара е прекратила съществуването си
Хипотезата за идентифицирането на крепостта на платото с Мундрага ,където се е затворил цар Симеон при похода на маджарите в българските земи през 895 год. ,ми се струва леко дискусионна.
/Печат на Симеон Велики ,с надпис "Василевс на ромеите" ,изт. :http://apollon.blog.bg/izkustvo/2011/07/17/car-simeon-veliki-e-prodaden-na-evropeiski-aukcion.784634/
От една страна доколко може да се съди по мястото на преминаването на Дунав ,подпомогнати от ромейската флота ,водена от патриция и друнгарий Евстатий ,маджарите преминават реката някъде към устието на Дунав ,а първото сражение е станало скоро след навлизането на маджарите някъде в равнините на Северна Добруджа.Това сражение, според свидетелствата на всички извори било несполучливо за българите.Такова било и второто сражение ,което минало с по-малко жертви ,но пък вследствие на него Симеон се скрил зад стените на Мундрага /според Константин Багрянородни/ ,а територията на България чак до Преслав ,била оплячкосана от маджарите.
/На миниатюрата от "Хроника" на Йоан Скилица, българите се спасяват от маджарите в Дръстър ,изт. Wikipedia/
Значи като че ли трябва да търсим локализацията на Мундрага някъде на север от днешна Мадара /според Златарски е край с.Малък Преславец ,Тутраканско/ ,където са ставали сблъсъците с маджарите.Още повече ,че вече се счита за сигурно ,че Симеон е намерил убежище зад стените на Дръстър според по-достоверния Симеон Логотет ,описващ същите събития и разграничаващ Дръстър ,послужил за убежище на царя ,от Мундрага ,където Симеон затваря Леон Хиросфат докато Константин Багрянородни явно смесва понятията ...
От друга страна обаче ,Мундрага се появява отново ,като мястото ,където Симеон е затворил имперския пратеник Леон Хиросфакт или Магистър ,комуто било възложено окончателно и да уреди въпроса за мира поискан от Симеон ,чрез друнгария Евстатий ,намиращ се на котва в устието на Дунав ,и да получи от Симеон обещаните византийски пленници, които последният бил откарал от Тракия в предната 894 г., като условие за мира. Едновременно с това император Леон VI дал заповед както на Евстатий, така и на Никифор Фока лагеруващ с войските си на южната българска граница ,да се върнат в Цариград, което ясно показва, че мирът или, по-скоро, примирието било сключено. Според общия ход на изложените събития, за извършването на които било необходимо немалко време, пристигането на Леон Магистър в България, както и оттеглянето на византийската флота и войска от българските граници според Златарски ще трябва да отнесем към края на лятото на 895 г...Значи има време Симеон да се прибере от Дръстър в Преслав ,и от там да замисля планове как точно да се разправи с враговете си ... Като начало Симеон, без да го удостои с една дума, заповядал да отведат Леон Магистър в Мундрага и там да го арестуват. Докато е затворен в Мундрага Симеон и Леон Хиросфакт водят оживена кореспонденция с писма ,докъм пролетта на 896 година ,когато след успешния си поход срещу маджарите ,в Мундрага Симеон договаря като условие за мира размяната на 120 хиляди ромейски пленници с неизвестен брой български ,заробени от маджарите и откупени от императора впоследствие....
/Печат на Симеон Велики (25mm, 17.89 g, 12h) ,на изображението с Христос Пантократорима надпис "Христе, помагай на Симеон, архонт на българите" ,източник http://apollon.blog.bg/izkustvo/2011/07/17/car-simeon-veliki-e-prodaden-na-evropeiski-aukcion.784634/
Поради близостта на Преслав и Мадара ,не е невероятно именно това да е и нашата крепост ,където са се разменяли писма между царя и ромейския пратеник ,но естествено това са само хипотези ...
Приемането на християнството през 864 година ,значително променя облика на езическия култов център.Скалното светилище е изоставено ,а големия езически храм е съборен ,а на негово място бил издигнат манастир.Манастирската църква по план принадлежи на т.н. скъсен тип базилики ,със ширина по-голяма оттази на дължината.Постепенно около храма възниквати верижни сгради ,съставляващи жилищните и стопански помещения на манастира.
През VIII-IX век възниква и некропол ,при разкопките на който са открити останките на мъж,погребан със златен накит известен в науката ,като "Първи коланен накит от Мадара" който Ваклинов датира в VIII век.
В манастира е открит печат на главата на църквата Георги ,чието име е малко известно от изворите и обект на много научни спорове.
Надписа е върху оловен печат ,датира се в IX - XI век и гласи ..."Богородице ,помагай на твоя раб Георги ,архиепископ на България" ...изт. :http://ald-bg.narod.ru/patriarsi/BGpatriarsi/Georgi/Georgi.htm/
Вероятно през XII - XIII век възниква и големия скален манастир ,като главния манастирски храм е бил в комплекса под скалите ,а в многобройните килии по отвесните скали ,са живеели аскети-отшелници.Килиите днес са недостъпни без специално алпинистко оборудване ,но са на брой около 150 ,което прави скалния манастирна Мадара най-големия по нашите земи.
Към XIV век се появява гробището при с. Калугерица ,което име е пряк спомен от съществуващия преди толкова столетия манастир.
И така ,след като проследихме хронологията на това възхитително място е редно да се спрем накрая на най-интересния паметник ,който всъщност дава облика и асоциациите ,свързани с Мадара ,а именно Конника...
Скалния барелеф се намира на 23 метра височина в отвесните скали на Мадарското плато.
Този забележителен паметник представлява композиция от три фигури — конник, куче и лъв, като трите части на композицията са хармонично свързани помежду си — конникът, е разположен най-високо в бавен ,триумфален ход, под коня, е изсечен лъв, прободен от късо копие; зад коня, но под него, е представено тичащо куче, устремено към лъва.
Преди всичко технически ,можем да кажем ,че са преодолени огромни трудности, които и днес представят нелек проблем за скулптора. Качен на 25-метровото скеле, което не му дава възможност да следи хода на работата си от мястото на обикновения зрител, ваятелят е създал образ, който въздействува от десетки, дори стотици метри разстояние — една със сигурност съзнателно търсена дистанция.От облеклото и снаряжението на конника личат малки, но твърде важни подробности. Конникът е облечен в дреха до колене. Седлото е с високо облегало, две покривки под него, заден и долен ремък. Десният (видимият) крак на конника е пъхнат в стреме. На гърба си носи калъф за лък. Върху копието, забито в лъва, личи знаме. Върху челото на коня е било закрепено някакво украшение от друг материал, което сега липсва.
Тържественият характер на сцената, тежкият, спокоен и скован израз на конника са обусловени от един етикет, типичен за средновековието. Не е случайно и това, че конят пристъпва не с обикновения си ход при диагонално местене на краката. Походката на коня е алюр на един специално обучен кон. Тази дресировка е особено разпространена в бита на източните народи. Във всеки жест на конника, във всяко положение на фигурите се чувствува много тържественост. Във всичко това се проявява основната идея на творбата, изразена символично — героизирането на владетеля в една сцена на триумф.
Датата на този паметник се определя добре не само с помощта на стиловия анализ, а ис непосредствените данни на релефа и надписите около него. Наличността на стреме изключва релефа от произведенията на античната скулптура, защото стремето е донесено в Европа в края на VI в. и неговият произход е от вътрешна Азия. Ако и зле запазени, надписите около конника говорят определено за събития от българската история на VII и началото на VIII в. Връзката между надписите и релефа е безспорна. Последните проучвания доказаха, че релефът заедно с първия надпис около конника датира в самото начало на VIII в. Името на втория български владетел, хан Тервел, се поменава наред с византийския император, носоотрязания Юстиниан II. Споменават се чичовците на хана, т. е. братята на Аспарух, заселени около Солун. Всичко това говори, че владетел може да бъде самият Тервел.
Но заедно с всичко това мадарският скален релеф представлява един много важен момент в развитието на художествената култура на българите ,предназначен да възхвали делата и подвизите на хана — владетел и жрец на небесния Бог.Това е момента на победата над неприятеля, триумфът на победителя.
Този паметник придобива още по-определен смисъл с изсечените в скалата около него надписи на гръцки език и написани с гръцко писмо.Естествено можем да си обясним гръцкия език и писмо в такъв важен документ, написан, за да възхвали делата на един владетел, който вече носи византийска титла кесар и архонт,какъвто е хан Тервел,който се намесва във вътрешните дела на империята и който вероятно се стреми да подражава на императора. Духът на надписа, назидателният тон на някои пасажи, гордостта, която лъха от текстовете, са напълно в стила на ханската власт у българите.
Надписите край конника са от различни епохи ,както показват имената на действуващите лица. Горните и най-старите са както посочихме от времето на Тервел, чието име се чете безспорно на две места. Долният, под конника надпис е от времето на Кормесий, чието име се чете ясно също на две места. Надясно от този надпис пак под конника се намира друг, много изтрит, който принадлежи на по-късната епоха от времето на Омуртаг.
Според най-ранния надпис четем:
„ . . . . . . . . . . .
. . . при българите . . .
. . . при Тервел
дойде. на носо-
отрязания импера-
тор не повярваха
моите чичовци в
Солун и отидоха
в Кисинските (селища)
- . . негов един . . .
чрез договор Тервел архонтът
на императора даде . . .
. . . . . . . 5 хиляди . . .
. . . . . . . . . . (императо-)
рът с мене добре победи.”
В приведения откъс имаме следните опорни точки, от които трябва да се излезе при тълкуването или свързването на надписа с исторически събития: Тервел, носоотрязаният император, моите чичовци в Солун и с мене добре победи. Следователно трябва да се подирят във византийската и българската история такива събития, в които споменатите двама — Тервел и носоотрязаният император — да са били действуващи лица.
В 695 г. византийският император Юстиниан II (685— 695 и 705—711), който поради редица свои деяния станал омразен на византийския народ, бил свален от престола и носът му бил отрязан. Поради това обезобразяване той добил прозвището „ринотмет” т. е. носоотрязан. Новият император Леонтий (695—698) заточил сваления Юстиниан в Херсон/Южна Украйна/,който по онова време бил във византийски ръце.
/На снимката ,златен солид на император Леонтий ,изт. Wikipedia/
Обаче нито отсичането на носа, нито заточаването в далечния Херсон не стреснали отмъстителния Юстиниан ,който планирал как да се завърне на престола на империята . Той не криел намеренията си и затова властите в Херсон решили да го предадат на новия император Тиберий III (698—705) ,който от своя страна пък отрязал носа на предшественика си Леонтий при заемането на престола ,естествено по насилнически начин . Обаче Юстиниан, предупреден своевременно, избягал при хазарския хаган, който го приел с почести и го оженил за сестра си. Заканите на сваления император разтревожили Тиберий в Константинопол, понеже виждал, че възможността да се завърне на престола се увеличила, и той проводил пратеници при хазарския владетел с молба да му предаде заточеника. Хаганът решил да изпълни молбата, за да не се развалят добрите отношения с Византия. Юстиниан и този път навреме предупреден, успял да се измъкне с хората си от Хазария, след като убил собственоръчно изпратените при него хазари, да го заловят.
/На снимката ,златен солид на император Тиберий III Апсимар ,изт. Wikipedia/
След едно опасно пътуване с лодка по Черно море се добрал до устията на Дунав и оттам проводил един от приближените си на име Стефан при българския владетел Тервел с молба да го приеме и след утвърдителен отговор той отишъл при българите. Очевидно е, че приведената по-горе запазена част от Мадарския надпис трябва да се свърже с разказаните накратко събития от византийската история, на които той се явява като продължение.
Но нека се върнем към разказите на двамата византийски хронисти Теофан и Никифор, от които черпим горните сведения. Според тези хронисти Тервел приел с големи почести Юстиниан, който поискал военна помощ, за да си възвърне трона и обещавал много дарове и дъщеря си за жена на българския владетел. Тервел се съгласил да му помогне, за което се заклел, и на следващата година 705-та се отправил за Константинопол заедно с Юстиниан и с цялата си войска от българи и славяни. Те пристигнали при столицата и се разположили на стан пред градските стени до т. нар. Харсийски врати. В продължение на три дни Юстиниан подканял гражданите да го приемат отново за император. Те не само отказали, но го ругаели и му се подигравали. През нощта на четвъртия ден Юстиниан с неколцина привърженици се вмъкнал в столицата през градския водопровод. Неговата поява предизвикала голямо смущение и той завладял града и си възвърнал бащиния престол. В Мадарския надпис това е казано само с едно изречение: „императорът победи добре с мене”.
Добрата победа на Юстиниан е била украсена и с публичната екзекуция на предшествениците му Леонтий и Тиберий Апсимар на хиподрума в столицата ,но да не се отплесваме...
По-нататък хронистът Никифор отбелязва: „С владетеля на българите Тервел, който бил на стан извън Влахернската стена, Юстиниан се отнесъл извънредно любезно, и накрая, когато Тервел дошел при него, наметнал му царска хламида и го провъзгласил за цезар. Юстиниан го поканил да седне до него и заповядал на войските да се покланят на двамата. Надарил го с много дарове и го изпратил в страната му.” Този откъслек от хрониката на Никифор се допълва от два други извора за същото събитие. Първият извор, един неизвестен автор, съобщава, че Тервел, господарят на България, и хазарът Ибузир Глиабан стояли често в т. нар. базилика със златния покрив, където били дадени немалко уговорени дарове. Вторият извор, речникът на Суда (или лексикона Свидас), разказва, че Тервел бил поставил бойния си щит на изпъкналата страна и камшика, с който си служил при езда, и трупал пари върху тях, докато се покрили. А като прострял копието си на земята, слагал до краищата му и на височина много копринени одежди. И като напълнил ковчежетата със злато и сребро, раздавал на войниците си, като пълнел дясната им ръка със злато, а лявата със сребро.
Титлата кесар (т. е. цезар), с която Юстиниан удостоил Тервел, била най-високата след императорската. В по-старо време кесарят бил наследникът на императорския престол. Във времето на Тервел тя била вече загубила първоначалното сн значение, но все пак била най-високата титла, която давала право на царски почести като поклонение от страна на войската и др. За пръв и последен път с титлата кесар бил удостоен чужд владетел. Най-високата титла, която са получавали чужденци, е била патриций. Тервел, който добре съзнавал значението на титлата кесар, с гордост я поставил върху оловния си печат.
/на снимката ,оловен печат на хан Тервел.Надписа гласи : "Богородице ,помагай на кесаря Тервел" ,изт. Wikipedia/
Така Тервел се завърнал в родината си богато възнаграден както с най-високата титла кесар, така и с многобройни дарове в дрехи и пари. Той се чувствувал действително като победител и триумфатор. За да увековечи делата си, той наредил да се извая триумфиращ конник и да се издълбае на скалната стена при Мадара съответен надпис. По всяка вероятност релефът и надписът няма да са издълбани много след 705 г.
Горният Мадарски надпис съдържа и едно ценно сведение, което никой друг извор не дава, а именно: „На носоотрязания император моите чичовци в Солунско не повярваха.” В българските надписи нещата и събитията се предават в трето лице. Обаче за да се избегне двусмислието, в няколко случая се употребява първо лице, т. е. авторът на надписа говори в първо лице. Така в приведеното изречение употребата на местоимението „неговите” вм. „моите” би заблудило читателя на надписа, че става дума за чичовците на носоотрязания император, а не за тези на автора на надписа или по-точно на Тервел. Но кои са тези чичовци и защо не са имали доверие на Юстиниан II ....
Хронистите Теофан и Никифор разказват, че когато се разселвали синовете на Кубрат, четвъртият син, на когото името не споменават, преминал Дунав, дошел в Панония, която била тогава в ръцете на аварите, и станал подвластен на аварския хаган.
В така наречените „Чудеса на св. Димитър Солунски” се разказва между другото и за опита на българите Мавър и Кубер да завладеят с хитрост град Солун. Ето какво се разказва накратко: В аварска Панония се намирали много ромеи, отвлечени по време на грабителски набези в земите на Византия. Те живеели заедно с българи, които се намирали също в Панония. За техен общ началник аварският хаган бил поставил българина Кубер. Този българин решил да премине Дунав и да основе държава на византийска територия. Кубер използвал желанието на отвлечените ромеи да се завърнат по родните си места, вдигнал поверения му народ заедно с българите, отправил се към Дунав, където завързал сражение с преследващия го аварски хаган, победил го, преминал на византийска земя и се разположил на стан в т. нар. Керамисийско поле, днес навярно около Битоля и Прилеп в Македония. Кубер решил в един таен съвет с приближените си да обсеби Солун и да образува там своя държава. Завладяването на града трябвало да стане, като се предизвика суматоха всред гражданите срещу Великден. За целта бил изпратен Мавър, най-видният от сановниците му, който бил много хитър и говорел освен български още гръцки, латински и славянски. Той се явил пред градските власти на Солун, като заявил, че избягал от Кубер и че бил негов противник. Властите го приели най-радушно, поверили му стражата на града, а императорът го провъзгласил за патриций и проконсул. За да си създаде своя войска, съгласно решението на съвета при Мавър идвали и други българи привидно като бегълци. Така той събрал голям брой бойци под своя команда. Но въпреки голямата тайна намеренията на Мавьр и неговите българи достигнали до ушите на властите, които от своя страна ги съобщили на централната власт в Цариград. За защита на града бил изпратен адмирал Сисиний с флотата му, който наредил на Мавър да дойде с хората си в неговия лагер, а после го качил на кораб и изпратил при императора в столицата. Така намерението на Кубер да завладее отвътре Солун с хитрост пропаднало.
/На снимката ,печат на Мавър "Патриций Мавро, архонт на Сермесиани и Българи" ,изт.Wikipedia /
Историците Н. Милев и В. Н. Златарски приеха ,че Кубер е идентичен с четвъртия син на Кубрат, който се приютил при аварите. Против това отъждествяване, не могат да се направят сериозни възражения. То се потвърждава напълно от Мадарския надпис. С „моите чичовци” се означават очевидно братът на Аспарух, бащата на Тервел, и неговото семейство. По-късно, както изглежда, императорът Константин IV Погонат (668—685) разрешил на Кубер да се засели под планината Кисос, дн. Хортач в Халкидика недалеч от Солун, гдето са засвидетелствувани в късно време българи, и то езичници.
От изречението, че чичовците на Тервел не повярваха на носоотрязания император се вижда, че Юстиниан е поканил и тях да подпомогнат завръщането му на престола, като е обещавал да ги възнагради богато. Защо солунските българи се отнесли с недоверие към Юстиниан, може да се обясни .Те не са вярвали или че той ще може да си възвърне трона, или че той ще изпълни обещанията си, което изглежда по-вероятно и за което те са имали основания, както показва следното.Хронистът Никифор съобщава: „Юстиниан, след като получил императорската власт, нарушил нарежданията на баща си относно мира и останалия държавен ред. Заедно с това той развалил и сключения с българите мир (т. е. с българите на Кубер). А като довел конните войски в тракийските земи, отправил се веднага срещу славяните. Той нахлул чак до град Солун и като покорил много от тамошните славянски племена — едни с война, а други със спогодба, — прекарал ги през Абидос и ги настанил в т. нар. област Опсикион.” Към това известие хронистът Теофан прибавя още следното: „На връщане Юстиниан бил причакан от българите в теснините на клисурата и едва успял да я премине, като голяма част от войниците му били избити и мнозина били ранени.”
Докато по отношение на славянските племена в горе-приведения откъс всички изследователи са единни, че това са славяните около Солун, то по отношение на българите, за които говори Теофан, има разногласие. С изключение на В. Н. Златарски всички приемаха, че става дума за дунавските българи. Обаче Златарски изтъкна, че военните „действия са ставали недалеч от Солун”, и прие съвършено правилно, че въпросните българи са „македонските българи на Кубер” от „Чудесата на св. Димитър Солунски”.
/На снимката ,златен солид на император Юстиниан II Ринотмет ,изт. Wikipedia/
Вторият Мадарски надпис, който е издълбан под релефа, е също така много повреден и заличен и е разделен на две неравни половини от ерозията на скалата. От него могат да се прочетат следните откъслечни думи и изречения:
„ . . . жълтици . . . той даде . . . жълтици
архонтът . . . войници . . . архонтът
. . . гърците . . . каквото ти давах, всяка го-
дина ще давам, понеже ми
помогна . . . всяка година ще даваме и . . . ар-
хонта . . . императорът . . .
и Крумесис архонта покани . . . . архонтът . . .
като разпредели жълти-
ците започнаха. . . . това езеро . . .
направи . . . архонт . . .
развалиха договорите . . . война . . . мир (?)
тогава . . . име “
Споменаването на друг архонт, т.е. български владетел в отчасти запазения надпис, показва, че той вече не е от времето на Тервел и следователно не е продължение на горния надпис. За да се установи времето на надписа, а същевременно и за кой владетел става дума, трябва да се вземе за изходна точка пак цялостно изречение, а именно: „каквото ти давах, всяка година ще ти давам, понеже ми помогна”. За каква помощ става дума тук и кой говори в първо лице?
Тук очевидно едва ли говори български владетел, понеже в този ранен период от българската история, към който трябва да се отнесе надписът, а също и по-късно, не е известно византийски император да е оказал помощ на българите, които по това време са за Византия все още грабители на ромейски земи. Тук не може да става дума и за помощта, оказана на Юстиниан II от Тервел, понеже българският владетел във втория Мадарски надпис носи друго име. Ето защо трябва да се приеме, че и тази помощ е била дадена пак от българите на. византийски император. Но кога българите са се притекли на помощ на византийски император след Юстиниан?
Това е станало в 717 г. по време на арабската обсада на Константинопол. През тази година арабите нападнали византийската столица и я обсадили по море и суша. В август същата година арабският пълководец Маслама застанал пред града с войски и флота. Положението на имперския град било на живот и смърт. Византийците успели с т. нар. гръцки огън да унищожат арабската флота. А опитите на арабите да щурмуват стените на града пропаднали. Настъпилата зима през 717—718 г. била особено тежка и причинила смъртта на много араби. Същевременно в арабския стан настанал страшен глад. Към всичко това се прибавила и намесата на българите на страната на византийците. Хронистът Теофан съобщава, че българите в битката избили 22 000 араби. Според една сирийска хроника от 846 г. арабският военачалник Убайда бил нападнал българите, но бил разбит от тях. Обаче според византийския хронист Никифор императорът Леон III Исавър(717—741), във времето на когото арабите обсадили Константинопол, бил поискал всъщност помощ от българите. Ето какво пише той: „ . . . патрицият Сисиний с прозвище Рендакий ... се намирал по това време в земята на българите, изпратен тогава от императора, за да получи от тях военна помощ срещу сарацините”. Същото съобщава и Михаил Сириеца, който казва, че българите нападнали арабите по молба на Леон III, и то в началото на военните действия. Това принудило арабите да изоставят обсадата на Константинопол и да се оттеглят.
/На снимката ,златен солид на император Леон III Исавър, изт. Wikipedia/
Една година (716) преди арабския поход българите сключили мирен договор с Източната Римска империя - Византия. Теофан, който съобщава за това, пише, че договорът бил сключен при императора Теодосий Адрамитенец (715—717) и патриарх Герман (715—730) с Кормесий, тогавашния господар на България. Изхождайки от предпоставката, че в 716 г. владетел на България е бил все още Тервел, някои автори като Г. Баласчев и Златарски приеха, че у Теофан има някаква грешка и че Кормесий стои погрешно вм. Тервел. Обаче в точността на Теофановите сведения нямаме никакви особени основания да се съмняваме. Напротив, всичко говори в тяхна полза. Затова историкът X. В. Хаусигизказа хипотезата ,че Кормесий е бил главнокомандуващият на българския поход срещу арабите. Той е ръководел военните действия било в качеството си на капхан, било поради напредналата възраст или болест на Тервел.
От изложеното до тук следва че споменатата в надписа помощ, дадена на византийски император, ще да е същата, която е била оказана на императора Леон III срещу арабите, а „това, което ти давах (до сега)” се отнася до задълженията на Византия да дават „червени кожи на стойност до 30 литри злато”, както това е изрично определено в договора, сключен с Кормесий в 716 г. и всъщност Крумесис от надписа и Кормесий от хрониката на Теофан са едно и също лице ,и отговаря на Кормесис, Кормесий, Кормисош (в Именника на българските князе). Поради погрешно четене и разбиране на формата Крумесис К. Шкорпил обяви на времето, че в надписа се говори за хан Крум което тълкуване беше възприето и разпространено сред научната общественост до наши дни.
Изречението „каквото ти давах, всяка година ще ти давам” е очевидно цитат от писмо на византийския император, с което той изявява готовност да се продължи мирният договор, и то по-точно клаузата за ежегодния данък, като изтъква за това благовидния предлог за оказаната помощ. Според хрониста Никифор подобно писмо императорът Леон III действително е изпратил до българския владетел във връзка със следната случка. Сваленият от Леон III и заточен в Солун предишен император Анастасий II, който преди възкачването се наричал Артемий, се опитал подобно на Юстиниан II да си възвърне престола с българска помощ. Той потеглил с българите и своите привърженици от Солун, придружени от флотилия от славянски еднодръвки и стигнали до Хераклея (дн. Ерегли) на Мраморно море, близо до Цариград. Тогава, съобщава Никифор, императорът Леон изпратил писмо до българите, с което ги подканял да предпочетат мира и да му предадат бунтовниците. Българите почнали да се оправдават и извиняват и обещали да пазят условията на мира, като предали бунтовниците. Според Теофан императорът се отнесъл приятелски с българите. Разбира се, не може се каже дали цитатът е взет от споменатото писмо или от друго.
По-нататък в надписа се казва, че императорът изпратил някого и че архонтът Крумесис бил поканен. Това съобщение може би трябва да се свърже с думите на Теофан, че императорът се отнесъл приятелски с българите, Крумесис като главнокомандуващ българските войски е началствувал вероятно и войските, които са придружавали Артемий. Затова е възможно той да е бил поканен от императора на среща, на която последният се е показал приятелски настроен.
Все в този ред на предположения би могло да се приеме, че повторената няколко пъти дума „жълтици” в надписа се отнася тъкмо до плащания от Византия данък.
От запазените по-нататък откъслечни думи в надписа могат да се свържат с известна вероятност със събития от нашата история само „това езеро”, „развалиха договора” и „война”. Византийският император Константин V (741—775) укрепил градовете по българо-византийската граница, в които заселил сирийци и арменци. Българите го сметнали за противно на мирния договор и поискали да получат от императора обезщетение за построените крепости. Но той отказал да го стори. Тогава те нахлули в Тракия и нанесли големи вреди, обаче императорът Константин V излязъл срещу тях и вероятно при старата крепост Бурдизон ги обърнал в бягство. Вероятно от тогава по този случай крепостта е била преименована в. Булгарофигон, т. е. „Българско бягство”.
По онова време българо-византийската граница е започвала навярно както по-късно крайграничният окоп Еркесия, от Мандренското езеро при Бургас, северно от развалините на стария град Дебелт. Този град е бил може би един от новоукрепените градове, в които били заселени арменци и сирийци. Ето защо може да се допусне, че долната част е разказвала за споменатите събития и че запазените откъслечно думи са принадлежали към този разказ.
Крумесис носи в надписа титлата архонт, т. е. владетел. Това показва, че надписът е бил издълбан вероятно след като Крумесис или Кормесий е станал самостоятелен владетел, т. е. след 750 г., когато той, като дотогава е изпълнявал службата капхан.
Третият и последен надпис на Мадарския конник, който е издълбан пак под релефа, надясно от току-що разгледания, е много повреден. Запазените думи:
„ . . беше отхранен (т. е. угостен?) . . . развалиха и от бога Омуртаг архонт . . . изпрати . . . помогни ми ... “
не дават сигурна опора не само за тълкуване, но дори и за предположения. Само последната дума би могла да се свърже с помощта, която Омуртаг дал на императора Михаил II за да се справи с бунта на Тома Славянина през 821 год. ,вследствие на което той бил победен ,а накрая и заловен в град Аркадиопол /дн.Люлебургаз/ и убит .
/На миниатюрата от "Хроника" на Йоан Скилица ,българите преследват Тома Славянина ,изт.Wikipedia/
Мадарския конник ,като единствения ранносредновековен релеф в Европа е включен в листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 год. ,а след проведена национална анкета, Мадарският конник е обявен за глобален символ на България.
/На снимката ,златен медалион на хан Омуртаг ,,изт. Wikipedia/
Библиография:
1.Рашев Р. ,"Средновековна Мадара" ,сборник "Ехо отконника" ,Военно издателство ,София ,стр. 182-192
2.Бешевлиев Веселин ,"Прабългарски епиграфски паметници" ,Издателство на Отечествения фронт, София 1981год.
3.Ваклинов Станчо ,"Формиране на старобългарската култура VI-IX век" ,Българско Историческо Дружество, Издателство Наука и изкуство, София 1977 год.
4.Колектив:Балабанов П.,Бояджиев С.,Тулешков Н. ,"Крепостно строителство по българските земи" ,Арх-Арт ,София,2000год.
5.Овчаров Димитър, "Византийски и български крепости V-X век" ,БАН, София,1982 год.
6.Гюзелев Васил,"Оплаквайте ме ,небеса ,всичко живо на света да ме жали" ,Сборник статии "Варна 1444 ,действителоност и традиция" ,изд."Славена" ,Варна ,2005 ,стр. 15.
7.
Няма коментари:
Публикуване на коментар