Храмът „Св. Архангел
Михаил“ се намира на около 2 км от с.
Горановци, което е на около 20 км от
Кюстендил, на десния бряг на река
Драговищица. Някога той е бил част от
малък манастир, но датата на основаването
му не е известна.Единствените писмени
сведения се съдържат в подробния османски
регистър за Кюстендилския санджак от
1570 г., където манастирът и селото Горановци
са описани като султански хас, принадлежащ
към нахията Ълъджа (Кюстендил).
В самото село по това
време са указани, че живеят 10 мюсюлмански
и около 100 християнски семейства. За
самия манастир „Св.Архангел Михаил“
е отбелязано, че има един свещеник–
Стале Приселец, а приходите от тази
обител за султана са от пчелни кошери,
плодове, бостан и три воденици.
И днес, като отглас от
тези времена, местните наричат мястото,
където се издига църквата, „Манастирчето“.
Църквата край Горановци
е малка, еднокорабна, засводена, без
притвор сграда, градена от камък, с
дървени сантрачи, на хоросанова спойка.
Западната фасада, където е входът,
е оформена с издадени анти, а над входа
е запазена ниша, в която е
имало изображение на патрона на храма.
Светлина в църквата прониква от три
прозорчета на северната, южната и
източната стена. Архитектурно принадлежи
към типа църкви с арки,
покрай надлъжните стени. Две двойки
пиластри, носещи тежестта на свода,
оформят по три ниши във всяка от тях,
като източните са по-широки.
Някога храмът е имал
зидана олтарна преграда, вече разрушена,
но следи от нея ясно личат и днес. Сводът,
по неизвестни причини е бил разрушен в
миналото, поради което стенописи,
сравнително съхранени, има само
в долния регистър.
 |
В конхата на апсидата
е представена Богородица Платитера,
почти в цял ръст, с украсена
с перли туника, а образът на младенеца
Христос е в медальон.
Богородица е фланкирана
от двете и страни от
архангелите Михаил и Гавриил.
По-долу е изобразена
сцената "Мелисмос" или "Поклонение
на жертвата". От двете страни на
прозорчето в апсидата са разположени
фигурите на св. Василий Велики – отляво,
и на св. Йоан Златоуст –
отдясно
, предвождани съответно от архангелите Уриил
и Рафаил, държащи рипиди,
всички обърнати на изток. Прави впечатление
образът на св. Йоан
Златоуст, който не носи характерните
му иконографски черти –
слабо лице и рядка заострена брада, а
прилича повече на св. Никола.
Изображението на Христос
като Агнец Божи липсва. Интерес
представляват и одеянията на архангелите,
подобни на царски, украсени с трилистници,
те носят лороси и наръкавници, обсипани
с бисери.
Присъствието на
архангелите Уриил и Рафаил е рядкост
за ХV-ХVІІ в. В същата сцена можем да ги
видим и в църквата на Карлуковския
манастир (1602 г.).
Друга особеност в
тази композиция е свитъкът, който
държи св. Василий Велики. Интересно
е, че не пада разгънат надолу, а стои
изправен, сякаш е изработен
от някакъв твърд материал.
В проскомидийната ниша
се вижда образът на св. архидякон Стефан
с тонзура, държащ в лявата си ръка
дарохранителница с конусовиден капак
с кръст.
От южната страна на
апсидата е изобразен неизвестен стълпник.
От северната страна на апсидата, над
протезисната ниша, има
частично запазено изображение, вероятно
също на стълпник.
Срещу протезисната
ниша, върху западната страна на пиластъра
при олтарната преграда,
е запазен образът на св. Даниил Стълпник.
На южната стена, от
изток-запад, са запазени следните
изображения:
в олтара виждаме неидентифициран дякон с къса
брада в цял ръст, в бял стихар, с наръкавници
и орар, обсипан с бисери.Той държи в
едната си ръка дарохранителница с форма
на кръстокуполен храм, а в другата кръст. По мое мнение, това е изображение на св. архидякон Роман Сладкопевец....
Следва по С. Ангелов изображението на св.
Силвестър папа Римски. Аз чета надписа до изображението като св.Амвросий, епископа на Милано
Духовникът е представен
фронтално, в цял ръст, с епископско
облекло, с тонзура, държащ затворено
евангелие и благославящ.
В голямата ниша на
южната стена в олтара е изобразен св.
Кирил Александрийски, представен според
утвърдената за него иконография. Светецът
е представен обърнат на изток и държащ
разгънат свитък, като образът
му явно е продължение на сцената „Поклонение
на жертвата“.
Над св. Кирил Александрийски
са запазени фрагменти от допоясни образи
на двама светци в епископско облекло,
държащи евангелия, които
обаче не могат да бъдат идентифицирани.В арката на нишата са
поместени допоясните образи на мъченици
с кръст в ръка. Името на първия не се
чете добре, но е възможно единият
да е св. Лаврентий дякон Римски
(според С.Ангелов), изгорен на желязна
решетка през 258 г. Другият
е св. Вакх, загинал мъченически заедно
със св. Сергий около 296 г.
Патронът на църквата
- св. Архангел Михаил,
е изобразен в цял ръст във втората ниша.
Вляво от него, в дебелината
на нишата, е разположен
образът на старозаветния военначалник
Иисус Навин, чието изображение
е рядко за храмовата живопис у нас.
Той е представен в цял ръст, с корона,
като с дясната ръка благославя, а в
лявата държи сгънат свитък. Освен присъствието на този светец, интересно е още, че в горановската
църква Иисус Навин е
представен не като военначалник,
а като владетел.
В арката на нишата са
поместени образите на двама,
също така неидентифицирани
светци мъченици. Единият от тях вероятно
е св. Викентий, а другият – св. Аверкий
Йераполски.
На лицевата страна на
третия пиластър е различимо
изображението на светец в епископско
облекло, благославящ със
затворено евангелие в лявата ръка,
като този образ най-вероятно
принадлежи на св. Николай
Мирликийски.В третата ниша живописта
е запазена само от вътрешната страна
на пиластрите, където са изобразени св.
Теодосий Велики и пророк
Ной с лодка в ръце. Над тях в арката се
виждат двама мъченици – св. Мардарий и
св. Орест.
В края на южната стена
е изписан неустановен светец
войн, според мен най-вероятно св. Димитър.
Върху западната стена,
на обичайното си място над входа,
е разположена сцената Успение Богородично.
Запазена е само долната част на композицията.
Различават се фигурите на Св. Богородица
върху одъра, архангелът с меча и Йефоний,
който се опитва
да събори ложето, както и фрагменти
от фигурите на трима апостоли.
Над вратата са поместени пет допоясни образа на светци в медальони, чиито имена не са съхранени.
От двете страни на
вратата са изобразени св. Константин и
св. Елена. Обикновено зографите
ги представят заедно от двете страни
на Честния кръст, но тук те са разделени,
нещо уникално за балканските
паметници, също заслужаващо
внимание!
На северната стена,
от запад на изток иконографската програма
продължава с образите на отшелниците
св. Онуфрий Велики и св. Макарий Египетски.
Следва неизвестен
светец войн в цял ръст, някога
заемащ цялата западна ниша на
северната стена до входа, но
сега изображението е изгубено.В арката над него са
поместени допоясните изображения на
св. Власий „Вукол“ и св. Никифор .
Образът на покровителя
на животновъдите св. Власий „Вукол“
в Горановци е много интересен
със своята рядка иконография. Той е
представен с мъченически кръст в едната
ръка, както всички светци в арките на
нишите, но от дрехата му се подава
животно, вероятно теле или
вол.
Върху западната страна
на втората ниша е изписан образът
на светец в цял ръст,
който досега не е идентифициран. Облечен
е в пищно облекло – с дълга мантия и
шапка от отворен тип, обсипани с бисери,
а с двете си ръце държи жезъл. Надписът
от двете страни на нимба не
се чете.
Според С. Ангелов това е образът
на св. Димитър, представен не като войн, както
сме свикнали да го виждаме в стенописите
от средните векове, а като висш
сановник от Небесния двор на Христос,
каквато иконография е вече
често срещана в паметниците от XVI-XVII
век.
Следващите изображения
са на светите апостоли Петър и Павел,
представени на лицевата и
западната страна на втория пиластър,
като първият държи свитък, а вторият е
с евангелие в ръце.
Изображението във
втората ниша е силно разрушено, но има
запазен фрагмент от свитък с надпис,
който дава основание да се предположи,
че на това място е бил образът на св. Йоан Кръстител.
В арката на средната
ниша са изобразени св. Христофор и св.
Трифон.
Върху запазената част
от зиданата олтарна преградата е
представена св. Ана, майката на св.
Богородица, изобразена в цял ръст,
фронтално, като в дясната си
ръка държи кръст, а с лявата е хванала
керемиденочервения си мафорий. Може с
пълно основание да се предположи,
че в другия край на зидания
иконостас е бил изобразен св. Йоаким.
В различни публикации,
посветени на църквата „Св.Архангел
Михаил” край Горановци, се дават различни
датировки на живописта, като в общи линии се приема тя най-вероятно да е изпълнена
на два пъти през първата
половина на ХVІ в.
Храмът е
отворен, до него има удобен асфалтов
път и в съчетание с другите интересни
места по този край, може да бъде вместен
в някоя чудесна уикенд разходка за
изкушени и неизкушени!
Литература:
1.Светозар Ангелов."Стенописите на църквата св.Архангел Михаил край с.Горановци, Кюстендилско (нови данни). Проблеми на изкуството, 2015/2. стр. 37-44.
