 |
Днес ще се разходим до едно местенце в може би най-благодатният, за византийския пътешественик и изследовател регион в Гърция, а именно, Мани.
Полуостров Мани е най-южният край на континентална Гърция и географски е разделен на три области, Долно, Вътрешно и Външно Мани, но понякога към тях се добавя и областта Вардуния, в планините западно от Гитио.
Ние днес се отправяме към село Ексо Нифи, където се намира църквата "Св. Никола", може би най-важният паметник от 13ти век в Долно Мани.
Църквата се намира в гробището на Ексо Нифи.Тя е еднокорабна, сводеста постройка с размери 13 x 4,5 метра с притвор.
Изградена е от необработен сивкав варовик и хоросан, типично за Мани. Сводът е подсилен от три иззидани арки, които достигат до пода.
Влиза се през малък схлупен отвор от запад, сега обрасъл с гъсти трънливи храсталаци.. Първоначално е имало врата и на северната стена, която по-късно е била зазидана.
Зиданият иконостас е добавен и стенописан през XVIII век, по времето на османското владичество
Църквата е интересна с това, че в нея са запазени стенописи от пет различни фази:
I фаза (XII – средата на XII в.): Най-старият слой, принадлежащ към предпалеологовия период. Локализиран е в свода на притвора и горната част на южната му стена (фрагменти от „Страшния съд“).
II фаза (XII – първа половина на XIII в.): Обхваща ранни живописни слоеве в олтара и наоса, включително фигури на йерарси и сцени като „Въведение в храма“ и „Слизане в ада“, видими под по-късните преизографисвания.
III фаза (1284/85 г.): Датирана с надпис и бележеща навлизането на палеологовите стилови характеристики. Обхваща олтарната конха, части от наоса и притвора.
IV фаза (1326 г.): Датирана, също чрез надпис при сцената „Кръщение Господне“ на южния свод на наоса.
V фаза (XVIII в.): Късни допълнения по иконостаса и фигури на светци (Св. Йоан Кръстител, Св. Василий, Св. Николай и Св. Йоан Златоуст) в регистъра с прави светци, в източните части на наоса до иконостаса. В нашата публикация, няма да се спираме на тези изображения, а ще разгледаме само средновековните!
Иконографската програма на църквата е била изключително богата, но за съжаление вече трудно проследима, поради това, че стенописите са в лошо състояние поради излющвания и отлагания на соли и сажди.
Най-старата фаза стенописи е разположена в притвора, В арката, е запазен фрагмент от сцената "Страшния съд"
а на южната стена са изобразени трима светци, светите Козма и Дамян на запад и военен светец на кон на изток, който може да се види под стенописи от третата фаза.
От стенописите от Фаза II са оцелели незначителен брой в олтара и в главната църква.
Шест йерарси са изобразени фронтално допоясно във долния регистър на източната стена на олтара, отстрани на нишата на светилището и четири на страничните стени. От тях йерархът в източната част на северната стена е препокрит с изображение на петата фаза на изписване, докато двамата йерарси в западната част на същата стена и от лявата предна част на нишата могат да се видят до раменете зад по-новия зидан жертвеник.
Програмата на олтара е завършена от "Възнесение Господне" на източната стена над нишата, в арката и в горната зона на страничните стени, която е запазена в сравнително добро състояние. Прави впечатление, че тази сцена е запазена и интегрирана успешно при изографисването на стенописите от по-късната програма!
В главния храм, към тази втора фаза на изографисване, принадлежат две сцени в южната част на арката – "Кръщение", която може да се види на фрагменти под композицията на същата тема от четвъртата фаза
и "Слизане в ада"
Най-значимата и добре запазена част от стенописите принадлежи на фазата от 1284/85 г.
Програмата се отличава със силен молитвен характер, насочен към спасението на душите на многобройните ктитори от този период.
В конхата на апсидата е изобразен патронът на храма, Св. Никола в молитвена поза (Деисис).
Разполагането на патрона в конхата на апсидата, където обикновено се изобразява Богородица е подчертано рядък и архаичен избор, характерен за регионалните традиции в Мани, Китира, Евбея и Крит, където зографите определено со запазили средновизантийските иконографски схеми и през палеологовата епоха.
Програмата в наоса включва празнични сцени и изображения на светци, подредени, както личи пак според местните традиции и вероятно изисквания на дарителите.
На южната стена, на източната страна на арката е проследима фигурата на неидентифициран светец - воин с копие и придържащ продълговат щит с лявата ръка.
На арката, фронтално е изографисан Св. Евстатий, представен като безбрад млад мъченик – рядка иконографска вариация за този войн, която го отличава от традиционния му тип на зрял мъж
и изключително изображение на много популярния в Мани, Св. Никита, във военно снаряжение, въоръжен с меч. Светецът носи дълъг хитон, което е типичен архаизиращ елемент, препращащ към средновизантийските модели. Неговата люспеста броня е съчетана с продълговат крушовиден щит, популярен в ранното палеологово изкуство.
Изображението на Св. Никита е придружено с дарителски надпис
ΔΕ [---] / [---] /ρου του νιφ/
ιατη κ του / υιου αυτου / νικήτα / άμα συ/νβίου / και τέκνου / αυτου /
αμην.
Моление на [Теодорос] Нифатес и неговия син Никетас заедно със съпругата и детето му амин
Изборът на този светец за място на дарителската молитва очевидно е продиктуван от съвпадението на името на сина му (Никетас) и със сигурност светията е бил светски патрон и защитник на фамилията и лично на Никита!
Следва образа на неизвестен мъченик.
Изключителната сцена с "Възнесението на пророк Илия" е разположена в долния регистър на южната стена и западния свод. Това е уникално изображение за района на Мани и се свързва с погребалните функции на църквата, символизирайки пътя на душата след смъртта. Представен е пророк Илия на колесница, предаващ кожуха си на Елисей.
Интересен случай имаме при сцената "Кръщение Господне", разположена в южната част на свода на наоса (централната част на храма), между средната и западната арка
Фаза II е съдържала тази сцена на същото място, но през 1326 г. (Фаза IV) тя е била преизписана със същата тема върху стария слой. До сцената има надпис, от който се разбира годината, през която е станало това
Δέ(ησις) τοῦ ἱστοριωγράφου ἅμα σημβήου και ταίκνων αὐτοῦ ἀμήν ἔτους , ω λ Δ.
„Моление на историографа заедно със съпругата и децата му, амин, година 6834“
Основният дарител e дентифициран в текста на надписа като „истоριοграфос“ (τοῦ ἱστοριωγράφου), което в контекста на епохата обикновено обозначава живописец или зограф
В научните коментари към паметника обаче се споменава, че сцената е избрана/поръчана от местния номикос (номикосът е длъжностно лице с юридически или нотариални функции)
Надписът изрично споменава, че дарението е направено заедно с неговата съпруга и техните деца
За разлика от мащабното колективно дарителство от 1284/85 г. (Фаза III), където целият наос и нартекс са изписани чрез обединените усилия на много селяни („Нифиати“), дарението от 1326 г. е по-частно и специфично.
То е пример за това как отделни личности от професионалните съсловия (като зографи или нотариуси) са поръчвали конкретни сцени или са обновявали части от стенописите в вече изрисуван храм, за да осигурят молитвено възпоменание за себе си и семействата си.
Също на южната стена е представен фронтален Архангел в лошо състояние, изпълняващ обичайната си роля на пазител на храма.
Различимо на западния тимпан над входа е "Разпятие Господне". Сцената е в лошо състояние, но може да се проследи, че следва специфичен местен вариант, срещан и в други църкви в Лаконийско Мани ("Св.Георги" до Кита например). Важен детайл е присъствието на добрия разбойник , изобразен в по-малък мащаб в дълбочина на фона на йерусалимските стени.
На северната стена е различимо само изображението на неизвестен конен светец-воин в лошо състояние.
Видимо е изображение на неизвестни светци, мъж и жена до вратата вдясно
Използвани за декорация са характерните за региона назъбени бели ленти
На южната стена на притвора са изобразени фигурите лошо запазен светец-конник, убиващ змей на кон (възможно Св. Георги)
, а на запад други двама отново частично запазени конни светци-войни. На западната стена, има друго фрагментарно изображение на светец на кон, а на северната стена, чудесно изображение Свети Прокопий на кон.
В центъра е разположена фигурата на архангел Гавриил, в краката на който виждаме изображение на семейството на ктиторът Георгиос Константинианос. Георгиос е отляво, коленичил в молитва, облечен в хитон и дълга връхна дреха дреха, а украсения с перли колан символизира висок социален статус. В чертите му се забелязва и явно западно (франкско) влияние - показан е с къса коса и мустаци
Съпругатата и синът му са отдясно в краката на архангела, прави, в молитвена поза, облечени в типични византийски одежди.
Изображението е придружено с надпис
+ ΔΕ ΤΟΥ ΔΟΥΛΟΥ [---] / ΓΕΩΡΓΙΟΥ .Ο[---] / [---] / CΥΝΒΙΟΥ ΚΑΙ ΤΕΚΝΟΥ αὐ/τοῦ ἀμην/ ἔτ ΣΤΨ ϟ Γ ΄:-.
„Моление на раба Божи Георгиос... със съпругата и детето му, амин, година 6793 (1284/85)“
Не знаем нищо за Георгиос Константинианос и семейството му, освен че плащат за стенописването на храма през 1284/5
Във всеки случай тяхното представителство тук декларира техния просперитет и съответно принадлежността им към местната аристокрация. Заключението се подкрепя и от факта, че това семейство е единственото, изобразено в оцелелите стенописи от 1284/85 г.
Останалите ктитори са известни само с имената си върху надписите, които придружават някои от стенописите.
Вторият надпис, който е и посветителен надпис на храма, заема източната част на северната стена на и е запазен на фрагменти, в 14 стиха, написани с главни и малки черни букви в почти бяла основа. В момента поради отлагания на соли и многото сажди само някои думи могат да се прочетат.
Въпреки това, изписването на имена (напр. Тома), честото присъствие на глаголът "дари" (επέδοκε) и съкращението на думата "нива"-χωράφιον (χφ), както и четенето на фрази като "едно маслиново дърво" (ελέαν μῖαν), ни позволяват да заключим, че това са списъци на хора с техните дарения, вероятно за покриване на разходите за изографисването на храма. Следователно става въпрос за случай на колективно дарение, често срещано във византийско време, с аналогии, по отношение на съдържанието си, с дарителския надпис в църквата Архангел Михаил в Полемитас (1278), притвора на Свети Архангели в Ано Буларии (ок. 1300) и църквата Св. Георги в Кита (1321) също във Вътрешно Мани.
Трети надпис е изписан в горната лява част на изображението на Свети Прокопий в притвора и се състои от три стиха с бели букви върху наситено син фон
ΔΕ ΤΟΥ ΔΟΥλου ΤΟΥ ΘΥ ΝΙΚΟΛΑΟΥ / [---]ΕΡΙ. ΝΟΥ ΤΟΥ ΝΙΦΙΟ/ΤΙ ἄμα συν υϊου αυτοῦ ἀμὴν. (Моление на раба Божи Николаос „нифиотис“ (от Нифи), заедно със сина си)
Сводът е бил украсен със сцени от живота на патрона, но различими фрагментарно сега са само „Спасяването на тримата невинни в Ликия“ и „Успение на Св. Никола“.
Интересен случай имаме тук с изображението на "Преображение". Сцената е вече доста изличена, но заема източната част на свода на нартекса. Нейното разположение тук е изключително необичайно и се обяснява с погребалното предназначение на пространството, където са се извършвали заупокойни служби.
Големият късмет, че надписите в храма са се запазили ни показва, че стенописите от 1284/85 г. са изпълнени благодарение на колективно дарение на ниви и маслинови дървета. Някои от имената на ктиторите са ни известни – Георгиос със съпругата и сина си, Николаос със сина си, Никитас с баща си Теодорос, съпругата и детето си, Тома...
Изключително интересно в надписите са идентификациите на дарителите като нифиати и нифиоти, указващ произхода им от селото Нифи, и показва съществуването поне от 13ти век на това населено място, което е запазено и до днес!
Ако ми позволите, няколко бележки от автора:
Храмът по времето на моето посещение беше отворен и достъпен, като махнеш, че трябваше да си пробевам път през трънливите храсти, с които е обрасъл входа. Носете си фенерче, вътре е пълен мрак, който е и една от причините да не съм успял да снимам доста неща, главно фрагментарно и слабозабележимите, просто по причината че не се виждат! Този пропуск ще бъде поправен, надявам се възможно най-скоро!В църквата има прилепи, не се плашете, те виждат в тъмницата по-добре от вас! Уважавайте храмовото пространство, нищо, че църквата не е действаща и моля, не пипайте фреските с ръце, от времето са станали крехки и се разпадат!
Благодаря, за търпението на всички, които са стигнали до края ;)
Източници
1 Μαρία Αγρέβη (Мария Агреви). „Άγιος Νικόλαος στο Έξω Νύφι της Κάτω Μάνης. Εικονογραφικές παρατηρήσεις σε ένα άγνωστο σύνολο τοιχογραφιών του 1284/85“ (Св. Никола в Ексо Нифи на Долно Мани. Иконографски наблюдения върху един неизвестен ансамбъл от стенописи от 1284/85 г.).
Επιστημονικό Συμπόσιο στη μνήμη Νικολάου Β. Δρανδάκη για τη Βυζαντινή Μάνη (Научен симпозиум в памет на Николаос Б. Драндакис за Византийско Мани), Практика.2008–2009 (Симпозиумът е проведен през 2008 г., сборникът е издаден 2008–2009 г.).Страници: 171–196.
2.Παναγιώτης Σ. Κατσαφάδος (Панайотис С. Катсафадос).Βυζαντινές επιγραφικές μαρτυρίες Στη Μέσα Μάνη (13ος-14ος αι)* (Византийски епиграфски свидетелства в Меса Мани (XIII–XIV в.)).2015. стр. 102–124.
3.Παναγιώτης Σ. Κατσαφάδος (Панайотис С. Катсафадос)„Late 13th-early 14th century inscriptions in the churches of the Archangel Michael in Polemitas (1278) and St George in Kitta (1322) / St Nicholas in Nyphi (1326), Mesa Mani: A comparative palaeographic analysis“. Публикувано в резюметата на *36-ия Годишен симпозиум на Християнското археологическо дружество*, Атина, 2016 г., стр. 60.
4.Κατερίνα Κιλτζανίδου (Катерина Килтзаниду), докторант в Тракийския университет „Демокрит“.„Γυναικείες δωρεές σε ναούς της υστεροβυζαντινής περιόδου: Παραδείγματα από τη βυζαντινή Λακωνία“ (Женски дарения в храмове от късновизантийския период: Примери от византийска Лакония).Έρεισμα για την Ιστορία* (Опора за историята), списание на Лабораторията по модерна и съвременна история, брой 2.2021 (декември). стр. 11).
5.Anna Adashinskaya (Ана Адашинская).„FOUNDERS OR DONORS? IMAGES AND INSCRIPTIONS OF SUPPLICANTS IN LATER BYZANTIUM AND MEDIEVAL SERBIA“ (Основатели или дарители? Изображения и надписи на молители в Късната Византия и Средновековна Сърбия).Niš and Byzantium* (Ниш и Византия), Симпозиум XVI.2018 (публикация).стр. 211).
6.Sharon E. J. Gerstel.„Images in Churches in Late Byzantium“ (Изображения в църквите в Късната Византия).Visibilité et présence de l'image dans l'espace ecclésial* (Видимост и присъствие на изображението в църковното пространство), Éditions de la Sorbonne.2019.
