Църквата "Св.Йоан Предтеча" в с. Върбово

Късносредновековната църква, посветена на св. Йоан Предтеча в с. Върбово, е един от най-интересните исторически паметници на територията на Видинска област и със сигурност може да се нареди до обекти като крепостта Баба Вида или Белоградчишките скали. Намира се на 15 км. от Белоградчик, и за всички, които се интересуват от исторически забележителности, специалисти, или любители, препоръчвам да направят тази кратка отбивка, на път за или от Белоградчишките красоти, и да посетят този чудесен пример, на поствизантийска църковна живопис от XVII век.

Ключът търсете в близките къщи, в ляво, преди да достигнете до самата църква. 

По план, църквата е малка, еднокорабна, засводена постройка, покрита с каменни плочи, изградена от груба каменна зидария, без пластична украса, с размери 7.50 мет. на 5.90 мет.

Входа е от запад, на южната стена има две малки прозорчета и едно в апсидата.

Има малки ниши в олтара, на северната стена умивалник, до него протезис и дяконион, в южната страна на олтара.

Според ктиторския надпис на северната стена, публикуван от Асен Василиев, който е преписан  през 1898 год. по време на някаква преправка в храма, църквата е построена и изографисана през 1652 год. 

Стенописите днес са в много добро състояние и покриват по-голямата част от вътрешното пространство, с изключение на регистъра на правите светци на северната стена, който за съжаление е само фрагментарно запазен.

В свода на храма са изобразени Христос "Ангел от Великия съвет", Христос Пантократор, и Христос Емануил (Младенец).

От север и от юг склоновете на свода са заети от регистър с изображения на пророци.

В протезисната ниша виждаме Христос в гроба а в триумфалната арка отдолу нагоре гледайки от северната половина - св.  архидякон Стефан, следва повредено изображение с неизвестен светия, св. Орест, св. Акиндин, св. Азарий, и преминавайки в южната половина но отгоре надолу различаваме св. Ананий, св. Мисаил, св. Трифон (?) и неидентифициран мъченик.

(За съжаление, поради не знам каква причина снимки на тези изображения нямам! Защо, нямам обяснение ...Б.а.)

В апсидата е разположен фланкиран от два архангела, образът на Богодорица "Ширшая небес" с Христос в медалион със същата сърцевидна форма, като този в Билинския манастир и в църквата "Св.Петка", в близкото село Горни Лом.

В олтара е поместена разширена иконография на "Поклонението на жертвата" или "Мелисмос".

Впечатление прави, че освен обичайните за сцената образи, на църковните отци, в тази композиция са поместени и св. Никола, св. Епифаний Кипърски и св. Сергий.

Първият регистър, започва на южната стена със сцените "Рождество Христово", Сретение, Кръщение, Възкресението на Лазар и Влизане в Йерусалим

Вторият регистър на южната стена е най-интересен. Той започва с "Благовещение", изместено от обичайното си място от двете страни на триумфалната арка в олтара, в самостоятелна сцена.

Цикълът продължава със сцени изцяло от житието на св. Йоан Предтеча. 

"Рождество на св. Йоан Кръстител", 

Твърде любопитната "Водене на малкия Йоан от ангел в пустинята"( И Йоан живееше в пустинята и Бог и Неговите ангели бяха с него), разработена по апокрифното житие от IV век на св. Йоан Предтеча, написано от епископът на Тмуис Серапион, която, като стенопис, освен тук, у нас можем да видим само в костницата на Роженския манастир и, според "Проповедта на св. Йоан в пустинята", но по мое мнение това е сцената, от същия апокриф, където Архангел Гавраил учи Йоан да укори Ирод: „О, царю, нямаш право да живееш с жена си на брат си, докато той е все още жив.“, обединени заедно с предната в една иконографска сцена, 

"Св. Йоан Предтеча с Христос на гумното" (Илюстрира евангелският разказ по св. евангелист Матей 3.12: ..."Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти гумното Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън"...) 

и "Пирът на Ирод", обединен с "Отсичане на главата на св. Йоан Кръстител", където тялото на Предтечата и главата му липсват, а виждаме че е останала само дрехата му на пустинник. Тази сцена отново е създадена по апокрифния разказ на Серапион, в който Саломе присъства на посичането, чакаща с празното блюдо главата на Предтечата !

Житийните сцени продължават на западната стена където виждаме от ляво на Успение Богородично Полагане на св.Йоан Кръстител в гроба и от дясно Намиране на главата на св. Йоан Кръстител.

(Тези снимки по незнайно каква причина не съм заснел, което е повод за още едно посещение както се вижда Б.а.)

На територията на България, освен в църквата във Върбово има запазени само няколко средновековни и късносредновековни паметника, в които можем да проследим разгърнати в различна степен сцени от житието на св. Йоан Предтеча. Най-ранният такъв пример е таванът на притвора на скалната църква "Св.Богородица" край с. Иваново, Русенско, от XIV век., където има две такива сцени на тавана, над някогашната входна врата (където сега е обособена малка тераса).

Най-пълно представено, житието на Св Йоан е изобразено в параклиса "Св. Йоан Предтеча" на църквата "Рождество Христово" в Арбанаси (1632 год.) и в стенописната украса, на за съжаление, недостъпната за мен до ден днешен костница на Роженския манастир (1662 год.) 

Но да се върнем на разглежданият от нас обект...Най-интересно в целият храм е изображението на св. Йоан Кръстител "Ангел на пустинята" в цялото пространство между двата прозореца на южната стена, носещ свитък с надпис "приеми моление моего".

Иконографията на Св. Йоан в с крила като "Ангел на пустинята", не е нещо необичайно, за храмовата иконопис след края на XIII, началото на XIV век.

Темата, за представянето му в ангелски образ, възниква възоснова на старозаветен текст (Малахий 3:1 и Исая 40:3) и по-късно е конкретизиран и от самите евангелисти ( например Лука 7:27 ... "Това е оня, за когото е писано: - "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ми пред Тебе" ...

Най-ранните такива образи съм виждал в стенописите на църквата "Св.Ахил" в Ариле (1296), Сърбия, "Св Николай Орфанос" (1317) в Солун, в украсата на храма на Лесновския манастир, и в църквата "Св. Никита", на манастира в Баняни (1307), и двата паметника от XIV век, на територията на Р. Македония.

На територията на България, най-ранно такова изображение е открито в църква 11, при разкопките на средновековния град Червен.

Стенописът се съхранява в НИМ, но не е постоянно експониран.

Датиран е в началото на XIV век. и е публикуван в сборник "Преслав" т.4 от Диана Косева - Тотева.

Западно от прозореца виждаме образите на св Трифон и св. Теопист, вероятно синът на св. Евстатий Плакида ( 20.09) 

До вратата, на западната стена, е поместено изображение в цял ръст, на св. Архангел Михаил и отдясно, съответно са разположени на обичайното си място образите на св. св. Константин и Елена.

Над вратата е сцената "Успение Богородично"

В люнета, на западната стена, над Успението, е разположена обичайната за периода композиция "Възнесение" с Убрус, носен от ангели.

Необичайното е, че е изнесена на западната стена, докато обичайно, зографите разполагат тази сцена в люнета, на източната, над олтара!

На северната стена стенописите, както стана дума са слабо съхранени, но все пак първият регистър ни показва Предателството на Юда, Съдът на Пилат, Разпятие, Жените мироносици на гроба господен и Слизане в ада

Отново, интересен е вторият регистър от сцените на северната стена. 

Виждаме св. Димитър на съд и убийството на Лий, следвано от Посичането на св. Нестор.

 Житиен цикъл на св. Димитър е нещо, което не е  уникално, но при всички случаи е твърде интересно, за храмовата късносредновековна живопис у нас!

След това са представени още две мъченически сцени. От житието на св. Георги е представен епизода с мъчението на колелото, а до него е тази, на смъртта на св. архидякон Стефан.

Впечатление прави, че образът на св. Стефан и в тази сцена, и в сцената "Успение Богородично" е изобразен с тонзура, подобно на този в църквата "Св. Архангел Михаил" край Горановци, Кюстендилско.

Използвана литература:

1. Диана Косева-Тотева. "Крилати изображения на Йоан Кръстител от Търновград. Пети международен симпозиум, Велико Търново, 1989 г.

   2. Диана Косева-Тотева. Житийният цикъл на Йоан Кръстител според късносредновековни паметници от Арбанаси. Шести международен симпозиум, 1994 г.

3. Колектив.. Корпус на стенописите от XVII век. Бисерка Пенкова. "Св. Йоан Кръстител, Върбово. 

 4. Василиев Асен. "Църкви и манастири из западна България". "Разкопки и проучвания" IV. София. 1950 год. стр 107-108.

Ето и още малко снимки на стенописите, поне тези които съм успял да заснема 

Очакваме продължение и допълнение! 

Църквата "Св.Петка" в Горни Лом

 

Църквата, посветена на Св. Петка (среща се и като Св. Параскева) се намира в гробищата на видинското село Горни Лом. 

Лесно забележима, реставрирана наскоро, ще я видите от дясната страна, на влизане в селото.

За ключа, попитайте в първата къща до църквата.

Църквата по план е еднокорабна, едноапсидна, засводена постройка, с по два прозореца на северната и на южната стена, пред които са оформени плитки ниши. Малко прозорче има и в апсидата. Оформени са малък протезис и дяконион. Размерите са 12.50 мет. на 6.05 мет. Входът е от запад, а вътре храмът е цялостно измазан.

През 1833 год. след рухване на свода, храмът е преправян и ремонтиран, а от същия период е и иконостасът, украсен с наивни композиции от цикъла на "Сътворението".

Стенописи, добре запазени има само в олтара. Вероятно след поправките, останалата част от църквата не е била изографисвана никога.

Липсва дарителски надпис, който да сочи категорично периода на изграждане и стенописване.

В триумфалната арка виждаме частично запазено "Възнесение" с обичайната за XVII век иконография с неръкотворния образ Господен - Убрус, но поради малкото място не ми беше никак удобно за снимане, затова не мога да предоставя изображение на цялата сцена, освен това на Убрусът ... 

Впечатление прави сгънатия, надиплен покров, над който е изобразен ликът на Христос, обикновено се изобразява върху него, а кърпата е в разгънат вид! 

В ляво и в дясно на апсидата са разположени фигурите на Архангел Гавраил и Богородица в също така обичайната за олтарното пространство сцена "Благовещение".

Конхата на апсидата е заета от образа на Богородица "Ширшая небес" с Христос младенец в медальон, в същата интересна сърцевидна форма, като този в църквата "Св. Йоан Предтеча" в близкото Върбово и Билинския манастир, за които е приета датировка в средата и в началото на XVII век.

От двете страни на Богородица са фигурите на два архангела, най-вероятно Михаил ш Гавраил.

Фонът на композицията е разделен на три - горе син, охра по средата и долният отново синьо-сив.

Долната част на олтара е заета от сцената "Мелисмос" или "Поклонение на жертвата", като са ни представени фигурите на шестима църковни отци в цял ръст, обърнати полуфронтално , от ляво и от дясно на апсидата, в групи по трима.

Впечатление прави, че освен задължителните за изобразяване в тази сцена фигури на св. Григорий Богослов, св. Йоан Златоуст и св. Василий Велики, в композицията тук виждаме също обичайният и често срещан образ на св. Атанасий, но изображения на св. Никола (който все пак се среща, например в олтара на църквата в с. Върбово), и особено на св. Герман, като част от "Поклонението на Жертвата" са далеч по-редки като иконография в пространството на апсидата, и то при условие, че също така обичайният за сцената образ на св. Кирил Александрийски липсва, което отделно е един интересен за отбелязване детайл! 

На мястото, където се разполага нишата на дякониона, А. Василиев е разчел неправилно надписа, съпътстващ фигурата на св. дякон Роман Сладкопевец , и по тази причина погрешно идентифицира светията като Роман Бдински.

 

Очевидно става въпрос, за грешка, тъй като фигурата представя дякон с името Роман, а св. Роман или Ромил Бдински не е бил, и не се изобразява като дякон!

Дървеният външен притвор е изграден през XIX век. Вероятно от същото време е и намиращата се там една  каменна колона - чаша за водосвет, с надпис 

"помени Гди Милко Стамена Петъръ Милкинъ 1858" .

Литература: 

1.Василиев Асен. "Църкви и манастири из западна България". "Разкопки и проучвания" IV. София. 1950 год. стр 106-107. 

    2..Колектив. "Корпус на стенописите от XVII век в България"36. Иванка Гергова. "Св. Петка, Горни лом. БАН. София, 2012 год.