Различават се три строителни периода, като първата преправка е била през XIX век, когато старата църква е била продължена на запад, като западната и стена е била разрушена, както личи по разрушените стенописи на тавана, а вече през XX век е добавено и още едно помещение, отново в западна посока.
От интерес е старата част на късносредновековна църква, отличаваща се с клетъчен градеж и украса с назъбен корниз под покрива от т.н. "вълчи зъби".
Храмът е по план еднокорабен, едноапсиден, засводен, с протезис и с неголеми размери, но пък в отлично състояние, дължащо се на намесата на реставраторските екипи, работили в църквата през 1985 - 1989 год.
До църквата има две антични основи на колони, донесени незнайно кога, вероятно от разкритото по археологически път антично селище в м. Джиновци, или Елейско гробище, югозападно от селото.
Няма запазени преки исторически сведения за паметника, нито надписи, които да ни насочат към някаква реална датировка на ансамбъла.
Едно сведение от османски източник съобщава, че през 1570 год. в с. Прибой е имало двама свещеника, единият от които може би е служил в разглежданата от нас църква ...
През времето на османското владичество в границите на днешната българска държава има немного примери, за църковни ансамбли с качествени стенописи, и този е един от точно тези редки попадения, където можем да видим работата на зографи с високи за времето си умения и майсторство.
В свода на храма, от изток на запад можем да проследим изображенията на различните превъплащения на Христос - от Възнесението, Пантократор, Ангел от Великия съвет
...и Преображение Христово , което още с влизането в църквата веднага прави впечатление с колоритът си в ярки, привличащи вниманието, тържествени цветове!
Очевидно, че е била продължена на липсващия днес зид, в източната част, на западната стена...
По подобен начин, като колорит, но може би по-слабо като техника е изографисана същата сцена в Струпецкия (Тържишки) манастир ...
и във Кюстендилското село Вуково, в църквата "Св. Петка"от 1598 год.
Източната стена е заета в свода от Убрус, вписан в обичайната иконография, за периода на поствизантийската храмова живопис в сцената "Възнесение"
(За съжаление от ръка, без съответни подръчни средства, намаше как да бъде хванат в никакъв общ план на що годе грамотна фотография...)
От двете страни на апсидата е разположена, на обичайното си място сцената "Благовещение"
В медалиони, под Архангел Гавраил имаме образите на св. Леонтий и св. Йоан Милостиви, и св. Петроний, от южната страна, под Изображението на Богородица, допоясно, в правоъгълна рамка.
Конхата на апсидата е заета от Богородица, в също така обичайната иконография "Ширшая Небес", с Младенецът Христос благославящ, в медалион
, а под нея е разположено "Причастие на апостолите" в две части, Причастие с хляба и Причастяване с вино а в средата "Христос Велик архиерей"
Най - долният регистър е зает от "Мелисмос", или "Поклонението на жертвата", където различаваме фигурите на църковните отци св.Атанасий Велики, св. Василий Велики
между тях е Христос "Жертва" и от другата страна образите са повредени и няма надписи, но съдейки по иконогрофията това са св. Йоан Златоуст и вероятно св. Григорий Богослов.
В нишата на протезиса е изобразен неидентифициран дякон, който най-вероятно е св. Роман, но също така, както предполага Б. Пенкова, може да е и св. Евпъл.
Първият регистър на южната стена започва както обикновено от изток с много хубаво изображение на "Рождество Христово.
"Сретение Господне", "Кръщение", една рядка, но за съжаление доста повредена сцена, "Христос на гумното" (в ляво на кадъра) и "Възкресение Лазарово"....
Тази спена, по разказа на евангелист Матей (3.12), я има в църквата "Св. Йоан Предтеча" във с. Върбово, която също съм представял в отделна публикация...
...и следва на северната стена с "Влизане в Йерусалим", "Разпятие", "Жените мироносци на гроба" и "Слизане в ада".
Съответно вторият регистър отново от изток започва на южната стена с , "Тайната вечеря", "Умиването на нозете на апостолите", "Молитва в Гетсиманската градина", и "Предателството на Юда".
На северната стена, този регистър продължава със сцената "Носенето на кръста"
За мен, най-интересната сцена в стенописната програма е тази с Носенето на кръста, изпълнена в иконография с кавалкадата на Пилат.
На нея виждаме Пилат Понтийски, който придружаван от свита конници, съпровождат Христос по пътя към разпятието.
Понякога, в различните ансамбли, Пилат е показан да носи, разгърнат свитъка, съдържащ присъдата, която ще бъде закачена върху кръста на Спасителя.
Една иконография, типична за XV-XVI век и много разпространена в църквите и манастирите на Молдавия, в днешна Румъния ( Църквата "Отсичане главата на Йоан Кръстител" в Арборе - 1502 год., Манастирът Хумор 1530 год., манастирът Молдовица 1532 год., Св. Никола до с. Балинещи от 1499 год., и т.н.), но я има и в Гърция , например до с. Плати (Щърково) в близост до малкото Преспанско езеро, в църквата "Св. Никола" от 1591 год.
,манастирът Филантропенос на остров Ниси, в Янинското езеро и т. н.)
и в Албания (св. Никола в с. Шушице, от 1554 год.)
В България, тази иконография е представена в още два храма, и двата датирани в XVI век
Единият пример е отново в "Св. Петка" в с. Вуково,
И в стенописите в старата църква на Струпецкия манастир "Св. Илия", край Роман. от същия период, но с много по-скована динамика, в движенията на фигурите в композицията...
Регистърът продължава с "Качването на кръста", "Свалянето от кръста" и "Оплакване Христово"
Третият регистър е съставен от светци епископи в медалиони. В олтарната част виждаме образите на с. Аникий, св. Кирил и св. Силвестър.
Чувствам се изкушен да допусна, при наличието на изображение на св. Кирил Александрийски, че този образ, може да принадлежи на св. Кирил Славянобългарски, още повече, че е в компанията на римския папа Силвестър, но нека не бъдем голословни...може да е и св. Кирил Йерусалимски, но пак е интересна тема, за размисъл.
Регистъра продължава в наоса с образи както личи на лечители. Виждаме св. Козма и св. Дамян, св. Пантелеймон, св. Анастасия Фармаколитрия, още един образ на светица, която не е идентифицирана, но съдейки по иконографията с короната и перото, най-вероятно е св. Екатерина, и св. Юлита и св. Кирик.
На северната стена в медалиони можем да проследим изображенията, на мъченици. св. Акакий, св. Трифон, с. Севастиян, св. св. Ананий, св. Азарий, св. Мисаил...
Свед изображението на неизвестен светец, виждаме и св. Викентий и св. Виктор
В олтара, от север образите в този регистър са отново на епископи. Различават се изображенията на св. Игнатий, св. Панкратий и св. Лука.
Регистърът на правите светци започва в олтара на южния зид с образите на св. архидякон Стефан, св. Кирил Александрийски, св. Спиридон, с плетената си шапка
...и продължава в наоса със св. Никола и св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат
Северната стена съдържа доста по- повредени изображения, но можем да проследим св. Димитър, св. Георги, а до тях Деисис. Този регистър завършва в олтара с "Видението на св. Петър Александрийски".
Не на последно мясно, искам да благодаря на Валентина Алексиева от с. Прибой, която съхранява ключът за храма и семейството и, за възможността да вляза и снимам в тази наистина чудесна църква с прекрасни стенописи!
Както винаги, заради краткото време, и сложността, за снимане на някой от сцените не виждате пълната картина...За да не губим времето на Валентина, която се вдигна от обедната си семейна трапеза, за да отвори храма, снимах повече тези сцени и фигури, които не бяха повредени и до които имах достъп, или такива, които влизат в някакъв общ кадър, в самата снимка...затова примерно, липсват много неща, като например всякакъв общ план на северната стена, понеже там регистърът на правите светци е почти изличен от времето и историята...такъв е и случаят и с регистърът със старозаветни пророци, но тях поне отчасти могат да се зърнат по някой от снимките... ще трябва както си личи да има второ, по-продължително посещение ... Както винаги:))
Литература
1. Пенкова Б. 30. "Успение Богородично", Прибой. Корпус на стенопписите в България от XVII век. Институт за изследване на изкуствата, БАН. София 2012. стр 203-204
2. Димитрина Митова-Джонова. Археологически паметници в Пернишки окръг. София, 1983.стр. 136-139.Комитет за култура, НИПК
Няма коментари:
Публикуване на коментар