Църквата на Св Йоан Предтеча в Чаушин

Църквата на Св Йоан Предтеча в Чаушин ,Кападокия е датиран в VI век и се явява най-ранния храм открит в Кападокия ...


Прави впечатление с монументалността и прецизната си изработка ... Изсечен е в скалите над старото ,вече изоставено от жителите си село Чаушин ,което представлява доста драматична и апокалиптична картинка ... благодат за фотографите като мен ,дето си умират за съборетини ...



Селото ,както повечето от селата в Кападокия е изселено след Гръцко – Турската война от 1919 – 1922 год. Тогава по силата на спогодба между двете страни е осъществена размяна на население между Турция и Гърция и християнското население от цала Кападокия ,Тракия и Мала Азия е изпратено по живо по здраво към Гърция ,а на тяхно място е заселено мюсюлманско и турско население от пределите на Гръцката държава ....




По една тясна пътека се отправяме към храма ,който е издълбан в скалите високо над руините на някогашното село ...


Входа му е скрит зад един процеп в скалите ,образуван след срутване на скална маса и се озоваваме в южния кораб на грамадната базилика ...



Тя е трикорабна ,като северния кораб е по-малък като площ ,но е също така прецизно изработен ...



На входа към олтара на южния кораб ,виждаме в скалата майсторската работа на каменоделците ,изсекли тези ранни религиозни, християнски символи ...


...оттам през малка вратичка попадаме в главния централен кораб на базиликата ... голяма е ...


В абсидата виждаме запазеният синтрон на архиепископа ... рядка работа ,дори за Кападокия ... май не видях друг такъв ...


Фасадата на храма е била от открит тип ,като корабите са разделени с дебели колони ,оформени от същата скала ,но в паследствие са зазидани ... въпреки това си личат прекрасно.


Някога църквата е била украсена с фрески ,от които вече има само жалки остатъци ... за съжаление ...


в сумрака и в цялото барзане нищо не можах да различа ,но умните глави казват ,че стенописите са представлявали епизоди от житието на Св Йоан Предтеча

ЦЪРКВАТА НА НИКИФОР ФОКА

Храмът ,чиито ктитор е императорът на Византия Никифор Фока се намира на 10 метра височина в скалите близо до селото Чаушин – Кападокия ....

Както се вижда част от притвора и подстъпа към храма е паднала и сега достъпа до нартекса се осъществява по метална стълба ... Правят впечатление оцелелите монументални фрески на Св Архангели Михаил и Гавраил ,които някога са били изписани на източната стена на притвора ,но поради свличането на тази част от скалите, сега се явяват на фасадата на храма

Стенописите в храма се датират от специалистите ,съдейки по дебелите книги към 963 - 969 година ...


Вляво от входа има стълба водеща към друг, вероятно по-ранен комплекс от църква с няколко гробни камери и още една ,но по-малка на втори етаж ,до която сега се катериш ,използвайки разни издатини в скалите ,но все пак ми се видя интересна ,въпреки липсата на фрески ...





вероятно е от иконоборческия период ,тъй като постната и украса отговаря на украсата на храмовете от тези години на отрицание на иконопочитанието ,които съм виждал там


А иначе ,Никифор II е византийски император в периода 963-969.Произлиза от знатния малоазийски род Фока, свързан с едрата военно-земевладелска аристокация от Мала Азия.Наследява титлата “domesticos tou sholon” от баща си Варда Фока и поема голяма военна офанзива срещу арабите в Сирия и на остров Крит.
След преждевременната смърт на император Роман II , Никифор Фока е един от претендентите за престола но цивилната ромейска аристокрация водена от Йосиф Бринга не приела добре идеята ,и той от Константинопол се оттегля в Кападокия ,където по инициатива на Йоан Цимисхи е провъзгласен за император ,като се ползва с подкрепата на армията ,военната аристокрация ,и патриарха.Преодолял съпротината на Бринга, Никифор Фока влиза в Константинопол на 16 август 963 год.


Ограничава опита на църквата да се превърне в най-едрия земевладелец, като дава привилегии на едрата аристокрация с цел да се подсигури имперската военна отбрана. По линия на същата политика Никифор Фока облага църковната поземлена собственост с високи данъци, а през 964 година забранява основаването на нови манастири с цел ограничаване на църковния поземлен фонд.

Никифор II Фока извършва и военна реформа, чиято главна цел е превръщането на тежката конница КАТАФРАКТА в основна сила на войската.След това продължава военната си кампания срещу арабите и превзема Кипът, Тарсус и Антиохия ,а скоро след това и Алепо



Един от императорите-войни и обвит в образа на “императора на хората”, такъв остава в литературните описания на съвременниците си Филопатър и Йоан Геометър ...


През 967 г. при цар Петър I нарушава мирните договори , и като отказва да плаща данък на България, привлича киевския княз Светослав на своя страна и започва военни набези срещу българите.


Изглежда не е като да е нямал самочувствие ,щом е имал нахалството да се изобрази в лявата конха в олтара ... барабар с жена му ,императрица Теофано ... пич е бил императора , а ... :)


В края на царуването си ,губи поддържката на аристокрацията и на 11 декември 969 г. е убит в резултат на заговора на Йоан I Цимисхий, и Михаил Бурц подпомогнат от жена му Теофано ...

А сега да поразгледаме това което успях да заснема :

И накрая една схема с разположението на фреските