От Ивайловград ,през Свиленград до Димотика ...

В този ъгъл от държавата има съсредоточени доста забележителни местенца, които човек си струва да посети ,търсейки разнообразие по време на отпуската, или ако просто го е захапала кравата и иска да се зачука из пущинака ... Ние понеже сме фенове на средновековната история ше си направим една обиколчица по тези известни и недотам известни обектчета и локации ,от които все пак има останал камък върху камък ,така че да може и да направим некое фото ,разийш ... а не да крачим върху гола поляна и да си представяме зидове ,зъбери ,кули и бойници ... всъщност това е състоянието на повечето ни средновековни паметници ,но да не се отклонявам ...



Та откъде казахме че тръгваме .... Ивайловград ... не е кофти местенце, има 1-2 хотелчета ,доста прилични ,така че нема да берем гайле с нощувките и мястото за вечерен разбор на дневните похождения ... щото мое деновиве да бришем къра ,ама вечер си сакаме ракийка ,па салатка ,па чисти чаршафи ... както си трябва ...
Големия средновековен обект край Ивайловград е крепостта Лютица ... или Литица



...От квартал Лъджа, се тръгва по един каменист черен път който след около 7 км ни отвежда до крепостта ... мноо гаден път ... ходил съм няколко пъти и обикновено карам по него докато ме заболи сърцето ,после оставям колата ,обикновено след Лъджанския манастир на високото и оттам поемам пеш ...



върви се около час ... баси ... сърцето ли е по добре да те боли или краката ... не обичам да вървя ... Ех ,да имаше едно джипче ... докато не си оправят пътя няма да ходя повече ... не знам на какво разчитат ,рекламирайки тази крепост като не могат хората да отидат и да я видят без да си изпотрошат колите или краката ... ама айде ... ние имаме 3 часа време за трошене и като за последно се прежалихме ... По пътя има отбивка за едно римско мостче ,което сега е реставрирано прилично и не е зле да се види ако човек попадне там



Крепостта Лютица се намира на на обрасъл с гора планински връх.Специалистите датират строежа около X – XII век.
Крепостните стени са дълги около 600 м запазени на места до височина около 8 м, като интересна е югоизточната осмостенна ъглова кула.



В крепостта има останки от голяма църква , строена в периода около X век с богата декоративна украса ,вероятно разрушена по време на османското нашествие,и друга по малка, късно средновековна църква построена върху първата.
Археолозите откриха при разкопките на южния кораб на базиликата, погребение на висш духовник, вероятно епископ. Тялото на духовника е погребано според византийския обичай, седнал върху каменно столче. В лявата си ръка той държи голям кръст, притиснат до сърцето. Кръстът е от бронз и е с богати украшения.

Периодите на обитаване на крепостта са от Средновековието докъм осемнайсети век.
Сред откритията има медна монета на Йоан Асен II и два василикона на император Андроник III (1325-1341 г.) и император Йоан VI (1347-1354 г.) /василикони са сечени само от края на XIII докъм 90-те години на XIV век/ ,които са особено ценни за науката ,както и пръстен на висш сановник ...



Изобщо Лютица има потенциал да се превърне в много интересен обект за посещения ,но за момента стените са скрити в треволяци ,трънаци и бурени а от всички кули сега може да се видят само две ... дано някога да прокарат път и да я реставрират ... мечтая си ...



Местните жители разказват, че през 50-те години на ХХ век стените са били обстрелвани с артилерия по време на учения на доблестната Българска Армия ... !!!



От началото на X век до управлението на император Андроник II Палеолог Лютица е била център на епископия в епархия Тракия подчинена на митрополита на Филипопол.
След това нейният архиерей бил въздигнат на митрополитски трон и присъствието му е отбелязано в списъците на синодите от 1342 1347 и 1351 год.През зимата на 1342 – 1343 год. крепостта приютява отряд на бъдещия император Иоан Кантакузин който бил изпратен да търси провизии.



През гражданската война във Византия Андроник III остава в историята като първия василевс, използвал турски наемници за решаване на балкански междуособици в конфликта с дядо си Андроник II.
Йоан VI Кантакузин отива още по-далече, като ги оставя да се заселят на полуострова. Той е сред регентите на малкия Йоан V и временно му отнема властта след още една гражданска война, в която използва пък войниците на смирненския емир Омур, а българите са в противниковия лагер. През 1351 г., изплашен от агресията на османския султан Орхан, Кантакузин търси подкрепа в Търново и Иван Александър му я обещава, но под влияние на сръбския цар Стефан Душан се отмята - така се проваля първият опит за общ фронт срещу турците. Йоан VI Кантакузин абдикира в полза на Йоан V през 1354 г.
Областта Тракия, и в частност Ахридос /Източните Родопи/ и Мора /Централните Родопи/ ,и крепостите в тях ,са един от основните плацдарми в тези събития ,както и най-пострадалите в тях.
В един от случаите срещаме и името на нашата крепост....



Ето и историйката...описана от самия император Йоан Кантакузин:
В една люта зима ,толкова люта че измрели от студ около 500 турски войника от контингента на Омур бег ,чиито кораби били на котва в р. Марица, войската в Димотика ,главен град на император Кантакузин “толкова изпаднала в оскъдица”, че се отдалла на грабеж из селищата в Тракия ,клонящи към противниковия лагер...та ...”един отряд от около 200 конника и още толкова пехотинци излезли от града за плячка ,обаче суровата зима така връхлетяла върху тях ,че те се принудили сами да отидат при неприятеля, понеже изнемогвали вече от студ.Наистина когато всичките пехотинци пристигнали вкупом при градчето Литица, началникът на града който тайно принадлежал към партията на императора /Кантакузин/ ,заключил войниците в една къща уж под стража.Той ги стоплил и подкрепил с други необходими неща ,а след третия ден доброволно ги пуснал да избягат.И те като избягали всички вкупом веднага се върнали в Димотика, а началника на крепостта се провини пред воюващите с императора” ....



Може туриста да посети и римската вила Армира, която е също в близост до кв. Лъджа, току до пътя за с. Свирачи ... но тъй като отиваме в Свиленград ние си хващаме дърмите и отпрашваме в противоположната посока да видим крепостта Неутзикон край с. Мезек ...



Това също е едно чудесно запазена крепост.Тя е строена XI-XII в. и е с формата на четириъгълник с площ 7 дка. Особено внушителни са цилиндричните отбранителни кули високи над 10 м., разположени по цялото протежение на стената.



През 1188г. император Исак II Ангел с цел да предотврати по-нататъшна българска интервенция в Тракия сменил гарнизона в Пловдив и назначил за управител братовчед си Константин Аспиет.За него хрониста Никита Хониат разказва ,че бил мъж способен и кадърен военачалник, който предусещал действията на българите и умело им се противопоставял ,и затова те избягвали да нахлуват в района на Филипопол...



Но в 1193 г. пловдивския кастрофилакс се самообявил за император и потеглил срещу столицата.Но по пътя за Константинопол бил разбит и затворен в крепостта Неутзикон и там бил ослепен по заповед на император Исак II Ангел ... може би именно в тази кула ...



представяте ли си ...



та толкова за нашата крепост ...




Минаваме пътьом и през тракийската гробница с най-дългия коридор /дромос/ открита у нас ...


.... и отиваме към кулата Букелон ... Яко ...


От крепостта е оцеляла само кулата – донжон но за сметка на това тя е доста зрелищна постройка ... наблизо в долината тече река Тунджа, която отива към Одрин ,отстоящ само на 15 - тина километра от нашата крепост ... даже се вижда ...


хипотезата на учените е ,че в тази долина на около 2 км от крепостта е станала битката между кръстоносците на Четвъртия кръстоносен поход и българската войска ,предвождана от цар Калоян през 1205 година....


ето накратко и някой от описанията оставени от хронистите за тези събития ..

Из "История" Никита Хониат
..."Впрочем самите латини били изтощени от усиленото преследване...и когато боят настанал те били притиснати от множеството скити тъй като мнозина скити заобикаляли всеки един от тях.Но като упорити те не отстъпвали и били сваляни от конете избивани с коси и удушавани с примки и конете им също били избивани...Загинала най - добрата част от латинската войска която била опитна да си служи с копия.Загинал и граф Людовик /Луи дьо Блоа/.А Балдуин бил пленен и изпратен в Мизия.Оттам ббил препратен в Търнов където го затворили в тъмница след което го оковали с вериги до шията”...



Патриарх Евтимий Търновски и на цяла България
Из "Похвално слово за Йоан Поливотски"
...."След много години, когато при благочестивия цар Калоян се въздигна българската мощ, цялата гръцка земя бе покорена под неговата ръка. Тогава фръзският род завладя Цариград и цялата гръцка власт, та и цар поставиха от своето коляно.
Когато българският цар Калоян разбра, че оня е дошъл в Одрин, бързо стигна до Филиповия град и го улови [императора] с голяма хитрост. Защото тогава изпрати воини към Одрин, та уж да бъдат пленени, а голямата войска скри на някои други места. А царят, поставен от фръзите, на име Балдуин, като не знаеше скритата измама, затече се бързо срещу тях заедно с тези, които случайно бяха около него. Те пък се преструваха, че бягат, докато го доведоха сред българската войска. И тутакси отвсякъде се стекоха българи, уловиха го и в Търново го заведоха, и на смърт го предадоха”...



Френския хронист и маршал на Латинската империя в Константинопол Жофроа дьо Вилардуен описава трагедията на кръстоносните предводители, претърпели пълно унижение и загубили своя владетел и илюзиите си за непобедимостта на рицарството пред смелостта на българските воини и техните кумански съюзници така:

".......тази битка продължи дълго. Там имаше такива, които… изоставиха [императора]. Накрая, тъй като Бог допуска премеждията, [французите] бяха победени. Там на бойното поле останаха император Бодуен, който никога не пожела да избяга, и граф Луи [дьо Блоа]; император Бодуен бе заловен жив, а граф Луи бе убит. Там бяха погубени… и много други, за които книгата не говори тук. А останалите, които сполучиха да се изплъзнат, дойдоха бягайки в лагера. […] Мнозина бяха така изплашени, че бягаха… до палатките и останалите жилища. […] Тогава Жофроа маршалът… повика за съвет настрана [дожа на Венеция]… и му каза: "Сеньор, Вие виждате нещастието, което ни постигна: ние загубихме император Бодуен, граф Луи и по-голямата част от нашите хора, при това от най-добрите. Сега впрочем да помислим как да спасим останалото, защото, ако Бог не ни окаже милост, ние сме загубени....."


Когато закъснялата за сражение свита на граф Луи дьо Блоа научава от самия отстъпил маршал за разгрома, рицарите потъват в отчаяние и побягват колкото могат по-далеч от бойното поле. Вилардуен описва това така:

".......Не би могло да им се съобщи по-скръбна новина. Тогава можехте да видите да се проливат много сълзи и да се кършат много ръце от печал и мъка. […] И тогава Жофроа маршалът… беше твърде угрижен; защото Йоанис,/Калоян/ кралят на Влахия и България, беше дошъл на зазоряване с цялата си армия. И той намери, че [французите] си бяха отишли. И той язди след тяхната войска и щастие бе, че не ги намери, защото те щяха да бъдат погубени окончателно, ако той ги бе намерил......."


Местните твърдят ,че след битката пленения император Бодуен бил докаран в тази кула и прекарал нощта тук ,преди да хване пътя за Търново ,откъдето път хванал пътя за отвъдното ... Ако мястото на битката е в долината тази легенда не е лишена от основание ... по мое скромно мнение естествено ... но както и да е ... те местните и без тва са твърдо убедени че това е факт ,така че няма смисъл от спорове ... току виж се намери някой да донесе тоягата с която пра пра пра ... прадядому е наложил по кратуната пленения император ,и да ни разтрие на свой ред и нашите гърбини ,така че вземаме си довиждане и отиваме замалко в скалната църква ,край близкото с. Михалич ... датират я в 10 век , а архитектурата и е наистина уникална, за скалните храмове у нас ... триконхална , куполна скална църква не се среща на друго място ...


И така ... отправяме се в гръчко .... На 50 – тина км от Свиленград на гръцко-турската граница се намира селцето Питио




... в края му се извисява донжона на замъка Питион ,който също е интересно архитектурно творение на византийската военна архитектура от 14 век ...


Някой казват ,че това е бил дома на самия Йоан Кантакузин ,велик доместик на империята при император Андроник III Палеолог , и един от регентите на империята на младия деветгодишен император Йоан V Палеолог, заедно с императрица Анна Савойска и Алексий Апокавк, чиито параноя и завист към Кантакузин ,породена от приятелството му с покойния император Андроник разпалват поредната ...а и последна гражданска война в империята...



Самия Кантакузин не е имал императорски амбиции ,въпреки ,че е имал възмажност да бъде коронясан за съимператор още по времето на Андроник III но той отказва ... отказва да бъде коронясан и след смъртта на Андроник, и настоява ,че законния император е малолетния Йоан V ,а той евентуално ще поеме висшите административни функции в имперския двор ... Интригантите Анна , Апокавк и Константинополския патриарх обаче използват отсъствието му от града и го обявяват за узурпатор и заговорник ,издавайки заповед за разпускането на подчинените на Кантакузин войски ... Научавайки за това обаче, войниците му ,на гарнизан в Димотика се разбунтуват и го обявяват за император ... явно и на него му е писнало да го правят на маймуна ,щото се навива без да се дърпа много много ... и се почват военни действия ,като се използват наемници и от двете страни и от всякакви националности ... сърби , българи и турци ... По време на тази война е убит от коалиционните сили на Кантакузин и турците, прочутия родопски юнак ,деспот Момчил край стените на крепостта Перитеорион


През 1347 година Йоан Кантакузин влиза в Константинопол и е коронясан за император под името Йоан VI и царува заедно с младия Йоан V ... През 1354 год. за негов пък съимператор е коронясан сина му Матей Кантакузин ,който резидира в Димотика ... ама тя е на 15 км от Питион ,та може би този замък да е бил някакъв вид резиденция ... знам ли ...



Кантакузин е императора ,улеснил навлизането на османските турци в Европа и помогнал за установяването им на Галиполския полуостров , от който плацдарм те осъществяват походите си във вътрешността на Балканите и Тракия .... кофти тръпка ...



Кантакузин се оттегля в манастир под името Йоасаф .. пише четиритомна история ,която е един от най-ценните исторически документи за 14 век ... Умира в Мистра и е погребан там....

Хората реставрират ... опънали са едни скелета и бичат яко ... да са живи и здрави ,поне ние като не можем у нас си да видим нещо ,ше ходим да гледаме хорските ...


От Питион тръгваме за свързаната с него Димотика ... Или средновековния град Дидимотихон ...



Димотика е едно уникално място наричано от някой "жива обсерватория на балканската култура".Стените на средновековната цитадела са запазени високо на разстояние от един километър и са подсилени с 26 кули, повечето от които също са съхранени.



Югоизточната кръгла кула носи монограма на аристократа Глава Тарханиот. За нея се разказва красивата легенда, според която една принцеса се хвърлила оттам върху скалите, защото се разкаяла, че е дала ключовете на крепостта на турците.


На север от стените е кулата цистерна "Пентацоно", където се съхранявала вода в случай на бедствие. В близост до древния мост пък е друга кула, където според легендите се пазело държавното съкровище на първите османски владетели.



В стария град заобиколен от стената все още си живеят хора ,като някой от къщите им са си направо на крепостната стена или използвад старите византийски зидове.


Камбанарията на малък манастир е издигната направо върху една от средновековните кули ...


Тук през 1193 г. е роден бъдещият император Йоан III Ватаци. В 1332 г. край Димотика възстановяват Олимпийските игри в чест на раждането на император Йоан V Палеолог. При междуособиците през ХIV в. градът последователно е столица на василевсите Андроник III Палеолог и Йоан VI Кантакузин, коронясан в църквата "Св. Георги" ,останки от която може да се видят и днес на самия хълм до новата митрополия.



Интересни са гравюрите на кораби по стените на църквата ... Това са изображения на византийски дромони, видени във водите на Егейско море. Според археолозите е възможно долното течение на Марица да е било плавателно и корабите да са влизали нагоре.



Някъде тук сигурно е и гроба на Константинополския патриарх Йоан Х ,починал в Димотика през 1206 година ... между другото в Димотика е погребан и военачалника Варда Склир ,имащ съществен принос за за завладяването на източна България от византийците през царуването на император Йоан Цимисхи ,както и води успешни военни действия срещу Киевския княз Светослав на същите източни български територии. Аспирациите му за престола в Константинопол водят до продължителни междуособици в азиатските части на империята през първите тринадесет години (976-989) от управлението на император Василий II.



През 1361 г. Димотика става първа европейска столица на османците, стъпили току-що на Балканския полуостров.В Димотика е роден османският султан Баязид Йълдъръм /Светкавицата/.



Сигурно с него е свързана и една османска преправка на единият от входовете на крепостта.Изградена е тази порта ,а османската стена и византийската образуват малко дворче ,в което нападателят попада след като е преодолял първата порта ... хитро ....



На върха на хълма личат останките от т.н “византийски дворци”. Местните хора наричат това място Четиридесетте камери и смятат, че оттам е имало таен изход извън крепостта. Името вероятно идва от стотиците издълбани в скалите помещения, осеяли в гъста мрежа цялото възвишение.


Понякога те са с по няколко стаи и представляват удобни жилища, работилници и стопански части.


Вътре и край тях се откриват глинени делви за съхраняване на хранителни припаси, вино и зехтин.





Страхотно впечатление ми направиха двете средновековни каменни корита за производство на вино ,издълбани направо в скалата и изцяло запазени.

Между издълбаните сгради се оформят улици и стълбища.Няма съмнение, че това уникално градоустройство е съществувало през византийския период. Според археолога Гуридис данните обаче сочат за по-ранен произход на скалната архитектура. Той смята, че първите изсичания са правени още от траките, чиято керамика се открива на хълма.
Сега там е и арменската църква ... ако ви затрябва арменски поп ,може да го намерите тук ...


Още едно малко църкве в самата крепост ...

Очевидно единия зид и част от абсидата са от средновековието ...



В Плиска е открит надпис с името на града, според който той за пръв път е превзет по времето на хан Крум (803-814). Хрониките разказват, че особено често Димотика е обсаждана от цар Калоян. През 1206 г. той инсталира 16 каменометни машини и други обсадни съоръжения. Опитва се да отклони водите на реката Еритропотамос , за да има пряк достъп до стените. Планомерно се разрушават слабите места и ъгловите кули на укреплението. След като са направени пробойните, цар Калоян изпраща към тях пехотата си на щурм.Крепостта Димотика е завладяна. Стените й са разрушени, а жителите на града са преселени зад Стара планина.



В центъра на града има голяма средновековна джамия ,която е също интересна ... СНИМКА НЯНАМ ... обещавам да кача другия път като отида !По кафенце и отново за България ...


В Свиленград сме по мръкнало ... моста над Марица е страхотен Свиленградският каменен мост е построен по нареждане на Дамад Мустафа паша през времето на султан Сюлейман Великолепни (1520-1566).Превода на османския текст на плочата ,упоменаваща строежа гласи :
...”Този мост построи, когато бе халиф най-великият от султаните султан Сюлейман хан, син на Селим хан, да бъде продължител на безопасността и сигурността му техния везир Мустафа паша-бог да го покровителства за това, което създава. И то [построяването на моста] бе най-дълготрайното негово добро дело през годината, на дата на която стана едно вечно добро дело”...