Устра .... Родопския страж

... “На кой му е дошло на акъла, да построи крепост чак там ... баси” ... обикновено този въпрос се върти из главата на безделничещите туристи ,дето са тръгнали да си търсят разнообразие ,щурайки се по пущинаците или трескаво обикалят т.н. “културно-историческо наследство” и “забележителности”, в крак с новопропълзяващата мода на “културния туризъм” ... Ама най-готино ми е да ги видя на токчета и с голо пъпче ... с причесчица ... къ мислиш ти ... нали трябва да зарадват бръмбарите ,скакалците, гущерите и пепелянките /това не са прякори на добре облечени приятели на един бизнесмен ,а част от фауната в Джебелските Родопи / ,щото те горките няма да гледат само разни оцъклени кретени с фотоапарати дето на всичкото отгоре знаят и къде са тръгнали ... шегувам се ... има и хора дето са тръгвали за Устра по чехли ... ма тва е друга тема ,няма да се отклонявам и без тва много се отплеснах ...

Та Устра дами и господа не е много за културен туризъм ... пръво, щото нема път ... има една изорана вада която някога е била път и води до хижа Устра, която от своя страна не работи от години ... иначе изглежда не чак толкова зле ... може да се постегне, да се социализира и да си заработи ,ама нема воля за таа работа ми се чини ... сега са наслагали кафяви табелки ... пак добре ,щото преди време човек не можеше да види даже бегло обозначение за посоката

Второ ... много е нависоко мамка му ... до хижата как да е ... има си горски път ,верно изоран и са поникнали разни фиданки по него, ама път все пак ... уф ,че нема ено джипче ... обаче след хижата се фаща по скалите и драпаш ... та ако наистина не си тръгнал за там ,а просто искаш да се разходиш тази част от трасето щи са стори малко ... как да кажа ... притеснителна ...

Един път казах на един приятел ...

- Михалчо, виждаш ли го ей там оня връх ? ...

той вика

- Да

- А тъй ...ей там ше ходим сега

А той ме гледа все едно му се подигравам и вика ..

- Да бе ... Да

И те така ...

Хубавото е ,че като стигнеш до горе ,запъхтян и опсувал орталъка ...и като видиш гледката ,и схващаш че си е заслужавало ,даже и да си абсолютно неизкушенн от руините на някогашната слава лаик любител

Останките на крепостта Устра се издигат на наистина недостъпен връх с почти отвесни склонове на височина 1015 метра в подножието на който тече река “Хисар дере”.Заема площ от 1 286 кв. м. и вероятно е била най-обикновена стражева крепост с малък гарнизон ,охраняваща пътя от Беломорието за Филипопол /Пловдив/ ,който е вървял по билото , на отсрещното възвишение. Дължината на цялата крепостна стена е 113 м, а запазената височина на стените е до 10 м. Личат развалините на три кули с причудливи форми ,основите на жилищни помещения, водохранилища и складове за хранителни запаси.

Отдалеч връхчето с крепостта представлява величествено зрелище ... като врящ вулкан ... това е може би най-живописната крепост у нас ... а и една от най-добре запазените всъщност ...

Устра е между крепостите превзети от цар Михаил – Асен по време на похода му за отвоюване на Източните Родопи след смъртта на император Йоан III през 1254-1255г

Хронистът Георги Акрополит ни е оставил описание на събитията от това време:...

..."Той се впусна от Хемус и като прекоси Еврос/Марица/ за кратко време си подчини обширна земя и си присъедини много градове без никакъв труд.Жителите които бяха българи преминаваха на страната на съплеменниците си и се отърваваха от ярема на чуждоезичните.А крепостите оставени само с ромейска охрана която не бе достатъчна да окаже съпротива при тези обстоятелства бяха лесно достъпни за българите.Едни бяха изпаднали в страх и предаваха крепостите като получаваха свободата да си отидат по домовете други бягаха и ги оставяха без защитници поради внезапното нападение понеже не можеха да измислят веднага нещо полезно трети естествено бяха уморени от дългата служба тъй като им бе възложен прекомерен срок за пазене. Веднага бяха завзети Стенимахос Перущица Кричим Цепина и всичко в Ахридос освен Мнеакос който единствен бе запазен от ромеите.Подчиниха се на българите и Устра Перперикон Кривус и разположеният край Адрианопол град наречен Ефраим"....

С тази война е свързана и една драматична историческа личност ,която както ще видим оказва много важна, за съжаление отрицателна, роля в българския XIII век.Това е руският княз Ростислав Михайлович.

Той бил син на мъченически убития от татарите и обявен за светец черниговски княз Михаил. Бидейки зет на крал Бела IV, Ростислав потърсил убежище в Унгария.Бил бан (управител) на Мачва - областта между Дрина и Сава. Макар и унгарски васал, руският княз разполагал с широка автономия.

Към 1254 г. Мария, дъщеря на Ростислав, се омъжила за цар Михаил II Асен (1246-1256). Вероятно съветниците на българския цар, сред които изпъква севастократор Петър, смятали този династичен брак за перспективна стъпка към възвръщането поне на част от българските земи ,изгубени след смъртта на Йоан Асен II.

По време на избухналата по този повод през 1254 г. българо-никейска война Ростислав вече бил съюзник на Михаил II Асен. Войната обаче не се развивала добре за България, макар някои важни крепости южно от Марица да оставали твърдо в български ръце. Стигнало се до преговори, които правителството на Михаил II Асен поверило на Ростислав Михайлович.

Така навярно българите искали да респектират ромеите, показвайки, че авторитетният и силен във военно отношение руски княз е на българска страна.

Така Ростислав оглавил "първенците на българския народ", дошли да преговарят с Теодор II Ласкарис при р. Регина (Еркене в Източна Тракия, Турция). Противно на възлаганите му надежди, Ростислав водел преговорите подозрително неадекватно, наричал младия византийски император "свой баща и господар", приемал предложения, които самите ромеи преди това вече били оттеглили с оглед неприемливостта им за българската страна...

Най-накрая царският тъст предпочел голяма контрибуция в пари, и скъпи одежди, срещу която доста български крепости и градове трябвало да бъдат опразнени от своите гарнизони и да приемат ромейски! Очевидно Ростислав бил подкупен от ромеите, а може би следвал и интересите на Унгария, заинтересувана от отслабването на южната й съседка.

Така по силата на Регинския мирен договор България загубила обширни земи от Родопите до Скопие...

Вестта за сключения крайно неизгоден, унизителен мирен договор довела до бурни събития в Търново и страната. Калиман, син на севастократор Александър, организирал недоволните и убил своя първи братовчед Михаил II Асен. Той се провъзгласил за цар, обаче също не намерил сериозна поддръжка и на свой ред бил убит.

Страната била обхваната от тежка гражданска война, в която силни позиции имали боляринът Мицо (зет на Иван Асен II), скопският първенец Константин Тих и самият Ростислав Михайлович.Ростислав, който в унгарски документи е наричан и"император на българите", се появил пред стените на столицата, обаче не бил допуснат в града,и явно бързо схванал колко голяма е неговата непопулярност, защото се отказал да обсажда Търново и, вземайки

дъщеря си, се завърнал в Мачва

По- късно Устра не се среща в писмени източници и е трудно да се правят догадки за нейното съществуване.

В цитаделата на Устра наред с находки от войнския бит са намерени и много сребърни и бронзови кръстове свидетелстващи за статута на обитателите и.
В историческия музей в гр.Кърджали наред с тях е експонирана и колективна находка от корубести медни византийски монети намерена в покрайнините на крепостта.