Забравеният храм Св Димитър в Паталеница

... Пък ако ме питат “ Що ще чиним ний зимъска” , ше им кажа ... ами на ... че одим по църкви ... “ЦЪРКВИНГ” дет са вика ... Ето примерно Паталеница е село в Пазарджишка област в полите на Родопите.

Конгломерата Паталеница е образуван когато селото е слято със съседното село Баткун ,носещо името на средновековния град ,от който всъщност е останала гола поляна ,щото нали все пак местните е трябвало да строят курници и огради ,пък ей ти на безплатен матрял колкото искаш ... оди товари на талигата и влачи ... та ако искате да видите средновековния Баткунион ... отивате в Паталеница и гледате по селските дувари ... но тая работа ясна ... дай да се върнем на темата ...

Ключовете за църквата след доста питане и разпитване се оказа ,че са в местния учител ... Благодаря му от сърце за отзивчивостта и най-вече, че живо се интересува и милее за тази иначе изключително ценна светиня

В книгата на Бистра Николова “Православните църкви през българското средновековие” има кратко описание на този паметник с което се изчерпва всичкото инфо ,което успявам да открия ... За съжаление малко автори са се занимавали с проблематиката на тази църква и информацията по отношение на нея е...пълна оскъдица ... затова ще цитирам книгата ...

“ Църквата „Св. Димитър, която повечето автори свързват със средновековния Баткун, сега е част от споменатото село ... Тя е кръстокуполна, с четири Г-образни подкуполни подпори. Петстенна апсида. Върху стълбовете лежи осемстенният барабан на купола. Междурамията са засводени полуцилиндрично и по-ниско от на­пречното рамо на кръста. На южната фасада — три високи и широки двустъпални ниши, съответстващи на вътрешното разпределение на пространството. На северната ниша в средата има 2 двустъпални ниши една над друга. В ни­шите — прозорци. През XIX в. пристроен притвор. Градежът е от камъни, ба­рабанът и сводовете на нишите — с тухли. Размери 9,20 x 7,60 м. Предполага се, че била преправяна три пъти. Първоначално имала мраморен под. При вто­рата преправка на северната стена бил направен отвор, ограден с два пиластъра отстрани. Подът бил от трамбована глина. През третия период придо­бива сегашния си вид.

От реставрация са разкрити стенописите. В свода на олтара е разположено Възнесение Христово с апостолите, в долния регистър — църковните отци, в свода отляво на апсидата — Възкресение Лазарово, до него — Преображение Христово. В междуолтарните членения — дякони, мо­наси и епископи. От юг на олтара — „Тримата момци и огнената пещ (т. нар. „Пещ халдейска). На левия стълб пред олтара — Богородица Застъпница, на южния в западната част — св. Димитър. Върху стълбовете виждаме още св. Георги на бял кон, св. Ахилий Лариский, св. Никола.

По отношение на датировката на сградата и стенописите има голямо разминаване. Според едно мнение храмът се датира от края на XIII — началото на XIV в., което е несъв­местимо с датировката на стенописите. Що се отнася до стенописите, то за едни те са ту от XI—XII, ту само от XII в. (Божков), но изглежда е по-правил­но становището, което ги поставя в началото на XIII в. (Мавродинова).

Над­писите от църквата са гръцки, което безспорно отнася построяването й към времето, когато Баткун е част от епархия на византийската митрополия Филипопол.

От тази църква, както се твърди в някои от публикациите, произли­за и един надгробен камък с надпис на гръцки: ,,....[от]Григорий Куркуа про[с-патарий] и дук на Ф[илипополис], инд.14,1091 [год.] За съжаление обаче в по­зоваванията основания за това твърдение липсват “ ....

.... демек никой го не знае де е аджеба този камък с надпис ... най-вероятно се търкаля из някое хранилище в някой музей ... я в Пазарджи ,я в Пловдив ... ама като се сетя какво безхаберие е ... иди го търси

Чувал съм някой легенди и предания ,че за да се предпази храмът по времето на турското нашествие, той е бил засипан изцяло с пръст. С времето на това място се образувала могила и хората забравили какво е заровено отдолу. Някъде в средата на XIX век един селянин си вързал магарето за черешата ,която поникнала на върха на могилата и случайно видял стърчащ от земята предмет. След като разровил, намерил метален кръст и местните си спомнили преданието за заровената църква...

В сайта на село Паталеница пише ,че под ръководството на чорбаджи Петър Гагов тя била разкопана и освободена от могилата. През 1870 г. постройката е била преустроена и наречена на Св Димитър.

Цитира се и Стефан Захариев, който в своята книга "Географико историко - статистическо описание на Татар - Пазарджишката кааза" отбелязва, че на мястото на сегашната църква е имало по-стара църква "Св. Панталеймон", която и дава името на с. Паталеница.

Той споменава и за други имена на църквата ..."В една дъбрава се е запазила паталенската църква "Св. Димитър"-"Св. Куркулещица" изградена от някой си дукс Григорий Куркуа през царуването на гърците.На кой светия е била посветена църквата никой не знае. Селяните я наричат "Св. Кутрулещица", което име е изкривено от Куркуа, понеже там е намерена мраморна плоча с надпис, от който се вижда, че основателят на тази стара черква, някой византийски велможа ще да е".

За името на църквата и времето на нейното изграждане има още едно сведение, свързано с предание. Според преданието, запазено и до днес, при нашествието на турците църквата е била засипана с пръст. Така тя е била запазена, "куртулисала" се, откъдето се създало и известното днес име "Св. Куртулещица"...

Иначе трябва да се отбележи ,че църквата и прилежащото и пространство са социализирани ... Сега вече очакваме пълната реставрация на наистина много добрите фрески в църквата и най-после некоя студия ,че да може и такива като мен да седнат и да попрочетат нещо ... ако пък и се случи чудо и в някой прашен ъгъл на някое музейно мазе ,някой случайно да намери и плочата с надписа ... май мноо искам ... айде със здраве !