Леворечки манастир "Св. Четиридесет мъченици"

Леворечкият манастир, посветен на Светите четиридесет Севастийски мъченици, се намира на около един километър северно от село Лева река в Трънско. До него води асфалтов път и достъпът е съвсем безпроблемен и за поклонници и за туристи, разполагащи със собствен транспорт.

За манастира липсват каквито и да е преки писмени сведения в ранни исторически източници За него се съди единствено по археологическите проучвания, архитектурния облик и иконографския анализ на запазените стенописи. Всичко останало е "една баба каза"...

Първите конкретни писмени данни за манастирските сгради се откриват в старата летописна книга на училището в селото, която се пази в Държавния архив – Перник. В нея се посочва, че от 1847 г. учебните занятия са се водели в новопостроената за целта черковна килия при манастира

От някогашната е оцеляла само църквата, която е еднокорабна, едноапсидна, псевдотриконхална сграда чиито страничните ниши (хорове) са интегрирани в дебелината на стените и има полуцилиндричен свод.

Както на много места, през XIX век и тук, в 1850 год. е правен неуспешен опит за реконструкция и разширение, като цялата западна стена на стария храм е съборена и е изградено ново по-широко отделение на запад, а по терена пред сегашния храм има следи и от съществуването някога на външна галерия, или екзонартекс.

Преизграждането на църквата засегнало чувствително стария храм. Певниците били преизградени, а заедно с това са унищожени и стенописите им. Иконостасът бил пренесен на запад, а в южния певник е изграден голям прозорец. 

От цялата работа резултатът обаче е, че всичко новонаправено рухнало и в крайна сметка е изгубена целостта един ценен паметник, но за щастие старата източна част е била далеч по-качествено построена и въпреки че дълго време е била открита и изложена на природните стихии, днес до голяма степен можем да добием някаква представа от този ансамбъл, въпреки че останалата част от стенописната украса е запазена в отделни фрагменти

Иконописната програма в манастирската църква „Св. Четиридесет мъченици“ край село Лева река е отличен пример за т.нар. „съкратен регистър“, наложен от малките размери на храма, каквито примери има много през целия период от ранното до късното средновековие.

Стенописите се датират в началото на XVII век, следват утвърдените канони на православната живопис, но съдържат и специфични елементи, които са обект на изследователски интерес. 

От надписите по иконописта, написани на гръцки и български език, и някои диалектни особености съдържащи се в тях, проф. архимандрит Павел Стефанов съди, че са създадени от зографи, които произхождат от Костурско. 

Въпреки че западната част на храма сега е разрушена, оцелелите стенописи в източната част и по свода са достатъчен стимул за посещение на този паметник 

В зенита на свода, символизиращ Небето са представени трите проявления на Господ, разположени в медальони по оста изток-запад

Бог Саваот (По-стар от дните)

Христос Пантократор (Вседържител) В централния медальон, заобиколен от Архангелите, Св. Богородица и четиримата евангелисти.

Христос Емануил е разположен на запад от Пантократор, в свода над входа.

Около тези централни фигури са изписани серафими, а по-ниско следват старозаветните пророци, между които Давид и Данаил, изобразени допоясно с разгърнати свитъци в ръце.

В Олтарно пространство, в тимпана на източна стена имаме Възнесение Христово и Убрус, с интересно решение на зографа да ги обедини в една обща композиция.

Богородица Ширшая небес (Платитера) с Младенеца традиционно заема апсидната конха.

От двете страни на конхата виждаме Архангел Гавраил и Богородица в обичайната иконография на сцената "Благовещение"

"Поклонение на жертвата" (Мелизмос) е разположен под образа на Богородица в апсидата в негоната съкратена форма. Великите църковни отци — Св. Василий Велики и Св. Йоан Златоуст са изобразени наведени в молитвена поза към Агнеца, охраняван от Архангели

На източната стена Св. Архидякон Стефан е изобразен в нишата на протезиса, а Св. Роман Сладкопевец е в цял ръст на източната стена

"Видението на св. Петър Александрийски" е изписана в обичайния за епохата североизточен ъгъл на църквата.

Над тази сцена в медалиони са  разположени образите на Св. Леонид, Св. Макарий и Св. Андрей

От Празничния и Страстен цикъл са запазени само отделни сцени поради разрушителното влияние на времено и късните преустройства на храма през XIX век,:

На южната стена: Фрагментарно запазено "Рождество Христово", "Сретение" и "Кръщение Христово".

На северната стена: Фрагменти от "Разпятие Христово", "Жените при Гроба Господен" и "Слизане в Ада" (Възкресение).

Над тези сцени преминава широк декоративен пояс със стилизирани палмети.

Впечатление прави образа на Св. Кирил, обозначен като "Философ" заемащ целия източен край на южната стена на олтарното пространство.

Това е и най-интересната фигура в храма, откроен ясно пространствено и различимо в по-голям мащаб от останалите светци

Разпалените дискусии около този образ са дали това е Св. Кирил Славянобългарски, или Св. Кирил Александрийски... 

Св. Кирил Александрийски винаги се изобразява с покрита от специфична бяла шапка с черни кръстове (кукул) глава, която обозначава неговия александрийски монашески произход, облечен е в полиставрион (фелон с много кръстове) и омофор, което е аргумент за Кирил Александрийски, тъй като Философът никога не е бил епископ, но пък от друга страна и Св. Кирил Александрийски никъде не е обозначаван като "Философ", което пък е аргумент за просветителя на славяните - Св. Кирил...

Възможно е естествено зографът, поради липса на ерминия за Св Кирил Философ, да е използвал при оформянето на образа атрибутите на Св. Кирил Александрийски, какъвто е примерът в църквата край с. Беренде от XIV век, но това са мои тълкувания, не искам да ангажирам аудиторията, привърженици има и на едната и на другата теория, да се надяваме и в този спор да се роди истината!

Над Св. Кирил Философ са разположени медальони, като в един от тях, точно над св. Кирил, е изографисан млад голобрад светец, придружен с надпис „Методие“. Това също налива вода в мелницата на привържениците на теорията за славянските просветители, но очевидно този Методий не е онзи, който им се иска, а най-вероятно е патриархът на Константинопол от 843 год, който води решаваща борба за възстановяване на иконопочитанието и установоеното тържество на православието, Св. Методий I Патриарх Цариградски. Останалите два образа са на Св. Дионисий, Св. Ахил Лариски

На южната стена на наоса е запазен само образа на Св. Меркурий като воин в типичната си иконография на лъконосец

Като обобщение мога да кажа, че със сигурност мястото си заслужава да се види, манастирът днес е реставриран, и приема поклонници. По времето на моето посещение (през 2020 и през 2021год.) имаше един монах и един послушник, сега какво е духовното присъствие нямам реална представа, но със сигурност храмът е отворен.

Богатството на Трънския и Пернишкия край на исторически и религиозни културни паметници със сигурност ще мотивира хора и за уикенд разходка, обхващаща повече места, за тематичен тур, който може да се планира дори след кратка справка в интернет, та дано да съм помогнал и разпалил любопитство!

Източници:

1.Стефанов, Павел (архимандрит проф. д-р). „Надписи към стенописите в Лева река“ – сп. „Български език“, кн. 1, София, 1989 г., стр. 59–62

2.Митова-Джонова, Димитрина. „Археологически паметници на Пернишки окръг“, София, 1983 г., стр. 104–108

3.Колектив, редактори Бисерка Пенкова, Цвета Кунева, "Корпус на стенописите от XVII век в България" 2012г. Под ном. 44 „Св. Четиридесет мъченици“, Лева река стр 249-251.