И така, оставаме в Мани, но този път ще отидем в по-дивото и на пръв поглед диво и негостоприемно "Вътрешно" Мани, чиито пейзаж рязко контрастира с този на останалите части на тази област.
Накъдето и да погледнеш виждаш голи планини и трънливи поля, и заобикалящата среда носи едно странно, чувство, че се намираш в прерията.
Пътищата са тесни, прашни и покрай тях се редят типичните маслинови горички...
Няма особено движение, въпреки че с годините, регионът сериозно се разработва туристически, но за щастие драгият турист ходи по други места, с които районът е изключително богат (напр. пещерата Дирос и град Ареополи) и времето още си тече тихо, спокойно и бавно
Селата са малки и разпръснати из целия регион, но с техните типични и уникални каменни кули много допринасят за средновековния, дори бих казал спартански облик на района.
Едно такова село е Кипула, в чиито покрайнини се намира малката църквичка, обект на днешното ни посещение...
Църквата „Свети Безсребреници“ в село Кипула, Мани, е изключителен паметник от XIII век, който предлага богата информация за византийската архитектура и стенопис от този период.
Строежът и изписването на църквата „Свети Безсребреници“ през 1265 г. се случва в период на прелом на политическата власт:
Връщането на Мани под византийска власт през 1262 г. е пряка последица от Битката при Пелагония (1259 г.), в която византийската армия разгромява коалицията на латинските държави.
При тази битка франкският княз на Ахая — Гийом II дьо Вилардуен (William II of Villehardouin) е пленен.
За да откупи свободата си, след тригодишен затвор в Константинопол, той подписва договор, с който отстъпва на Византия три стратегически крепости в Южен Пелопонес, контролиращи Лакония и полуостров Мани:
Мистра (Mystras) — която се превръща в новия византийски административен център
Монемвасия (Monemvasia) — главното укрепено пристанище;
Великият замък на Мани (Grand Magne / Κάστρο της Μαΐνης) , чиято локализация все още е обект на дискусии
Около 1263–1264 г. император Михаил VIII изпраща в региона първия назначен управител на византийските владения в Морея — великия коноставъл Михаил Кантаккузин (баща на бъдещия император Йоан VI Кантаккузин).
Той организира отбраната на провинцията срещу останалите франкски територии и стабилизира византийската власт в Лакония и Мани, което позволява нормализиране на живота на местното селско население и възобновяване на строежа на църкви
Храмът е малка, еднокорабна засводена сграда, с размери 3,95 x 2,43 метра. Градежът е изключително непретенциозен, изпълнен от малки необработени камъни и кал. Единствената врата се намира на западната стена, а на изток има полукръгла апсида, прорязана от правоъгълен осветителен отвор.
Вътрешното пространство е организирано със слепи арки на северната и южната стена. Иконостасът е зидан, а пред него и в слепите арки, на пода е оформена нещо като ниска каменна пейка
В близост до източния ъгъл на северната страна отвън има изградена каменна гробница, най-вероятно на някой от ктиторите, но точна информация не съществува, времето е взело своето...
На южната стена, между образите на св. Пантелеймон и св. Ермолай, е запазен шеснайсетредов ктиторски надпис върху синьо-черен фон с бели главни букви
Той датира стенописите в годината 6773 от сътворението на света, което съответства на 1265 г. сл. Хр.
Текстът на надписа (цитиран дословно според проф. Драндакис):
†Ἀνηκοδομ[ήθη κὲ ἀνηστορήθη ὁ πάνσεπτος ναὸς τῶν ἁγίων Ἀναρ-
γήρον Κοσμᾶ κ(αὶ) Δαμιαν[οῦ] κ(αὶ) τῆς μητρ[ὸς] αὐτῶν Θεοδότης. ὑπὲρ
μόχθου κὲ ἐξόδου.
Ἰῶρα ἱερέος κ(αὶ) ῆου αὐτοῦ Ἠλήα· ἀναγνόστου· κὲ νομικοῦ· κ(αὶ) τῆ<ς> σιβήου αὐ-
τοῦ Μαρίας· Εὐστρατίου ἱερέος μετ(ὰ) τοῦ ἀδελφοῦ Ἰῶρα με τὸν σιβήω αὐτοῦ Κ... Τρωμάρχι· ἅμα <σ>ιβήου αὐτ(οῦ)
Θαλοῦς κ(αὶ) τὸν τέκνων αὐτου† Παντολέον κ(αὶ) τη<ς> σιβίου αὐτου† Μαρίας κ(αὶ) τὸν τεκνων αὐτοῦ†
Ἀπὸ αυτα έδωκ(ε)ν ὁ πα(πὰ) Στράτης νόμησμα ενα· κ(αὶ) ὁ Τρωμάρχις κ(αὶ) ὁ Παντωλέο(ν) νόμησμα ενα ήμησι κ(αὶ) ὁ νο-
μηκος νομήσματα οκτώ·
†Μηχ(αὴλ) ἱερέος κ(αὶ) τη<ς> σιβήου αυτου· Λεοντος κ(αὶ) τη<ς> σι- βίου αυτου Καλάρχου κ(αὶ) τη<ς> σιβίου αυτου· Μηχ(αὴλ) κ(αὶ) τη<ς> σιβίου αυτου Κιρητζ(α).
...Καλάρχου κ(αὶ) τη<ς> σιβίου αυτου Κανακάρι(α)ς· κ(αὶ) <Κ>α- λάρχον μετα τη(ς) σιβήου. Εκατασταθι [ὁ] πάνσεπτος ν[α]ος ης
νομήσματα δεκατεσερα· ήμησι.
Μηχ(αήλ) ιερέας νόμησμα ένα· Λέον ὁ αδελφ(ός) αυτου νόμησμα ένα· Καλαρχον νόμησμα έ[να]
Μηχ(αήλ) νόμησма ένα τ(έταρτ)ο Κηριτζας νόμησμα ενα τ(έταρτ)ο Καλ[α]ρχος μῆας — †
†Ετ[ελε]ιώθη δε ηπο χιρὸς καμοῦ Νηκολάου του ηστοριογράφου απο
χώρος Ρετζήτζα(ς) [ἅμα] το αυταδελφω κ(αὶ) μαθη[τ]ου μου Θεοδώρου·
†μινὴ Ηουνή[ω] ημερ[αν] την ΣΤ' . ΣΤ'ΨΟΓ' Η' (ἰνδικτιῶνος).
„†Въздигна се и се изписа пречестният храм на светите Безсребреници Козма и Дамян и на майка им Теодота. Със средствата и труда на: Йера (или Йора (Ἰῶρα) свещеник и неговия син Илия – четец и номикос (юрист), и неговата съпруга Мария; Евстратий свещеник с брата му Йера и неговата съпруга К... Тромархис; заедно със съпругата му Талу и техните деца; Пантолеон и неговата съпруга Мария и техните деца. От тях даде папа Стратис една номизма (монета); а Тромархис и Пантолеон по една и половина номизма; а номикосът – осем номизми. Михаил свещеник и съпругата му; Леон и съпругата му; Калархос и съпругата му; Михаил и съпругата му Кирица. ...Калархос и съпругата му Канакария; и Калархос със съпругата си. Изграждането на пречестния храм струваше четиринадесет и половина номизми. Михаил свещеник – една номизма; Леон, неговият брат – една номизма; Калархос – една номизма; Михаил – една и четвърт номизма; Кирица – една и четвърт номизма; Калархос за един месец... †Завърши се от ръката на мен, Николай зограф от мястото Редзица, заедно с моя брат и ученик Теодор. Месец юни, ден 6-ти, година 6773 (1265 от Хр.), 8-ми индиктион.“
Надписът разкрива, че зографите са били братята Николай и Теодор от село Рецица.
Николай е бил водещият майстор, който в надписа се самоопределя като „историограф“ (зограф) и учител (δάσκαλος), докато Теодор е посочен като негов брат и ученик
И двамата произхождат от място, наречено Редзица или Рецица (Ρετζήτζα)
Според византинистите това е планинска местност, разположена в североизточната част на община Дурахион (Аркадия), близо до границата с Лакония. Там при разкопки са открити останки от средновизантийско селище
На мен при всички положения, най-силно впечатление ми прави конвертирания през гръцки език славянския топоним "Речица", указващ принудително или естествено преселение на славянско население в тази част на Пелопонес във времената преди латинското завоевание на византийската империя !
Макар и провинциални зографи, техният труд е успял да превърне скромната постройка в паметник с художествена стойност
Предполага се, че Николай е нарисувал по-качествените части от декорацията, докато на Теодор са били поверявани по-второстепенни елементи от стенописната украса, нещо естествено при иконописните ателиета през средните векове.
Надписът в църквата изрично отбелязва, че изписването е приключило на 6 юни 1265 г. („†Ετ[ελε]ιώθη δε ηπο χιρὸς καμοῦ Νηκολάου... [ἅμα] το αυταδελφω κ(αὶ) μαθη[τ]ου μου Θεοδώρου... μινὴ Ηουνή[ω] ημερ[αν] την ΣΤ'“), което прави тези зографи едни от малкото точно датирани майстори в региона за този период
Другото интересно е, че надписът изрично посочва, че цялостното изграждане и изографисване на храма е струвало 14,5 номизми
От формулировката в надписа „ὑπὲρ μόχθου κὲ ἐξόδου“ (за труда и разходите) става ясно, че номизмите са били използвани за покриване на всички материали, строежа и възнаграждението на зографите Николай и Теодор
Тези данни са изключително ценни за икономическата история на византийския Пелопонес през XIII век, тъй като предоставят конкретни цифри за стойността на художествения труд и строителството в провинциалните райони по това време
Но да хвърлим и един поглед на иконописната програма в църквата.
Стенописите са в добро състояние и консервирани от археологическата служба на Лакония, така че днес да можем да им се порадваме !
В Олтарното пространство стенописи не са останали. Единствено в полуцилиндъра са останали изображенията на двама правостоящи йерарси. Левият образ е запазен и въпреки че надписът е изличен, съдейки по иконографските особености, можем да приемем, че принадлежи на св. Никола, изобразен с реалистично предадени бръчки на благославящата ръка
В долната част на апсидата е изписана имитация на мраморна облицовка с вълнообразни линии
В нишите на Проскомидията и Диаконикона виждаме Свети дякон Стефан (северна ниша): Млад, безбрад дякон, облечен в бял стихар. Държи конична кадилница а с дясната си ръка кандило и дълга свещ
Свети дякон Евпъл е изобразен в южната ниша, на дякониона, държащ същите свещени съсъди
Възнесение Господне заема целия свод в източната част.
Христос е в центъра, на императорски трон, в елипсовидна мандорла, носена от четири ангела с крила, украсени с перли
От двете Му страни са дванадесетте апостоли.
Апостол Тома е висок, с издължено лице и розов иматий
Прави впечатление, че Апостол Филип, както и всички фигури в композичията са изобразени с много тънки, издължени пропорции на телата!
Апостол Андрей е с характерната си буйната си бяла коса
На южния свод програмата следва със "Сретение Господне" Симетрична сцена с киворий и висящо кандило. Симеон Богоприемец държи Младенеца, а зад него е пророчица Анна с отворен свитък
Интересен детайл е позата на Богородица, с молитвено скръстени ръце, и стояща малко по-заден план, като че отстъпва място на Йосив да мине покрай нея и да даде даровете на Симеон, който държащ Христос в ръце, е централна фигура в сцената !
"Вход Господен" или "Влизане в Йерусалим" Христос на бяло магаре благославя жителите на града. Следва го апостол Тома
На северния скат от запад е "Рождество Христово". Включва стария Йосиф с кожух, тримата влъхви с конични шапки и сцената с къпането на Младенеца от акуширащите Мая и Саломе
Изобразено е и овчарче, свирещо на флейта, което е с непропорционално голяма глава.
Над ангелът има надпис „Παύσατε | ἡ ἀγραυλοῦ[ν]τες“ Превод: „Престанете (или млъкнете), вие, които нощувате на открито
Следва "Слизане в ада".
Христос в кафеви дрехи стъпва върху разбитите порти на Ада и изтегля Адам, чиято ръка е нарисувана неестествено тънка Зад него е Ева в молитвена поза. В мраморен саркофаг са пророците Давид и Соломон с високи, украсени с перли царски корони
Най-забележителният елемент в тази сцена е объркването на образите на Авел и Каин
Фигурата, надписана като „Каин“, е изобразена като безбрад младеж, който държи овчарска гега – атрибут, който по традиция принадлежи на Авел в качеството му на пастир.А противно на канона, според който Авел се изобразява като безбрад младеж, тук той е представен с широко лице и къса черна брада
В долния регистър на северната стена е изобразен Св.Пророк Илия. Образът му е представен като старец с бяла коса
До иконостаса на южната стена виждаме съкратен Дейсис без Христос, който включва само изключително майсторски пресъздадените образи в цял ръст на Богородица и св. Йоан Предтеча, който държи свитък с цитат от Йоан 1:29 „Ἴδε ὁ ἀμνὸς τοῦ Θεοῦ ὁ αἴρων τὴν ἁμαρτίαν (του κόσμου)“ - „Ето Агнецът Божий, Който взема върху Си греха (на света)“
Св. Неделя е изобразена в сляпата арка на южната стена, носейки върху бялата си забрадка (калоптра) жълта диадема (стефос), украсена със скъпоценни камъни.Това е рядък атрибут за нейния образ.
Следва образът на Св.Параскева срещу нея
Сляпата ниша под тях е заета от сцената "Кръщение".Христос е гол в река Йордан, която е предадена със стръмни брегове. Йоан Кръстител е отляво, а два ангела отдясно. Интересен детайл е че ръцете на ангелите са покрити!
Над арката, както стана ясно са изографисани Св. Пантелеймон, който държи кутия със стъклено шишенце лекарство и другия светец-лечител - Св. Ермолай (по-възрастен, с кестенява брада)
В пространството на северната ниша виждаме Св.Никита. Изобразен е като воин със „стефос“ (венец/корона), украсен с перли, но за съжаление цялостната фигура е силно повредена!
В свода на сляпата арка над него са повредените образи на две жени – светици (едната може би е Св. Екатерина, а срещу нея Св.Текла) а над нишата и на запад от нея в регистъра на правите светци също имаме неидентифицирани изображения на светии
На западната стена, до вратата е запазен фрагментарно образ на Архангел в императорска одежда.
На целия тимпан над вратата на западната стена е било оформено "Разпятие"
Към момента на моето както първо (2017), така и второ посещение (2024), църквата беше отворена, вероятно защото местните така искат, затова моля посетителят, който реши да отиде след мен, да се отнася уважително към тяхното добро чувство и естествено към храмовото пространство!
Източници:
1.Νικόλαος Β. Δρανδάκης. "Βυζαντινές τοιχογραφίες της Μέσα Μάνης". Βιβλιοθήκη της εν Αθήναις Αρχαιολογικής Εταιρείας. Άγιοι Ανάργυροι Κηπούλας (1265) стр 309-339
2.Νικόλαος Β. Δρανδάκης "Οι τοιχογραφίες των Αγίων Αναργύρων Κηπούλας (1265)" Αρχαιολογική Εφημερίς (ΑΕ), τ. 119 (1980), σσ. 97–118. Преиздадена и в сборника Μάνη και Λακωνία, τ. 1, σσ. 223–259.
3.Sofia Kalopissi-Verti "Dedicatory Inscriptions and Donor Portraits in Thirteenth-Century Churches of Greece" Kommission für Byzantinistik, Österreichische Akademie der Wissenschaften, Wien (Виена).1992
4.Sharon E. J. Gerstel "Rural Lives and Landscapes in Late Byzantium: Art, Archaeology, and Ethnography" Cambridge University Press.
5.Sofia Kalopissi-Verti "Painters in Late Byzantine Society. The Evidence of Church Inscriptions" Cahiers Archéologiques, LII (1994), pp. 139–158.
Няма коментари:
Публикуване на коментар