Карайки по пустите тесни пътища на Сакар планина се отправяме към село Маточина, където на полегато връхче над селото се извисява кулата Вукелон ... или Букелон по нашенски ...
Селото се намира зад някогашния кльон с Турция и някога е било абсурд да си помислиш ,че може да си се размотаваш по туризъм из тези краища ... даже ей я вдясно и вишката на граничарите ...
но вече с турците сме аркадаши и френдове и от старата граница самотно стърчи будката на граничарите ,а портала на телената ограда е разчекнат и изоставен ...
Внушителните останки на крепостта Вукелон (Букелон) самотно се извисяват на голо възвишение, в подножието на Сакар планина над свиленградското село Маточина (старо име Фикел, Фикла), и заемат площ от около 10 дка. На хвърлей място от нея античният Tonzos (река Тунджа) пресича българо-турската граница.
Още през късната античност римските стратези са оценили ключовото местоположение на възвишението, господстващо над най-краткия път по долината на Тунджа, водещ към Константинопол.Останките от крепостта представляват едно величествено зрелище дори и за неизкушените от историята любители.
От нея най-добре е запазена централната защитна кула - донжон. Кулата е градена от ломени камъни и пояси от 4 реда тухли споени с бял хоросан. Тя е била издигната на три големи етажа. Последният е с полуцилиндрична форма и е служил като малък параклис, в който се черкували обсадените защитници на крепостта.
Бойниците са разположени от всички страни, а до тях се е стигало по дървени стълби.По естествено защитения венец от скатове на платото през античността е била изградена крепостната стена.
Първото впечатление, което се получава от руините е, че те са принадлежали на голяма крепост, от която е оцеляла само входната кула. Ако се вгледаме обаче ще се убедим, че сме пред наистина уникална военна постройка, представляваща самостоятелно пригодена за отбрана кула-крепост.
Единствената врата въвеждаща в крепостта, се е отваряла в южната стена на по-тясното, правоъгълно тяло. То представлява тесен коридор, на дясно от който се влиза в приземието на кулата. Приземният етаж е засводен с масивен каменен свод, подсилен в средата с арка, чиито пети стъпват на две пиластъра. Те разделят приземния етаж на две неравномерни части. Тук били разположени дървени стълби, извеждащи до етажите, разделени от дървени подове.
Гнезда от напречни греди са останали и до днес. Една каменна стълба извеждала до увенчаната със зъбери бойна платформа най-горе на кулата.Всяка страна на кулата, включително коридора и цилиндричното продълговато тяло, има по няколко мазгала, увеличаващи неимоверно отбранителните й способности, като същевременно и осветяват средновековния сумрак в живота на обитателите.
Градежът на средновековната крепост е изцяло от ломени камъни, споявани с бял хоросан. Сводовете са от тухли от средновековен формат и груби плочести камъни.Украсата е пестелива, като следвайки античната традиция в строителството, се състои от няколко тухлени пояса по високите части на сградата.
Този вид крепости от самостоятелно укрепени сгради, разположени в защитена площ се наричат донжони. Те представляват високи ограничени по размер кули, в които са вместени най - необходимите помещения за последен отпор.
Първите сведения за крепостта ни дава Амиан Марцелин, отбелязващ разгрома на римската армия в битката край Адрианопол (Одрин) от разбунтувалите се готи през 378 г., в която император Валент (364-378 г.), е ранен а по-късно и умира от раните си. Можем да предположим, че сраженията са били в околностите на крепостта, отстояща само на 15 км от Одрин.
През Средновековието поради близостта си с ромейската столица и Адрианопол, укреплението по-често е принадлежало на Византия отколкото на България.
Вукелон е бил превзет и разрушен при походите на хан Крум през 813 г. и името му е изписано на триумфална колона от Плиска.
Пробива си път и една легенда. Според нея, след паметната победа на цар Калоян в битката срещу латинските рицари от IV кръстоносен поход, плененият фламандски граф и латински крал Болдуен де Фландър прекарал няколко дни затворен в кулата на Вукелон. От тук е отведен в столицата Търново, където намира смъртта си.
През 1328 г. при настъплението на цар Михаил-Шишман във византийските предели гарнизонът сам предал крепостта на българите и затова владетелят "...се разположи край нея без да извърши нищо лошо..." Там той престоял един месец, изчаквайки среща с ромейската войска. Император Андроник III изпратил пратеници в българския стан започнали дълги преговори. Искането на цар Михаил-Шишман да замени Вукелон за Созопол останало без последствия, но все пак било постигнато споразумение и той върнал крепостта на Византия.
По време на турското робство крепостта загубва значението си и запустява. Цялата околност обраства с дълбоки гори, изобилстващи с дивеч. През 1664 г. тук ловува султан Мехмед IV, от чиито дневник научаваме, че крепостта и намиращото се под нея селище се наричат вече Фикла.
Един кръстов монограм, изработен от тухли, е вграден малко над входната врата.Към горното западното и източното рамо на кръста са изписани буквите М, Н и Л.
От начина, по който са разположени буквените знаци на монограма, може да се допусне, че се касае за някой Михаил, без обаче да се конкретизира определена личност. Възможно е това да е и цар Михаил - Шишман, който при похода си от 1328 г. престоявайки тук, да е укрепил допълнително набързо, крепостта затваряйки пътя по долината на река Тунджа.
Допустимо е също, монограмът да означава и името Мануил. В такъв случай строежът или поправките могат да се свържат с Мануил Апокавк, чието име се свързва с крепостта Вукелон......
"MANUEL Apokavkos . Ioannes Kantakouzenos names "Manuel Apocauchus, magni ducis filius…urbis præfectus" recording that he fled the city for "Bucellum", in a passage dated to [1344][72]. His father appointed him governor of Adrianople in 1342, but he defected to Ioannes Kantakouzenos in 1344[73]...."
[72] Ioannes Kantakouzenos Vol. II, III, 78, p. 485.
[73] Nicol (1972), pp. 201 and 206.
Малко извън селото по черен път през нивята ,намираме църквата, издълбана в меката скала скрита от хорските очи на около километър - два югозападно от селото...
Вляво от входа по изсечени в скалата стълби се качваме на върха на скалата ,където има следи от разни любопитни изсичания с неясна функция за лаик като мен
Датирана е в 10 век и представлява правоъгълно ,засводено помещение с дължина около 14 метра и височина 3 метра до което се влиза през малък коридор, също засводен
Друга любопитна скална църква има до съседното село - Михалич ... черен път вляво от асфалта ни отвежда до скалата където е изсечена тази любопитна архитектурна чудесия
Скалната църква (също от X в.) при село Михалич е единствената в България с уникална триконхална форма ,сякаш е градена от обикновен строителен материал . Цялата е изрязана /издълбана/ във варовикова скала.Вътрешното й пространство се възприема като кръстовидно-куполно. Конхите са с почти еднакви размери: двете странични са дълбоки по 4 метра и широки 3,60 метра, а източната е 4x4 м. Дясната страна на последната е разширена поради окъртване на скалата, което не може да се каже дали е станало още при оформянето на църквата. Това окъртване сега е запълнено със стеничка, изградена от ломени камъни.
В дъното на източната конха /апсида/ е направен олтар - стена от плочести камъни, висока 0,80 м, широка в средата 0,85 м. Стремежът на строителите скалната църква да наподобява градена стига дотам, че в средата й е издълбан централен купол с диаметър 5,5 м и височина от пода 6 м. Църквата има и други архитектурни елементи, характерни за градените постройки. Вместо тромпи или пандантиви, които биха окръглили четвъртитото пространство между конхите, над които стои куполът, тук от двете страни на източната конха на 2,60 м от пода има капители на колони /или пластири/. Те са изградени около 30 см поставени в ъгъла, изрязан между източната и страничните конхи. Този ъгъл е образуван от двете стени, широки по 90 см. Така е постигната илюзия, че куполът е носен от клони.
В ъгъла между източната и лявата конха е издълбан кръст с разширени навътре рамене, висок 0,30 см. Други изображения или стенописи по стените няма. Подът е направен върху скалата, върху която има натрупан тънък слой /до 0,10 м/ пръст. Отвън около църквата, по повърхността има незначителни фрагменти от ранносредновековна керамика, а в близката околност - следи от стари селища от различни епохи. Скалната църква при Михалич се отличава от всички скални църкви у нас по своята сложна, трихонкална форма, която на Балканския полуостров е застъпена само в градените сгради, познати още в античната епоха и при църквите в ранновизантийското строителство.
По стените й тече вода, за която се вярва, че помага при различни видове болести. Местните разказват, че от години наред църкава има две змии-пазителки. Ако някой тръгне да влиза в църквата с лошо намерение — да краде пари или да търси злато — тогава двете змии се появяват на входа на църквата.
Литература:1."Одринската битка от 1205 година" Гюзелев Васил,Изд.Климент Охридски,2005год.
2"Крепостно строителство по българските земи"
Автор:Петър Балабанов,Стефан Бояджиев, Николай Тулешков
Из.Арх&Арт ,2004год.
3.Кантакузин "История" ГИБИ ,том Х стр.260-263
-2-1.jpg)
