четвъртък, 6 юни 2013 г.

Скалните църкви на Струга








Района на Струга предлага няколко много интересни места, които остават встрани от туристическите маршрути, които познаваме от многобройните реклами,подканящи да посетим чудното наистина Охридско езеро.




Избираме за базов лагер някое хотелче в Охрид, и се отправяме към Струга ,другия град ,разположен на брега на езерото.
Първото място, което ще посетим се намира точно в скалите над пътя Охрид-Струга.Това е манастира, посветен на антиохийския епископ Св.Еразъм Охридски.




Манастирските сгради са нови, но интерес предизвиква старата пещерна църква където е изобразен и самия светец, който според житието му през III век е светителствал в Охрид или Лихнидос ,както се е казвал този град през античността.






Личат два слоя от стенописната украса в църквата ,като по-ранният е от XIII век ,но повечето от оцелелите до днес стенописи са от XVI век .Най интересна е фигурата на владетел, изобразен над Св Еразъм, в цялото си императорско великолепие...





В науката няма единно мнение кой е изобразеният ктитор на храма ,като теотиите за него са ,че е Михаил VIII Палеолог ,или пък неговият син Андроник II Палеолог...
Андроник II Палеолог е коронован за съимператор от баща си Михаил VIII Палеолог през 1272 година и управлява съвместно с него до 1282 г.
От 1295 до 1320 г. Андроник II Палеолог управлява заедно със сина си Михаил IX Палеолог ,а между 1321-1328 г. води междуособна война срещу внука си Андроник III Палеолог...



/Монета на съимператорите Андроник II и Михаил IX.Изт Wikipedia/

Известна е подарената от император Андроник II Палеолог на предстоятеля на Охридската архиепископия плащеница, за употреба при богослужението в църквата Св София.На нея е извезан надпис:

"Пастирю на българите, спомни си при жертвоприношенията за владетеля Андроник Палеолог"



/Източник на изображението -www.pravoslavieto.com/

В този ред на мисли не е невъзможно владетелят изобразен на стената на пещерната църква да е Андроник II Палеолог



Интересна е теорията  ,че фигурата принадлежи на епирския деспот Теодор Дука Комнин, коронован за император в Охрид от тогавашния архиепископ Димитър Хоматиан през 1224 година, като по този повод новия император дарява на архиепископа плащеницата с Богородица Оранта ,съхранявана в момента в НИМ София.





/Източник на изображението -www.pravoslavieto.com/

Между другото Г. Акрополит забелязва, че Теодор Комнин, когато станал император, понеже не бил добре запознат с вътрешната уредба на имперския двор, въвел у себе си българската, или по-скоро варварска уредба на двора /Acropolita, ib., pp. 33, 14 — 34, 12./


Известна е и иконата на Спасителя, подарена от Теодор Комнин на архиепископската църква"Св.София" със стихотворен молитвен надпис:

"О слово на Бога Отца, Ти, Който си приел плът от безмъжна дева по неизказан начин, приеми този дар на добрата съпружеска двойка Теодора Комнинодука и Дукена Мария Комнинородна, подай душевно спасение, което сега да видим предложено по достойнство във всичките литургии"

Съдейки по привързаността на Теодор Комнин към Охридската архиепископия не е изключено и изображението в скалната църква да принадлежи именно на този владетел,завършил безславно житейския си път след битката при Клокотница на 9 март 1230 г










И така ,напускаме манастира на Св. Еразъм Охридски и се отправяме към женския манастир "Успение Богородично" ,Калища ,на брега на Охридското езеро ,недалеч от Струга.




Манастира е известен със старата си скална църква ,датирана в XV век.Тя е разположена в естествена пещера и до нея се стига по дървена стълба, направена в по-ново време, и се влиза откъм източната страна ,близо до олтара на храма







 Тази скална манастирска църква е най-голямата от този тип по брега на Охридското езеро.Най-вероятно е възникнала като изпостница на някой от многобройните аскети ,а през XV век вече е била оформена и фрескоживописана ,добивайки днешния си облик.



Прави впечатление наличието на Св Алипий Стълпник, на източния стълб в олтара, като пример за строг аскетски живот ,на някогашното манастирско братство.




Най-интересната и уникална фреска обаче е композицията в люнета на северната стена ,изобразяваша Св.Кирил Философ и Св.Климент Охридски ,в поза на литургично чиннодействие ,обърнати един към друг





Тази фреска е единствената от подобен вид ,на която са изобразени двамата всеславянски просветители не само в Македония ,а в целия православен свят ,оцеляла до сега.









Фреските в олтара са от края на XVIII век и са дело на зографите Йоан и Ангел ,които са оставили имената си в протезисната ниша до изображението на Христос в гроба







В непосредствена близост от манастира ,скрита в скалите се намира още една скална църква ,посветена на Св.Атанасий и датирана в XIV век.






За изграждането и е послужила естествена скална ниша , чиято източна страна била иззидана ,за да се образува сегашната църквица ,която всъщност крие един от най-запазените ансамбли от средновековна живопис в Стружко.




И тук присъства образа на Св.Климент Охридски ,веднага до вратата ...





Следва регистъра с пустинножители ,лечители и светци-войни ,завършващ с Деисис.








Стенописите от XIV век се отличават с майсторство и вещина, които личат ,въпреки тяхното вече лошо състояние... 






През XVII век храма е преизографисван, за което свидетелстват образите на Св.Петка,Св.Марина,Св.Неделя и Св.Варвара ,изрисувани в правоъгълни рамки, и слоя в олтара.






През XIX век ,храма отново е преизографисван като консерваторите са оставили част от този слой ,на местата ,където първоначалните фрески са били невъзможни за експониране...квалитета на зографите е значително по-слаб








И така ,отправяме се към може би най-интересната от скалните църкви по Охридското езеро.Тя е посветена на Св.Архангел Михаил и се намира в скалите над с.Радожда.







 Радожда е най-югозападното селище на страната и е на 10 километра южно от Струга ,и на два километра от границата с Албания.
Селото се споменава за пръв път през 1342/45 година ,когато Стефан Душан го дарил като метох на Охридската църква Св.Богородица Перивлепта.









Впечатление правят стенописите на входа с образа на Архангел Михаил в цял ръст 




И образа на Предводителя на небесното войнство на кон ,нещо много рядко срещано ..
Очевидно образа е преизографисван, като консерваторите са експонирали и двата слоя ,а именно този от XIII век и този от XVII век ,от когато най-вероятно са и тези стенописи на входа




Храма е изографисван на два пъти ,като първия слой е от XIII век ,и това е един голям фрагмент ,изобразяващ "Чудото в Хони" ,на която се вижда и патрона на храма Св.Архангел Михаил.








Фреските от този слой се отличават с изключително майсторство и вещина на зографите !






Вторият слой на стенописна украса е от XIV и XV век 
Църквата е разделена на притвор и наос, разположен на по - ниско ниво и до който се стига по оформени в скалата стъпала.








От украсата в притвора най-добре са запазени стенописите в свода, посветени на Богородица










...и Страстите Христови:







На северната стена виждаме фрагментарно запазен отново образа на Св.Климент Охридски






       
В наоса ,фреските са в значително по-лошо състояние, но се различават образите на Христос Пантократор и на старозаветни пророци в своеобразния естествен купол на пещерата 











И така ,изоставяме бреговете на Охридското езеро и се отправяме към последната църква ,която ще посетим в Стружкия край а именно ,скалната църква по каньона на р.Сушица ,на около два км от с.Вишни ,посветена на Възнесение Христово.





Намира се високо в една стръмна скала ,до която води желязна стълба.





Естествения отвор на пещерата в която се намира е затворен с каменен зид ,в който се намира и входа към този монашески комплекс ,някога състоящ се от две нива ,в горното от които е била поместена и самата църква.







В импровизираната апсида на храма е изписана Богородица със сигнатура Спилеотиса /Пещерна/



В днешно време стенописите са в недобър вид ,за което е изиграла своята роля и влагата ,предизвикваща ерозия във вътрешността на пещерата.



По типологичните особености на стенописите ,оцелели в храма ,можем да датираме изписването към времето на XIV - XV век.



С това нашата разходка из средновековните паметници на Струга и региона приключва .. със сигурност има неща които сме пропуснали ,но се надявам да сме събудили любопитството в читателите и на път за Охрид и Струга с екскурзия или не ,може да посетите някой от тези интересни места !

Библиография:

1.Гоце Ангеличин Жура."Пештерните цркви во Охридско-Преспанскиот регоин.(Р.Македониja,Р.Албаниja,Р.Грциjа),Ирис,Струга,2004






петък, 26 април 2013 г.

Скалната църква "Килията" над с.Хан Крум




Ще разширим разгледаните до тук скални обители, намиращи се в Природен парк "Шуменско плато" с една много интересна общежителна келия ,изсечена във висока скала ,намираща се срещу т.н. "Хан Крумски" скален манастир ,за който е ставало въпрос в предишна публикация тук.
Скалата е известна като"Аджемоглу канара", а самия комплекс е известен като "Килията".Гледана отдолу се явява най-северната голяма скала ,която се вижда от пътя за Скалния манастир ,падащ се в скалите горе в дясно.

Достъпа до канарата, приютила скалната обител е труден ,но винаги може да си го направите и по-труден ,ако хванете директно през първото възможно място ,позволяващо да преминете дерето ,падащо ви се от ляво ,и после все нагоре по баира през гората, която е поносимо проходима ,и  ако не е денивелацията ,разстоянието от около километър не би било никакъв проблем , за мераклиите...
Твърденията ,че има пътека ще посрещна със съгласие ,но предпочетохме леката тренировка ,пред обикалянето да намерим пътеката ,която би ни удължила прехода с още поне час време...

Вече на връх баира достъпа се затруднява допълнително от пръснатите навсякъде големи и малки скални отломъци по целия терен, и трябва да се внимава да не се пребие човек, или да си изкълчи някой крайник при пропадане ,падане или припадане...



Входа на скалната църква е от северната страна на скалата и представлява скален процеп ,на около четири метра височина, до който добри хора вече са закрепили удобна дървена стълба, на което се зарадвахме допълнително ,по причина че ни се спестиха още два часа ,за сечене на дървета и коване на импровизирана такава ,за което се бяхме приготвили ,но ето че някой беше го направил вместо нас ,и то много по-добре ! Още веднъж благодаря на ентусиастите !



 В края на отвора има изсечени четири стъпала ,които отвеждат в помещенията на келията.



Комплекса има оригинална и интересна вътрешна архитектура.В средата му се издига плътна и продълговата скална маса ,условно изпълняваща ролята на колона с гладко оформени стени, разделяща пространството на две части-северна и южна. 


 Северното отделение е заето от триделна църква, която по своите размери 12мет / 3.5 мет. ,се явява най-голямата от всички скални църкви на Шуменското плато.
 На изток завършва с апсида, с интересно профилирана релефно горна част на свода.



Освен протезис северно от апсидата ,виждаме малка ниша високо от дясната и страна ,а на пода в олтарното пространство виждаме леглото на олтарната траапеза ,която вече липсва.



Църквата е имала иконостасна преграда ,за чието наличие съдим от ясните правоъгълни очертания на подовото пространство пред апсидата и гнездата ,издълбани в стените на църквата отсевер и юг.


Южното отделение на скалния комплекс някога е било разделено на две части, посредством дървена преграда ,за чието наличие съдим по жлебовете в стените.Източното помещение е старателно дообработено и е придобило правилни правоъгълни очертания.


В източната си част ,посредством тесен проход в скалата се е осъществявала връзка с олтарната част на църквата.


В пода на западното помещение са издълбани две гробни камери 





Отвън ,в скалата има още едно оформено помещение ,безсъмнено, принадлежащо също към комплекса ,но с неясно предназначение ... 



И накрая една схема на този наистина интересен и вече достъпен скален манастир.


ЛИТЕРАТУРА:
1.Асен Пейчев ,Марин Николов, Стела Станева ,Дарина Иванова ,”Скални манастири по Шуменското плато” ,”Дирекция на Природен парк Шуменско плато”-гр. Шумен ,2001 год