Манастирът "Св.Никола" край Мидия

Някогашната славна Мидия, днес е смотано селце, с труднопроизносимото име Къйъкьой / Kiyikoy/ разположено на брега на Черно море в тази част на Странджа, която днес е на територията на Р. Турция.

Това място още от древността си има лоша слава: разказвали, че тъкмо тук Медея убила собствения си брат, но пък за сметка на това през следващите векове, за да затвърдят доброто си име, жителите на тогавашното населено място, което вече се е наричало Салмидесос, палели огньове, за да примамват на изолирания пясъчен плаж корабите, търсещи устието на Босфора и грабели клетите търговци...

Въпреки мрачното си минало, през средните векове Мидия е важно пристанище и всеки кораб, отправил се към Константинопол, задължително спирал тук.

Днес почти изцяло е запазена западната крепостна стена, с кулите и бастионите, като дори съвременния път от Виза минава през т.н. Saray kapisi, която е рядък случай на съхранено входно крепостно съоръжение, с размери 5 мет. ширина и 4 метра височина.

Малко по на север има още една запазена крепостна порта.

Може да се проврете покрай храсталаците и да се изкачите на една от кулите, за да добиете представа, за мащаба на строителството през онези ремена.Стените са дебели на места по 2.7 мет.

Могат да се проследят няколко периода на строителство, като от ранновизантийската епоха (V-VI век), стената е достроявана и поправяна поне още два пъти през XIII-XIV век.

Мидия в нашата история присъства главно със сведенията за времето, когато управител на града е бил Добротица, по време на гражданската война в империята между Йоан Кантакузин и императрица Анна Савойска.

/Императрица Анна Савойска. Изт. Wikipedia/

Добротица, явно още при излизането си на историческата сцена е разполагал с голям за времето си ресурс, защото заедно с брат си Теодор, е успял да събере 1000 войника, които да предостави в помощ на Анна Савойска в междуособиците за имперския престол. И тези хилядата са били не всичките, ами както казва Кантакузин в своята "История" - "отбрани"./ГИБИ Х,стр.374

/ Монета на Добротица. изт. вестник Монитор/

Тези отбрани войни не, че допринесли нещо за победата, тъкмо напротив, били разбити от Кантакузиновия протостратор Факрасес край Силиврия - дн. Силиври.
От цялата работа обаче спечелил Добротица, който преди поражението бил оженен за дъщерята на великия дук Алексий Апокавк и обявен за стратег на войските на императрицата, а след като поради лошото си командване бил посрамен на бойното поле, за наказание... го посрещнали с почести в Константинопол, и го направили ... управител на Мидия, откъдето необезпокоявано да може да напада съседните населени места и да си ги плячкосва на воля, докато брат му Теодор, с остатъците от войската се прибрал обратно в Българските предели.

След края на междуособицата вече на император Йоан V Палеолог и Йоан Кантакузин им омръзнало от своеволията на Добротица и го обсадили в Мидия по суша и по море, нещо, което по-рано, поради другите си по-големи грижи не можели да направят.

Пристигайки пред стените на Мидия Кантакузин и Йоан все пак предложили на Добротица да предаде доброволно града, от което предложение своенравният българин все пак се възползвал, в следствие на което бил причислен още веднъж към знатните ромеи и то с голямо внимание, и предполагам се отправил към родната Добруджа, където продължил да прави същото, но вече като самостоятелен владетел но вече и по море, въоръжавайки свои собствени галери...

/Йоан Кантакузин. Изт. Wikipedia/

Освен чудесните плажове, споменати още от Страбон, места за къмпинг и гори за разходки, на около 2-3 км от в скалите е изсечен уникалния манастир "Св.Никола" или "Кератоктистос" , основан още през VI век по времето на император Юстиниан !
Непременно посетете този манастир!

Издълбаната в скалите обител точно възпроизвежда помещенията във всеки един манастир, все едно си е построен с камъни или тухли...Трудно е да се повярва че целия интериор, украса, корнизи, капители и колони имат чисто декоративна функция, и са изсечени в една единствена скала.

Манастирския храм има размери 10 на 4 метра и има чудесно съхранен синтрон в абсидата си.

Чел съм твърдения за надписи, най-ранните от които датират от IX век, но не ги
видях...Вероятно не съм гледал внимателно...

Впечатление прави баптистерия /а може би аязмо / с купол, върху четири декоративни колони с богато орнаментирани капители и слепи аркирани ниши, също богато украсени с каменна пластика, в който и сега може да се спуснете по запазената каменна стълба, но си носете фенерчета, защото вътре цари почти пълен мрак ...

И една малко весела църковна история, имаща косвена връзка с нашия манастир ...

През 1437 година император Йоан VIII Палеолог, обсъждал с епископите, дали да замине за събора във Ферара, за да подпише унията с католиците. Когато прочел на всички писмото от папа Евгений, архиепископът на Мидия-Стефан, възкликнал:
" Те ни обиждат, щото ни наричат гърци!"
В този стар спор византийците винаги се наричали "ромеи" , т.е. римляни, и настоявали така да ги наричат и другите народи, обаче незнайно защо всички ги наричали гърци, и славяните, и латините...

Но в дните на османската заплаха за империята, такива дреболии трябвало да бътат оставени на заден план и императора, за когото унията била жизнено необходима, и отделно като син на Елена Драгаш, вероятно не му пукало особено дали му викат грък  или не, защото предполагам е бил свикнал в двора на майка си с тези обръщения, решил деликатно, и с усмивка да го постави на място.
По думите на секретаря на патриарха, Силвестър Сиропул, "точно тези дни архиепископът на Мидия молел да му отсрочат с две години плащането на данъците от императорските работилници, които се намирали в Мидия. Императорът заявил:" Нимаонзи, който моли, за благодеяние, се обижда от думата "гърци"? Ако знаех, че е толкова срамежлив, за нищо на света не бих му отложил плащането на данъците". Всички се разсмели, а архиепископът на Мидия се разкаял за думите си" ... остана и да не се ... и тогава си е било същото :)

/Йоан VIII Палеолог. изт. Wikipedia /

Особено е интересен своеобразния външен притвор, представляващ дълга галерия, богато декорирана със слепи аркирани ниши и украса от каменна резба. На пода се забелязват няколко гроба.

Източно от него е входа към главния манастирски храм, над който в скалата е оформен купол, а западно се влиза в манастирската гробница с добре съхранени гробни камери, но саркофазите за съжаление са разбити и осквернени отдавна...

На север галерията завършва с гореспоменатото аязмо, или засводен баптистерий,

а от него на изток се тръгва по друга галерия, обикаляща храма от северната му страна.

За всеки случай имаме и един добре илюстриращ всичко план на комплекса.

Мидия и скалния манастир са една чудесна еднодневна дестинация, за дългите дни в годината за гостите на Бургас или Созопол, като за един ден спокойно може да комбинирате хубавия селски плаж там с малко култура, и се заредите с хубави емоции в това невероятно кътче на Странджа.

Литература;
1. Иванов Сергей Аркадьевич. В поисках Константинополя. Путеводитель по византийскому Стамбулу и окрестностям. /ISBN: 978-5-98652-382-8 / Год: 2011

Крепостта Фанарион в Тесалия

Района на град Трикала, в гръцка Тесалия, е много богат на паметници от древността. Достатъчно е да споменем Метеора и да разберем, че човек може да идва тук десетки пъти, и пак ще си отиде с чувството, че има нещо, което е пропуснал, което не е видял, и заради което обезателно пак трябва да дойде...

Но освен многобройните манастири, църкви и скитове на Метеора, криещи безброй изкушения, за любителите и професионалните изследователи, днес ще видим едно място, което надявам се да ви изненада приятно.

Това е византийската крепост Фанари, в едноименното село, само на двайсетина километра южно от Трикала в посока Кардица.

Точното време на построяването на крепостта не е известно, но областта излиза на историческата сцена през XIII век, появявайки се със името Фанарион, в един имперски едикт от 1289 на Андроник II Палеолог, касаещ запазването на правата на манастира "Богородица Ликусада" , сега несъществуващ, но в тогавашните времена заедно с Порта Панагия, са били главните религиозни центрове на Тесалия.
Буквално текста гласи:..."πλησίον που διακειμένη του άστεως, ο, Φανάριον ονομάζεται..."

Манастира Ликусада е основан от съпругата на Йоан I Дука Комнин, управлявал областта от 1268 до 1289 год., когато умира в монашество и е погребан във внушителната манастирска църква, построена от него и намираща се на двайсетина километра от Фанари - Порта Панагия...

Църквата за която стана въпрос е изключително зрелище и ако се интересувате от византийска архитектура, задължително си я вкарайте в маршрута, отправяйки се към Метеора...

Хрисовула на император Андроник II Палеолог е намерен в Големия Метеор, а сега в музея там има изложено копие, като оригинала се пази в Атина, В Националната библиотека на Гърция.

Областта става арена на много и драматични събития, по времето на междуособиците, в края на 13-ти, и началото на 14-ти век, между Епир, Тесалия, Ахейското княжество и възстановената от Михаил VIII Палеолог Римска империя - Византия, след известната Пелагонийска битка...
Главни действащи лица в тези събития са Епирския деспот Никифор I Комнин Дука (1267/8 г.-1297 г.), съпругата му Анна Комнина Кантакузина Палеологина, и Тесалийския деспот Йоан I Дука Комнин ( 1268 г. - 1289 г.), доведен брат на Никифор....Изобразен е на ктиторската композиция в Порта Панагия.

Повече информация за крепостта и областта могат да се намерят в т.н. "Писмо Оркомотико" /"ΟΡΚΩΜΟΤΙΚΟ ΓΡΑΜΜΑ"/ на Михаил Гаврилопулу от 1342 год. 

https://sites.google.com/site/fanarikarditsa/istorike-anadrome  

http://www.angelfire.com/ego/fanari/orkomotiko.htm

В писмото се вижда, че управителите на Тесалия - севастократор Стефан и наследника му Михаил Гаврилопулу, са резидирали и във Фанар по това време, докато преди тях деспот Йоан I Дука Комнин - Копелето, е предпочитал за свой главен град Неопатра...Наричан е с прозвището "Копелето", защото Йоан Дука е извънбрачен син на Михаил II Комнин, владетел на Епир от 1230 г. до смъртта си през 1266/68 г.

Писмото "Оркомотико" се съхранява в Големия Метеор.А който иска да го прочете може да последва линка под снимката по-горе.

През 1332 крепостта и града са завладени от Епирския деспот Йоан II Орсини, който успял да премине високия и стръмен Пинд, и превзел крепостите в западна Тесалия, като поставил в тях и съответния гарнизон. От това време са и хрисовулите на Орсини, издадени в полза на манастирите "Ликосада" и "Св.Никола Завлантион".

През 1333 командира на Солунския гарнизон Михаил Гладиатор превзема няколко града и крепости в Тесалия, сред които и Фанар, като го поставя под суверенитета на император Андроник III Палеолог (1325-1341) 

През 1383 год. по време на събор в манастира "Св.Никола Завлантион" за пръв път се появява и името на епископа на Фанар-Дамян, но останки от църква зад стените на крепостта не се забелязват...

Османската инвазия в Тесалия азпочва през 1386 год, под водачеството на Евренос бей.През 1396-97 год. Под предводителството на султан Баязид, Фанар е превзет от османците, но след битката при Анкара, в която османските войски са разгромени от Тамерлан, областта е върната на Византия или по-вероятно да получава своеобразна автономия в границите на османското завоевание 

През 1444 год. деспота на Мистра и по-късно последен византийски император Константин XI Палеолог, навлиза в Тесалия, в опит да възвърне за империята превзетите от османците територии и превземайки Фанарион, достига до планините в западна Тесалия, като поставя управител в крепостта. Това положение обаче не трае дълго и скоро османците под предводителството на Турхан примуждават Константин да отстъпи и успяват да задържат контрола над областта до 1881 год.

Сведения за тази отчаяна последна атака на Константин Палеолог ни е оставил атинския историк от двора на пелопонеския деспот Лаоник Халкокондил в десет томния си труд "Доказателства на историите". 

В самата крепост, която днес се реставрира умело и е отворена за посещения срещу 2 евро вход, може да видите интересно водохранилище.

Използвани източници: 

 1. https://sites.google.com/site/fanarikarditsa/istorike-anadrome

 2. DEMETRIOS KYRITSES THE "COMMON CHRYSOBULLS" OF CITIES AND THE NOTION OF PROPERTY IN LATE BYZANTIUM

                                 

Манастирът "Aynali Kilise" край Goreme, Кападокия

Aynali kilise е наименованието на малък комплекс, най-вероятно манастирски, намиращ се на около 1 км югоизточно от известния Музей на открито „Гьореме”.
Комплекса е съвсем лесно достъпен от главния път Гьореме-Ургюп. По чакълест път слизате с автомобила си до самата църква.Входа е 4 турски лири, дават и фенерче за тези които нямат, а както ще видим си трябва.

Няколко помещения и голяма църква са изсечени в скалите така че ограждат от три страни малко пространство отворено на север. Фасадата на комплекса е оформена с три големи слепи арки, разделени от пиластри.

От лявата ниша се влиза в църковния притвор и в храма, а от другите две се влиза в едно голямо помещение, условно наречено „Помещение 1”.

То е голяма засводена зала ,декорирана с изсечени в стените и тавана корниз и напречни арки. По тавана и по стените има декорация от иконоборчески геометрични фигури и символи със сакрално съдържание, като впечатление прави един голям „латински” кръст.

Интересен е образът на ловец със сложносъставен лък и  кападокийски шлем, насочил оръжието си към една птица, но и причудливите образи на животни, намиращи се по стените на помещението, също привличат вниманието.

Отвор в южната стена на помещението води до малка пещера в която виждаме интересно решение за затваряне на пещерата посредством голям воденичен камък, който някога лесно е препречвал входа, търкалян от обитателите.

От това помещение, по тунел със стъпала, изсечени в скалата стигаме до второ помещение, доста по-голямо по размери и очевидно използвано като гълъбарник, съдейки по типичните ниши в стените на залата.

Тесен тунел в източната част на помещението води в друго ниво затваряно от същия препречващ механизъм, с голямо каменно воденично колело. 

От него по вертикален тунел се слиза на първото ниво, но операцията в днешно време е рискована въпреки наличието на вече поизтритите хватки за ръцете и краката на слизащия /или катерещия се/, не го препоръчвам, освен ако нямате натрапчивата идея да пробвате да си строшите врата, и успешно да си прецакате екскурзията J

Този проход води до стопанско помещение служещо за добив на зехтин, и на вино.

Църквата на комплекса е базиликално помещение декорирано орнаментално с червена боя директно върху скалата, и разделено на три кораба посредством колони.

Орнаментите на стенописната украса включват различни по размери и по тип кръстове, стилизирани птици, най – добре видими на полусвода на южната стена между зигзагообразната ивица, очертаваща специфичен регистър в полусвода на северната и южната стени, геометрични фигури и много интересна украса във вид на своеобразно „домино” от вътрешната страна на арките,, оформени от пространството между колоните.

В свода на храма в медальони са разположени кръстове и геометрични фигури със символично значение, типични за иконоборческия период във Византия.

Стенописната украса има голям диапазон за датиране и абсолютна точност не може да бъде изказана, но по паралелите, най вече сцърквата „Св.Варвара”, или т.н. параклис 20 в Гьореме, може да се насочи към средата на XI век, която датировка би могла да се зададе и за възникването на целия манастирски комплекс.

Библиография

Lyn Rodley."Cave Monasteries of Byzantine Cappadocia".Cambridge University Press.1985.p.56-63