Устра .... Родопския страж

... “На кой му е дошло на акъла, да построи крепост чак там ... баси” ... обикновено този въпрос се върти из главата на безделничещите туристи ,дето са тръгнали да си търсят разнообразие ,щурайки се по пущинаците или трескаво обикалят т.н. “културно-историческо наследство” и “забележителности”, в крак с новопропълзяващата мода на “културния туризъм” ... Ама най-готино ми е да ги видя на токчета и с голо пъпче ... с причесчица ... къ мислиш ти ... нали трябва да зарадват бръмбарите ,скакалците, гущерите и пепелянките /това не са прякори на добре облечени приятели на един бизнесмен ,а част от фауната в Джебелските Родопи / ,щото те горките няма да гледат само разни оцъклени кретени с фотоапарати дето на всичкото отгоре знаят и къде са тръгнали ... шегувам се ... има и хора дето са тръгвали за Устра по чехли ... ма тва е друга тема ,няма да се отклонявам и без тва много се отплеснах ...

Та Устра дами и господа не е много за културен туризъм ... пръво, щото нема път ... има една изорана вада която някога е била път и води до хижа Устра, която от своя страна не работи от години ... иначе изглежда не чак толкова зле ... може да се постегне, да се социализира и да си заработи ,ама нема воля за таа работа ми се чини ... сега са наслагали кафяви табелки ... пак добре ,щото преди време човек не можеше да види даже бегло обозначение за посоката

Второ ... много е нависоко мамка му ... до хижата как да е ... има си горски път ,верно изоран и са поникнали разни фиданки по него, ама път все пак ... уф ,че нема ено джипче ... обаче след хижата се фаща по скалите и драпаш ... та ако наистина не си тръгнал за там ,а просто искаш да се разходиш тази част от трасето щи са стори малко ... как да кажа ... притеснителна ...

Един път казах на един приятел ...

- Михалчо, виждаш ли го ей там оня връх ? ...

той вика

- Да

- А тъй ...ей там ше ходим сега

А той ме гледа все едно му се подигравам и вика ..

- Да бе ... Да

И те така ...

Хубавото е ,че като стигнеш до горе ,запъхтян и опсувал орталъка ...и като видиш гледката ,и схващаш че си е заслужавало ,даже и да си абсолютно неизкушенн от руините на някогашната слава лаик любител

Останките на крепостта Устра се издигат на наистина недостъпен връх с почти отвесни склонове на височина 1015 метра в подножието на който тече река “Хисар дере”.Заема площ от 1 286 кв. м. и вероятно е била най-обикновена стражева крепост с малък гарнизон ,охраняваща пътя от Беломорието за Филипопол /Пловдив/ ,който е вървял по билото , на отсрещното възвишение. Дължината на цялата крепостна стена е 113 м, а запазената височина на стените е до 10 м. Личат развалините на три кули с причудливи форми ,основите на жилищни помещения, водохранилища и складове за хранителни запаси.

Отдалеч връхчето с крепостта представлява величествено зрелище ... като врящ вулкан ... това е може би най-живописната крепост у нас ... а и една от най-добре запазените всъщност ...

Устра е между крепостите превзети от цар Михаил – Асен по време на похода му за отвоюване на Източните Родопи след смъртта на император Йоан III през 1254-1255г

Хронистът Георги Акрополит ни е оставил описание на събитията от това време:...

..."Той се впусна от Хемус и като прекоси Еврос/Марица/ за кратко време си подчини обширна земя и си присъедини много градове без никакъв труд.Жителите които бяха българи преминаваха на страната на съплеменниците си и се отърваваха от ярема на чуждоезичните.А крепостите оставени само с ромейска охрана която не бе достатъчна да окаже съпротива при тези обстоятелства бяха лесно достъпни за българите.Едни бяха изпаднали в страх и предаваха крепостите като получаваха свободата да си отидат по домовете други бягаха и ги оставяха без защитници поради внезапното нападение понеже не можеха да измислят веднага нещо полезно трети естествено бяха уморени от дългата служба тъй като им бе възложен прекомерен срок за пазене. Веднага бяха завзети Стенимахос Перущица Кричим Цепина и всичко в Ахридос освен Мнеакос който единствен бе запазен от ромеите.Подчиниха се на българите и Устра Перперикон Кривус и разположеният край Адрианопол град наречен Ефраим"....

С тази война е свързана и една драматична историческа личност ,която както ще видим оказва много важна, за съжаление отрицателна, роля в българския XIII век.Това е руският княз Ростислав Михайлович.

Той бил син на мъченически убития от татарите и обявен за светец черниговски княз Михаил. Бидейки зет на крал Бела IV, Ростислав потърсил убежище в Унгария.Бил бан (управител) на Мачва - областта между Дрина и Сава. Макар и унгарски васал, руският княз разполагал с широка автономия.

Към 1254 г. Мария, дъщеря на Ростислав, се омъжила за цар Михаил II Асен (1246-1256). Вероятно съветниците на българския цар, сред които изпъква севастократор Петър, смятали този династичен брак за перспективна стъпка към възвръщането поне на част от българските земи ,изгубени след смъртта на Йоан Асен II.

По време на избухналата по този повод през 1254 г. българо-никейска война Ростислав вече бил съюзник на Михаил II Асен. Войната обаче не се развивала добре за България, макар някои важни крепости южно от Марица да оставали твърдо в български ръце. Стигнало се до преговори, които правителството на Михаил II Асен поверило на Ростислав Михайлович.

Така навярно българите искали да респектират ромеите, показвайки, че авторитетният и силен във военно отношение руски княз е на българска страна.

Така Ростислав оглавил "първенците на българския народ", дошли да преговарят с Теодор II Ласкарис при р. Регина (Еркене в Източна Тракия, Турция). Противно на възлаганите му надежди, Ростислав водел преговорите подозрително неадекватно, наричал младия византийски император "свой баща и господар", приемал предложения, които самите ромеи преди това вече били оттеглили с оглед неприемливостта им за българската страна...

Най-накрая царският тъст предпочел голяма контрибуция в пари, и скъпи одежди, срещу която доста български крепости и градове трябвало да бъдат опразнени от своите гарнизони и да приемат ромейски! Очевидно Ростислав бил подкупен от ромеите, а може би следвал и интересите на Унгария, заинтересувана от отслабването на южната й съседка.

Така по силата на Регинския мирен договор България загубила обширни земи от Родопите до Скопие...

Вестта за сключения крайно неизгоден, унизителен мирен договор довела до бурни събития в Търново и страната. Калиман, син на севастократор Александър, организирал недоволните и убил своя първи братовчед Михаил II Асен. Той се провъзгласил за цар, обаче също не намерил сериозна поддръжка и на свой ред бил убит.

Страната била обхваната от тежка гражданска война, в която силни позиции имали боляринът Мицо (зет на Иван Асен II), скопският първенец Константин Тих и самият Ростислав Михайлович.Ростислав, който в унгарски документи е наричан и"император на българите", се появил пред стените на столицата, обаче не бил допуснат в града,и явно бързо схванал колко голяма е неговата непопулярност, защото се отказал да обсажда Търново и, вземайки

дъщеря си, се завърнал в Мачва

По- късно Устра не се среща в писмени източници и е трудно да се правят догадки за нейното съществуване.

В цитаделата на Устра наред с находки от войнския бит са намерени и много сребърни и бронзови кръстове свидетелстващи за статута на обитателите и.
В историческия музей в гр.Кърджали наред с тях е експонирана и колективна находка от корубести медни византийски монети намерена в покрайнините на крепостта.

Вукелон ... стражът на долината на Тунджа

Карайки по пустите тесни пътища на Сакар планина се отправяме към село Маточина, където на полегато връхче над селото се извисява кулата Вукелон ... или Букелон по нашенски ...

Селото се намира зад някогашния кльон с Турция и някога е било абсурд да си помислиш ,че може да си се размотаваш по туризъм из тези краища ... даже ей я вдясно и вишката на граничарите ...

но вече с турците сме аркадаши и френдове и от старата граница самотно стърчи будката на граничарите ,а портала на телената ограда е разчекнат и изоставен ...

Внушителните останки на крепостта Вукелон (Букелон) самотно се извисяват на голо възвишение, в подножието на Сакар планина над свиленградското село Маточина (старо име Фикел, Фикла), и заемат площ от около 10 дка. На хвърлей място от нея античният Tonzos (река Тунджа) пресича българо-турската граница.

Още през късната античност римските стратези са оценили ключовото местоположение на възвишението, господстващо над най-краткия път по долината на Тунджа, водещ към Константинопол.Останките от крепостта представляват едно величествено зрелище дори и за неизкушените от историята любители.



От нея най-добре е запазена централната защитна кула - донжон. Кулата е градена от ломени камъни и пояси от 4 реда тухли споени с бял хоросан. Тя е била издигната на три големи етажа. Последният е с полуцилиндрична форма и е служил като малък параклис, в който се черкували обсадените защитници на крепостта.


Бойниците са разположени от всички страни, а до тях се е стигало по дървени стълби.По естествено защитения венец от скатове на платото през античността е била изградена крепостната стена.



Първото впечатление, което се получава от руините е, че те са принадлежали на голяма крепост, от която е оцеляла само входната кула. Ако се вгледаме обаче ще се убедим, че сме пред наистина уникална военна постройка, представляваща самостоятелно пригодена за отбрана кула-крепост.



Единствената врата въвеждаща в крепостта, се е отваряла в южната стена на по-тясното, правоъгълно тяло. То представлява тесен коридор, на дясно от който се влиза в приземието на кулата. Приземният етаж е засводен с масивен каменен свод, подсилен в средата с арка, чиито пети стъпват на две пиластъра. Те разделят приземния етаж на две неравномерни части. Тук били разположени дървени стълби, извеждащи до етажите, разделени от дървени подове.




Гнезда от напречни греди са останали и до днес. Една каменна стълба извеждала до увенчаната със зъбери бойна платформа най-горе на кулата.Всяка страна на кулата, включително коридора и цилиндричното продълговато тяло, има по няколко мазгала, увеличаващи неимоверно отбранителните й способности, като същевременно и осветяват средновековния сумрак в живота на обитателите.



Градежът на средновековната крепост е изцяло от ломени камъни, споявани с бял хоросан. Сводовете са от тухли от средновековен формат и груби плочести камъни.Украсата е пестелива, като следвайки античната традиция в строителството, се състои от няколко тухлени пояса по високите части на сградата.



Този вид крепости от самостоятелно укрепени сгради, разположени в защитена площ се наричат донжони. Те представляват високи ограничени по размер кули, в които са вместени най - необходимите помещения за последен отпор.



Първите сведения за крепостта ни дава Амиан Марцелин, отбелязващ разгрома на римската армия в битката край Адрианопол (Одрин) от разбунтувалите се готи през 378 г., в която император Валент (364-378 г.), е ранен а по-късно и умира от раните си. Можем да предположим, че сраженията са били в околностите на крепостта, отстояща само на 15 км от Одрин.



През Средновековието поради близостта си с ромейската столица и Адрианопол, укреплението по-често е принадлежало на Византия отколкото на България.
Вукелон е бил превзет и разрушен при походите на хан Крум през 813 г. и името му е изписано на триумфална колона от Плиска.



Пробива си път и една легенда. Според нея, след паметната победа на цар Калоян в битката срещу латинските рицари от IV кръстоносен поход, плененият фламандски граф и латински крал Болдуен де Фландър прекарал няколко дни затворен в кулата на Вукелон. От тук е отведен в столицата Търново, където намира смъртта си.




През 1328 г. при настъплението на цар Михаил-Шишман във византийските предели гарнизонът сам предал крепостта на българите и затова владетелят "...се разположи край нея без да извърши нищо лошо..." Там той престоял един месец, изчаквайки среща с ромейската войска. Император Андроник III изпратил пратеници в българския стан започнали дълги преговори. Искането на цар Михаил-Шишман да замени Вукелон за Созопол останало без последствия, но все пак било постигнато споразумение и той върнал крепостта на Византия.



По време на турското робство крепостта загубва значението си и запустява. Цялата околност обраства с дълбоки гори, изобилстващи с дивеч. През 1664 г. тук ловува султан Мехмед IV, от чиито дневник научаваме, че крепостта и намиращото се под нея селище се наричат вече Фикла.



Един кръстов монограм, изработен от тухли, е вграден малко над входната врата.Към горното западното и източното рамо на кръста са изписани буквите М, Н и Л.



От начина, по който са разположени буквените знаци на монограма, може да се допусне, че се касае за някой Михаил, без обаче да се конкретизира определена личност. Възможно е това да е и цар Михаил - Шишман, който при похода си от 1328 г. престоявайки тук, да е укрепил допълнително набързо, крепостта затваряйки пътя по долината на река Тунджа.
Допустимо е също, монограмът да означава и името Мануил. В такъв случай строежът или поправките могат да се свържат с Мануил Апокавк, чието име се свързва с крепостта Вукелон......

"MANUEL Apokavkos . Ioannes Kantakouzenos names "Manuel Apocauchus, magni ducis filius…urbis præfectus" recording that he fled the city for "Bucellum", in a passage dated to [1344][72]. His father appointed him governor of Adrianople in 1342, but he defected to Ioannes Kantakouzenos in 1344[73]...."

[72] Ioannes Kantakouzenos Vol. II, III, 78, p. 485.
[73] Nicol (1972), pp. 201 and 206.

Малко извън селото по черен път през нивята ,намираме църквата, издълбана в меката скала скрита от хорските очи на около километър - два югозападно от селото...
Вляво от входа по изсечени в скалата стълби се качваме на върха на скалата ,където има следи от разни любопитни изсичания с неясна функция за лаик като мен

Датирана е в 10 век и представлява правоъгълно ,засводено помещение с дължина около 14 метра и височина 3 метра до което се влиза през малък коридор, също засводен


Друга любопитна скална църква има до съседното село - Михалич ... черен път вляво от асфалта ни отвежда до скалата където е изсечена тази любопитна архитектурна чудесия

Скалната църква (също от X в.) при село Михалич е единствената в България с уникална триконхална форма ,сякаш е градена от обикновен строителен материал . Цялата е изрязана /издълбана/ във варовикова скала.Вътрешното й пространство се възприема като кръстовидно-куполно. Конхите са с почти еднакви размери: двете странични са дълбоки по 4 метра и широки 3,60 метра, а източната е 4x4 м. Дясната страна на последната е разширена поради окъртване на скалата, което не може да се каже дали е станало още при оформянето на църквата. Това окъртване сега е запълнено със стеничка, изградена от ломени камъни.


В дъното на източната конха /апсида/ е направен олтар - стена от плочести камъни, висока 0,80 м, широка в средата 0,85 м. Стремежът на строителите скалната църква да наподобява градена стига дотам, че в средата й е издълбан централен купол с диаметър 5,5 м и височина от пода 6 м. Църквата има и други архитектурни елементи, характерни за градените постройки. Вместо тромпи или пандантиви, които биха окръглили четвъртитото пространство между конхите, над които стои куполът, тук от двете страни на източната конха на 2,60 м от пода има капители на колони /или пластири/. Те са изградени около 30 см поставени в ъгъла, изрязан между източната и страничните конхи. Този ъгъл е образуван от двете стени, широки по 90 см. Така е постигната илюзия, че куполът е носен от клони.


В ъгъла между източната и лявата конха е издълбан кръст с разширени навътре рамене, висок 0,30 см. Други изображения или стенописи по стените няма. Подът е направен върху скалата, върху която има натрупан тънък слой /до 0,10 м/ пръст. Отвън около църквата, по повърхността има незначителни фрагменти от ранносредновековна керамика, а в близката околност - следи от стари селища от различни епохи. Скалната църква при Михалич се отличава от всички скални църкви у нас по своята сложна, трихонкална форма, която на Балканския полуостров е застъпена само в градените сгради, познати още в античната епоха и при църквите в ранновизантийското строителство.

По стените й тече вода, за която се вярва, че помага при различни видове болести. Местните разказват, че от години наред църкава има две змии-пазителки. Ако някой тръгне да влиза в църквата с лошо намерение — да краде пари или да търси злато — тогава двете змии се появяват на входа на църквата.

Литература:
1."Одринската битка от 1205 година" Гюзелев Васил,Изд.Климент Охридски,2005год.

2"Крепостно строителство по българските земи"

Автор:Петър Балабанов,Стефан Бояджиев, Николай Тулешков

Из.Арх&Арт ,2004год.

3.Кантакузин "История" ГИБИ ,том Х стр.260-263

Крепостта Кривус

... Откакто се запалих по история и руините на средновековието ,минаха сигурно 5-6 години ... оттогава не е било да попадна в Кърджали /всеки път най-съзнателно/ и да не се зачукам по кривите завои на родопите към село Башево ...

Башево е китно село в Източните Родопи ,със стари каменни къщи в по-голямата си част, разположено високо по слънчевите била на планината ,а ниско долу на около километър, река Арда описва причудливите си меандри

... гледката определено грабва ... грабва и всеки ,който съм довлякъл с мен до тук ,щото все пак емоциите трябва да се споделят ... друг е въпроса че придружителите ми най-често не знаят нито къде отиват, нито кво толкова аджеба ше гледат ... ама понеже са ме оставили да правя програмата за фототуризъм ... е на ви сега ...

обаче пък след като слезем по изровената от дъждовете пътека под селото се почва едно снимане ... и снимане ...

Но да се върнем на въпроса за какво дойдохме ... крепостта Кривус ... въпроса е малко спорен в науката дали е това въпросната крепост или не е ... защото в изворите за Кривус се говори като за град ... а нашата крепост е съвсем малка ...най вероятно стражево укрепление ,пазещо средновековния път ,следвал коритото на р. Арда ... но няма да разсъждаваме толкова ... съмнението си остава ,въпреки добилото гражданственост схващане в пространството, че именно това е Кривус и засега ще го наричаме така ...

Крепостта е кацнала на скалисто възвишение ,обградено от три страни от един от завоите на р. Арда ... кастрофилакса е имал страхотна панорама ...

сигурно сутрин като се е протягал и е удрял по една-две мастики за разсънване си е викал ... “Туй сичкото е мою ... мою е “... а може и да е ревял като магаре ,де да го знам ... въпроса е че му е било кеф ... поне докато не го е напънала службата да ходи някъде ,щото на идване сме добре ... слизаме ... тва е единствената крепост, дето като отиваш на нея слизаш ... и ти е веселичко ... после на връщане ревеш ... като кастрофилакса ,тръгнал да посреща имперската поща и прочел ,че го оставят за още 3-4 години,в тоя забутан гарнизон ,дето от 15 години все ходиш с железни гащи ,щото могат да дойдат българите, и да изпонатръшкат и вратите на тая зачукана в нищото крепост ... или замък ...... добре ... звучи по – европейски !

Та така ... от крепостта има все пак доста останки ... трасето на крепостната стена е очертано от всички страни, а стените достигат 2-6 метра височина ... в западната част зидовете следват конфигурацията на терена и образуват причудливи чупки ,оформящи триъгълна кула ,улесняваща отбраната на едната от вратите ,а в източната виждаме единствената запазена кула, охраняваща другата порта до нея ... специалистите я датират в 10 век вероятно по предметите от войнския и стопански бит открити при разкопките

Кривус е между крепостите, превзети от цар Михаил Асен / 1246 – 1256 / по време на похода му за отвоюване на Източните Родопи след смъртта на император Йоан Ватаци през 1254-1255г

Хронистът Георги Акрополит ни е оставил описание на събитията от това време:...

..."Той се впусна от Хемус и като прекоси Еврос/Марица/ за кратко време си подчини обширна земя и си присъедини много градове без никакъв труд.Жителите които бяха българи преминаваха на страната на съплеменниците си и се отърваваха от ярема на чуждоезичните.А крепостите оставени само с ромейска охрана която не бе достатъчна да окаже съпротива при тези обстоятелства бяха лесно достъпни за българите.Едни бяха изпаднали в страх и предаваха крепостите като получаваха свободата да си отидат по домовете други бягаха и ги оставяха без защитници поради внезапното нападение понеже не можеха да измислят веднага нещо полезно трети естествено бяха уморени от дългата служба тъй като им бе възложен прекомерен срок за пазене. Веднага бяха завзети Стенимахос Перущица Кричим Цепина и всичко в Ахридос освен Мнеакос който единствен бе запазен от ромеите.Подчиниха се на българите и Устра ,Перперикон ,Кривус и разположеният край Адрианопол град наречен Ефраим"....

Хубаво седим и си говорим ,ама трябва да се връщаме ... а както казах ,на връщане се катери...пътя до Башево се изминава за около час ... на връщане пак малко фотопауза и ... да си пожелаем да се върнем скоро ....