Манастирът "Св. Спас" или "Възнесение Господне" се намира на около 7 км от софийското село Алино.
До него води черен път, непроходим за лек автомобил, така че достъпът към него е след двучасова разходка с нисък процент на трудност, дори и за неподготвени туристи, поклонници, или просто хора, които се чудят какво да правят, и търсят нещо различно като преживяване.
От някогашният манастир е останала засводената, еднокорабна, едноапсидна църква без пластична украса, с конха-певник на северната стена и протезисна ниша в олтарната част.
Западната част е оформена с издадени анти и патронна ниша над входната врата.
В пространството на северната анта има изображение на ктитор, най-вероятно от XIX век, откогато датира и изображението на Христос в патронната ниша.
Датирани са с надпис, над входната врата, според който са изпълнени през 1625/6 година, най-вероятно от двама водещи зографи и техните ателиета.
Единият, категорично по-умелия зограф е работил в източната част на храма и свода, а другия в западната част и съответно свод.
В свода на храма, виждаме Христос Емануил, или Младенец, носещ нещо наподобяващо на епископски жезъл, чиито кръгъл медальон е придържан от четири ангела в полет и два херувима с прибрани криле.
Интересен е следващия образ, "Ветхий денми" (По-стар от дните), в кръгъл медальон, носен от прави фигури на ангели и два серафима, разперили криле, с Христовите инициали, и кръстатия Христов нимб, но с пояснението "Саваот", или Бог-Отец...
Един близък паралел с такова изображение, можем да видим в свода на църквата "Св. Илия" в Бобошево от 1678 год., където образът на Христос Ветхий денми е придружено със същият пояснителен надпис-Саваот, но без серафимско присъствие...
Образът на Христос Пантократор (Вседържател) доминира свода, разположен в неестествено голям медальон, обграден от скачени по-малки медальони с образите на архангели, Богородица Оранта и Йоан Предтеча в същата молителна орантна поза.
Следва Христос, като "Ангел от Великия съвет".
...и завършва на запад с продължението на сцената "Преображение Христово", с Христос в огнена мандорла ( Може и ракета, за любителите на космоса от Добърско), придружен както е обичайно от пророк Мойсей, в дясно, и св. Илия от ляво, която започва от люнета, на западната стена и се разгръща в свода.
Южната и северната дъги на свода са заети от изображенията на старозаветни пророци
В южната са образите на пророк Давид, Захария с рог, Йеремия, Аарон, Елисей, Авакум, Исайя и Самоил с волския си рог с елей.
В северната дъга виждаме пророците Даниил, Йона, Захария, Гедеон, следват четирима неидентифицирани образи на пророци и регистърът завършва с пророк Соломон.
В свода на апсидата виждаме Възнесение Христово с Убрус, във вид на кърпа, една обичайна за иконографията през XVI и XVII век сцена, когато Убрусът вече приема формата на тъкана кърпа, но тук виждаме, че месалът с изображението на Христос не е носен от Богородица (например Карлуковския манастир и Добърско), или от два ангела (както е в Билинския манастир, или в Св. Никола в . Марица), а е завързан за две дървета, нещо което прави тази сцена наистина уникална за поствизантийската живопис!
Във втория регистър следва старозаветната сцена "Гостоприемство Авраамово" развита детайлно на интересен "архитектурен" фон, който забелязваме, че присъства в цялата иконописна програма в църквата и зографите са се постарали да отделят доста от уменията си, пресъздавайки жилища, кули, храмове, орнаменти и т.н. архитектурни особености, на чиито декор се развива евангелския художествен преразказ !
... и нещо много интересно, освен в свода имаме и тук, още едно изображение на Христос в образа, на "Ангел от Великия съвет", този път придружено обаче с надпис на гръцки език!
Южно от този образ е сцената "Благовещение", също на фона на гъсто разположени сгради, която обаче е събрана в една композиция, а не както сме свикнали да я виждаме в други паметници в двустранно симетрична сцена, в ляво от конхата на апсидата архангел Гавраил, а в дясно- Богородица.
Третият регистър е зает от един неидентифициран образ на епископ, следван от образите на св. Софроний, св. Доротей и св. Ахилий Лариски.
Проскомидийната ниша (протезиса) е заета от чудесно изображение на Христос в гроба, фланкиран от два архангела. в императорски одежди, а до нея е фигурата на св. архидякон Стефан.
Образът на св. Спиридон, чиито мощи се намират на много посещавания от българи остров Корфу, е южно от апсидата.
В конхата на самата апсида виждаме обичайната за периода Богородица "Ширшая небес", фланкирана от архангели без указващи надписи (обичайно, това са Михаил и Гавраил) и Христос, благославящ, в медальон.
Под Богородица е разположена Евхаристията или "Причастяване на апостолите", където пак имаме момент на своеобразност, с образите на двата ангела, държащи свещи...
и под него е Мелисмосът, или "Поклонението" със обичайните образи на Отците на Църквата, св. Григорий Богослов, св. Василий Велики св. Йоан Златоуст и св. Атанасий Александрийски.
Първият регистър, на южната стена започва с едно много интересно изображение на младия, дванадесетгодишен Христос, беседващ с книжниците в храма.
Продължава с една сцена, в която Христос изцелява слепи и сакати...
и отново попадаме на Христос, горящ плява на гумното, една сцена която сме виждали в църквите "Св. Йоан Предтеча" във Върбово и "Св. Богородица" в Прибой, където за съжаление е доста повредена.
Сцената с Христос на гумното предшества "Кръщението" и е в пряка връзка него, като съдържа началото на това развитие с епизода в горния ляв край на композицията, съдържаща своеобразна сцена в сцената, където Христос и Йоан Кръстител разговарят.
Христос е протегнал ръка към Йоан, а той е вдигнал ръка в знак на отказ.
Виждаме отказа но Йоан да кръсти този, който е по-достоен от него.
Друга сцена в сцената е в дясно, където Кръстителят сочи към Христос и фарисеите и садукеите, дошли да се кръстят го слушат...
следва "Кръщение", с един интересен детайл, който не винаги присъства в тази сцена - брадвата и дървото до Йоан Кръстител
"Възкресението на Лазар" е запазена фрагментарно, както и "Вход Господен в Йерусалим", която е почти заличена.
Този регистър продължава на северната стена със сцените "Разпятие", изведено иконографски с три кръста, по подобие на сцената в Карлуковския манастир.
"Сваляне от кръста", Оплакване", "Христос и жените мироносци",
Много интересна е сцената "Сватбата в Кана". Интересна е дори меко казано, направо си е скандална, защото тук виждаме, че зографите са си позволили да нарушат дори библейския текст, като са изрисували седем делви за вода, която Христос превъща във вино, вместо шест!
Сцената е интересна и с разположението на фигурите в нея, не според предписанията на Ерминията ( ерминиите са иконографските наръчници, които указват на зографите, къде и как иконографски се разполагат и изпълняват съответните стенописни изображения и сцени ) , която напътства Христос да е изобразяван в края на масата, а зад него Богородица и Йосиф.
Нашият случай ни показва композиция от фигури в две групи. Лявата група е от женихът и невестата на сватбената маса с още три фигури на сватбари, като впечатление правят дрехите и аксесоарите на участниците в събитието (кожените яки, шапки, корони, забрадки), явно съвременни на времето на създаването на стенописите в църквата.
Втората група е изнесена в дясно, където е Христос, благославящ чудото и Богородица. Йосиф липсва.
...и в олтара последно е "Неверието на Тома".
За да видим втория регистър, отново трябва да започнем от пространството и олтара и да проследим съответно от изток на запад сцените, на южната стена, започващи с "Рождество Христово", интересно с особената поза на родилката, чиито образци можем да проследим в много по-ранни, византийски паметници.
Богородица е обърнала погледа си към младенеца, но ръцете и са по дължината на краката и опират в коленете и...
Впечатление прави също, че влъхвите са пеша, а не на коне...
"Сретение Господне", Тайната вечеря".
В някой храмове Христос е разположен централно на трапезата, но в нашия случай виждаме иконографското решение, с разполагането на Спасителя седящ в левия край на масата, а на рамото му прилегнал е изобразен св. апостол Йоан.
"Умиването но нозете", също носи излизане от иконографския шаблон с начинът на избърсване на краката.
Тук кърпата, с която Христос подсушава краката е увита около кръста му като пояс и Той с покрити от нея ръце поема крака на апостол Петър, докато в Сеславския манастир например е подобна на престилка, а в Билинския манастир слиза от рамото Му.
Следва "Молитва в Гетсиманската градина", в която виждаме Христос представен три пъти, докато в повечето от стенописите на други ансамбли е представен два пъти
и "Предателството на Юда"
Вторият регистър продължава на северната стена със "Съдът на Пилат", "Поругание", с интересни шапки, въпреки фрагментарната запазеност на изображението, "Носенето на кръста", което е почти изличено, "Качване на кръста", "Жените мироноски на гроба" в съкратен вариант, без заспалата стража, но пък с множество женски фигури, подобно на църквата в Добърско от 1614 год., и Билинци, където присъства подобно множество...
...и завършва със "Слизане в ада", към който сочи ангелът от предната сцена - с жените мироноски...
Третият регистър е зает от фриз, отначало с допоясни образи на светци и започва със неясно идентифициран светец- св. Елима?! (по М. Куюмджиева), който може би е мъченикът Елиан от Анкира Галатска, или севастийския мъченик Илиам, ако не бяха одеждите на архийерей...
св. Леонтий, св. Меркурий, неизвестен светец,
продължава в медальони св. Ананий, св. Азарий, св. Мисаил, св. Авксентий, св. Евстратий, св. Евгений, св. Мардарий, св. Орест, св Сергий и св. Вакх
На северната стена този фриз с медальони продължава със св. Никита след който образите са изличени и не можем да възстановим изображенията, но продължава със св. Кирик, св. Юлита и след още двама светии с нечетливи надписи, завършва в олтарната част със св. Евтихий и светец, разчетен от М. Куюмджиева като св. Никедиос?!...
Регистърът със светци в цял ръст започва в олтарната част на храма със св. Никола, на южната стена зад иконостаса.
продължава със св. Арсений в пълна архиепископска одежда.
Може би това е Арсений, епископ на Корфу, а не Арсений Велики, който се изобразява с широка брада
До тях е изобразен неясен архиерей...
"Деисис" или "Моление"...една наистина респектираща композиция представяща Христос, като съдия от Страшния съд
виждаме светите Теодор Тирон и Теодор Стратилат и до тях светците лечители Козма и Дамян
Изключително интересен е образът на закрилникът на България - св. Йоан Рилски...
Следва повреден образ на св. Меркурий, но както стана ясно стенописите на тази стена са вече изличени, за наше най-голямо съжаление...
Св. Кирил Йерусалимски е на северната стена, източно от певника в компанията на неизвестен допоясен образ на светец
св. Кирил Александрийски е разположен до "Видението на св. Петър Александрийски" с което завършва регистъра на правите светци, на обичайното си място на северната стена в олтарното пространство.
Западната стена на църквата е запазена, защото манастирския храм не е бил разширяван, по подобие на много други и за щастие можем да проследим иконописната програма и там.
В зенита, како стана дума е разположена първата част от сцената "Преображение", която се разпростира и в свода.
"Отрицанието на Петър" фланкира "Успение Богородично" с присъствието на св. Йоан Дамаскин и св. Козма Маюмски, в ляво и дясно, в горната част на композицията.
а от другата му страна е сцената, в която Христос е изправен на съд пред Анна и Каяфа
Третият регистър е зает от фриз от медальони с образите на жени светици.
Започва със св. Петка и нататък виждаме св. Неделя, св. Варвара, св. Екатерина, св. Марина, св. Текла и св. Теописта.
Образите на св. Йоаким Осоговски и св. Прохор Пшински на западната стена, и за неопитното око е като продължение на една своеобразна галерия от монаси-отшелници, започващ от св. Йоан Рилски, идейно замислен и решен в този храм с ликовете на известни, но все пак локални по култ български светци-отшелници, вместо обичайно изобразяваните в тази част на храмовете най-големи представители на монашеския аскетизъм св. Антоний, Евтимий, Макарий и т.н. пустинници, отшелници и отци на монашеството... (тази теория е в унисон и дава основание да се предположи, че неидентифицирания образ, на северната стена в началото на регистъра е св. Гаврил Лесновски)...
Архангел Михаил е разположен в обичайната си иконография и място, от ляво на входната врата.
В дясната страна до вратата, на обичайното си място за периода виждаме св. Константин и Елена, а до тях както стана вече ясно св. Прохор Пшински!
Над вратата е разположен ктиторският надпис, даващ ни информация за времето на построяване, изографисване, ктиторите на манастирския храм и очевидните им големи за времето си възможности да поръчат изографисването, на този забележителен храм .
Накрая, качвам и схематичните изображения на стенописите, по Е. Флорева, за да може да се придобие някаква по-пълна представа
Литература
1. Маргарита Куюмджииева. 9 Алински манастир "Св. Спас". Корпус на стенопписите в България от XVII век. Институт за изследване на изкуствата, БАН. София 2012. стр75-79
2.Елена Флорева. "Алинските стенописи". Български художник. 1983год.
