От Ивайловград ,през Свиленград до Димотика ...

В този ъгъл от държавата има съсредоточени доста забележителни местенца, които човек си струва да посети ,търсейки разнообразие по време на отпуската, или ако просто го е захапала кравата и иска да се зачука из пущинака ... Ние понеже сме фенове на средновековната история ше си направим една обиколчица по тези известни и недотам известни обектчета и локации ,от които все пак има останал камък върху камък ,така че да може и да направим некое фото ,разийш ... а не да крачим върху гола поляна и да си представяме зидове ,зъбери ,кули и бойници ... всъщност това е състоянието на повечето ни средновековни паметници ,но да не се отклонявам ...



Та откъде казахме че тръгваме .... Ивайловград ... не е кофти местенце, има 1-2 хотелчета ,доста прилични ,така че нема да берем гайле с нощувките и мястото за вечерен разбор на дневните похождения ... щото мое деновиве да бришем къра ,ама вечер си сакаме ракийка ,па салатка ,па чисти чаршафи ... както си трябва ...
Големия средновековен обект край Ивайловград е крепостта Лютица ... или Литица



...От квартал Лъджа, се тръгва по един каменист черен път който след около 7 км ни отвежда до крепостта ... мноо гаден път ... ходил съм няколко пъти и обикновено карам по него докато ме заболи сърцето ,после оставям колата ,обикновено след Лъджанския манастир на високото и оттам поемам пеш ...



върви се около час ... баси ... сърцето ли е по добре да те боли или краката ... не обичам да вървя ... Ех ,да имаше едно джипче ... докато не си оправят пътя няма да ходя повече ... не знам на какво разчитат ,рекламирайки тази крепост като не могат хората да отидат и да я видят без да си изпотрошат колите или краката ... ама айде ... ние имаме 3 часа време за трошене и като за последно се прежалихме ... По пътя има отбивка за едно римско мостче ,което сега е реставрирано прилично и не е зле да се види ако човек попадне там



Крепостта Лютица се намира на на обрасъл с гора планински връх.Специалистите датират строежа около X – XII век.
Крепостните стени са дълги около 600 м запазени на места до височина около 8 м, като интересна е югоизточната осмостенна ъглова кула.



В крепостта има останки от голяма църква , строена в периода около X век с богата декоративна украса ,вероятно разрушена по време на османското нашествие,и друга по малка, късно средновековна църква построена върху първата.
Археолозите откриха при разкопките на южния кораб на базиликата, погребение на висш духовник, вероятно епископ. Тялото на духовника е погребано според византийския обичай, седнал върху каменно столче. В лявата си ръка той държи голям кръст, притиснат до сърцето. Кръстът е от бронз и е с богати украшения.

Периодите на обитаване на крепостта са от Средновековието докъм осемнайсети век.
Сред откритията има медна монета на Йоан Асен II и два василикона на император Андроник III (1325-1341 г.) и император Йоан VI (1347-1354 г.) /василикони са сечени само от края на XIII докъм 90-те години на XIV век/ ,които са особено ценни за науката ,както и пръстен на висш сановник ...



Изобщо Лютица има потенциал да се превърне в много интересен обект за посещения ,но за момента стените са скрити в треволяци ,трънаци и бурени а от всички кули сега може да се видят само две ... дано някога да прокарат път и да я реставрират ... мечтая си ...



Местните жители разказват, че през 50-те години на ХХ век стените са били обстрелвани с артилерия по време на учения на доблестната Българска Армия ... !!!



От началото на X век до управлението на император Андроник II Палеолог Лютица е била център на епископия в епархия Тракия подчинена на митрополита на Филипопол.
След това нейният архиерей бил въздигнат на митрополитски трон и присъствието му е отбелязано в списъците на синодите от 1342 1347 и 1351 год.През зимата на 1342 – 1343 год. крепостта приютява отряд на бъдещия император Иоан Кантакузин който бил изпратен да търси провизии.



През гражданската война във Византия Андроник III остава в историята като първия василевс, използвал турски наемници за решаване на балкански междуособици в конфликта с дядо си Андроник II.
Йоан VI Кантакузин отива още по-далече, като ги оставя да се заселят на полуострова. Той е сред регентите на малкия Йоан V и временно му отнема властта след още една гражданска война, в която използва пък войниците на смирненския емир Омур, а българите са в противниковия лагер. През 1351 г., изплашен от агресията на османския султан Орхан, Кантакузин търси подкрепа в Търново и Иван Александър му я обещава, но под влияние на сръбския цар Стефан Душан се отмята - така се проваля първият опит за общ фронт срещу турците. Йоан VI Кантакузин абдикира в полза на Йоан V през 1354 г.
Областта Тракия, и в частност Ахридос /Източните Родопи/ и Мора /Централните Родопи/ ,и крепостите в тях ,са един от основните плацдарми в тези събития ,както и най-пострадалите в тях.
В един от случаите срещаме и името на нашата крепост....



Ето и историйката...описана от самия император Йоан Кантакузин:
В една люта зима ,толкова люта че измрели от студ около 500 турски войника от контингента на Омур бег ,чиито кораби били на котва в р. Марица, войската в Димотика ,главен град на император Кантакузин “толкова изпаднала в оскъдица”, че се отдалла на грабеж из селищата в Тракия ,клонящи към противниковия лагер...та ...”един отряд от около 200 конника и още толкова пехотинци излезли от града за плячка ,обаче суровата зима така връхлетяла върху тях ,че те се принудили сами да отидат при неприятеля, понеже изнемогвали вече от студ.Наистина когато всичките пехотинци пристигнали вкупом при градчето Литица, началникът на града който тайно принадлежал към партията на императора /Кантакузин/ ,заключил войниците в една къща уж под стража.Той ги стоплил и подкрепил с други необходими неща ,а след третия ден доброволно ги пуснал да избягат.И те като избягали всички вкупом веднага се върнали в Димотика, а началника на крепостта се провини пред воюващите с императора” ....



Може туриста да посети и римската вила Армира, която е също в близост до кв. Лъджа, току до пътя за с. Свирачи ... но тъй като отиваме в Свиленград ние си хващаме дърмите и отпрашваме в противоположната посока да видим крепостта Неутзикон край с. Мезек ...



Това също е едно чудесно запазена крепост.Тя е строена XI-XII в. и е с формата на четириъгълник с площ 7 дка. Особено внушителни са цилиндричните отбранителни кули високи над 10 м., разположени по цялото протежение на стената.



През 1188г. император Исак II Ангел с цел да предотврати по-нататъшна българска интервенция в Тракия сменил гарнизона в Пловдив и назначил за управител братовчед си Константин Аспиет.За него хрониста Никита Хониат разказва ,че бил мъж способен и кадърен военачалник, който предусещал действията на българите и умело им се противопоставял ,и затова те избягвали да нахлуват в района на Филипопол...



Но в 1193 г. пловдивския кастрофилакс се самообявил за император и потеглил срещу столицата.Но по пътя за Константинопол бил разбит и затворен в крепостта Неутзикон и там бил ослепен по заповед на император Исак II Ангел ... може би именно в тази кула ...



представяте ли си ...



та толкова за нашата крепост ...




Минаваме пътьом и през тракийската гробница с най-дългия коридор /дромос/ открита у нас ...


.... и отиваме към кулата Букелон ... Яко ...


От крепостта е оцеляла само кулата – донжон но за сметка на това тя е доста зрелищна постройка ... наблизо в долината тече река Тунджа, която отива към Одрин ,отстоящ само на 15 - тина километра от нашата крепост ... даже се вижда ...


хипотезата на учените е ,че в тази долина на около 2 км от крепостта е станала битката между кръстоносците на Четвъртия кръстоносен поход и българската войска ,предвождана от цар Калоян през 1205 година....


ето накратко и някой от описанията оставени от хронистите за тези събития ..

Из "История" Никита Хониат
..."Впрочем самите латини били изтощени от усиленото преследване...и когато боят настанал те били притиснати от множеството скити тъй като мнозина скити заобикаляли всеки един от тях.Но като упорити те не отстъпвали и били сваляни от конете избивани с коси и удушавани с примки и конете им също били избивани...Загинала най - добрата част от латинската войска която била опитна да си служи с копия.Загинал и граф Людовик /Луи дьо Блоа/.А Балдуин бил пленен и изпратен в Мизия.Оттам ббил препратен в Търнов където го затворили в тъмница след което го оковали с вериги до шията”...



Патриарх Евтимий Търновски и на цяла България
Из "Похвално слово за Йоан Поливотски"
...."След много години, когато при благочестивия цар Калоян се въздигна българската мощ, цялата гръцка земя бе покорена под неговата ръка. Тогава фръзският род завладя Цариград и цялата гръцка власт, та и цар поставиха от своето коляно.
Когато българският цар Калоян разбра, че оня е дошъл в Одрин, бързо стигна до Филиповия град и го улови [императора] с голяма хитрост. Защото тогава изпрати воини към Одрин, та уж да бъдат пленени, а голямата войска скри на някои други места. А царят, поставен от фръзите, на име Балдуин, като не знаеше скритата измама, затече се бързо срещу тях заедно с тези, които случайно бяха около него. Те пък се преструваха, че бягат, докато го доведоха сред българската войска. И тутакси отвсякъде се стекоха българи, уловиха го и в Търново го заведоха, и на смърт го предадоха”...



Френския хронист и маршал на Латинската империя в Константинопол Жофроа дьо Вилардуен описава трагедията на кръстоносните предводители, претърпели пълно унижение и загубили своя владетел и илюзиите си за непобедимостта на рицарството пред смелостта на българските воини и техните кумански съюзници така:

".......тази битка продължи дълго. Там имаше такива, които… изоставиха [императора]. Накрая, тъй като Бог допуска премеждията, [французите] бяха победени. Там на бойното поле останаха император Бодуен, който никога не пожела да избяга, и граф Луи [дьо Блоа]; император Бодуен бе заловен жив, а граф Луи бе убит. Там бяха погубени… и много други, за които книгата не говори тук. А останалите, които сполучиха да се изплъзнат, дойдоха бягайки в лагера. […] Мнозина бяха така изплашени, че бягаха… до палатките и останалите жилища. […] Тогава Жофроа маршалът… повика за съвет настрана [дожа на Венеция]… и му каза: "Сеньор, Вие виждате нещастието, което ни постигна: ние загубихме император Бодуен, граф Луи и по-голямата част от нашите хора, при това от най-добрите. Сега впрочем да помислим как да спасим останалото, защото, ако Бог не ни окаже милост, ние сме загубени....."


Когато закъснялата за сражение свита на граф Луи дьо Блоа научава от самия отстъпил маршал за разгрома, рицарите потъват в отчаяние и побягват колкото могат по-далеч от бойното поле. Вилардуен описва това така:

".......Не би могло да им се съобщи по-скръбна новина. Тогава можехте да видите да се проливат много сълзи и да се кършат много ръце от печал и мъка. […] И тогава Жофроа маршалът… беше твърде угрижен; защото Йоанис,/Калоян/ кралят на Влахия и България, беше дошъл на зазоряване с цялата си армия. И той намери, че [французите] си бяха отишли. И той язди след тяхната войска и щастие бе, че не ги намери, защото те щяха да бъдат погубени окончателно, ако той ги бе намерил......."


Местните твърдят ,че след битката пленения император Бодуен бил докаран в тази кула и прекарал нощта тук ,преди да хване пътя за Търново ,откъдето път хванал пътя за отвъдното ... Ако мястото на битката е в долината тази легенда не е лишена от основание ... по мое скромно мнение естествено ... но както и да е ... те местните и без тва са твърдо убедени че това е факт ,така че няма смисъл от спорове ... току виж се намери някой да донесе тоягата с която пра пра пра ... прадядому е наложил по кратуната пленения император ,и да ни разтрие на свой ред и нашите гърбини ,така че вземаме си довиждане и отиваме замалко в скалната църква ,край близкото с. Михалич ... датират я в 10 век , а архитектурата и е наистина уникална, за скалните храмове у нас ... триконхална , куполна скална църква не се среща на друго място ...


И така ... отправяме се в гръчко .... На 50 – тина км от Свиленград на гръцко-турската граница се намира селцето Питио




... в края му се извисява донжона на замъка Питион ,който също е интересно архитектурно творение на византийската военна архитектура от 14 век ...


Някой казват ,че това е бил дома на самия Йоан Кантакузин ,велик доместик на империята при император Андроник III Палеолог , и един от регентите на империята на младия деветгодишен император Йоан V Палеолог, заедно с императрица Анна Савойска и Алексий Апокавк, чиито параноя и завист към Кантакузин ,породена от приятелството му с покойния император Андроник разпалват поредната ...а и последна гражданска война в империята...



Самия Кантакузин не е имал императорски амбиции ,въпреки ,че е имал възмажност да бъде коронясан за съимператор още по времето на Андроник III но той отказва ... отказва да бъде коронясан и след смъртта на Андроник, и настоява ,че законния император е малолетния Йоан V ,а той евентуално ще поеме висшите административни функции в имперския двор ... Интригантите Анна , Апокавк и Константинополския патриарх обаче използват отсъствието му от града и го обявяват за узурпатор и заговорник ,издавайки заповед за разпускането на подчинените на Кантакузин войски ... Научавайки за това обаче, войниците му ,на гарнизан в Димотика се разбунтуват и го обявяват за император ... явно и на него му е писнало да го правят на маймуна ,щото се навива без да се дърпа много много ... и се почват военни действия ,като се използват наемници и от двете страни и от всякакви националности ... сърби , българи и турци ... По време на тази война е убит от коалиционните сили на Кантакузин и турците, прочутия родопски юнак ,деспот Момчил край стените на крепостта Перитеорион


През 1347 година Йоан Кантакузин влиза в Константинопол и е коронясан за император под името Йоан VI и царува заедно с младия Йоан V ... През 1354 год. за негов пък съимператор е коронясан сина му Матей Кантакузин ,който резидира в Димотика ... ама тя е на 15 км от Питион ,та може би този замък да е бил някакъв вид резиденция ... знам ли ...



Кантакузин е императора ,улеснил навлизането на османските турци в Европа и помогнал за установяването им на Галиполския полуостров , от който плацдарм те осъществяват походите си във вътрешността на Балканите и Тракия .... кофти тръпка ...



Кантакузин се оттегля в манастир под името Йоасаф .. пише четиритомна история ,която е един от най-ценните исторически документи за 14 век ... Умира в Мистра и е погребан там....

Хората реставрират ... опънали са едни скелета и бичат яко ... да са живи и здрави ,поне ние като не можем у нас си да видим нещо ,ше ходим да гледаме хорските ...


От Питион тръгваме за свързаната с него Димотика ... Или средновековния град Дидимотихон ...



Димотика е едно уникално място наричано от някой "жива обсерватория на балканската култура".Стените на средновековната цитадела са запазени високо на разстояние от един километър и са подсилени с 26 кули, повечето от които също са съхранени.



Югоизточната кръгла кула носи монограма на аристократа Глава Тарханиот. За нея се разказва красивата легенда, според която една принцеса се хвърлила оттам върху скалите, защото се разкаяла, че е дала ключовете на крепостта на турците.


На север от стените е кулата цистерна "Пентацоно", където се съхранявала вода в случай на бедствие. В близост до древния мост пък е друга кула, където според легендите се пазело държавното съкровище на първите османски владетели.



В стария град заобиколен от стената все още си живеят хора ,като някой от къщите им са си направо на крепостната стена или използвад старите византийски зидове.


Камбанарията на малък манастир е издигната направо върху една от средновековните кули ...


Тук през 1193 г. е роден бъдещият император Йоан III Ватаци. В 1332 г. край Димотика възстановяват Олимпийските игри в чест на раждането на император Йоан V Палеолог. При междуособиците през ХIV в. градът последователно е столица на василевсите Андроник III Палеолог и Йоан VI Кантакузин, коронясан в църквата "Св. Георги" ,останки от която може да се видят и днес на самия хълм до новата митрополия.



Интересни са гравюрите на кораби по стените на църквата ... Това са изображения на византийски дромони, видени във водите на Егейско море. Според археолозите е възможно долното течение на Марица да е било плавателно и корабите да са влизали нагоре.



Някъде тук сигурно е и гроба на Константинополския патриарх Йоан Х ,починал в Димотика през 1206 година ... между другото в Димотика е погребан и военачалника Варда Склир ,имащ съществен принос за за завладяването на източна България от византийците през царуването на император Йоан Цимисхи ,както и води успешни военни действия срещу Киевския княз Светослав на същите източни български територии. Аспирациите му за престола в Константинопол водят до продължителни междуособици в азиатските части на империята през първите тринадесет години (976-989) от управлението на император Василий II.



През 1361 г. Димотика става първа европейска столица на османците, стъпили току-що на Балканския полуостров.В Димотика е роден османският султан Баязид Йълдъръм /Светкавицата/.



Сигурно с него е свързана и една османска преправка на единият от входовете на крепостта.Изградена е тази порта ,а османската стена и византийската образуват малко дворче ,в което нападателят попада след като е преодолял първата порта ... хитро ....



На върха на хълма личат останките от т.н “византийски дворци”. Местните хора наричат това място Четиридесетте камери и смятат, че оттам е имало таен изход извън крепостта. Името вероятно идва от стотиците издълбани в скалите помещения, осеяли в гъста мрежа цялото възвишение.


Понякога те са с по няколко стаи и представляват удобни жилища, работилници и стопански части.


Вътре и край тях се откриват глинени делви за съхраняване на хранителни припаси, вино и зехтин.





Страхотно впечатление ми направиха двете средновековни каменни корита за производство на вино ,издълбани направо в скалата и изцяло запазени.

Между издълбаните сгради се оформят улици и стълбища.Няма съмнение, че това уникално градоустройство е съществувало през византийския период. Според археолога Гуридис данните обаче сочат за по-ранен произход на скалната архитектура. Той смята, че първите изсичания са правени още от траките, чиято керамика се открива на хълма.
Сега там е и арменската църква ... ако ви затрябва арменски поп ,може да го намерите тук ...


Още едно малко църкве в самата крепост ...

Очевидно единия зид и част от абсидата са от средновековието ...



В Плиска е открит надпис с името на града, според който той за пръв път е превзет по времето на хан Крум (803-814). Хрониките разказват, че особено често Димотика е обсаждана от цар Калоян. През 1206 г. той инсталира 16 каменометни машини и други обсадни съоръжения. Опитва се да отклони водите на реката Еритропотамос , за да има пряк достъп до стените. Планомерно се разрушават слабите места и ъгловите кули на укреплението. След като са направени пробойните, цар Калоян изпраща към тях пехотата си на щурм.Крепостта Димотика е завладяна. Стените й са разрушени, а жителите на града са преселени зад Стара планина.



В центъра на града има голяма средновековна джамия ,която е също интересна ... СНИМКА НЯНАМ ... обещавам да кача другия път като отида !По кафенце и отново за България ...


В Свиленград сме по мръкнало ... моста над Марица е страхотен Свиленградският каменен мост е построен по нареждане на Дамад Мустафа паша през времето на султан Сюлейман Великолепни (1520-1566).Превода на османския текст на плочата ,упоменаваща строежа гласи :
...”Този мост построи, когато бе халиф най-великият от султаните султан Сюлейман хан, син на Селим хан, да бъде продължител на безопасността и сигурността му техния везир Мустафа паша-бог да го покровителства за това, което създава. И то [построяването на моста] бе най-дълготрайното негово добро дело през годината, на дата на която стана едно вечно добро дело”...

The fortress of Pythion / Крепостта Питион

The fortress of Pythion is located at the village that bears the same name, 15km north of Didymoteichon. The village was identified with 'Pythion' or 'Empythion' of the late Byzantine sources already in the 1920s. In the 50s and 60s it was identified with Egri Kuleli Burgaz or II Bey Kalesi of the Ottoman itineraries and geographers, toponyms which were later identified with "Empythion".



The archaeoligist Ch. Bakirtrzis was the first to deal with it as the ταμιειov ("treasury, storage and private quarters") of John Kantakouzenos, while the architect M.Korres was the first to deal with it as a prominent example of military architecture in the 70s and 80s. There have been several publications, both scientific and popularized concerning the monument.

The fortress is divided in an outer and inner enceinte. The former used to have a tower at every free-standing corner. The latter occupies the eastern edge of the hill and had three towers, one of which functioned as the last resort for defense (donjon) and is the oldest part of the fortress. The smaller tower and the arched gateway (portal) were constructed later, simultaneously with the inner wall. The outer enceinte followed.


The larger (northern) tower is almost square in plan (14,75/80m X 14,65/70m) and preserves three floors. It is approximately 17m high from its crepidoma. The thickness of the walls ranges from 2,35 to 2,60 m.

The only entrance to the tower lies on the eastern side slightly off the ground. On the left side, as you enter it, there is a notch for the bar. On the other side there is a similar notch for the bar to plug. In the center of the room there is a square pier (side : 1,60/1,70m), from which spring four arches (free arches, henceforth). They end in the middle of the four walls, thus forming two arches on each wall (side arches, henceforth). Thus, every floor is covered with four domical vaults resting on four arches and four pendetives.

Over the free arches of the second floor and under the third floor, as well as over the arches of the third floor lengthy vaulted spaces are formed. These spaces were used as underfloor storage area and therefore the masonry overlaying the free arches was minimized.

A narrow staircase formed within the east wall and covered with a vault link the floors. On the south side of the ground floor there are two narrow windows, built in at a later stage. On the second floor there are two openings on the western and southern sides and three on the eastern side. Only the latter are wide and arched. The rest are narrow, slightly widening towards the interior, with a straight lintel, a discharging arch on the inside and a sill leaning slightly towards the inside. The narrow windows, rising 1,50m over the floor served lighting and ventilation purposes. They did not allow for supervision or arching and could not therefore have been arching slits. On the third floor there are two narrow windows on the West Side and a wide arched one on the East Side. From the narrow windows of the West Side only the southern one is on such height to allow for vigilance and arching. Three of the windows of the eastern wall are opened on the outer side of the staircase. Their main purpose is to provide light to it. Secondly, they light the chambers of the floor and allow for vigilance of the inner wall. There is only one window over the gate, which controls the approach to it, while a rectangular opening at its sill functions as a 'murder-hole'. There is a fireplace and a small, built-in cupboard on the southern wall of the third floor.

On the south side of the third floor there is an exit leading to the walk of the intermediary wall.


Around the summit of the donjon there is continuous machicolation still preserved to considerable height, which used to have a walk with battlements and 'murder holes'. There is sound evidence to confirm that further floors were originally designed. Furthermore, their construction must have started, but it is not known (and is no of vital importance) to which height they were built and if they were ever completed. There are also remains of smaller corbels at the bottom of big openings, indicating defensive balconies. They were closed on all three sides and had openings on the floor. They allowed for safe shooting against anyone approaching the tower and foremost against anyone approaching the crepidoma. Two such defensive balconies existed on the eastern side of the third floor and one on the second and the third floor of the northern side. It is obvious that both the machicolations and the defensive balconies were the most important defensive elements of the tower.

The visitor ought to imagine the tower originally detached. It should then be considered as a part of a fortification system. The East Side, whose defense attracted the utmost care, is yet most delicate in its structure. The wide gate, the staircase, the windows and the defensive balconies, although designed to increase the defense of the gate and the side, reduce its mass and weaken the wall through piercing it at several points. Its delicacy is evident by its state of preservation: the major damage points of the tower are concentrated on this side. It is also especially susceptible to attack, as there is plenty of space in front of it for the deployment of offensive forces, something impossible on the southern and northern side.

Returning to the interior, we observe some minor interventions that took place during the construction of the tower. On the ground floor the central pier was enlarged and the thickness of the pilasters in the middle of the walls as well as the free arches were reinforced with other arches- this time with flat arch-stones - under their intrados. The southern chambers were walled and plastered internally with hydraulic mortar in order to be used as a cistern. One clay-pipe lead through each of the narrow windows of the southern side of the ground floor. The windows were later walled. Despite the lack of conclusive evidence, we presume that the cistern was supplied with rainwater from the roof, which was carried through the joint clay pipe covered in mortar on the south wall of the tower. The western pipe was to be embedded in the transverse wall, but was slightly shifted in order to stand free. Only its end entered the tower at an angle and was embedded in the transverse wall. This remark aims at showing the succession of works in the castle. While the transverse wall was being built, the conversion of the two chambers of the ground floor into a cistern had already been completed or was still in progress. No overflowing has been located. Openings on the domes covering the cistern allowed for the drawing of water with buckets.

The transverse wall blocked the western, narrow window of the South Side of the second floor. Today, a small-scale destruction in the area of the gate allows the light to enter, but prohibits observation from within.

Judging from the facilities of each floor, we realize that the third floor should most likely have been the residential quarters of the castle owner. To form a complete picture of the living in the castle, we should mark that no sanitary or cooking facilities have been found in the existing edifice or its surrounding.


The small tower almost square in plan (side length c. 7.40 / 7.30) is preserved in 20m of height, measured on its southern side from its crepidoma and shows substantial diminution. The tower consists of four floors, all single chambered. On every floor four arches and four pendetives support a domical vault. The ground floor has no windows and was probably used as a dungeon. A hole on the floor of the second storey permitted the descent to the ground floor via a wooden ladder. There is no communication between the rest of the floors as there is separate access to each of them. There is a wide arched window on the south side of the third floor and on the West Side of the fourth, both looking onto the outside of the castle. A small and narrow rectangular opening on the North Side of the third floor allows for the observation of the area right in front of the portal. Finally, an opening on the South Side of the third floor remains unaccounted for, as it is not clear whether it was a window or the door to a balcony, the latter being more likely. We tend to believe that at the end of the forth floor there was machicolation on the side looking outside the castle and a fifth floor on top of it.

The small tower served exclusively military purposes. The space between the two towers is filled with a 2.65m wide wall, in which a portal leading to the inner enceinte is opened. The transverse wall was built at such an angle to the larger tower, so that the walkway would coincide with the exit of the third floor of the larger tower.

The portal was three-storey-high. A continuous barrel vault covered the ground floor (length 4.60m, width 3.30m.). Two arches on pilasters lower than the vault (the keys of the arches were at the springing of the vault) divided the portal into two rooms (1.86m and 1.48m. long respectively). 'Murder holes' might have existed over the rooms. Behind the exterior arch there was a door, which was locked with a bar installed while the castle was being built. The draw bar hole on the left as you enter is 3,64m deep. On the other side there is a shallow socket for the bar to plug. A second two-leafed door existed behind the interior arch.

There is a second floor over the vault (internal dimensions 3.58X2.95m). Four arches and four pendetives support a domical vault. The third floor is a closed defensive gorbelled balcony for the safeguarding of the gatehouse.

The wall of the inner enceinte is 2.20-2.40m thick. The south wall preserves 28.5m and its maximum surviving height is 9m. The northern curtain is preserved in 10.15m and maximum height 9.30m. On the internal side blind arches support the wall walk. Along the south curtain there were wooden-roofed auxiliary buildings.

As for the circulation of the complex, there is only one staircase on the inner side of the intermediary wall, providing access to the second floor of the portal. The first step of the staircase was much higher off the ground and it was to be reached only from the court level with a portable ladder. The second floor of the small tower was only accessible through the wall walk of the inner enceinte. A corridor in the transverse wall connected the second floor of the portal with the third of the tower. There is a window on the eastern side of corridor. The fourth floor was accessible only through the wall walk of the intermediary wall. In fact the latter provided communication between the third floor of the larger tower and the fourth floor of the smaller one. The presumed fifth floor was accessible only through a staircase built outside the eastern side of the fourth floor and once again through the wall walk over the portal. Finally, access to the defensive balcony of the portal was possible from the intermediary wall with a staircase.



It is obvious that each and every unit and section of the unit of this unique fortress was self-sufficient in terms of its defense. The fortress was accessible only from a point on the West. The steep slopes of the hill prohibited any offensive from another point. To intrude the inner enceinte the attackers had to violate the only gateway with its two gates. To conquer the larger tower they had to violate its gate under the heavy charge of the defenders. The latter could shoot easily and safely mainly from the larger tower and secondly from the smaller one and the intermediary wall. To control the other floors of the larger tower the attackers had to climb the narrow staircase, where there was room only for an armed soldier. To conquer the smaller tower the invaders had to fight their way on each floor breaking through narrow, steep and easily defendable accesses.

The fortress is built from bulky, big, medium-sized and small stones, bricks of three sizes and brick fragments. The connecting mortar composition includes chalk, big-grained sand and a small amount of pebbles. The faces of the walls were dressed with coarsely cut stone in horizontal bands. The dimensions of the stones gradually decrease towards the upper parts. The smaller tower is built with medium size stones throughout and it gives a fairly uniform impression, notwithstanding the use of some smaller or larger stones. In the construction of the larger tower stones of every kind have been used. The bulky, big and mid-sized stones of the lower part of the tower, and especially the crepidoma, the ground and the first floor seem to be the majority. The nucleus of the walls is filled with medium and small-sized stones and mortar. The excellent cohesion of the faces and the nucleus leads us to believe that they were built simultaneously. As the work had to proceed at the same pace on both faces, we are quite sure that provided there was ample labour and building material, more than two-three bands could be built a day. The walls have wooden grids at various levels.

The corbels of the defense balconies were built with stones and bricks, while those of the machicolation around the larger tower are built with bulky cantilevered stones. The floors are indicated in both towers with bands of three brick courses, which do not traverse the wall. The three bands of the larger tower exhibit the 'recessed brick' technique. The same technique is employed at the face of the arches of the openings of the larger tower. The brick bands of the smaller tower do not exhibit the same technique. The vaulted parts are built with bricks. Arches, vaults, pendetives and domes were all exclusively built with bricks. Centering was employed in the construction of arches and barrel vaults, whereas the pendetives and the domes were built without it. The 'brick filled mortar joined' technique was used in the vaulted parts of the larger tower. It is also to be found in the vaulted parts of the portal and only scarcely and randomly in the smaller tower.

With the exception of the arches of the second and the third floor, which are slightly pointed, the rest of the arches in the fortress are circular.

All evidence leads to the conclusion that the fortress of Pythion is an exceptional example, very much so the best example of Byzantine military architecture in Greece and among the best of the 'white period' in the Balkans (with exception of the two main centres of the empire). Compared briefly to other fortresses in the Balkans, it becomes rather obvious that very few can be considered superior: a) Yedi kule and Rumeli Hisar in Constantinople, both projects of Mohamed II were built for gunpowder wars, b) the Manasija and the Genoese Galata towers were taller then any other. If we take into account that the Manasija tower with its characteristics (ground plan surface of almost 214 sqm and 35m high, single-chambered interior, wooden floors, entrance 10.65m higher from the court level, its 104 machicolations and the isolation from the wall walk) represents 'the peak of Serbian medieval military architecture', then any comparison is easily understood.

We will not come across this 'four-part' arrangement of the larger tower almost anywhere else.

Neither will we find the brick-built roofing. The rest of the edifices mentioned were not aristocratic establishments. They were more and foremost military buildings. The prerequisites were therefore totally different. The Pythion castle was the only example that was both a military project and a symbol, which meant to provide shelter and security to a leader of a power in decline, who still though was fully aware of his leading part in History.

* * *
The features of the fortress that dominated and overshadowed anything else have always been the size and the climax of its volumes. The dimensions of the towers and the walls, especially the height - much bigger in the past - and their impenetrable mass add to it a sense power and magnificence. Anyone in the plain gazing the castle at the tip of hill would be in awe. That sense is masterly expressed in Nicephoros Gregoras' description of the castle: "Kantakouzenos undertook expensive works in the castle of Pythion .... and managed to make it look as if suspended in the air". The climax of the big shapes provided the castle with some harmony, the larger and the smaller towers and the connecting wall divided the fortress in two equal parts. The walls formed a ring, which connected the towers. The latter, much higher than the walls seemed to guard the large central tower. This, finally, mightier and far taller than the rest dominated the complex in the middle of its constituents.

When were the parts built? The masonry and the 'brick filled mortar joined' technique point to a dating in the Paleologan period. Dendrochronological examination of samples from the larger tower has shown that the wood used in the framework came from trees felled in 1331. The succession of the individual parts is distinct and has been pointed out often in the literature as well as in this paper. It is clear that the differentiation in specific building techniques (e.g. the employment or absence of the 'concealed brick' technique) do indicate different dates for the individual parts. The builder and owner of the castle let us know that it is his own work. We shall follow him in his adventures and strange paths of his life in order to define, as closely as possible the date of the construction of the fortress. The peak of his activity and involvement in the political and military developments of the decaying empire lies between c. 1320 and 1354, and that must be the timespan of the erection of the fortress. When the first civil war broke out in 1321, he was about 25 years old, not only wealthy but an acknowledged dignitary of the Empire in Thrace. When Andronicus III reigned (1328-1341) in Constantinople, the Megas Domestikos was active either by his side or at the edges of the Empire. In his lengthy memoirs, though, the Historiai, when he narrates the beginnings of the second civil war (c.1341), he informs us that the castle a) αυτώ, περιόντος ΕΤΙ βασιλέως, ωκοδόμητο αυταίς κρηπίσιν and β) πολλοίς ΠΡΟΤΕΡΟΝ χρόνοις ΕΞ aυτών κρηπίδων εδείματο. These quotation indicate that the castle was erected when Andronicus III was alive and reigned either with his grandfather (1321 splitting of the Empire, 1328 he became the only ruler) or own his own (1328 - 1341) and very likely many years before 1341. Nikephoros Gregoras provides similar, yet slightly different information: a) ΕΚ πολλού Kαντακουζηνός ... ο βασιλεύς πολλαίς χρημάτων δαπάναις, ωχύρωσε and b) ΤΟ ΤΟΥ Πυθίου φρούριον... γεγονός ερείπιον. The first quatation agrees with the information from Kantakouzenos. The second, though, without contradicting Kantakouzenos on the erection of the castle from scratch, adds that there was a ruined castle on the hill. These sources combined with the data of particular construction methods as well as with the dendrochronological evidence lead us to the conclusion that the castle is a work of the 1330s. What remains unaccounted for -at least to us- is Gregoras information of an existing castle, already in ruins at the time of Kantakouzenos. We cannot rule out the possibility that some kind of ruins did exist at that spot and the engineer of Kantakouzenos cleared the site before proceeding to the erection of the fortress.

The sources do not enlighten us on the destiny of the fortress. It was conquered by the Turks, either in 1359 or 1360, before the fall of the two main centers by the river Evros, namely Didymoteichon and Adrianople. Neighbouring Didymoteichon was in Turkish control in 1361, while Adrianople fell to the Turks around 1369. The stones of the gateway and the surrounding wall have been ruptured by fire, which might very well have been caused by the burning of the door or even a bigger one. If that fire had taken place at the time of its conquest, it is obvious that the castle was defended before it fell to the Turks. The region between Didymoteichon and Adrianople became under the full control of Sultanate in the 1370s. The completion of the Ottoman conquest put an end to the role of the castle in the defense system in the region. Excavation data reveal that whatever its use after the conquest, it was not long-lasting. After its abandonment, it was looted and quarried. What suffered most were its brick-built parts. These developments led to its drastic dilapidation. In the 20th century it was used briefly as a shelter. The cistern was used for dung storage while the rest of the ground floor as a stable and the first floor as a barn.

After the consolidation of the Ottoman control in the region the floors with machicolations and the defense balconies were demolished. Gradual degradation and damage due to weather and man-inflicted reasons followed suit. The dilapidation process contributed equally as much. The residents of the village dislocated a great number of bricks from the domes of the interior. The mortar was being crumbled by the frost and the birds nesting in the hollows. The gravest damage is located at the portal and the NE corner of the larger tower.

A series of studies have been carried out for the conservation and the promotion of the fortress. Conservation works have been under way since 1993. The existing parts of the outer wall were the first to be conserved. The exterior of the small tower and the portal followed. The work on the exterior of the larger tower started in 2000. The reconstruction of the brickwork in the interior is the next to be undertaken. Once the work is completed an exhibition in the larger tower is planned. It will include: l.the findings of the excavations in the inner court. 2. plans, drawings and photographs concerning the fortress and the conservation works. 3. Plans, drawings and photographs concerning the defense of the Evros valley and late military architecture




Материалите за текста са взаимствани от тук :http://alex.eled.duth.gr/archaic/puthio/index.html

Снимки: Ангел Йорданов

Устра .... Родопския страж

... “На кой му е дошло на акъла, да построи крепост чак там ... баси” ... обикновено този въпрос се върти из главата на безделничещите туристи ,дето са тръгнали да си търсят разнообразие ,щурайки се по пущинаците или трескаво обикалят т.н. “културно-историческо наследство” и “забележителности”, в крак с новопропълзяващата мода на “културния туризъм” ... Ама най-готино ми е да ги видя на токчета и с голо пъпче ... с причесчица ... къ мислиш ти ... нали трябва да зарадват бръмбарите ,скакалците, гущерите и пепелянките /това не са прякори на добре облечени приятели на един бизнесмен ,а част от фауната в Джебелските Родопи / ,щото те горките няма да гледат само разни оцъклени кретени с фотоапарати дето на всичкото отгоре знаят и къде са тръгнали ... шегувам се ... има и хора дето са тръгвали за Устра по чехли ... ма тва е друга тема ,няма да се отклонявам и без тва много се отплеснах ...

Та Устра дами и господа не е много за културен туризъм ... пръво, щото нема път ... има една изорана вада която някога е била път и води до хижа Устра, която от своя страна не работи от години ... иначе изглежда не чак толкова зле ... може да се постегне, да се социализира и да си заработи ,ама нема воля за таа работа ми се чини ... сега са наслагали кафяви табелки ... пак добре ,щото преди време човек не можеше да види даже бегло обозначение за посоката

Второ ... много е нависоко мамка му ... до хижата как да е ... има си горски път ,верно изоран и са поникнали разни фиданки по него, ама път все пак ... уф ,че нема ено джипче ... обаче след хижата се фаща по скалите и драпаш ... та ако наистина не си тръгнал за там ,а просто искаш да се разходиш тази част от трасето щи са стори малко ... как да кажа ... притеснителна ...

Един път казах на един приятел ...

- Михалчо, виждаш ли го ей там оня връх ? ...

той вика

- Да

- А тъй ...ей там ше ходим сега

А той ме гледа все едно му се подигравам и вика ..

- Да бе ... Да

И те така ...

Хубавото е ,че като стигнеш до горе ,запъхтян и опсувал орталъка ...и като видиш гледката ,и схващаш че си е заслужавало ,даже и да си абсолютно неизкушенн от руините на някогашната слава лаик любител

Останките на крепостта Устра се издигат на наистина недостъпен връх с почти отвесни склонове на височина 1015 метра в подножието на който тече река “Хисар дере”.Заема площ от 1 286 кв. м. и вероятно е била най-обикновена стражева крепост с малък гарнизон ,охраняваща пътя от Беломорието за Филипопол /Пловдив/ ,който е вървял по билото , на отсрещното възвишение. Дължината на цялата крепостна стена е 113 м, а запазената височина на стените е до 10 м. Личат развалините на три кули с причудливи форми ,основите на жилищни помещения, водохранилища и складове за хранителни запаси.

Отдалеч връхчето с крепостта представлява величествено зрелище ... като врящ вулкан ... това е може би най-живописната крепост у нас ... а и една от най-добре запазените всъщност ...

Устра е между крепостите превзети от цар Михаил – Асен по време на похода му за отвоюване на Източните Родопи след смъртта на император Йоан III през 1254-1255г

Хронистът Георги Акрополит ни е оставил описание на събитията от това време:...

..."Той се впусна от Хемус и като прекоси Еврос/Марица/ за кратко време си подчини обширна земя и си присъедини много градове без никакъв труд.Жителите които бяха българи преминаваха на страната на съплеменниците си и се отърваваха от ярема на чуждоезичните.А крепостите оставени само с ромейска охрана която не бе достатъчна да окаже съпротива при тези обстоятелства бяха лесно достъпни за българите.Едни бяха изпаднали в страх и предаваха крепостите като получаваха свободата да си отидат по домовете други бягаха и ги оставяха без защитници поради внезапното нападение понеже не можеха да измислят веднага нещо полезно трети естествено бяха уморени от дългата служба тъй като им бе възложен прекомерен срок за пазене. Веднага бяха завзети Стенимахос Перущица Кричим Цепина и всичко в Ахридос освен Мнеакос който единствен бе запазен от ромеите.Подчиниха се на българите и Устра Перперикон Кривус и разположеният край Адрианопол град наречен Ефраим"....

С тази война е свързана и една драматична историческа личност ,която както ще видим оказва много важна, за съжаление отрицателна, роля в българския XIII век.Това е руският княз Ростислав Михайлович.

Той бил син на мъченически убития от татарите и обявен за светец черниговски княз Михаил. Бидейки зет на крал Бела IV, Ростислав потърсил убежище в Унгария.Бил бан (управител) на Мачва - областта между Дрина и Сава. Макар и унгарски васал, руският княз разполагал с широка автономия.

Към 1254 г. Мария, дъщеря на Ростислав, се омъжила за цар Михаил II Асен (1246-1256). Вероятно съветниците на българския цар, сред които изпъква севастократор Петър, смятали този династичен брак за перспективна стъпка към възвръщането поне на част от българските земи ,изгубени след смъртта на Йоан Асен II.

По време на избухналата по този повод през 1254 г. българо-никейска война Ростислав вече бил съюзник на Михаил II Асен. Войната обаче не се развивала добре за България, макар някои важни крепости южно от Марица да оставали твърдо в български ръце. Стигнало се до преговори, които правителството на Михаил II Асен поверило на Ростислав Михайлович.

Така навярно българите искали да респектират ромеите, показвайки, че авторитетният и силен във военно отношение руски княз е на българска страна.

Така Ростислав оглавил "първенците на българския народ", дошли да преговарят с Теодор II Ласкарис при р. Регина (Еркене в Източна Тракия, Турция). Противно на възлаганите му надежди, Ростислав водел преговорите подозрително неадекватно, наричал младия византийски император "свой баща и господар", приемал предложения, които самите ромеи преди това вече били оттеглили с оглед неприемливостта им за българската страна...

Най-накрая царският тъст предпочел голяма контрибуция в пари, и скъпи одежди, срещу която доста български крепости и градове трябвало да бъдат опразнени от своите гарнизони и да приемат ромейски! Очевидно Ростислав бил подкупен от ромеите, а може би следвал и интересите на Унгария, заинтересувана от отслабването на южната й съседка.

Така по силата на Регинския мирен договор България загубила обширни земи от Родопите до Скопие...

Вестта за сключения крайно неизгоден, унизителен мирен договор довела до бурни събития в Търново и страната. Калиман, син на севастократор Александър, организирал недоволните и убил своя първи братовчед Михаил II Асен. Той се провъзгласил за цар, обаче също не намерил сериозна поддръжка и на свой ред бил убит.

Страната била обхваната от тежка гражданска война, в която силни позиции имали боляринът Мицо (зет на Иван Асен II), скопският първенец Константин Тих и самият Ростислав Михайлович.Ростислав, който в унгарски документи е наричан и"император на българите", се появил пред стените на столицата, обаче не бил допуснат в града,и явно бързо схванал колко голяма е неговата непопулярност, защото се отказал да обсажда Търново и, вземайки

дъщеря си, се завърнал в Мачва

По- късно Устра не се среща в писмени източници и е трудно да се правят догадки за нейното съществуване.

В цитаделата на Устра наред с находки от войнския бит са намерени и много сребърни и бронзови кръстове свидетелстващи за статута на обитателите и.
В историческия музей в гр.Кърджали наред с тях е експонирана и колективна находка от корубести медни византийски монети намерена в покрайнините на крепостта.